№ 5558
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157815 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** е предявил установителни искове против М. Д. С., при твърдения, че
собственик на топлоснабден имот на адрес- : ***, е ползвал доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. в размер на 1662,35 лева, не е
заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и
дължи мораторна лихва от 15.09.2020г. до22.7.2022 г. в размер на 247,35 лева, а по силата на
чл.36 ОУ, дължи и главница от м.7.2019г. до 4.2021 г. в размер на 69,01 лева за дялово
разпределение, както и мораторна лихва от 31.8.2019г. до 22.7.2022 г. в размер на 14,05
лева. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на имота и че по силата на
разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или
собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди. Ищецът твърди, че издава текущи фактури за
клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон,
ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури,
незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от
издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия
отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от
които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по
заповедта, срещу която своевременно е подадено възражение.
Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че не оспорва
размера, нито счетоводното му отразяване от ищеца, нито извършеното разпределение.
Сочи, че вземането на ищеца касае предимно „сградна инсталация“ и БГВ, начислени по
реда на чл.61 и следващите от Наредбата. Оспорва се твърдението, че ответникът е
едноличен собственик на имота, както и да е сключил облигационен договр за доставка на
1
ТЕ за имота. Оспорва се претенцията за сумата 247,35 лева, като недългима, защото е
начислена въз основа неравноправна клауза от ОУ. Прави се възражение за погасителна
давност, на вземането за дялово разпределение за месеци 5, 6, 7.2019г.както и всички
вземания преди 1.8.2019г. Оспорва се вземането за дялово разпределение, с довод, че
таксата се дължи на третото лице, не на ищеца, като се сочи, и че претенцията на ищеца се
основава на твърдения за дължима ТЕ, а претенцията за таксата е различна. Оспорва се
вземането за лихва върху нея, защото забавата не следва нито от договор, нито от ОУ, нито
от закона, следователно, евентуалното изпадане в забава е след получаване на исковата
молба.
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото е отделено за
безспорно по делото, че по делото между страните, че с н.а. за собственост на жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ,
сключен на 21.12.1978г., ответникът М. Д. С. е придобил правото на собственост върху
топлоснабдения имот- ***, който е идентичен с имот в ***, безспорно е, че начислената
сума за ТЕ, по прогнозни фактури, за период 1.5.2019г. до 30.4.2020г. възлиза на 1748,41
лева, която сума, след изготвяне на дялово разпределение, е сторнирана, и е издадена една
фактура, на 31.7.2020г. която съдържа цялото вземане на ищеца за отоплителен сезон
1.5.2019г. до 30.4.2020г., който възлиза на 1108,74 лева. За останалия исков период,
начислено въз основа чл.61 НТ, топлинната енергия възлиза на 553,61 лева. Съдът намира,
че безспорен, като размер, изчисление, е и размерът на обезщетението за забава.
Видно от служебно изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. , и
представено копие на личен легистрационен картон, към 1978г., М. С. е бил в граждански
брак, сключен през 1962г. с Никула Стоянова С.а, починала през 2004г., като оставила свой
наследник по закон – преживелия си съпруг М. С. и дъщеря.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
2
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
Поради което ответникът е страна по облигационното правоотношение, по
продажба на ТЕ за битови нужди и без да е необходимо да сключва с ищеца писмен договор
за продажба на ТЕ за битови нужди.
Относно възражението на ответника, че не е едноличен собственик на имота. Видно
от представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, издаден на
21.12.1978г., в него, като собственик е вписан само М. С., но не е съпругата му Никула С.а.
С Решение № 145 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК, по
допуснатия до касационно обжалване въпрос: става ли съпружеска общност недвижим
имот, който макар да е придобит по време на брака е заплатен със сума, съставляваща
обезщетение за отчужден недвижим имот - лична собственост, което е отразено изрично в
издадения констативен нот. Акт, е отговорено следното: „Последователната трайно
установена съдебна практика - ПП № 5 от 31.10.1972 г. на Върховния съд, Р №
348/22.06.2009 г. по гр. д. № 2212/2012 г. II гр. о., Р № 415/2012 г. по гр. д. № 231/2012 г. I
гр. о., Р № 549/30.06.2010 г. по гр. д. № 3218/2008 г. I гр. о. на ВКС, приема, че когато срещу
отчужден индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим
имот макар това да е станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се
включва в съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.
Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за възникване на
съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на вещни права по време на
брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага до доказване на противното.
Презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК от 1985 г. /сега чл. 21, ал. 3 от новия СК/ обаче е
оборима. Приносът е изключен когато вещите и вещните права са придобити по време на
брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично
имущество по смисъла на чл. 20 от СК /отм./, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато
стойността на дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения
имот другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като
обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение момента
на придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален акт, който се издава
на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ/отм./ не създава права, а само констатира притежанието на
такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ/отм./, с която се
предоставя недвижим имот като обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим
3
имот може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива
изцяло от стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата,
предвидени в чл. 102 ЗТСУ(отм.). Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не
фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него
негов личен имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ
/отм./, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност
и издаването на констативен нот. акт не може да създаде права.“
С оглед даденото задължително за СРС тълкуване, и липсата на посочване на Никула
С.а в нотариалния акт, доколкото заповедта по чл.100 ЗТСУ не е представена по
делото,следва възражението на ответната страна, че имотът е придобит от ответника, по
време на брака му, е недоказано по делото.
Ето защо, следва да се приеме, че като собственик на имота, при липса на данни за
лице, подало заявление до ищеца, различно от ответника, той е страна по правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за
енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
Начислената топлинна енергия не е спорна по делото, и същата е отделена за безспорна, ето
защо, основанието е доказано по делото.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ, приложим към правоотношението, като възражението на ответната страна,
че не е поставена в забава, е неоснователно.
Относно общата фактура след 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
4
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна,
съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление
по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на
основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация От представените към исковата молба
извлечения от счетоводната система на ищеца, е видно, че издаваните ежемесечни фактури
съдържат ежемесечна консумация, въз основа дистанционен отчет на уредите.
Следователно, фактурите са издавани на база реална консумация. Давността за вземането
за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с
подаването на заявление по чл.410 ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането
по заповедта, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.
Заявлението по чл-.410 ГПК е подадено на 10.8.2022г., като съгласно чл.33, ал.2 ОУ, след
изтичане на периода, за който се отнася фактурата, съдържаща реално ползваното отчетено
количество, и изтичане на 45- дни след датата на издаването на фактурата, настъпва падежът
на вземането, поради което и в погасителна давност са вземанията на ищеца с настъпил на
10.8.2019г. падеж.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ,
5
бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от
цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от
изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след
7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Поради изложеното по - горе, погасителната
давност за вземанията за топлинна енергия за период от м.05.2019г. до м.04.2020г., започва
да тече за всяка отделна фактура, от изтичането на 45 – дневен срок от датата на издаването
й, защото от този срок, кредиторът – ищец може да иска изпълнение на задължението по
нея. Относимо към делото, към датата на предявяване на иска в съда / съгласно правилото
на чл.422 ГПК, считано от подаване на заявлението в съда –10.8.2022г. в погасителна
давност са всички вземания с настъпил към 10.8.2019г. падеж.
Относимо към спора, изравнението, с обща фактура от 31.7.2020г., съдържа
посочване на сторнирано вземане на ищеца по прогнозни фактури за период 5.2019г.-
4.2020г. на стойност 1748,41 лева, които са сторнирани и е издадена обща фактура на
стойност 966,89 лева, и дължима сума е сумата от 1108,74 лева, след като е прихваната сума
за възстановяване на клиента за вземания от бъдещи сметки, на стойност 158,65 лева и 16,80
лева за 6.2020г/ която е прогнозно вземане/. Сумите за връщане на абоната, касаят негова
6
претенция към ищеца. Когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя
изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по
изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай –
сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение.
Следователно, двете вземания възникват от издаване на фактурата.
С оглед изложеното по –горе, в погасителна давност е само вземането по прогнозна
фактура, издадена през 5.2019г. включително, което е на стойност 45,07 лв, а извън нея –
вземането за 921,82 лева по тази изравнителна сметка / от нея, видно от извлечение от
счетоводните книги на ищеца към исковата молба, ищецът прететдира сумата 966,89 лева,
от която се изважда сумата 45,07 лева/. На основание чл.119 ЗЗД, в погасителна давност е
вземането за обезщетение за забава върху тази главница за период 15.9.2020г –до
22.7.2022г., като върху дължимата сума се следва обезщетение за забава за същия период,
изчислено от съда, на основание чл.162 ГПК на сумата от 173,63 лева, за която искът е
основателен.
Останалите, претендирани от ищеца суми, са извън давностния период, поради което
и за период от 6.2019г. до 4.2021г., искът за главница е основателен , ведно с претенцията за
обезщетение за забава.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, сключен между третото лице и ЕС. Не е представен
договор, с който на ищеца да е възложено събиране на главницата за услугата дялово
разпределение.
Видно от представените доказателства към исковата молба, договорът, сключен
между ЕС и ФДР през 2001г., е сключен с *** *** ЕИК ***, което лице е със седалище и
адрес на управление ***, и което е конституирано като помагач на ищеца. Представеният
договор към исковата молба от 2020г., е сключен с *** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***- видно е, че двете юридически лица са различни търговски дружества.
Следователно, ищецът не доказва, че лицето, с което ЕС е сключила договор за
извършване на дялово разпределение, му е възложило събирането на таксата, дължима на
ФДР.
Нещо повече – цената на услугата е изцяло недоказана – в договора, сключен между
ФДР и ЕС, е посочена годишна цена от 6лева за отчет на уреди, и няма доказателства, тази
сума да е променяна, въз основа преговори с ЕС. При липса на доказателства ФДР да е
7
възложило на ищеца събиране на /неясно/ вземане, искът следва да се отхвърли – за
главница и лихва за забава, а, доколкото исковете се отхвърлят, съдът не разглежда
възражението за погасителна давност на вземанията по тези искове.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 89,86 лева , от които
сумата 39,86 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
50 лева.
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 276,63лева, от
които 176,63лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер..
От сторените от ищеца разноски , ответникът, съразмерно с основателната част на
исковете, дължи сумата от 83,72 лева и сумата 257,73 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за исковото производство, за
осъществено по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, безплатно процесуално представителство, което
следва да се определи в рамките на минималната сума по чл.7 НМРАВ, а именно – 400 лева,
като на самия ответник следва да се присъди 0,34 лева от платената сума 5 лева, платена за
издаване на СУ. За исковото производство, от определената сума 400 лева, на
процесуалния представител на ответната страна, съразмерно с неоснователната част на
исковете, се следва сумата 27,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, М. Д. С. ЕГН ********** с адрес *** дължи на *** ЕИК *** с
адрес *** сумата 1617,28 лева – начислена и дължима топлинна енергия за период от
6.2019г. до 4.2021г., за топлоснабден имот с адрес *** , аб.№ ***, заедно със законната
лихва от заявлението - 10.8.2022г. до плащането, сумата 239,35 лева лихва за забава от
15.9.2020г –до 22.7.2022г.,, за които по гр.д.№ 43268/2022г. от СРС, 125- ти състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕИК *** с адрес *** против М. Д. С. ЕГН **********
с адрес *** , искове за признаване на вземане по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. 43268/2022г. от СРС, 125- ти състав за :
топлинна енергия за горницата над уважения размер от 1617,28 лева до пълния предявен
размер от 1662,35 лева, както топлинна енергия за 1.5.2019г до 31.5.2019г. включително, за
горницата над уважения размер на обезщетението за забава от 239,35 лева до пълния
предявен размер на вземането от 247,35 лева, както и за дялово разпределение от 69,01 лева
за период от 1.7.2019г. до 30.4.2021г., както и за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение , в размер на 14,05 лева, дължимо за 31.8.2019г.- 22.7.2022г.
ОСЪЖДА М. Д. С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на *** ЕИК *** с адрес
8
*** сторените по делото разноски - 83,72 лева за заповедното производство - 43268/2022г
и сумата 257,73 лева за исковото производство гр.д.№ 57815/2022г. .
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на М. Д. С. ЕГН ********** с адрес
*** сторените разноски – сумата от 0,34 лева за исковото производство.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на М. Д. С. ЕГН ********** по гр.д.№ 57815/2022г., от 27,32 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на
адвокат Р. Л. Д., член на САК, с личен адвокатски номер **********, с адрес ***,сумата
27,32 лева, възнаграждение за процесуално представителство на М. Д. С. ЕГН **********
по гр.д.№ 57815/2022г..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца Нелбо Инженеринг ООД.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9