№ 206
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110200873 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Варна-Комерс“ АД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 100101/05.02.2021г. на зам. кмет на Община Варна, с което
на дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.86, ал.2, т.2
от Наредбата на Общински съвет Варна за управление на отпадъците на
територията на Община Варна.
Въззивното дружество оспорва описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка. Сочи, че управителят е разпоредил
запаленият огън да бъде загасен незабавно. Твърди, че проверяващите не са
поискали обяснения от управителя, а са пристъпили направо към съставяне на
акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно уведомено,
изпраща процесуален представител- юрисконсулт К., който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Изтъква, че не е установено
физическото лице, което е запалило отпадъците, както и че допустителството
се наказва само в предвидените в закона случаи. Претендира присъждане на
разноски.
За въззиваемата страна, редовно уведомена, се явява юрисконсулт С.,
която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Прави искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Санкционираното дружество стопанисва
недвижим имот в гр.Варна, Западна промишлена зона, включващ множество
складове, офиси, паркинги и др., предоставяни под наем на различни
юридически лица. На 15.01.2021г. в открита площ –част от имота, се намирал
открит метален контейнер тип „вана“, в който от неустановено лице били
запалени различни текстилни, пластмасови, дървесни и растителни отпадъци.
В тази връзка в Община Варна постъпил сигнал от гражданин с твърдения за
поредно горене на гуми и найлони в двора на имота. Незабавно била
извършена проверка от М.Д. Н. и Т. Д. К.- инспектори „Управление на
отпадъците“ в Дирекция „Екология и опазване на околната среда“ при
Община Варна. Същите не установили горене на гуми, но констатирали
изгарянето на посочените отпадъци в открития контейнер. Поради това на
същата дата св. Н. съставил акт за установяване на административно
нарушение на дружеството за това, че е допуснало запалване и
нерегламентирано изгаряне на отпадъци-текстилни, пластмасови, дървесни и
растителни в имот, собственост на „Варна-Комерс“ АД, съгласно нотариален
акт №82, том III, рег.№4021, дело №475/2006г. Актът бил съставен в
присъствието на изпълнителния директор на дружеството, бил предявен и
подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 05.02.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
въззивното дружество била наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лева за нарушение на чл.75, т.8 от Наредбата на Общински съвет
Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите
М.Д. Н. и Т. Д. К., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на
2
данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради
което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
По делото като веществено доказателства са приложени и фотоснимки,
отразяващи извършеното нарушение. Съдебната практика приема, че
случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване
по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по
смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху
които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение
№390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Данните, извличащи се
от приложените фотоснимки потвърждават фактическите констатации в
обжалваното наказателно постановление и позволяват приетата фактическа
обстановка да бъде изяснена по несъмнен начин.
По искане на процесуалния представител на дружеството като свидетел
е разпитана М. Л. Д., която отрича да е давала нареждане за изгаряне на
отпадъците. Признава, че контейнерът се намира в пространство, ползвано
само от санкционираното лице, но изтъква, че в базата има множество обекти,
наети от различни дружества, чиито работници имат свободен достъп до
откритите площи. Макар и като работеща за дружеството Д. да не може да
бъде счетена за безпристрастен свидетел, показанията й следва да бъдат
кредитирани като цяло. Налице са основания за съмнение само в частта, в
която същата твърди, че не е давала нареждане за запалване на отпадъците. В
обратна насока са показанията на св.Н., който заявява, че при проверката М.
Д. е споделила, че тя е разпоредила запалването на намиращите се в
контейнера отпадъци. Доколкото св.Н. е напълно непредубеден, а по
отношение св.Д. са налице данни за заинтересованост от изхода на делото,
следва да бъдат кредитирани твърденията на проверяващия, а показанията на
посочената свидетелка в тази им част следва да бъдат счетени за
недостоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.75, т.8 от Наредбата на Общински съвет Варна за
управление на отпадъците на територията на Община Варна, която забранява
нерегламентираното изгаряне на отпадъци. „Отпадък“ по смисъла на § 1, т. 17
3
от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО е всяко вещество или предмет, от
който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е
длъжен да се освободи. Не е спорно по делото, че процесните обекти се
явяват отпадъци по смисъла на цитираната норми, както и че са се намирали в
частта от имота, ползвана само от санкционираното лице. Не е оспорено и че
същите са формирани от дружеството. Доколкото Наредбата не предвижда
възможност за обезвреждане на отпадъци от вида на процесните посредством
изгаряне, следва да се счете, че е осъществено именно нерегламентирано
изгаряне на отпадъци, които по данни от свидетелите Н. и К. се явяват
неопасни такива. При това положение съдът намира, че въззивното дружество
действително е осъществило състава на нарушение на чл.75, т.8 от Наредбата,
тъй като в собствения му имот, в частта, ползвана само от дружеството, са
били изгорени процесните отпадъци. Както беше посочено, не се спори, че
отпадъците са формирани в резултат на дейността на дружеството. Дори и да
са образувани от дейността на други лица обаче, след като са се намирали в
собствения на дружеството имот, в частта, непредоставена за ползване на
други ЮЛ, „Варна –Комерс“ АД е следвало да осигури управлението на
отпадъците в съответствие с нормативните изисквания. Изгарянето на
отпадъците е в разрез с нормативните изисквания и обуславя реализирането
на административнонаказателната отговорност на дружеството за вмененото
му нарушение. Неоснователни са възраженията, че не е установено
конкретното физическо лице, извършило запалването на съдържанието на
контейнера. Касае се за обективна отговорност на юридическите лица, при
която е без значение действията на кои физически лица са довели до
извършването на нарушението. Конкретните причини, довели до
извършването на нарушението, са без правно значение, предвид нормативно
установеното задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
законодателството в областта на управлението на отпадъците. Все пак следва
да се отбележи, че според показанията на св.Н. запалването е било
разпоредено от св.Д., което е допълнителен аргумент, че
административнонаказателната отговорност правилно е насочена към
санкционираното лице.
Неоснователни са доводите, че дружеството незаконосъобразно е
санкционирано за допустителство, което по силата на чл.10 от ЗАНН се
наказва само в предвидени в закона случаи. В практиката си ВАдмС посочва,
че разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН урежда случаите, в които е възможно да
4
бъде ангажирана отговорността за допустителство на физическо лице, и е
допълнена с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН относно личната отговорност на
ръководители, работници и служители при нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации. Когато
е ангажирана обективната безвиновна отговорност на юридическо лице по
реда на чл. 83 от ЗАНН, спрямо което чл. 10 от ЗАНН е неприложим, липсва
основание да се приеме, че дружеството е наказано за допустителство по
смисъла на чл. 10 от ЗАНН. В този смисъл изрично е Решение № 1427 от
10.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 760/2019 г., в което се приема,
че с НП дружеството е санкционирано за допуснато при осъществяване на
дейността му административно нарушение на норма от НУО на Община
Варна, за което законосъобразно му е наложена имуществена санкция на осн.
