Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.02.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на двадесети и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 2814/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
СГС е сезиран с жалба на Д.О.П. срещу отказ N 20191216165812-2/20.12.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване прекратяване на участието на жалбоподателя за съдружника и за заличаването му за управител. Според жалбоподателя отказите са незаконосъобразни, защото за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника не е необходимо да се приема решение на ОС на съдружниците, което да урежда съдбата на дружествените дялове на напусналия съдружник. Поддържа се, че е достатъчно да се уведоми дружеството за изявлението на съдружника и да изтече законовия срок, което в случая е налице. Освен това дружеството е получило предизвестието по чл.141 ал.5 ТЗ и след като не е заявено заличаването му жалбоподателят има право да заяви да се заличи. Иска се от жалбоподателя да се отменят отказите и да се укаже на длъжностното лице да впише заявените промени.
Със заявление вх. 20191216165812/16.12.2019
г. е
поискано от Д.О.П. вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „ф.-и.“ ООД – заличаване на основание чл.141
ал.5 ТЗ на заявителя като управител, както и вписване прекратяване на участието
на заявителя за съдружника.
Към заявлението е приложена молба на Д.О.П., с която е заявил, че желае да се прекратят правомощията
му като управител на „ф.-и.“ ООД. Върху молбата е направено отбелязване на
01.11.2019 г., според което е получена от управителя на дружеството – Д.П..
Представено е предизвестие по
чл.125 ал.2 ТЗ, с което Д.О.П., с която
е заявил, че желае да се прекрати участието си като съдружник в „ф.-и.“ ООД. Върху
предизвестието е направено отбелязване на 03.09.2019 г., според което е
получено от управителя на дружеството – Д.П..
По заявленията e постановен от длъжностното лице по
регистрация обжалваният отказ N 20191216165812-2/20.12.2019 г. Прието е, че
молбата по чл.141 ал.5 ТЗ не е получена от дружеството и няма данни другия съдружник да е уведомен,
а по искането за заличаване на съдружник е прието, че е необходимо да е взето
решение от ОС на съдружниците за съдбата на дружествените дялове на напусналия
съдружник.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред
съда е жалба на бивш управител на ООД срещу отказ да се впише заличаването
му за управител и прекратяване на участието му като съдружник по чл.125 ал.2 ТЗ.
По отказа да се заличи
управителя. Управлението на търговско дружество с ограничена отговорност се основава на принципа на доброволност
от страна на лицето, изпълняващо функциите на управител – тези функции се поемат и изпълняват от него само при наличие на изрично заявена
воля. При отпадане на волята на управителя потпада и
основанието избраното за
управител лице да продължава да изпълнява управителните функции, с които е било натоварено и овластено от
ОС.
Управителят се освобождава с
решение на ОС на съдружниците – чл.141 ал.4 ТЗ, но дори и да не е прието такова
решение, ако управителят надлежно е уведомил дружеството за желанието да бъде
освободен от длъжност, следва да се зачете волята му. Не може да се позволи да съществува положение,
при което направилият искането за предсрочно освобождаване от длъжност
управител, което е равнозначно на отказ от поръчката по чл.287 ЗЗД, да продължи
да заема длъжността против своята воля. В този случай нормата на чл.141 ал.5 ТЗ
овластява управителя да сезира АВ с искане да се заличи като управител.
Според съда уведомлението на
управителя Д.О.П. е редовно връчено на търговското дружество. Това е така,
защото адресат на отправеното от
управителя изявление от 01.11.2019 г. е
търговското дружество, което е получило изявлението чрез своя органен представител и действащ като управител на дружеството Д.О.П.. В случая не е налице
идентичност между отправилия
изявлението
субект и субекта, получател на изявлението, защото получателят е търговското дружество,
действащо чрез своя органен представител.
В т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК е признато правото на активно представителство – правото на
управителя да извършва волеизявления от
името на ЮЛ, включително и
когато насрещна страна по сделката е той като физическо лице или друго
юридическо лице, на което е представите. Няма основание да не се признае на управителя и правото на пасивно
представителство, т. е. на представителство за получаване от името на търговското дружество на изявления, отправени от самия управител.
Не е необходимо уведомлението
на управителя, с което се отказва да изпълнява задълженията си по мандатното
правоотношение и иска да се заличи от ТР, да се адресира до другия съдружник,
респ. до Общото Събрание на
съдружниците. Това е така,
защото другият съдружник, респ. Общото Събрание на съдружниците, не разполага с представителна власт по отношение на
дружеството. Адресат на
уведомлението по чл.141 ал.5 е търговското дружество, а не участниците в него –
съдружниците, които във външните отношения нямат представителни правомощия.
Съдружниците нито имат право да правят от името на дружеството изявления, нито
имат право да получават изявления, адресирани до дружеството.
Според съда изявлението на Д.О.П.
е породило правни последици по прекратяване правомощията му на управител с
факта на получаване на изявлението му от търговското дружество на 01.11.2019 г. В едномесечен срок от получаване на
изявлението на управителя търговското дружество следва да заяви за вписване
заличаването му, но не е заявило заличаването на управителя, поради което след
изтичане на едномесечния срок за бившия управител е възникнало правото сам да
сезира регистърния орган – чл.141 ал.5 ТЗ.
При тези факти съдът намира, че
отказът да се заличи Д.О.П. за управител е незаконосъбразен.
