Р Е Ш Е Н И Е
Номер 460 Година 10.04.2020 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 402 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на Районно управление Несебър към ОД на
МВР гр.Бургас против решение № 4 от 10.01.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1618
по описа за 2019г. на Районен съд Несебър. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано противоречащо на закона и
прави искане да бъде отменено.
Ответникът – Н.З.Р.
***, редовно уведомена, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното
решение Районен съд Несебър е отменил наказателно постановление 19-0304-002922/10.10.2019г.
издадено от началник сектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Несебър, с което на Н.Р.
за нарушение на чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20,00 лева и за нарушение на чл.101, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200,00 лева. За да постанови решението си съдът е приел по отношение на
нарушението на чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, че приложената санкционна норма на
чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП е отменена с изменение на закона публикувано в ДВ
бр.2/2018г. в сила от 20.05.2018г., тоест 16 месеца преди установяване на нарушението,
поради което тя не може да бъде основание за налагане на наказание. По
отношение на нарушението на чл.101, ал.1 от ЗДвП съдът е приел, че съгласно
чл.7,ал.1, т.7, б.”А” от ППЗДвП,
неизправността по съединителя е техническа неизправност по смисъла на
нормативната база, която очевидно не може да бъде отстранена на място.
Автомобилът се е движил преди да бъде спрян за проверка, като неизправността е
констатирана неизправността и след проверката, същият е продължил на собствен
ход, като мерки за повторното му спиране не са предприети от страна на
актосъставителя. По делото не е доказано, че неизправността е възникнала не по
време на движение, като посочването на нормата на чл.101, ал.1 от ЗДвП дава
основание да се приеме, че както актосъставителят, така и наказващият орган са
приели, че повредата е възникнала по време на движение. Ето защо, в случая
следва да намери приложение разпоредбата на ал.2 на чл.101 от ЗДвП, съгласно
която, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно,
водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за
тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност
на движението. При проверката водачът на автомобила е заявил изрично, че го
придвижва до сервиза с цел отстраняване на техническата неизправност, предвид
това и след като не се твърди, че от страна на жалбоподателя не са били взети
мерки за безопасност на движението, каквото изискване е въведено в ал.2 на
чл.101 от ЗДвП, то неправилно е бил съставен АУАН и впоследствие издадено
наказателно постановление.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените от него мотиви за незаконосъобразност на
наказателното постановление се споделят и от настоящия касационен състав.
В
случая, по т.1 от наказателното постановление на Н.Р. е наложена глоба в размер
на 20,00 лева, на основание чл.183, ал.2, т.6 от ЗДвП, която санкционна норма е
отменена, считано от 20.05.2018г.. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. В случая, санкционната норма е отменена преди дата на
която е прието, че е извършено нарушението – 30.09.2019г., и след като към този
момент не е била действаща, тя не намира приложение и наложеното на лицето
наказание, на това основание, е незаконосъобразно, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
По т.2
от наказателното постановление на Н.Р. е наложена глоба в размер на 200,00
лева, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. В посочената норма е предвидено
налагане на административно наказание на който управлява технически неизправно
пътно превозно средство – при констатирани значителни неизправности. Същевременно
нормата на чл.101, ал.1, изр.първо от ЗДвП, предвижда, че при възникване по
време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността
на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване. Съгласно ал.2, когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен
ход до мястото на тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите
мерки за безопасност на движението. Съгласно ал.3, разпоредбата на ал.2 не се
прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности, а съгласно
ал.4 неизправностите и тяхната квалификация се определят с наредбата по чл.147,
ал.1.
Съгласно
чл.37, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата),
неизправностите по ППС са незначителни, значителни и опасни, като те се
категоризират в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който
пораждат за участниците в движението.
В случая, видно от издаденото наказателно
постановление, самият наказващ орган е приел че неизправността е възникнала по
време на движение и я е квалифицирал като значителна. След като неизправността
не е опасна, по отношение на нея намира приложение изключението предвидено в
чл.101, ал.2 от ЗДвП, което дава възможност на водача, да придвижи ППС, на
собствен ход до мястото за отстраняване на неизправността, като за целта обаче
следва да вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Както правилно
е приел и първоинстанционният съд, след като при приключване на проверката
водачът е продължил да се придвижва с неизправното ППС и не е бил спрян от
контролните органи, то те със своите действия са приели, че неизправността на
ППС не е опасна, съответно че не са нарушени мерките за безопасност на
движението. Ето защо, в случая намира приложение разпоредбата на чл.101, ал.2
от ЗДвП, даваща право на водача на ППС, чиято неизправност не е опасна, да го
придвижи на собствен ход до мястото на отстраняването на неизправността и
лицето не е извършило вмененото му нарушение на нормата на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и правилно първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление,
в тази му част, като незаконосъобразно.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 4 от 10.01.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 1618 по описа за 2019г. на Районен съд Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.