чл. 86, ал. 1, т. 1 от НУО. В Решение № 511 от 22.04.2020 г. на АдмС - Варна
по к. а. н. д. № 259/2020 г. също се посочва, макар и в НП да е записано, че
дружеството е допуснало замърсяване на прилежащите площи към сградата и
паркинга на супермаркета със смесени битови отпадъци, тук думата
„допуснало“ е използвана в лексикалния си смисъл като „позволявам“, „не
забранявам“, „давам възможност“, а не в правния смисъл на „допустителство“
съгл. чл. 10 от ЗАНН. Посочването в АУАН на нарушението по горния начин
не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не изключва,
нито противоречи на законните разпоредби, които са били нарушени, поради
което не представлява пречка за нарушителя да разбере за какво е наказан.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче при извършената служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна поради неправилно приложение на
материалния закон при избора на относимата санкционна норма. Следва да се
отбележи, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите
са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие
на Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на Община Варна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да
организира адекватно защитата си. Наказващият орган обаче не е изпълнил
надлежно задължението си да издири правилно приложимата санкционна
разпоредба. Наказанието е наложено на основание чл.86, ал.2, т.2 от
Наредбата, предвиждащ имуществена санкция за едноличен търговец или
5
юридическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма
на нерегламентирано третиране на опасни отпадъци. Настоящият случай не е
такъв. Липсват данни, а и твърдения в наказателното постановление,
въззивното дружество да е изгаряло опасни отпадъци. Напротив, макар и в
акта да не е посочено за какъв вид отпадъци се касае, в НП изрично е
посочено, че са изгаряни неопасни отпадъци. В действителност е следвало да
бъде приложена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.2 от Наредбата, предвиждащ
санкция за ЕТ или ЮЛ, което нерегламентирано изгаря или извършва друга
форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. При това
положение наказателното постановление се явява незаконосъобразно, тъй
като на жалбоподателя е наложена сакнция за нарушение, което в
действителност не е осъществил, като допуснатият порок не може да бъде
саниран от обстоятелството, че дружеството е извършило друго нарушение на
същия закон. В настоящото производство съдът е обвързан от съществените
елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното
обвинение, като в случай, че установи наличието на съществено процесуално
нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното
производство, няма процесуална възможност да върне делото на
административнонаказващия орган за отстраняване на констатираните
нередовности, а единствената възможност е наказателното постановление да
бъде отменено на това основание. Безспорно в случая липсва
административно обвинение, което да обосновава прилагането на чл.86, ал.2,
т.2 от Наредбата, при което е налице неправилно приложение на материалния
закон в тази част на НП. Допуснатата непрецизност е особено съществена,
още повече, че е наложено наказание, непредвидено в посочената в НП
санкционна норма- чл.86, ал.2, т.2 от Наредбата предвижда имуществена
санкция във фиксиран размер от 10000 до 50000лв., а с наказателното
постановление е наложена имуществена санкция от 3000 лв. При това
положение е налице особено съществено несъответствие на наказателното
постановление с изискванията на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН. Не би могло да се
счете, че се касае за техническа грешка, тъй като допуснатата непрецизност
накърнява правото на защита на санкционираното лице и затруднява
съществено възможността му да разбере какво нарушение се твърди, че е
извършило.
По отношение правомощията на въззивния съд при констатиране на
6
неправилен избор на относима санкционна разпоредба настоящият състав
съобрази обстоятелството, че с Разпореждане от 19.02.20г. на председателя на
ВАС е образувано Тълкувателно дело №1/20г. за приемане на тълкувателно
решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния
административен съд по въпроса: в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба? В искането, въз основа на което е образувано
посоченото тълкувателно дело се посочва, че в практиката на
административните съдилища е налице противоречие във връзка с
тълкуването и прилагането на чл.63, ал.1 от ЗАНН. В едната група съдебни
решения се приема, че районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да измени
правната квалификация на нарушението и на основанието за налагане на
наказанието, без да отменя наказателното постановление. В другата група
съдебни решения се приема, че съдът не може да променя основанието на
наложеното административно наказание, като по този начин санира
недостатъците в наказателното постановление. Настоящият състав споделя
второто от изложените становища, като също счита, че съдът не разполага с
материалноправната компетентност на административнонаказващия орган и
не може да налага административно наказание на различно от посоченото в
наказателното постановление правно основание. Според второто становище,
възприемано последователно и от настоящия състав, при неправилна
квалификация на нарушението съдът има единствено правомощието да
отмени наказателното постановление поради материална
незаконосъобразност, а не да променя правното основание, на което е
следвало да бъде наложено наказанието. Поради това и предвид неправилното
определяне в случая на санкционната разпоредба, съдът не разполага с друга
процесуална възможност освен да отмени атакуваното наказателно
постановление на това основание.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на дружеството следва да се присъдят
направените по делото разноски, като следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
7
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно
заседание, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност,
поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер
на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 100101/05.02.2021г.
на зам. кмет на Община Варна, с което на „Варна-Комерс“ АД-гр.Варна,
ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.86, ал.2, т.2 от Наредбата
на Общински съвет Варна за управление на отпадъците на територията на
Община Варна, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Варна-Комерс“ АД-
гр.Варна, ЕИК:*********, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8