№ 2024
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110124333 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Ц. П. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 93, находящ се в гр. ..............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 2 174, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 389, 41 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
16.10.2023 г.;
сумата 29, 02 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 68 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2020 г. –
16.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
15.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61582/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав,
от които ответницата отговаря за 1/2, както следва:
сумата 1 087, 32 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
1
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 194, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
16.10.2023 г.;
сумата 14, 51 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 3, 34 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2020 г. –
16.10.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
По делото е постъпила „декларация“ с вх. № 218798/03.07.2024 г. от
трето за спора лице – Д.С.Б., който сочи, че е сключил с „Топлофикация
София“ ЕАД споразумение от 03.07.2024 г. за целия размер на дълга по гр.д.
№ 24333/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, в т.ч. за частта на Ц. П. Б..
С молба от 11.07.2024 г. ищецът потвърждава сключването на
споразумение за вземанията, предмет на делото, падежът на последната
вноска по което е 03.01.2025 г., първата вноска по което твърди да е погасена.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Ц. П. Б. чрез назначения особен представител адв. Н., с който
оспорва исковете. Излага съображения, че задълженията са произволно
изчислени, че фактурите са издавани на лице, различно от ответницата. Прави
възражение за давност. По отношение на иска за цена на дялово
разпределение излага съображения, че тази услуга се предоставя от фирмата
за дялово разпределение, а не от ищеца. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
В първото по делото открито съдебно заседание по делото ищецът
признава обстоятелството, че задълженията по споразумението, включващи
процесния дълг, са били изцяло погасени в хода на процеса.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 08.11.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц. П.
Б. и Д.С.Б. за:
сумата 2 174, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 389, 41 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
16.10.2023 г.;
сумата 29, 02 лв., представляваща цена на услугата дялово
2
разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 68 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2020 г. –
16.10.2023 г.,
в условията на разделност, както следва: Ц. П. Б. – 1/2, и Д.С.Б. –1/2.
С разпореждане от 15.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 52 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на Д.С.Б..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ц. П. Б. по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията му към Ц. П. Б., предмет на заповедта за
изпълнение, по исков ред.
Видно от писмо от Столична община рег. индекс № П-12529/02.11.2021
г., апартамент № 93, находящ се в гр. .........., е закупен от Ц. П. Б. и Д.С.Б. на
20.09.1983 г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........... от м.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Представени са документи за главен отчет за исковия период, съставени
от „Директ“ ЕООД, от които се установява, че за исковия период дяловото
разпределение в имота е извършвано от посоченото дружество.
По делото е представено споразумение от 03.07.2024 г., сключено между
„Топлофикация София“ ЕАД и Д.С.Б. с предмет – процесните вземания, от
което е видно, че са уговорени месечни погасително вноски, от които
последната – с падеж 03.01.2025 г.
3
Представен е фискален бон от 03.07.2024 г. за заплащане на сумата 858,
66 лв.
В първото по делото открито съдебно заседание по делото ищецът
признава обстоятелството, че задълженията по споразумението, включващи
процесния дълг, са били изцяло погасени в хода на процеса.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая, видно от писмо на Столична община рег. индекс № П-
4
12529/02.11.2021 г., апартамент № 93, находящ се в гр. .........., е закупен от Ц.
П. Б. и Д.С.Б. на 20.09.1983 г. Доколкото друго не се твърди и установява по
делото, следва да се приеме придобиване на собствеността в условията на
обикновена съсобственост – по 1/2 от всеки от тях.
От качеството на ответницата на съсобственик на процесния имот
произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за
исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до
същия е доставяна топлинна енергия на стойност 2 174, 65 лв.
От посочената сума ответницата отговаря съобразно своя дял в
5
съсобствеността – за 1/2.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното, в полза на ищеца е налице вземане за мораторна
лихва в размер на сумата 389, 41 лв. за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г.
От посочената сума ответницата отговаря съобразно своя дял в
съсобствеността – за 1/2.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период м.09.2020 г. – м.04.2022 г. в
имота е извършвана услугата дялово разпределение от „Директ“ ЕООД на
стойност исковата сума 29, 02 лв.
От посочената сума ответницата отговаря съобразно своя дял в
съсобствеността – за 1/2.
Ответницата не оспорва и че в полза на ищеца е възникнало вземане за
6
мораторна лихва върху тази сума в размер на 6, 68 лв. за периода 15.11.2020 г.
– 16.10.2023 г.
От посочената сума ответницата отговаря съобразно своя дял в
съсобствеността – за 1/2.
Безспорно е между страните, че задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса. Плащането е валиден погасителен способ по
отношение на едно парично задължение и има погасителен ефект и по
отношение на погасени по давност вземания, което изключва необходимост от
обсъждане възражението за давност, доколкото по делото не е спорно, че
задълженията са изцяло погасени чрез плащане.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, в чиято полза
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на
спора, съдът определя в размер на сумата от 25 лв.
Ответницата няма право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Ц. П. Б., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че дължи на
ответника 1/2 от следните суми:
сумата 2 174, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 93, находящ се в гр. ............., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 389, 41 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
16.10.2023 г.;
сумата 29, 02 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 08.11.2023 г. до изплащане на
вземането;
сумата 6, 68 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.11.2020 г. –
16.10.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
15.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61582/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
7
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Ц. П. Б., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
25 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Директ“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8