МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 468/2008 година
Подсъдимия е
предаден на съд с обвинение по чл. 199, ал. 2, т.2, във вр. с чл. 198 от НК за
това, че на 13.06.2008 г. в с. Косово, Шуменска област отнел чужди движими вещи
– сумата от 80 лева от владението на Цветанка П. Николова, с намерението
противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – грабеж, придружен с
убийството на Цветанка П. Николова и с обвинение по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК
за това, че на 13.06.2008 г. в с. Косово, Шуменска област се съвъкупил с
Цветанка П. Николова като я принудил към това със сила.
Разпитан на
досъдебното и съдебно следствие подсъдимият се признава за виновен по
възведените срещу него обвинения. Подсъдимият и неговият служебен защитник
адвокат Табаков от ШАК в началото на съдебното следствие направиха искане
делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК при съкратено съдебно
следствие като подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми,
че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. С определение съдът одобри изразеното съгласие от страна на
подсъдимия защото установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема
за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт: вечерта на
13.06.2008 г. около 19:00 часа подсъдимият С.В.В. се е отправил към дома на
съседката си Цветанка П. Николова на 75 г., находящ се на ул. “Панчевска” № 6 в
село Косово, община Каспичан. Имал намерение да отнеме пари от нея, защото му
било известно, че предходния ден Николова получила пенсията си, знаел, че държи
парите си в платняна пазарска чанта. Входната врата на къщата не била
заключена. Подсъдимият се приближил до прозореца на стаята, която пострадалата
обитавала. Осветлението в стаята било включено и той видял Николова да спи на
леглото, обърната с лице към вратата. Влязъл в къщата, преминал антрето и
влязъл в стаята при нея. Жената се събудила, видяла подсъдимия и направила опит
да стане от леглото. Това мотивирало В. бързо да се насочи към нея, нанесъл й
юмручен удар в лицето, вследствие на който я съборил на леглото. Легнал върху
нея и въпреки нежеланието й осъществил полов акт. След това поставил върху
лицето на пострадалата възглавницата й и започнал продължително и силно да я
притиска в областта на носа, устата и шията. Това продължило няколко минути,
вследствие на което настъпила смъртта на Николова. След като се убедил, че е
умъртвил пострадалата, подсъдимият взел пазарската й чанта, която била закачена
на намиращ се в близост стол и от нея извадил найлонов прозрачен калъф, в който
били поставени 8 банкноти с номинал от 10 лева. Подсъдимият бързо напуснал дома
на пострадалата, вземайки със себе си парите. По пътя към дома си срещнал
свидетелката Златина Руменова Г., с която живеел на съпружески начала, дал й 50
лева без да обяснява от къде ги има и отишъл в една от кръчмите в селото. Там
консумирал алкохол заедно със свои познати и роднини и заплатил сметката с
останалата част от отнетите пари. На другия ден след като се разчуло за
убийството из селото, подсъдимият признал за извършеното от него деяние пред
свидетелката Г. и братовчедка си Валерия Маринова Ангелова.
Фактическата
обстановка по делото се установява по безспорен начин от признанията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и изготвените по делото
експертизи, огледни протоколи, фотоалбуми. Показанията на разпитаните свидетели
са последователни, логични и непротиворечиви. От изготвената съдебно-медицинска
експертиза са установени травматични увреждания у лицето и шията, рана в
областта на носа, многофрагментно счупени кости и хрущяли на носа на
пострадалата. Констатирани са и кръвонасядания в областта на влагалището, както
и по вътрешната повърхност на лявото бедро, както и такива по лявата и дясна
лопатка. Заключението на експертизата е, че смъртта на Николова се дължи на
механична асфикция от притискане на дихателните отвори и шията. Механизмът на
получаване на асфикцията е продължителен и силен натиск с или върху плътни
предмети, без изразени ръбове в областта на дихателните отвори и шията. Счупването
на носните кости, лицевата и гръдна травми са резултат от удари с / или върху
твърди тъпи предмети, като някои от тях могат да се получат и при притискане
върху такива. Всички травматични увреждания са причинени прижизнено. Смъртта на
пострадалата е настъпила около 19 часа на 13.06.2008 г. Установените
кръвонасядания по лигавицата на влагалището и лявото бедро е възможно да са
получени при извършване на полов акт.