По искането да се впише
прекратяване на членството. За да настъпи правният ефект по прекратяване на
членственото правоотношение по реда на чл.125 ал.2 ТЗ, не е необходимо да се
приема решение на ОС на съдружниците относно съдбата на дяловете на напусналия
съдружник, както и да се изменя дружественият договор. Това е така, защото
нормата на чл.125 ал.2 ТЗ не предвижда други условия и предпоставки за прекратяване
на членството на съдружник освен направено от него в писмена форма изявление,
което да е достигнало до търговското дружество, както и изтичане на срока / решение
№ 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г., ІІ т.о., ВКС/.
Прекратяването на членството
поради доброволно напускане на
съдружника настъпва с изтичане на срока на предизвестието, а решение на Общото събрание на дружеството не е
необходимо, защото не е предвидено в закона като предпоставка за напускането на
съдружник при условията на 125, ал. 2 ТЗ и не е обявено за „conditio sine qua non“ за неговото настъпване. В
случая предизвестието по чл.125 ал.2 ТЗ, с което Д.О.П. е заявил, че желае да се прекрати
участието си като съдружник в „ф.-и.“ ООД е достигнало до дружеството на
03.09.2019 г., когато е управителят на дружеството е получил предизвестието.
Следователно с изтичане на тримесечния срок членственото правоотношение е
прекратено на основание чл.125 ал.2 ТЗ, считано от 03.12.2019 г.
Според съда отказът да се впише прекратяване
на участието на съдружник е законосъобразен, но по други съображения. За да се
впише прекратяване участието на съдружник е необходимо не само да е осъществен
фактическият състав на чл.125 ал.2 ТЗ, но е необходимо заявлението да е подадено
от търговското дружество, представлявано от неговия управител. Това е така,
защото принципната постановка в регистърното производство е, че легитимиран да
иска вписване на промени е самият търговец, действащ чрез законния представител
– чл.15 ал.1, т.1 ЗТРРЮЛНЦ, а само в изрично предвидени в закона случаи е
допустимо трето лице да заяви вписване на промени– чл.15 ал.1, т.3 ЗТРРЮЛНЦ.
Такъв изрично предвиден в закона случай е хипотезата на чл.141 ал.5 ТЗ, в която
заявител е не търговското дружество, а лицето, което е било негов управител.
В случая заявител по искането
за вписване на прекратяване на членството не е търговското дружество – заявител
е физическото лице Д.О.П., което е бивш съдружник и управител. Съдружникът не
попада сред кръга от лица, посочен в нормата на чл.15 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, които са легитимирани
да заявяват за вписване промени по партидата на търговското дружество. Още
по-малко с такава процесуална легитимация разполага лице, което е бивш
съдружник. Промяната, изразяваща се в прекратяване на членствено правоотношение
на съдружник, следва да се заяви от самото търговското дружество, действащо
чрез своя управител. Случаят обаче не е такъв, защото заявлението е подадено
чрез адвокат от името на Д.О.П., а не от името на търговското дружество.
Д.О.П. на основание чл.141 ал.5 ТЗ има право да заяви заличаването си за управител, но няма право да заявява за
вписване други обстоятелства.
Заявлението е подадено чрез адвокат Б., която обаче е упълномощена да
представлява Д.О.П., но не е упълномощена да представлява управляваното от него
търговско дружество. Пълномощното легитимира адв.Б. да подаде заявление от
името на П., който на основание чл.141 ал.5 ТЗ има право да заяви заличаването
си като управител. Пълномощното, с което Д.О.П., но не като представител
на дружеството, е упълномощил адв.Б., не легитимира адв.Б. да подаде заявление
за вписване прекратяване на членството, защото тя не е пълномощник на
дружеството. Заявление за вписване прекратяване на членството на съдружник има
право да подаде самото търговско дружество, но не бившият му управител, респ.
бившият съдружник.
Само ако заявлението бе подадено от адв.Б. в качеството на пълномощник
на търговското дружество, следваше да се допусне да се впише прекратяване
участието на П. за съдружник. В случая обаче заявлението е подадено от адв.Б.
като пълномощник на П., който е легитимиран по изключение да заяви единствено
заличаването си за управител, но не е легитимиран да заяви прекратяване на
членството си по чл.125 ал.2 ТЗ.
В конкретния случай е следвало Д.О.П.
в качеството на представител по закон на търговското дружество да упълномощи
адв.Б. да представлява дружеството в регистърното производство по заявление
за вписване прекратяване на участието на съдружник, но случаят не е такъв. Д.О.П.
по изключение на основание чл.141 ал.5 ТЗ има право да заяви заличаването си за
управител, но не разполага с правото да иска да се впише прекратяване на
участието му за съдружник.
С оглед
на изложеното съдът намира, че обжалваният отказ следва да се отмени и да се укаже на длъжностното лице да
впише заявените за вписване обстоятелства.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ
N 20191216165812-2/20.12.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по Вписванията – ТР в частта, с която е отказано да се
заличи Д.О.П. като управител на „ф.-и.“
ООД, EИК********.
ВРЪЩА делото на АВ с указания ДА СЕ ВПИШЕ от длъжностното лице по регистрация по
партидата на „ф.-и.“ ООД, EИК********,
в ТР заличаване на Д.О.П. като управител,
заявено със заявление N 20191216165812/16.12.2019
г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.О.П. срещу отказ N 20191216165812-2/20.12.2019 г. на длъжностно
лице при Агенция по Вписванията – ТР в частта, с която е отказано да се впише прекратяване
на участието и заличаването на Д.О.П. като съдружник във „ф.-и.“ ООД, EИК********.
Решението в частта, с която е отменен отказът, не подлежи на обжалване, а в частта, с която жалбата е оставена без уважение, може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: