Решение по дело №84/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№               / 03.02.                                 2020 Година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.11.                                                                                                    2019 година

В  открито заседание в следния състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: Стойка И.

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 84 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

Предявени  са  обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,  във връзка с чл.429, ал.3 КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

 

Ищцата Е.С.С. твърди в исковата си молба, че на 19.02.2018г. около 13:00 часа, в района на км. 25.500 на АМ „Тракия“, в посока София - Пловдив, като пътник на задната седалка на л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СТ 0041 ВР, собственост на Светла И. Дамаскинова, с ЕГН: ********** - също пътник на задната седалка в автомобила, управляван от С. П. Л., с ЕГН: **********, е претърпяла ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Тойота Селика“ с peг. № CO 8418 ВР - А.Х.С., с ЕГН: **********. Л.а. „Сеат“ се е движил в дясната лента за движение, когато е бил застигнат от л.а. „Тойота“. Водачът на л.а. „Тойота“ се изнесъл в лявата изпреварваща лента за движение и предприел маневрата изпреварване. При изпреварването А.С. изгубил управлението над автомобила си, при което л.а. „Тойота“ е пресякъл пътя на движещия се в съседната средна лента за движение л.а. „Сеат“. Настъпил удар между двата автомобила и удар в крайпътната канавка. В резултат на настъпилия инцидент водачът на л.а. „Тойота“ причинил телесни увреждания на водача и на всички пътници, пътуващи в л.а, „Сеат“, сред които била и ищцата, която към датата на ПТП е била бременна в пети лунарен месец.

Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и при извършена справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установило, че към датата на ПТП - 19.02.2018г., л.а. „Тойота Селика” с peг. № CO 8418 ВР е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД „Б. И.“ АД по застрахователна полица №BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до 16.11.2018г. От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица е видно също така, че водачите и на двата автомобила не са употребили алкохол.

За станалото ПТП са образувани ДП №45/2018г. по описа на РУ на МВР - Ихтиман, пр.пр. №183/2018г. по описа на РП - Ихтиман и НОХД №538/2018г. по описа на PC-Ихтиман. В о.с.з., проведено на 10.10.2018г., съдът е одобрил постигнатото между страните по делото споразумение. По този начин PC - Ихтиман е признал подсъдимия А.Х.С. за виновен в това, че на 19.02.2018г„ около 13:00 часа, в района на км 25,500 на АМ „Тракия“, в посока София - Пловдив, при управление на МПС - л.а. „Тойота Селика“ с peг. № CO 8418 BP, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр. I и 3 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия... със състоянието на пътя... и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на водача и пътниците в л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СТ 0041 ВР“ - на С.П. Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място - малко над гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С. Т. Б., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.И. Д., изразяваща се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни; и на ищцата Е.С.С., изразяващи се в счупване на VI, VII и VIII леви ребра по подмишничната линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни, и навяхване на ставата между лопатката и ключицата вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, поради което на основание чл.343, ал;3, пр.2, алт. 1, б. „а“, вр. с чл.342, ал. 1, пр.З от НК, вр. с чл.55, ал.1 от НК, вр. с чл. 381, ал.4 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия на „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК А.С. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Ищцата посочва, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая - одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.

Ищцата твърди, че от представения Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от M3 Център за спешна помощ гр. София, филиал Ихтиман, е видно, че тя е пострадала от ПТП на 19.02.2018г. Същата е транспортирана с линейка от местопроизшествието до УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, където е настанена за лечение. Екипът на спешна помощ е установил, че ищцата се оплаква от болки в главата, гръдния кош и лявото рамо.

Ищцата твърди, че от Епикриза към ЛИЗ №4530/2018, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, става ясно, че на 19.02.2018г. след претърпяно ПТП същата е постъпила в Клиниката по хирургия на болницата по спешност, със силни болки в лявата раменна става и лявата гръдна половина. При извършен преглед на пострадалата са установени щадящи движения на лявата гръдна половина при дишане. Сочи се, че последната е болезнена при палпация. Установена е болезненост при палпация и в лявата раменна област. Дишането е леко отслабено вляво. Направени са редица изследвания. При рентгенография на гръден кош и бял дроб е установен плеврален излив вляво на нивото на VII ребро. Установени са фрактури на VI, VII и VIII ребра по аксиална линия, както и суспектни данни за фрактура на акромиоклавикуларната става. При направено ултразвуково изследване на плевра, медиастинум са установени данни за плеврален излив вляво около 150-180 мл. Извършени са консултации със специалисти, назначена е терапевтична схема и медикаментозна терапия. На 23.02.2018г. пострадалата е изписана с подобрение, като е насочена към Клиниката по ортопедия и травматология за лечение на луксацията на лявата акромиоклавикуларна става и фрактурата на лявата скапула. Дадени са препоръки за приемане на обезболяващи в първите дни след изписването при наличие на силна болка. Поставена е окончателна диагноза: Contusio thoracis et abdominis. Fractura costarum VII, VII et IX dex. Luxatio art. acromio clavicularis sin. et fractura scapularae sin.

От Епикриза към ИЗ №4929/2018, издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е видно, че на 23.02.2018г. ищцата е постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата с оплаквания от болка в областта на гръдния кош, лявото рамо и лявата ключица, вследствие на претърпяно ПТП. При извършен преглед е установено затруднено дишане поради фрактури на ребра. Установена е болезнена палпаторност в областта на лявото рамо и лявата ключица, както и луксация на акромиоклавикуларната става. Установени са вероятен плеврален излив, както и метална остеосинтеза в областта на екстермитас акромиалис на лявата ключица. Извършени са консултации с различни специалисти, назначена е медикаментозна терапия и ищцата е подготвена за оперативно лечение. Извършено е вътрешно наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус, скапула, клавикула. От оперативния протокол е видно, че се е достигнало до лявата акромиоклавикуларна става по тъп и остър начин, като се е установила тотална руптура на акромиоклавикуларния лигамент. Репонираната луксация е фиксирана е плака с 4 винта. На 02.03.2018г. ищцата е изписана с подобрение. Дадени са препоръки за стерилни превръзки през 3 дни, конците да се свалят на 14-ия следоперативен ден, както и състоянието на пострадалата да се наблюдава от личен лекар. Поставена е окончателна диагноза: Луксацио акромиоклавикуларис синистри. Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.

От Амбулаторен лист №1211 от 06.03.2018г., издаден от д-р М.М. - общопрактикуващ лекар, е видно, че ищцата е претърпяла ПТП на 19.02.2018г., при което е получила счупване на ребра, силни болки в лявата гръдна половина и лявата раменна става. Проведено е стационарно лечение в хирургично отделение, а по-късно е проведено оперативно лечение в ортопедично отделение. При извършения преглед са установени отслабено дишане в лявата гръдна половина; силно изразена болка и крепитация на ниво VH-VIIІ ребро; палпаторно леко болезнен корем. Предписана е медикаментозна терапия. Поставена е основна диагноза: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става. Като придружаващо заболяване е посочено: Травма на други интраабдоминални органи.

От Амбулаторен лист №724 от 13.03.2018г., издаден от д-р А. В. - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, става ясно, че на 19.02.2018г. след ПТП ищцата е хоспитализирана в хирургично отделение с диагноза: Контузио торацис ет абдоминалис. Ф-ра кост. VII, VIII и IX дек. Луксацио арт. акромиоклав. син. Ф-ра скапуларис син. С плеврален излив вляво на ниво VII ребро. На 27.02.2018г. е направено открито наместване на ф-ра с вътрешна фиксация на клавикула. Сочи се, че към момента на прегледа ищцата е била с оплаквания от болки в лявото рамо, гръдния кош, затруднено дишане, болезнени и ограничени движения в рамото; затруднени ежедневни дейности. Лекарят е установил оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става; болезнени и силно ограничени движения в нея; палпаторна болезненост в областта на фрактурираните ребра; намалена мускулна сила в лявата ръка; силно затруднени ДЕЖ. Назначена е рентгенография на плевралния излив вляво. Пострадалата е насочена за консултативен преглед и лечение от гръден хирург. Поставена е основна диагноза:         Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става. Като придружаващо заболяване е посочено: Плеврален излив, некласифициран другаде. От амбулаторния лист е видно също така, че ищцата е изпълнила процедури за физикална и рехабилитационна медицина - лечение с нискочестотно магнитно поле (7 бр.), лечение със СЧТ (7 бр.) и аналитична ЛФК (6 бр.).

В изпълнение на лекарските предписания на 14.03.2018г. Е.С. е посетила д-р Ш. - специалист по образна диагностика. От представения Протокол за компютърна томография на бял дроб се констатира, че при изследването са установени ляво V и VI ребра с неконсолидирани фрактури; фрактура и на II ребро вляво; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула; фрактура на шийката на скапулата; травматична консолидация на паренхима в лявата белодробна основа; плеврални и интерлобални изливи вляво.

От Епикриза към ИЗ №5807, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, е видно, че на 15.03.2018г. ищцата е постъпила в Клиниката по гръдна хирургия на болницата поради констатирания левостранен плеврален излив. При извършен преглед са установени отслабено дишане вляво, както и силна палпаторна болезненост в областта на VII-VIII ребра вляво. Направени са редица изследвания. При извършена рентгенография на белите дробове е установен левостранен плеврален излив. На пострадалата е назначена терапевтична схема, включваща оперативно лечение, трайна следоперативна вакуумаспирация и медикаментозна терапия. От епикризата е видно и че на ищцата са извършени две операции - една на 15.03.2018г. и друга на 19.03.2018г. На 29.03.2018г. Е.С. е изписана с подобрение, с възстановено общо състояние и свалени дренажи. Дадени са препоръки за намалена физическа активност за срок от 30 дни. Поставена е окончателна диагноза: Емпиема плевре инкапсулата синистра. Статус пост торакоцентезис синистра ет дренаж. Статус пост ВАТС синистра - декортикацио, плевректомия.

От Амбулаторен лист №428 от 05.04.2018г., издаден от д-р И. Иванов - специалист по ортопедия и травматология, е видно, че ищцата е получила травма на лявото рамо и гръдния кош при ПТП. Лекувана е оперативно на 27.02.2018г. Същата се е оплаквала от болезнени движения в лявата раменна става. При извършения преглед лекарят е установил оперативен цикатрикс в облстта на лявата раменна става, зараснал първично; болезнени и силно ограничени движения; палпаторна болезненост в областта на фрактурираните ребра; намалена сила на ръката. Поставена е основна диагноза:         Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става. Назначена е рехабилитация.

От Амбулаторен лист №1002 от 10.04.2018г., издаден от д-р А.В. - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, е видно, че при извършения преглед лекарят е установил оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става и в областта на VII междуребрие вляво. Наложена е стерилна превръзка в областта на лявата раменна става. Установени са болезнени и силно ограничени активни движения в същата става за всички равнини, както и палпаторна болезненост в нея и в областта на фрактурираните ребра. Установени са също така намалена мускулна сила в лявата ръка и силно затруднени ДЕЖ. От амбулаторния лист е видно също така, че ищцата е изпълнила процедури за физикална и рехабилитационна медицина - лечение с нискочестотно магнитно поле (7 бр.), лечение със СЧТ (7 бр.) и аналитична ЛФК (6 бр.). Поставена е основна диагноза: Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на горен крайник. Като придружаващо заболяване е посочено: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.

От Амбулаторен лист №1096 от 19.04.2018г., издаден от д-р А.В. - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, е видно, че след приключване на рехабилитационния курс ищцата все още е с оплаквания от болки и силно затруднени движения в лявото рамо, плешката и в дясното подбедрие. Изпитва силни затруднения в ежедневните дейности. Сочи се, че в областта на рамото има малка раничка, която секретира. При извършения преглед лекарят е установил оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става и в областта на VII междуребрие вляво. Наложена е стерилна превръзка в областта на лявата раменна става. Сочи се, че персистират болезнените и силно ограничени движения в същата става за всички равнини, както и палпаторната болезненост в нея и в областта на фрактурираните ребра. Все още се наблюдават намалена мускулна сила в лявата ръка и силно затруднени ДЕЖ. Пострадалата е изпълнила процедури за физикална и рехабилитационна медицина - лечение с нискочестотно магнитно поле (7 бр.), лечение със СЧТ (7 бр.) и аналитична ЛФК (6 бр.). Насочена е за стационарно лечение. Поставена е основна диагноза: Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на горен крайник. Като придружаващо заболяване е посочено: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.          

От Амбулаторен лист № 42 от 24.04.2018г., издаден от д-р Е.Б. - психиатър, е видно, че след ПТП ищцата е претърпяла психотравма. След последващо лечение в гръдна хирургия е станала тревожна и плачлива. Постепенно оплакванията се задълбочили, като Е.С. често имала тревожно очакване да й се случи „нещо лошо“. При минимално телесно неблагополучие (главоболие, лека замаяност или някаква болка) тревожността ескалирала; нарушил се сънят на пострадалата; нямала апетит, но се хранела. При извършения преглед лекарят е установил, че ищцата е ситуативно тревожна, на моменти плачлива, контактна; правилно ориентирана; критична към състоянието си; мисловният й процес протича без абнормности по темп и структура. Сочи се, че пострадалата споделила за соматовегетативни оплаквания с различна интензивност. Същата преработвала психотравмата в тревожно-хиподепресивен стил. Психиатърът сочи, че ищцата е емоционално лабилна, тревожна; с диссомния. Назначена й е медикаментозна терапия. Поставена е основна диагноза: Разстройство в адаптацията.

Според Психологично становище от 10.05.2018г., Е.С. е била освидетелствана на 24.04.2018г. от вещо лице В.Б. - клиничен психолог и психотерапевт, по повод претърпени от ищцата физически и психически травми при ПТП на 19.02.2018г. и последвалите от това физически и психологични проблеми с ограничаване на социалното и личностовото функциониране, довели до изразени изменения в качеството на живот на освидетелстваната. Според заключението на психологичното становище, пострадалата по време на претърпяното ПТП на 19.02.2018г. и непосредствено след него е била в състояние на остра стресова реакция. Към момента на освидетелстването - 24.04.2018г., състоянието на ищцата е определено като изразено в значителна степен посттравматично стресово разстройство, покриващо всички определящи го симптоми: на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво. Според вещото лице, последиците от преживяното в краткосрочен план са: цялостно нарушен психологичен баланс с изразена емоционална лабилност и волева неустойчивост. Нарушени са ежедневният ритъм и качеството на живот, както и пълноценното личностово и социално функциониране на ищцата. Експертът твърди, че в дългосрочен план все още не може да се направи прогноза за оздравяване или за прерастване на посттравматичното стресово разстройство в хронично и преминаване в трайна промяна на личността.

Според Амбулаторен лист №539 от 26.04.2018г., издаден от д-р И. И. - специалист по ортопедия и травматология, при ПТП ищцата е получила травма на лявото рамо и на гръдния кош. Лекувана е оперативно на 27.02.2018г. Сочи се, че пострадалата се оплаква от ограничени и болезнени движения в лявата раменна става, като е провеждала и рехабилитация. При извършения преглед лекарят е установил оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става, зараснал първично. Установено е, че Е.С. изпитва болезнени и силно ограничени движения; палпаторна болезненост в областта на фрактурираните ребра; намалена сила на ръката. Препоръчано е провеждане на рехабилитация и щадящ двигателен режим. Поставена е основна диагноза: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.

Според Амбулаторен лист №45 от 02.05.2018г., издаден от д-р Е. Б. - психиатър, ищцата е отишла за преглед с майка си, видимо по-ведра, като е споделила и субективно подобрение. Сочи се, че сънят е възстановен, но понякога през деня се чувствала по-сънлива. Пострадалата съобщила и за стомашен дискомфорт. При извършения преглед лекарят е установил, че Е.С. е видимо спокойна и по-ведра; охотно контактна; правилно ориентирана; критична към състоянието си; мисловният й процес протичал без абнормности по темп и стуктура. Ищцата споделила за редукция на соматовегетативните оплаквания. Според психиатъра, същата преработва психотравмата в тревожно-хиподепресивен стил. Сочи, че емоционално е по-устойчива, без резки афективни колебания. Предписана е медикаментозна терапия. Поставена е основна диагноза: Разстройство в адаптацията.

От Епикриза към ИЗ №6312/2018, издадена от „МБАЛ ТРАКИЯ“ ЕООД, е видно, че на 13.05.2018г. ищцата е постъпила в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина на болницата. Сочи се, че Е.С. е провела курс на рехабилитация в доболничната помощ с частичен ефект. Постъпила е с оплаквания от болки и силно затруднени движения в лявото рамо, слабост в ръката, затруднени ежедневни дейности, както и леки болки в дясното подбедрие. При извършен преглед са установени оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става; болезнени и силно ограничени активни движения в лявата раменна става за всички равнини, по-изразено за флексия и абдукция; хипотрофия на околораменната мускулатура; палпаторна болезненост в същата и в областта на фрактурираните ребра; намалена мускулна сила в лявата ръка; силно затруднени ДЕЖ. След проведения клиничен преглед и оценката на рехабилитационния потенциал като задоволителен е съставена индивидуално съобразена рехабилитационна програма, която е изпълнена в пълен обем. На 20.05.2018г. ищцата е изписана с подобрение. Рехабилитационният потенциал е определен като слаб. Сочи се, че са подобрени активните движения в лявата раменна става и тонусът на околораменната мускулатура; увеличена е мускулната сила в лявата ръка; подобрени ДЕЖ. Дадени са препоръки за продължаване на рехабилитацията в домашни и/или амбулаторни условия, като е желателно провеждането на втори курс болнична рехабилитация. Поставена е окончателна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на горен крайник.

Според Амбулаторен лист №810 от 25.06.2018г., издаден от д-р И. И.- специалист по ортопедия и травматология, при извършения преглед лекарят е установил зараснал първично оперативен цикатрикс в областта на лявата раменна става; болезнени и силно ограничени движения; палпаторна болезненост в областта на фрактурираните ребра; намалена сила на ръката. Сочи се, че са проведени два курса на рехабилитация с незадоволителен ефект. Препоръчани са провеждането на нова рехабилитация, както и щадящ двигателен режим. Поставена е основна диагноза: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.

Според Амбулаторен лист №1596 от 04.07.2018г., издаден от д-р Д. П. - специалист по физикална терапия и рехабилитация, ищцата е лекувана с имобилизация и има оплаквания от болка при движение и ограничена подвижност. При извършения преглед лекарят е установил болезнени и ограничени движения на лявата раменна става за всички равнини; хипотрофия на околораменната мускулатура. От амбулаторния лист става ясно и че ищцата е изпълнила процедури за физикална и рехабилитационна медицина: лечение с нискочестотно магнитно поле (7); електростимулация (7); аналитична ЛФК (6). Поставена е основна диагноза: Навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става.

От представените Болнични листове № Е20180943529, № Е20180943736, № Е20180944045, № Е20180944321 и № Е20181940442, всички издадени от „Медицински център I“ ЕООД, гр. Стара Загора, е видно, че поради полученото вследствие на процесното ПТП навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става ищцата е била в болнични от 01.04.2018г. до 17.08.2018г., включително. Ищцата твърди, че в периода от датата на инцидента - 19.02.2018г., до 17.08.2018г. е изпитвала силни болки и страдания и е имала силно ограничени и затруднени движения в областта на лявата раменна става, които не са й позволявали да изпълнява както трудовите си задължения, така и елементарни ежедневни дейности.

Вследствие на претърпяното ПТП ищцата е получила и психическа травма, която се е отразила и на психичното й здраве. По време на инцидента и непосредствено след него пострадалата е била в състояние на остра стресова реакция, което по-късно е прераснало в посттравматично стресово разстройство. Ищцата е била с цялостно нарушен психологичен баланс с изразена емоционална лабилност и волева неустойчивост. Посочва се, че след произшествието Е.С. е станала тревожна и плачлива, нарушил се сънят й и загубила апетит. Така, вследствие на инцидента, ищцата е получила и разстройство в адаптацията, за което е провеждала и медикаментозна терапия.

В исковата молба се твърди, че в резултат на процесното ПТП, настъпило на 19.02.2018г., ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението й от получените травми. От Фактура №********** от 23.02.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 23.20 лв, за потребителска такса (д-р Иво Близнашки). От Фактура №********** от 27.02.2018г., издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 1 740 лв. за закупуване на медицинско изделие (доц. д-р Сашо Асьов). От Фактура №********** от 27.02.2018г„ издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е видно, че Е.С. е заплатила сумата от 900 лв. за избор на екип за извършване на оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност (доц. д-р Сашо Асьов). Сумите по последните две фактури за операцията на Е.С. са заплатени на 26.02.2018.г., видно от Платежно нареждане от 26.02.2018г., издадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. От фактура №********** от 02.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 40.60 лв. за потребителска такса (д-р Александър Илиев). От фактура №********** от 03.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „ЛИДА И СИЕ“ ЕООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 110.40 лв. за закупуване на лекарства и медицински консумативи. От фактура №********** от 07.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „ЛИДА И СИЕ“ ЕООД, е видно, че Е.С. е заплатила сумата от 15.76 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 24.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „САЛИФАРМ“ ООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 6.54 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 27.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „САЛИФАРМ“ ООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 16.35 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 27.03.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „САЛИФАРМ“ ООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 16.35 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 02.05.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „ПЛОВДИВФАРМА“ ООД, е видно, че Е.С. е заплатила сумата от 21.07 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №114 от 14.05.2018г. издадена от Ваня Николова Бухчева - клиничен психолог и психотерапевт, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 100 лв. за изготвяне на 1 бр. от общо 2 бр. съдебно-психологично становище. От фактура №********** от 20.05.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „МБАЛ ТРАКИЯ“ ЕООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 140 лв. за избор на лекар за проведената в болницата рехабилитация. От фактура №********** от 30.05.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „ЛИДА И СИЕ“ ЕООД, е видно, че Е.С. е заплатила сумата от 10.92 лв, за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 04.06.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „ЛИДА И СИЕ“ ЕООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 13,32 лв. за закупуване на лекарства. От фактура №********** от 04.06.2018г. и фискален бон от същата дата, издадени от „Р. И. – Г.“ ЕООД, е видно, че Е.С. е заплатила сумата от 14.89 лв. за закупуване на лекарства. Лекарствата по последните две фактури са предписани на ищцата с рецепта от 04.06.2018г., издадена от доц. д-р Г.П., Д. М. - психиатър и клиничен неврофизиолог.

Така, общият размер на претендираните от ищцата имуществени вреди възлиза на сумата от 3 169.40 лв.

Излагат се съображения, че съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищцата е отправила до ответното дружество молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г., получено на 01.06.2018г. (видно от известие за доставяне № ИД PS 6000 018Е7М 3). По тази претенция е образувана щета №**********. С писмо с изх. № НЩ-4104 от 19.06.2018г. „ЗД „Б. И.“ АД е уведомило пострадалата, чрез пълномощника й адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2018г. е необходимо да се представят допълнително посочени документи. С писмо изх. № НЩ-7994 от 09.11.2018г. „ЗД „Б. И.“ АД е уведомило ищцата, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е определил на същата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

Ищцата не е съгласна с размера на определеното й обезщетение и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 19.02.2018г., за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящите искове за присъждане на справедливо обезщетение, с оглед на причинените й неимуществени и имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Ищцата счита, че определеното й от ответника обезщетение в размер на 5000 лв. не отговаря на действително претърпените от нея болки и страдания, които ищцата продължава и към настоящия момент да търпи от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на заложения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и на съдебната практика по подобни казуси.

Ищцата се позовава на чл.52 от ЗЗД, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ищцата, от представените по делото медицински документи се установяват безспорно получените от ищцата травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на II, V, VI, VII, VIII и IX ребра вляво; плеврален излив; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула; фрактура на шийката на лявата скапула; луксация, навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура на лигамента на тази става. Фрактурите на ребрата имат характера на средна телесна повреда и са довели до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни. Също характер на средна телесна повреда имат и причинените луксация, навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става вляво е тотална руптура на лигамента на тази става, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Установяват се също така извършените на ищцата оперативни интервенции, продължителният период от време (около 6 месеца), през който ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания от причинените й травматични увреждания, както и преживените от нея психически болки и страдания - остра стресова реакция, прераснала в посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията. Според ищцата, на същата й предстои поне още една операция - за премахване на поставената й метална остеосинтеза в областта на акромиоклавикуларната става. Влошено е качеството й на живот, в първите месеци от лечението се е нуждаела и от чужда помощ, тъй като не е можела да се справя сама с ежедневния си тоалет, хранене и др. обичайни дейности.

Предвид изложеното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г. се явява сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева). Така, счита, че е напълно основателен и доказан претендираният с настоящата искова молба размер на обезщетението, което ще допринесе за репариране на реално претърпените от  нея болки и страдания в резултат на процесното ПТП.

По отношение на претендираните от ищцата имуществени вреди, счита, че няма спор, че същите са в пряка причинна връзка с претърпения пътен инцидент и следва да й бъдат присъдени изцяло.

Излагат се съображения, че в настоящия казус не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Ищцата е пътувала на задната седалка на л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. №СТ 0041 ВР, с поставен обезопасителен колан и с поведението си по никакъв начин не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Така, с оглед липсата на принос от страна на ищцата за настъпване на неблагоприятните за нея последици от процесното произшествие, претендираните обезщетения следва да й бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл.429, ал.З от КЗ, моли  съдът да й присъди и дължимата законна лихва върху претендираните  обезщетения от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 01.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район „Л.”, бул. „Д. В.” №** представлявано от представителите С. С.П. и К. Д.К., да заплати на Е.С.С., с ЕГН: **********,***, сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във фрактури на II, V, VI, VII, VIII и IX ребра вляво; плеврален излив; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула; фрактура на шийката на лявата скапула; луксация, навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, както и преживени душевни болки и страдания - остра стресова реакция, прераснала в посттравматично стресово разстройство, и разстройство в адаптацията, в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъдено ответното дружество да  й заплати и сумата от 3 169.40 лв. (три хиляди сто шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение по гореописаните данъчни фактури, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.06.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата претендира разноските по делото, както и възнаграждение за един адвокат.

Направено е искане присъдените на ищцата суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З., каквото право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско пълномощно.

 

Ответникът „ЗД „Б. И.“ АД счита предявените искове за неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което ги оспорва изцяло както по основание, така и по размер, като оспорва и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на пътно - транспортно произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил Тойота Селика с ДК № СО 84 18 ВР.

В представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден на 28.02.2018год. липсвало каквото и да е описание на механизма на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за ПТП било посочено единствено, че същите са в процес на изясняване и има образувано досъдебно производство № 45 по описа на РУ - Ихтиман за 2018год. В представеното Протоколно определение от 10.10.2018год., постановено по НОХД № 538 по описа на PC - Ихтиман за 2018год., тези обстоятелства също не са посочени и анализирани. Счита, че от посочените документи не може да се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП, като липсвали каквито и да било данни и доказателства, посочени в исковата молба в тази връзка. Описаният в исковата претенция механизъм на ПТП, изхождал единствено от гледната точка на ищцата.

Ответникът оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата имуществени и неимушествени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени и имуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. При условие на евентуалност твърди, че ако са причинени твърдените психически и физически травми, то забавянето на оздравителния процес е изцяло по вина на ищцата.

Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно - транспортно произшествие на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени и имуществени вреди.

Оспорва твърденията на ищцата, че по време на ПТП е била бременна в пети лунарен месец, както и всички свързани с това обстоятелство твърдения за причинени във връзка с него телесни увреждания, както и душевни страдания и стрес. По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на това твърдение.

Оспорва размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

Излага съображения, че обезщетението, което се претендира, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968г) и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищцата. Счита, че при определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-11 т.о. по т. дело 795/2008год. и решение 1-2012-11 на т.о. по т. дело 299/2011год., с които ВКС се е произнесъл с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК). С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства, поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от нея нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. В тази връзка оспорва твърдението в исковата молба, че докато се е возила на задната седалка на лекия автомобил, С. е била с правилно поставен обезопасителен колан. Поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като резултат от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивна правна норма - чл.137а ЗДвП, като са получени поради липсата на обезопасяване по време на управление на автомобил, посредством поставяне на предпазен колан и представляват самоувреждане.

Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника. В тази връзка ответникът се позовава на съдебна практика.

Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на пострадалата, поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетение следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението, тъй като деянието на пострадалата в настоящия случай е противоправно и степента на нейната вина. Твърди, че посочените по - горе редица нарушения в своята съвкупност, се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и обуславят извода за наличие на съпричиняване в размер на поне 50%.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главните искове.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените от Е.С.С. обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

Алтернативно моли, в случай, че съдът счете за основателни исковите претенции на ищцата,  да бъдат намалени размерите на претендираните обезщетения, като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна на ищцата.

Ответникът претендира всички съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, в това число и адвокатски хонорар.

 

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата, освен подробно изложените допълнителни съображения, на основание чл.214 от ГПК увеличава размера на предявения иск за неимуществени вреди, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 75 000 лв.

Във връзка с постъпването си в болницата в гр. София за извършване на операция по премахване на металните остеосинтези, ищцата е понесла и допълнителни имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи. От Фактури №********** от 10.04.2019г., издадена от „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, и №********** от 14.04.2019г., издадена от „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е видно, че ищцата е заплатила съответно сумите от 68.51 лв. и 79.63 лв. за зареждане на автомобила си с дизелово гориво. Така, общият размер на имуществените вреди, понесени от пострадалата, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, възлиза на сумата от 3 317.54 лв. Поради тази причина, на основание чл.214 от ГПК, увеличава размера и на предявения иск за имуществени вреди на 3317.54 лв.

           

Постъпил е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, като  ответникът  поддържа доводите и съображенията си, изложени в отговора на исковата молба.