Изготвената
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилирането заключава, че биологичния материал от угарка от цигара, намерена
и иззета при извършения оглед на местопроизшествие от 14.06.2008 г. е оставена
от С.В.В..
Съдът намира,
че с деянията си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 199,
ал. 2, т. 2, предложение 2, във вр. с чл. 198, ал. 1 от НК и по чл. 152, аал.
1, т. 2 от НК. Безспорно се касае за отнемане на чужди движими вещи – пари на
стойност 80 лева от владението на пострадалата, като за това е употребена сила,
от която е настъпила и смъртта й. Умъртвяването на жертвата е извършено с цел
улесняване отнемането на паричните средства и предотвратяване на възможността
деецът да бъде разпознат и установен. Второто деяние се изразява в съвкупление
чрез употреба на сила с цел сломяване съпротивата на пострадалата. Безспорно установено по делото е, че
съвкуплението е извършено преди умъртвяването на пострадалата, тъй като СМЕ
заключава, че всички установени травматични увреждания по трупа са причинени
приживе. От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл. От
доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е знаел, че предишния
ден пострадалата Николова е получила пенсията си и къде държи парите си. От
заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза се установява,
че подсъдимият не страда от психично заболяване. В резултат на употребеното
количество алкохол преди осъществяване на деянията се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не е довело до промяна в
качеството на психичния живот, а е направило по-лесно участието му в деянията.
Експертите отхвърлят възможността за физиологичен афект или силно раздразнение,
предизвикано от пострадалата. Подсъдимият е могъл да възприема правилно фактите
и обстоятелствата, свързани с деянието и да ги възпроизвежда в обясненията си. Подсъдимият
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК, касаеща задължителното приложение на чл. 55 от НК и определи
наказанията и за двете деяния под определения от закона минимум. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие и отчете младата възраст на
дееца и признанията му, изразеното макар и формално съжаление за извършеното.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие лошите данни за
личността на подсъдимия, характеризиращи го като агресивен и буен със склонност
към извършване на кражби и други противозаконни действия, предходното му
осъждане и високата степен на обществена опасност на извършените от него
деяния. Съдът определи за престъплението по чл. 199 от НК наказание “Лишаване
от свобода” в размер на 14 години и 6 месеца, а за деянието по чл. 152 от НК
наказание от 1 година и 10 месеца “Лишаване от свобода”. На основание чл. 23 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия в размер на най-тежкото от тях,
а именно 14 години и 6 месеца лишаване от свобода. Пострадалата е самотно
живееща жена, която поради възрастта и
здравословното си състояние не би могла да окаже активна съпротива на младия и
силен нападател. Въпреки това подсъдимият е проявил ненужна жестокост,
причинявайки и множество травматични увреждания. Съдът счете, че са налице
предпоставките по чл. 24 от НК и увеличи определеното общо наказание като
определи 16 години лишаване от свобода, които следва да бъдат изтърпени при
първоначален строг режим.
По делото бяха
приети за съвместно разглеждане предявените от наследниците на пострадалата
граждански искове за причинени неимуществени вреди срещу подсъдимия в размер на
по 50000 лева за всеки от тях. Съдът счете исковете за основателни, но завишени
по размер и ги уважи по справедливост съгласно изискването на чл. 52 от ЗЗД, в
размер на по 30000лв. Основателността на исковете до този размер произтича от
естествените отношения на привързаност и близост между родител и деца и
причинената от деянието душевна травма на гражданските ищци. Исковете бяха отхвърлени до пълния им размер
от 50000 лева, защото по делото не са събрани никакви конкретни доказателства,
касаещи отношенията между пострадалата и нейните наследници – син и дъщеря. От
делото се установява, че пострадалата е живеела сама в село Косово в много
мизерни условия. Гражданските ищци не представиха доказателства, обосноваващи
размера на предявения от тях граждански иск над уважената му част. В
пледоариите си изразиха становище относно размера на наказанието, което следва
да понесе подсъдимият, но не и затова как преживяват загубата на своята майка.
Съдът
постанови веществените доказателства по делото да бъдат пазени до приключване
на наказателното производство, след което да бъдат унищожени.
В този смисъл
съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: