Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Десислава
Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №9869 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.05.2019 год., постановено по гр.дело №5553/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 33 с-в, К.К.Б. и Е.К.Т. са осъдени да заплатят /всеки един от тях/ на „Т.С.“
ЕАД по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 376.95 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода от 25.01.2015 год.
до 30.04.2016 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“***********,
абонатен №300204, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2018 год. до окончателното изплащане и 40.14 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 год. до 12.12.2017 год., като
исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и
периоди; М.Б.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД по искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 919.05 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. в топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“***********, абонатен №300204, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2018
год. до окончателното изплащане и 322.58 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2015 год. до 12.12.2017 год.; тримата
ответници са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 654.18 лв., а ответниците К.К.Б. и Е.К.Т. – и сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за особения им представител.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответницата /която не била упражнила правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. В
раздел VІІ от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 32, ал. 1,
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч.
ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден
от месеца ответниците били изпаднали в забава. Първоинстанционният съд
неправилно бил приел, че са погасени по давност сумите по общата фактура,
отнасящи се за периода от м.май 2014 год. до 25.01.2015 год. В раздел ІХ от
Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“, чл. 33, ал. 1, бил определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч. ответниците/ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задължението
за заплащането на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия. СРС не бил съобразил обстоятелството, че сумите по общата
фактура стават изискуеми едва на 15.09.2015 год. Исковата молба била подадена
на 25.01.2018 год., поради което и вземанията не били погасени по давност. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по
жалбата К.К.Б. и Е.К.Т. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържат, че не било ясно ищецът на кои точно Общи
условия се позовава, като посоченият от него срок за плащане противоречал на
твърдението, че забавата настъпва на 15.09.2015 год. Решението на СРС било
съобразено с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011
год., ОСГТК.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответниците са съсобственици на процесния
апартамент №7, находящ се в гр.София, ж.к.“**************, абонатен №300204 –
притежаващи по 1/6 ид.ч. от него и имат качеството на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битови клиенти съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год.,
в сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че цената
на доставената през периода от м.май 2014 год. до м.април 2016 год. топлинна
енергия и на услугата дялово разпределение, дължима от всеки от ответниците, възлиза
на 479.77 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2015 год. до 12.12.2017 год. – на 80.65
лв.
Спорният между
страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали
вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за
периода от м.май 2014 год. до м.декември 2014 год. включително, са погасени по
давност.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
По отношение на
процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната
нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в
зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а
имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче,
това “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се
касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е.,
задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на
месечните вноски.
Съгласно
действалите Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Публикуването на месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на
услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни
или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска.
Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода
от м.май 2014 год. до м.декември 2014 год. включително е започнала да тече от
1-во число на съответния следващ месец и е изтекла преди датата на подаване на
исковата молба – 25.01.2018 год., както законосъобразно е приел и СРС.
Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност, ведно с
натрупаните върху тях лихви за забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,
Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с
който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу
изчисленията на размера на непогасените вземания за главници до датата на
подаване на исковата молба и на вземанията за обезщетение за забава не са наведени
оплаквания в жалбата, поради което и с оглед ограничения характер на въззивното
обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/, жалбоподателят не би могъл да постигне
присъждането на суми в размери, по-големи от установените в атакувания съдебен
акт.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в
обжалваната му част, като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
14.05.2019 год., постановено по гр.дело №5553/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 33 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/