Относно направеното увеличение на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, ответникът поддържа всички доводи, с които оспорва исковете, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни, намиращи се в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Страните не оспорват обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 19.02.2018г. по отношение собствеността и ползването на л.а. „Тойота Селика” с peг. № CO 8418 ВР, управляван от А.Х.С.,  който към датата на процесното ПТП е бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД „Б. И.“ АД по застрахователна полица №BG/02/117003051230, валидна от 17.11.2017г. до 16.11.2018г.

От данните по делото се установява, че на 19.02.2018г. около 13:00 часа, в района на км. 25.500 на АМ „Тракия“, в посока София - Пловдив, ищцата Е.С.С., като пътник на задната седалка на л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СТ 0041 ВР, собственост на Светла И. Дамаскинова, с ЕГН: ********** - също пътник на задната седалка в автомобила, управляван от Севдалина Пейкова Ламбова, с ЕГН: **********, е претърпяла ПТП, причинено от виновния водач на л.а. „Тойота Селика“ с peг. № CO 8418 ВР - А.Х.С., с ЕГН: **********. Л.а. „Сеат“ се е движил в дясната лента за движение, когато е бил застигнат от л.а. „Тойота“. Водачът на л.а. „Тойота“ се изнесъл в лявата изпреварваща лента за движение и предприел маневрата изпреварване, при което водачът А.С. изгубил управлението над автомобила си и л.а, „Тойота“ е пресякъл пътя на движещия се в съседната средна лента за движение л.а. „Сеат“. Настъпил е удар между двата автомобила и удар в крайпътната канавка. В резултат на настъпилия инцидент водачът на л.а. „Тойота“ причинил телесни увреждания на водача и на всички пътници, пътуващи в л.а, „Сеат“, сред които била и ищцата.

Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към датата на ПТП - 19.02.2018г., водачите и на двата автомобила не са употребили алкохол.

За станалото ПТП са образувани ДП №45/2018г. по описа на РУ на МВР - Ихтиман, пр.пр. №183/2018г. по описа на РП - Ихтиман и НОХД №538/2018г. по описа на PC-Ихтиман.

От приложения по делото протокол от 10.10.2018г. от открито съдебно заседание по НОХД №538/18 г. по описа на PC – Ихтиман /л.33/ се установява, че съгл.чл.381 и сл. НПК, съдът е одобрил постигнато по делото споразумение, като е признал обвиняемия А.Х.С. за виновен в това, че на 19.02.2018г., около 13:00 часа, в района на км 25,500 на АМ „Тракия“, в посока София - Пловдив, при управление на МПС - л.а. „Тойота Селика“ с peг. № CO 8418 BP, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2, пр. I и 3 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия... със състоянието на пътя... и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - на водача и пътниците в л.а. „Сеат Ибиза“ с peг. № СТ 0041 ВР“ - на С. П.Л., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на типично място - малко над гривнената става, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С. Т. Б., изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; на С.И. Д., изразяваща се в счупване на кости на тазовия пръстен - горното рамо на лявата срамна кост, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни; и на ищцата Е.С.С., изразяващи се в счупване на VI, VII и VIII леви ребра по подмишничната линия, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни, и навяхване на ставата между лопатката и ключицата вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, поради което на основание чл.343, ал.3, пр.2, алт. 1, б. „а“, вр. с чл.342, ал. 1, пр.3 от НК, вр. с чл.55, ал.1 от НК, вр. с чл. 381, ал.4 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия на „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК А.С. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което съдът приема за  безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд - факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.

Или, с оглед гореизложеното, по делото се установи по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска отговорност” /факт обявен за безспорен между страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ.

 

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с установяване на претърпените болки и страдания, които са следствие на причинените физически и психически вреди от процесното ПТП, по делото беше назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от двама специалисти – д-р В.-специалист гръден хирург и д-р С. –специалист ортопед травматолог, с оглед на настъпилите травматични увреждания на ищцата. Съдът  възприема заключението като компетентно и мотивирано. Видно от същото, ищцата е получила фрактури на 2, 5 и 6-то ребра в ляво. / от Компютър томотграфския преглед на 14.03.2018г./, травматичен плеврален излив до ниво на 7-мо ребро в ляво в приблизителен обем 150-180-200 мл., фрактура на проксималната и дистална част на лява клавикула. Фрактура на шийката на скапулата. Компресионна ателектаза на 8-ми и 9-ти белодробни сегменти в ляво, предизвикана от увеличилият се плеврален излив за времето от 18.02.2018 - 14.03.2018 г. плеврален излив. Луксация на акромио- клавикуларната става в ляво с тотална руптура на акромио клавикуларния лигамент.

Според медицинската експертиза, е налице пряка причинно- следствена връзка между получените увреждания и процесното ПТП. Видно от заключението, оздравителният период от получените травматични увреждания е в границите на 60 до 180 дни при правилно лечение и ненастъпили тежки усложнения, водещи до инвалидизация. Проведено е оперативно лечение за възстановяване на акромио- клавикуларната става на 27.02.2018г. /поставен фиксиращ алопластичен материал метална плака с 4 винта/. Оперативно лечение - отстраняване на алопластичния, остеосинтезен материал на 11.04.2019г / метална плака с 4 винта/. Оперативно лечение на 15.03.2018г-торакоцентеза на лява гръдна половина и дрениране/ за отстраняване на плевралния излив, усложнил се в емпием и ателектазата на 8 и 9-ти белодробни сегменти. Оперативно лечение на 19.03.2018г. Видеоасистирана гръдна хирургия - плевректомия и декортикацио./ отново по същата причина, поради усложнението на плевралния излив/. Освен оперативните процедури ищцата е била на антибиотична, аналгетична, антитромботична и противовъзпалителна медикаментозна терапия. Проведена е и рехабилитационна терапия.

Видно от експертизата, по отношение на счупването на ключицата и луксирането на акромио-клавикуларната става, което е лекувано оперативно, няма настъпили усложнения. Плевралният излив, получен веднага след травмата на 18.02.2018г. в количество около 150-200 мл в лява плеврална кухина е бил най-вероятно кръв, която е постъпила там от разкъсаната париетална плевра, вследствие фрактурираните 2,5 и 6-то ребра.

Според компютър томографското изследване на 14.03.2018г., количеството на течната колекция в плевралната кухина се е увеличило, като е предизвикало и ателектаза на 8 и 9-ти белодробни сегменти. Видно от епикризата от УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ - АД гр. Ст. Загора и оперативните протоколи от 15.03.2018г - торакоцентеза в ляво и дренаж / за отстраняване на плевралния излив, усложнил се в емпием и ателектаза на 8 и 9-ти белодробни сегменти. Оперативно лечение на 19.03.2018г Видеоасистирана гръдна хирургия - плевректомия и декортикацио с окончателна диагноза Емпием на плеврата / гнойно възпаление на двата плеврални листа, вследствие настъпило вторично инфектиране на течната плеврална колекция, получена вследствие травмата/. Според експертите, развилият се в хода на терапията плеврален емпием е усложнение на хидроторакса /свободна течност в плевралната кухина/, получен вследствие на травмата с фрактури на 2,5 и 6-то ребро в ляво. Като най-достоверни данни за травматичните увреждания на ребра, ключица и скапула, получени вследствие травмата от 18.02.2018 г. при ПТП, експертизата приема данните от Компютър томографското изследване, извършено на 14.03.2018г., като тук се приемат фрактурите на 2, 5 и 6-то ребро в ляво, фрактури на проксимална и дистална част на лява ключица и фрактура на шийката на скапула.

