№ 51
гр. гр. Елена, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20214130100067 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за
съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Б. ДСК“ АД гр. С., представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М.,
чрез старши юрисконсулт П.Н.Т., против ЦВ. ИВ. Т. от гр. З.. В същата са изложени
обстоятелствата, на които се основа искът. Моли се съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника ЦВ. ИВ. Т. от гр. З., че дължи на ищеца
„Б. ДСК“ АД гр. С. сумата 984.43 лева – главница, представляваща дължима по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
29.08.2018 г., сумата 223.07 лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2019
г. до 27.10.2020 г., сумата 153.50 лева, представляваща заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата от 984.43 лева, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, по Заповед № 213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд –
Елена. Претендира се присъждане на разноските, направени по настоящото дело, на
юрисконсултско възнаграждение и на разноските, направени в заповедното
производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от
страна на ответника ЦВ. ИВ. Т., чрез назначения му особен представител адв. М.Г. Б. от
ВТАК. В същия последната взема становище, че иска е допустим, но е неоснователен, за
което е изложила съображения.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Същият е подал писмено заявление, с
1
което поддържа исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Същият се представлява от особения
представител адв. М.Г. Б. от ВТАК, която подържа подадения отговор на исковата молба.
Излага съображения.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
По делото са приети като доказателства договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2018 г., погасителен план и ГПР,
общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на Б. ДСК, условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ
кредит на Б. ДСК, месечно извлечение по сметка с кредитни карти към 20.08.2019 г. на „Б.
ДСК“ АД гр. С., месечно извлечение по сметка с кредитни карти към 20.09.2019 г. на „Б.
ДСК“ АД гр. С., месечно извлечение по сметка с кредитни карти към 21.10.2019 г. на „Б.
ДСК“ АД гр. С., месечно извлечение по сметка с кредитни карти към 20.11.2019 г. на „Б.
ДСК“ АД гр. С., месечно извлечение по сметка с кредитни карти към 20.12.2019 г. на „Б.
ДСК“ АД гр. С., покана-уведомление изх. № 0050-20-01887/19.06.2020 г. на „Б. ДСК“ АД гр.
С., уведомление изх. № 12577/15.07.2020 г. на С.К. – ЧСИ с рег. № 809 на КЧСИ и район на
действие ОС – В. Търново ведно с разписка, ИЛ № 70/02.11.2020 г. по ЧГрД № 323/2020 г.
на ЕлРС и Заповед № 213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК по ЧГрД № 323/2020 г. на ЕлРС, справка от ТР от 09.04.2021 г., ч. гр. д. № 323/2020 г.
на ЕлРС, пълномощно рег. № 6430 и рег. № 6431 от 14.06.2018 г., акт № 410, том III на
Нотариус Т.Б. с № 283 в регистъра на НК и район на действие РС – Велико Търново,
пълномощно рег. № 6936 и рег. № 6937 от 30.05.2018 г., акт № 76, том III на Нотариус М.Ш.
с № 042 в регистъра на НК и район на действие РС – С..
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г. Б. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителна
установителна претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен
установителен иск, ищецът следва да установи, при условия на пълно и главно доказване
съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
облигационно правоотношение по повод процесния договор за издаване и обслужване на
2
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2018 г., настъпване
изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на
ищеца по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими с оглед източника на правоотношението са нормите на чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
По делото е представен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2018 г., сключен между „Б. ДСК“ ЕАД
(понастоящем АД) гр. С. и ответника ЦВ. ИВ. Т., установяващ наличието на соченото
облигационно правоотношение между страните. Установи се също, видно от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнил
задължението си по него и е предоставил уговорената сума. Установи се и, както бе
отразено по-горе, че ответникът ЦВ. ИВ. Т. е преустановил обслужването на кредита,
считано от 20.08.2019 г., като първото непогасено задължение за минимална погасителна
вноска е от 20.08.2019 г. и е в размер на 71.51 лв., и същата не е заплатена нито на падежа,
нито по-късно. Предвид това заплащането размера на усвоения кредит станал дължим.
Възникнали и задължения за заплащане на лихви – договорна лихва, както и за заплащане на
заемни такси. Поради нередовност при обслужване на кредита и неплащане от страна на
ответника на ищеца на минималните месечни суми за револвиването му на първия била
изпратена покана-уведомление изх. № 0050-20-01887/19.06.2020 г., връчена му на
30.07.202017 г. с уведомление на ЧСИ С.К. с рег. № 809, с която кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Налице са доказателства относно изискуемостта на вземанията и
техния размер. Условията за обявяване на кредита за изискуем са настъпили към 20.12.2019
г.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на задължението за
главница е 984.43 лв. и същата не е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е
заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част
предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата,
представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 27.10.2020 г., е 223.06 лв.
Същата не е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице
Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди сумата 223.06 лв.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на сумата,
представляваща заемни такси е 153.50 лв. Същата не е заплатена от ответника на ищеца. В
тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в
посочената част предявеният иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.
По отношение на обусловената искова претенция за законната лихва върху дължимата
главница, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане съдът намира,
3
че същата е основателна и доказана. Поради основателността на обуславящата искова
претенция за главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало
парично задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 29.10.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно ответникът ЦВ. ИВ.
Т. от гр. З. дължи на ищеца „Б. ДСК“ АД гр. С. сумата 984.43 лв. – главница,
представляваща дължима по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2018 г. и общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. ДСК, сумата 223.06
лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 27.10.2020 г., сумата
153.50 лв., представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от
984.43 лв., считано от 29.10.202020 г. до окончателното й изплащане, по Заповед №
213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника ЦВ. ИВ. Т. от гр. З., че дължи на ищеца
„Б. ДСК“ АД гр. С. сумата за разликата от уважения размер от 223.06 лв. до претендираните
223.07 лв., т.е. 1 стотинка, представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2019 г. до
27.10.2020 г., по Заповед № 213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен
съд – Елена, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 77.22 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство по
ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, и сумата 777.22 лв., представляваща
направените разноски в исковото производство по гр. д. № 67/2021 г. по описа на Районен
съд – Елена.
Водим от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ЦВ. ИВ. Т. с ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес гр. З., ул. „П.П.“ № 9, че дължи на „Б. ДСК“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С. 1036, район „Оборище”, ул. „М.” № 19,
представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М., сумата 984.43 лева (деветстотин осемдесет и четири
лева и 43 стотинки) – главница, представляваща дължима по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.08.2018 г. и
общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
4
на Б. ДСК, сумата 223.06 лева (двеста двадесет и три лева и 6 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 27.10.2020 г., сумата 153.50 лева (сто
петдесет и три лева и 50 стотинки), представляваща заемни такси, ведно със законната лихва
върху главницата от 984.43 лева, считано от 29.10.2020 г. до окончателното й изплащане, по
Заповед № 213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
предявен от „Б. ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1036,
район „Оборище”, ул. „М.” № 19, представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М., против ЦВ. ИВ. Т. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. „П.П.“ № 9, за приемане за
установено от отношение на ЦВ. ИВ. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.
З., ул. „П.П.“ № 9, че дължи на „Б. ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1036, район „Оборище”, ул. „М.” № 19, представлявано от Ю.Б.Г. и
Д.Д.М., сумата за разликата от уважения размер от 223.06 лв. до претендираните 223.07 лв.,
т.е. 1 стотинка, представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 27.10.2020 г.,
по Заповед № 213/02.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд –
Елена, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. З., ул. „П.П.“
№ 9 да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.
1036, район „Оборище”, ул. „М.” № 19, представлявано от Ю.Б.Г. и Д.Д.М., сумата 77.22 лв.
(седемдесет и седем лева и 22 стотинки), представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 323/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, и
сумата 777.22 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и 22 стотинки), представляваща
направените разноски в исковото производство по гр. д. № 67/2021 г. по описа на Районен
съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
5