Решение по дело №995/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260026
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 12 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20205330200995
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260026

гр. Пловдив, 18.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ

 

при участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 995/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 19-1030-012067/23.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К.П.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката моли да се отмени НП с аргументи за липсата на нарушение поради отсъствието на противоправност на поведението и незначителността на общественоопасните му последици, въпреки осъществяването на нарушение от формална страна. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа и допълва аргументите си от жалбата.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 26.11.2019 г. около 16:25 ч. жалбоподателката К.П.С. управлявала личния си лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № **** в гр. Пловдив. Движила се бул. „Княгиня Мария Луиза“. В близост до № 10 водачката предприела маневра обратен завой по същия булевард в посока от запад на изток.

По същото време в участъка от пътя между църквата „Св. Петка“ и заведението „Авеню“, на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 10, се намирал полицейският служител П.Д., които заедно със свой колега, осъществявал дейността си по контрол на правилата за движение. Той забелязал автомобила на жалбоподателката как извършва маневрата обратен завой. Видял, че в момента на предприемане на движението светофарната уредба на кръстовището, където се развивал случая, светела в червен забранителен сигнал. Това го провокирало да я спре за проверка.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 775451/26.11.2019 г., в който е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителката отразила, че няма възражения. В тридневен срок от съставяне на акта е постъпило писмено възражение от нея, по което административнонаказващият орган е събрал доказателства – докладни записки от полицейските служители по проверката.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП ѝ била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П.Д. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмено възражение, докладна записка рег. № 441р-13042/09.12.2019 г., докладна записка рег. № 441р-13043/09.12.2019 г., докладна записка рег. № 441р-13044/09.12.2019 г., писмо от Община Пловдив с изх. № 1117/15.06.2020 г., справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че съставя АУАН при положение, че е възприел в извършването на нарушение, а в допълнение си спомня случая, както и че е възприел движението на автомобила на жалбоподателката и предприетия обратен завой, извършената проверка и работата по случая, която включвала и изготвяне на докладна записка по повод на подадено от нея възражение.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителката, като последната е имала право да направи възражения и в тридневния срок за това е депозирал писмено такова. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези  (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителката и последната е имала пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността ѝ – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че К. Славило като водач на МПС на 26.11.2019 г. около 16:25 часа в гр. Пловдив на бул. „Княгиня Мария Луиза“ до № 10 е преминала на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се на близо полицейски служители, а именно актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателката не е съобразила движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушила вмененото й задължение за тяхното спазване. Представените с писмо от Община Пловдив писмени доказателства установяват, че светофарната уредба не е имала брояч на светлинната регулация.

Недоказани останаха възраженията на жалбоподателката по осъществяването на различна фактическа обстановка, а именно навлизането й на кръстовището на разрешаваща светлина и престояването й там поради наличието на друго превозно средство. От друга страна следва да се има предвид, че водачите на ППС следва да съобразяват поведението си с всички правила за поведение при участието си в движението, включително и с това, че с поведението си да не създават опасност и пречка за движението и да не затруднява другите участници в движението. В контекста на твърденията на жалбоподателката за възникналите обстоятелства тя е следвала да съобрази и тези правила и при възможност да предприеме съответните действия, включително и да остана на място, ако това не би противоречило на разпоредбите на ЗДвП.

От субективна страна нарушителката е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е искала настъпването на последиците като именно е преминала въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателката наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените  съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

                                               

Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-012067/23.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на К.П.С. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А. Д.