Според вещите лица, срокът на възстановяване на описаните в исковата молба телесни увреждания е от 60 до 180 дни при липса на трайна инвалидизация. Видно от цялата документация приложена по делото, всички увреждания са възстановени в обичайния срок на възстановяване, въпреки настъпилото усложнение на плевралния излив/плеврален емпием/.

Според експертите, предвид обстоятелството, че всички травматични увреждания на ищцата са локализирани в лявата част на тялото и че тя е била пътник, разположен на задната седалка на автомобила, е логично да се приеме, че ищцата е била в лявата задна част на седалката на автомобила. Така, заключеният обезопасителен колан е с посока отгоре-ляво, надолу-дясно, което може да обясни травмите, получени по време на процесното ПТП. Така също и частите от автомобила, като задна лява врата или задна странична греда могат да се включат в механизма на травмата. В останалите случаи при липса на поставен обезопасителен колан тези травми могат да бъдат получени при съприкосновение на тялото на пострадалата с предната седалка, други части на автомобила или пътното платно и релефа на местността.

Видно от експертизата, в първите 30 дни ищцата е била в силно увредено общо състояние със затруднения в самообслужването и необходимост от чужда помощ. Постепенно през следващите 30 дни състоянието й се е подобрявало, като необходимостта от чужда помощ е намалявала. От 90- 180 ден очаквано настъпва пълно възстановяване на физическата активност при липса на инвалидизация, както е в този случай. Областите на травматичните увреждания са възстановени, както и пълен обем движенията на тялото.

Според експертите, предвид локализацията на всички травматични увреждания на ищцата и обстоятелството, че тя е била пътник, разположен на задната седалка на автомобила, е логично да се приеме, че ищцата е била в лявата задна част на седалката на автомобила. Така, заключеният обезопасителен колан е с посока отгоре-ляво надолу-дясно, което може да обясни травмите, получени по време на ПТП-то. Видно от експертизата, обезопасителният колан предпазва тялото от челен- преден удар, но е и от страничен. Така също и частите от автомобила, като задна лява врата или задна странична греда могат да се включат в механизма на травмата. В останалите случаи, при липса на поставен обезопасителен колан, тези травми могат да бъдат получени при съприкосновение на тялото на пострадалата с предната седалка, други части на автомобила или пътното платно и релефа на местността.

В съдебно заседание на 24.09.2019г. експертите са посочили, че няма данни ищцата да е била бременна към датата на пътния инцидент.

Експертизата не е оспорена от страните по делото и съдът я възприема като компетентно изготвена и задълбочена.

 

За установяване на негативните последици върху психичното състояние на ищцата по делото беше назначена и приета съдебно-психологична експертиза. Според експерта, описаното в исковата молба и претърпяно от ищцата ПТП на 19.02.2018 г. е представлявало за нея психотравмено /стресогенно/ събитие, което е нарушило нормалното й психологично функциониране. След инцидента у ищцата е било налице разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, която е била по-изразена в продължение на 6 месеца и е отзвучала в рамките на една година. Според вещото лице, към момента на освидетелстването негативните изживявания и стрес са отшумели.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото бяха разпитани и свидетели св.С. П. Л.–майка на ищцата и св.Д.П. В. – леля на ищцата.

От показанията на св. С. П. Л. се установява, че тази свидетелка е пътувала заедно с ищцата и също е претърпяла процесното ПТП. Същата е шофирала автомобила, в който  е пътувала заедно с ищцата и още две жени. В показанията си пред съда свидетелката подробно описва  обстоятелствата, свързани с ПТП. Посочва, че ищцата е седяла на задната седалка зад шофьора, т.е. зад свидетелката. След катастрофата, пострадалите пътници, вкл. и ищцата били отведени с линейка, в болница „Света Ана“ в София. Тъй като свидетелката е била с по-леки наранявания, след прегледа е била освободена и е отишла да види дъщеря си. Последната имала счупвания в лявата ръка и 4 счупени ребра. Била много зле. На лявата вежда имала 2-3 шева. Свидетелката се прибрала в Ст.Загора, защото също имала наранявания и нямало да може да се грижи за дъщеря си, т.е. за ищцата. След 15-20 дни ищцата  се прибрала, на 23-тия ден я качили в ортопедия. Когато ищцата се прибрала от болницата с София,  не можела да се обслужва сама. Свидетелката посочва, че сестра й и племенницата й помагали 4-5 месеца за обслужването на ищцата. Според свидетелката, ищцата психически била много зле – постоянно плачела, водили я на лекари, пиела различни  лекарства. Според свидетелката, ищцата имала излив в белия дроб и доста време била в болница в Ст.Загора. Там съвсем паднала духом. Все още се притеснявала и не можела да кара кола. Ако трябвало да се ходи на дълъг път, се притеснявала дали ще стигне.

Според св. Д. В., леля на ищцата, след катастрофата ищцата била много променена. Описва племеницата си по следния начин: “Болеше я навсякъде, имаше шев, по главата имаше подутини, синини, трудно дишаше. Беше на възглавница седнала, тъй като не можеше да легне. Ръката й беше оперирана, имаше счупване на ребра, излив на белия дроб. Непрекъснато плачеше, беше я страх от всичко, не искаше нито в къщи да стои, нито да излезе, не можеше да се обслужва, всеки ден ходеше дъщеря ми, тъй като е лекар, да й слага инжекциите. И сестра ми и племенницата ми не можеха да се обслужват. Ходихме всеки ден да им помагаме. Вместо да се подобрява, Е. ставаше по-зле и се наложи пак да иде на лекар. Оказа се, че изливът в белият дроб не е излекуван и там претърпя две хирургични интервенции, за да могат да го излекуват. Психичното й състояние още повече се влоши. След изписването, трябваше да ходи по психиатри, тъй като не можеше да се успокои. Ходи по психиатри, пи лекарства, те не й помагаха. След това трябваше други да пие. Година и половина пи лекарства. Болките не минаваха. Ходеше на рехабилитация всеки ден. Не се чувстваше добре, навсякъде я болеше тялото. Пак си стоеше седнала, не можеше легнала да спи. Всеки ден бяхме там и тя всеки ден плачеше. Много зле бе психически. Направиха й друга операция да й махнат планката. Продължи да ходи по психиатри…“

Според свидетелката, ищцата напуснала работа, тъй като не можела да си върши работата, а нямало такава, подходяща за нея. Според свидетелката, физическите болки на ищцата били големи, психическото натоварване също. Преди катастрофата била един жизнерадостен човек,  а  след тази катастрофа тя коренно се променила. Психически рухнала. Все още я било страх да се качи в кола и да шофира. Според свидетелката, с течение на времето се подобрило състоянието на ищцата, но пак имала болка в рамото. Не чувствала ръката си като здрава ръка. При промяна на времето я боляла.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно здравословното състояние на ищцата след претърпяното ПТП, както и относно физическите и психически болки и страдания, свързани с получените вследствие на ПТП увреждания. Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, а се подкрепят и от останалите доказателства по делото – медицинските документи, заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертиза.

 

Както беше посочено по-горе в изложението, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което съдът приема за  безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд - факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.

 

Във връзка с възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, по делото съдът допусна до разпит свидетеля А.С., участник в процесното ПТП, както и назначи и прие съдебно-автотехническа експертиза.

 

Свидетелят С. посочва, че е предприел изпреварване, колата му поднесла, завъртяла се и се озовала в канавката. Имало автомобил пред колата на свидетеля, когато се озовал в канавката, там имало още една кола. Имало наранени хора в колата. Свидетеля посочва, че не са отишли до тях, защото и те /пътниците в колата на св.С./  били зле. Посочва, че не си спомня нищо и че не е ходил до самата кола.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки че последните в случая не внасят допълнителна яснота относно твърданията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.

 

Вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,  подробно е отговорило на всички поставени въпроси и е анализирало обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП на 19.02.2018г. Според вещото лице, техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. Тойота – св.А.С., който не се е съобразил при избора си на скорост с атмосферните условия, състоянието на пътя, както и с конкретните условия на видимост, като в условия на дъждовно време и мокра пътна настилка е предприел маневрата „изпреварване”. С тези си действия той е създал предпоставка за явлението „аквапланинг” и на практика губи контрол над управлявания от него автомобил.

Според вещото лице, не е било възможно в конкретната ситуация водачът на автомобил Сеат да предприеме каквито и да е действия от техническа гледна точка, за да предотврати възникването на ПТП. Лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ СТ 0041 ВР; Дв. № AMF292142; Идент.№VSSZZZ6LZ4D007195 е оборудван с предпразни колани, включително и за пътника, возещ се по средата на седалката.

Видно от заключението, предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Другата функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането пътуващите да удрят главите си в тавана, при което може да се счупят вратните прешлени, също водещо до смърт.

Според вещото лице, ищцата Е.С. е била с поставен предпазен колан и е заемала дясното място на задната седалка. Вследствие на удара между МПС, автомобилът се върти последователно около вертикалната и хоризонталната си ос и се преобръща надясно. Коланът няма възпиращо действие за движението на тялото встрани, тъй като тялото на пострадалата се движи първо наляво, следва движение напред и надясно. При преобръщането на автомобила, именно заради бедрения клон на предпазния колан ищцата не изпада от автомобила, а тялото й се показва през счупения прозорец на задната дясна врата. Част от телесните увреждания на ищцата са причинени от движението на тялото на пътничката Дамаскинова, която е заемела лявата част на задната седалка и е била без поставен обезопасителен колан.

Според експерта, телесните увреждания: фрактура на II, V, VI ребра в ляво, плеврален излив; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула;фрактура на шийката на лявата скапула; луксация, навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става в ляво са настъпили, въпреки поставения от ищцата Е.С. предпазен колан.

Съдът възприема констатациите и изводите на съдебно-автотехническа експертиза, заключението е мотивирано и компетентно изготвено.

Съдът, при преценка на доказателствата по делото констатира, че между изводите на вещите лице от комплексната съдебно-медицинска експертиза и тези на съдебно-техническата експертиза съществува известна разлика относно обстоятелството, на кое място на задната седалка е пътувала ищцата и как е получила уврежданията. Комплексната съдебно-медицинска експертиза е застъпила становището, че ищцата е била в ляво на седалката, а според съдебно-техническата експертиза, ищцата  е пътувала на задна дясна седалка. Съдът счита, че по установяване на механизма на получаване на уврежданията следва да се кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като към момента на изготвянето на комплексната съдебно-медицинска експертиза, по делото липсват техническите данни от материалите от ДП, водено по случая, от където се черпят данни за ПТП. Самата водачка на л.а Сеат /майката на ищцата, разпитана като свидетел в настоящото производство/ не е сигурна за местоположението на ищцата на задната седалка. Комплексната съдебно-медицинска експертиза не е взела предвид, че на задната седалка е имало и друг пътник без поставен колан, чието тяло също е контактувало с това на ищцата, не са взели предвид, че ищцата е висяла през прозореца на предпазния си колан. Съдът счита за достоверно и логично становището и изводите на съдебно-техническата експертиза, поради което възприема описания от него механизъм на получаване на травматичните увреждания и механизма на ПТП.

 

Както беше посочено по-горе в изложението, автомобил „Тойота Селика“ с peг. № С08418ВР е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество. Налице е валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №BG/02/117003051230, сключена на 17.11.2017г. със срок на действие от 17.11.2017г. до 16.11.2018г., в който период е настъпило застрахователното събитие. Поради това, за ответното дружество възниква договорната отговорност за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищцата по делото.

Тъй като датата на сключване на застраховката „Гражданска отговорност“ е 17.11.2017г., предявените искове са по чл.432, ал. 1 от КЗ, действащ от 01.01.2016г. Съгласно чл.432, вр. с чл.380 от КЗ ищцата е отправила до ответното дружество искане за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г., получено на 01.06.2018г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018Е7М 3). По тази претенция при ответника е била образувана Щета №**********. С писмо изх. №НЩ-7994 от 09.11.2018г. ответникът е уведомил пострадалата, чрез пълномощника й адв. Ж.З., че за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2018. дружеството е определило обезщетение в размер на 5 000 лв.

За ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че причинените вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. Тези обстоятелства се установиха по безспорен начин от представените по делото доказателства -  протокол от проведено на 10.10.2018г., открито съдебно заседание по НОХД № 538/2018г. по описа на Районен съд - Ихтиман, с който е одобрено споразумение между обвиняемия А.Х.С. *** и което по силата на чл.300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд, от заключенията на назначените по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психологическа експертиза и съдебно-автотехническа експертиза, от медицинската документация, приложена по делото, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на справедливо обезщетение. В редица решения на ВКС /№ 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на II т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на II т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на II т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г./ се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние.

При определяне на справедливо обезщетение следва да се отчете и икономическата конюнктура в страната, отражение на която са и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, Последните посочени минимални размери са приложими от 01.01.2016г., като съгласно чл. 492, т.1 от КЗ тези суми вече са в размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

 

В настоящия казус за определяне на справедливо обезщетение, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с причинените  уврежданията - техния вид, характер, интензитет и времетраене. На ищцата са причинени множество средни телесни повреди - травматични увреждания, изразяващи се във фрактури на II, V, VI –то ребра вляво; травматичен плеврален излив до ниво на UII-мо ребро в ляво; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула; фрактура на шийката на лявата скапула; компресионна ателектаза на 8-ми и 9-ти белодробни сегменти в ляво, луксация на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура на лигамента на тази става.

Фрактурите на ребрата имат характера на средна телесна повреда и са довели до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30 дни. Също характер на средна телесна повреда имат и причинените луксация, навяхване и разтягане на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, което е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. В случая следва да се вземе предвид и обстоятелството, че на ищцата са били извършени и множество оперативни интервенции, както и продължителният период от време (около 6 месеца), през който ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания от причинените й травматични увреждания. Следва да се вземат предвид и преживените от нея психически болки и страдания, довели до нарушаване на нормалното  й психологично функциониране и  разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симтоматика, по-изразена в първите 6 мес.след инцидента и постепенно отзвучала в рамките на 1 година.

 

С оглед на всички изложени по-горе съображения, съдът приема, че предявеният от ищцата иск за обезщетение за неимуществени вреди за причинените й болки и страдания е основателен и доказан в размер на 50000 лева. Съдът счита, че това обезщетение възмездява в достатъчна степен причинените й болки и страдания и съответства и на съдебната практиката, постановена по сходни случаи.

До размера на 75 000лв., т.е. над сумата 50 000лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли от съда като такъв.

 

По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 317.54 лв., съдът счита, че искът е основателен и доказан за сумата 3 217.54 лв.

            Видно от представените по делото доказателства – фактура №**********/23.02.2018г. на УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила потребителска такса в размер на 23.20лв. От фактура №**********/27.02.2018г., фактура №**********/27.02.2018г.  на УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД и платежно нареждане за кредитен превод за сумата 2 640лв. към УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД се установява, че ищцата е заплатила за операцията си в УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД сумата 2 640лв., включваща заплащане на медицинско изделие и избор на екип за оперативни процедури. /л.62-64 от делото/. Видно от фактура №**********/02.03.2018г.  на УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила потребителска такса в размер на 40.60лв. Видно от фактура №**********/03.03.2018г.  на „Лида и сие“ ЕООД и фискален бон за сумата към нея, ищцата е закупила лекарскта и медикаменти за сумата  110.40лв. Видно от фактура №********** /07.03.2018г. и фискален бон за сумата към нея на „Лида и сие“ ЕООД, ищцата е заплатила лекарства от аптека за сумата 15.76лв. Видно от фактура №********** /24.03.2018г. и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила лекарства от аптека  „Салифарм“ за сумата 6.54 лв. Видно от фактура №********** /27.03.2018г. и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила лекарства от аптека  „Салифарм“ за сумата 16.35 лв. От фактура №********** /27.03.2018г. и фискален бон за сумата към нея, се установява, че ищцата е заплатила лекарства от аптека  „Салифарм“ за сумата 16.35 лв. От фактура №********** /02.05.2018г. и фискален бон за сумата към нея, се установява, че ищцата е заплатила лекарства от „Пловдивфарма“ ООД за сумата 21.07лв. От фактура №**********/20.05.2018г. и фискален бон за сумата към нея, се установява, че ищцата е заплатила на МБАЛ“Тракия“ ЕООД Ст.Загора сумата 140 лв. за избор на лекар по КП 265. Видно от фактура №********** /30.05.2018г. и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила лекарства за сумата 10.92лв. Видно от фактура №********** /04.06.2018г. и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила лекарства за сумата 13.32 лв. Видно от фактура №********** /04.06.2018г. и фискален бон за сумата към нея, ищцата е заплатила лекарства за сумата 14.89 лв.

            Ищцата  представя фактури за закупено гориво за сумата 68.51лв. /изд. от„Лукойл България“ ЕООД на 10.04.2019г./ и за сумата 79.63лв. /изд. от „Еко България“ ЕАД  на 14.04.2019г./, като твърди, че с тези фактури  установява извършени разходи във връзка с посещението й в УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД по повод извършена операция по отстраняване от костта на имплантирани уреди, скапула, клавикула. Горните обстоятелства са изложени в допълнителна искова молба, с която е направено и увеличение на исковете във връзка в претърпяната нова операция. Съдът счита, че действително от представените доказателства - епикриза, изд. от УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД /л.103 от делото/  и болничен лист /л.104 от делото/  се установява, че на ищцата е извършена горепосочената операция по отстраняване от костта на имплантирани уреди, скапула, клавикула в УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД, като ищцата е постъпила на 11.04.2019г. и е изписана на 14.04.2019г. Съдът приема за установено, че ищцата е направила разходи за гориво на автомобила, с който е пътувала до УМБАЛ „Св.Анна“ –София АД в общ размер на 148,14лв. Тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което подлежат на заплащане от застрахователното дружество.

Общият размер на горепосочените разходи е в размер на 3217.54лв.

            Общата сума на всички закупени лекарства, медикаменти, заплатени потребителски такси във връзка с направени прегледи и лечение, закупени медицински изделия, избор на лекарски екип за операция, заплатено гориво за пътуване до София във връзка с извършване на последната операцията на ищцата са разходи, които ищцата е направила поради претъпряното от нея ПТП  и уврежданията, които е получила вследствие на това ПТП. Всички горепосочени разходи са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и с вредоносния резултат- претърпените от ищцата вреди. Поради това, същите подлежат на възмездяване от страна на застрахователя и следва да бъдат присъдени на ищцата в посочения размер -3217.54 лв. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. За разликата над  3217.54 лв. до предявения размер – 3 317.54лв. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

 

По претенцията за лихва:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

Спрямо процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху застрахователните обезщетения.

От представената по делото молба за заплащане на застрахователно обезщетение е видно, че ищцата е предявила искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди с писмо, изпратено на 31.05.2018г. и получено от застрахователното дружество на 01.06.2018г. По тази претенция е образувана щета №**********. С писмо изх. № НЩ-7994 от 09.11.2018г. „ЗД „Б. И.“ АД е уведомило ищцата, че Експертен съвет „Неимуществени щети ГО“ е определил на същата обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.

Ищцата не се е съгласила с размера на определеното й обезщетение, поради което е предявила настоящите искове. Видно от данните по делото,  към датата на подаване на исковата молба в съда, а и до приключване на съдебното дирене, на ищцата не е било заплатено определеното от застрахователя обезщетение. Срокът за произнасяне по искането на ищцата от страна на застрахователя, съгл. разп. на чл. 496, ал. 1 КЗ е 01.09.2018г. От следващият ден - 02.09.2018г. ответникът е в забава и от тази дата на ищцата се дължи законната лихва върху присъдените й с настоящото решение обезщетения.

 

По отговорността за разноски:

          Претендираните  от ищцата  разноски възлизат на 2 900лв. адвокатско възнаграждение, а от ответника  4 535.44 лв. разноски, от които 3455.44лв. адвокатско възнаграждение и 1080 лв. за заплатени  експертизи и разноски за свидетел.

            С оглед уважената част на исковете, ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1970.58лв. по съразмерност, както и да заплати по с/ка на Окръжен съд Ст.Загора сумата 597.52лв. по съразмерност за разноските, заплатени от бюджетните суми на съда във връзка с изготвените експертизи, тъй като ищцата е била освободена от заплащане на такси и разноски по делото.

С оглед отхвърлената част на исковете, ищцата следва да заплати на ответника сумата 1 444.88лв. разноските по делото по съразмерност.

            Предвид уважената част на предявените искове, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд сумата 2 128.70 лв. ДТ.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш И:

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район“Л.“, бул.“Д.Б.“ №** да заплати на Е.С.С.  ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***, офис2, чрез адв.Ж.З. следните суми:

- сумата 50 000лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 19.02.2018г. , изразяващи се във фрактури на II, V, VI, ребра вляво; плеврален излив; фрактура на проксималната и дисталната част на лявата клавикула; фрактура на шийката на лявата скапула; луксация на акромиоклавикуларната става вляво с тотална руптура на лигамента на тази става, както и преживени душевни болки и страдания - разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2018г. - датата на крайния срок за произнасяне по предявената писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

- сумата 3 217.54лв. /три хиляди двеста и седемнайсет лв.и 54ст../, представляваща обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 19.02.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 02.09.2018г. - датата на  крайния срок за произнасяне по предявената писмена застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.

- сумата 1970.58лв.  , /хиляда деветстотин седемдесет лв. и 58ст./, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на предявените искове.

 

Присъдените суми следва да се приведат на служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр адв.Ж.С.З..

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.С.С.  ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***, офис2, чрез адв.Ж.З. против„ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район“Л*“, бул.“Д* Б*“ №** искове, както следва:

-          за разликата над уважения размер от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 19.02.2018г. до предявения размер от 75 000лв.

-          за разликата над уважения размер от 3 217.54лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на 19.02.2018г. до предявения размер от 3 317.54лв.

 

ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район“Л.“, бул.“Д.Б.“ №** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на  2 128.70лв. / две хиляди сто двайсет и осем лв. и 70ст./ и разноски по производството за назначените по делото експертизи, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 597.52лв.  /петстотин деветдесет и седем лв. и 52 ст./

 

ОСЪЖДА Е.С.С.  ЕГН ********** *** и съдебен адрес:***, офис2, чрез адв.Ж.З. да заплати на „ЗД „Б. И.“ АД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, район“Л.“, бул.“Д. Б.“ №** сумата 1455.88лв. разноски по делото по съразмерност, съобразно отхвърлената част на исковете.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: