Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
12.04.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Дорета Атанасова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №989 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Г.М. ***, срещу Решение №201/24.07.2020 г., постановено по АНД №215 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.
В касационната жалба се твърди, че районният съд неправилно бил възприел фактическата обстановка, описана в процесния АУАН, въпреки гласните доказателства от самите актосъставители. Касаторът считал, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липсата на материално основание за издаване на атакуваното НП. Процесният АУАН бил съставен на 11.07.2019 г., а Наказателното постановление било връчено на 10.02.2020 г. и била нарушена императивната разпоредба на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът, ОД на МВР, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №19-1253-001388 от 03.01.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Хасково, С-р „Пътна полиция“ Хасково, с което на А.Г.М. ***, за виновно нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
За да достигне до
този правен резултат, районният съд е установил и описал фактическата
обстановка, въз основа на която е приел за безспорно доказано извършването от
страна на А.Г.М. на описаното в АУАН и НП административно нарушение по чл.638,
ал.3 от КЗ, за което му е било наложено наказание
„глоба“ в размер на 400 лева. Изложил е съображения за правилната правна
квалификация на деянието и правилно определяне на глобата в законоустановения
твърд размер. Мотивирал е становището си, че случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Касационната
инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и
правни изводи на районния съд.
Бланкетно наведените в касационната жалба и доразвити в писмени
бележки от пълномощника на касатора твърдения за неправилно възприета от
въззивния съд фактическа обстановка, не се споделят от настоящия съдебен
състав.
Видно е от
доказателствата по делото, че срещу А.Г.М. на 11.07.2019 г. е бил съставен АУАН
Бл.№0669036, за това, че на същата дата, около 10.25 часа в гр.Х.***, лицето управлява лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег.№***, собственост на И. Г. ***, като
след извършена проверка водачът не представя сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания автомобил, възприето като нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ.
Фактическата
обстановка, описана в съставения АУАН, е възпроизведена по идентичен начин в
издаденото въз основа на него Наказателно постановление, при което не се
констатира никакво съществено разминаване нито между текстовата част на АУАН и
НП, нито между описанието на деянието и правната му квалификация. По начина, по
който е описано, административното нарушение кореспондира с приложената норма
на чл.638, ал.3 от КЗ, предвиждаща наказване с глоба от 400 лв. за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обстоятелството,
че на посочените в АУАН и НП дата и място А.Г.М. е управлявал визираното
моторно превозно средство, не е било оспорено от последния при подписването на
акта, а също така е установено по несъмнен начин въз основа на събраните пред
въззивния съд гласни доказателства. Съдът правилно е възприел и обсъдил в
тяхната взаимна връзка показанията на свидетелите К. и А. – присъствали при
извършване и установяване на нарушението, които сочат, че са спрели за проверка
наказаното лице като водач на лек таксиметров автомобил. Тези показания не се
опровергават по несъмнен начин от показанията на собственика на автомобила,
който обяснява, че контролните органи са проверили А.М. в негово отсъствие,
нито от представените по делото писмени доказателства за здравословно състояние
на М.. Възражението за недоказаност на извършеното от А.Г.М. административно
нарушение е неоснователно.
Неоснователно е и
възражението на касатора за неспазване на сроковете, предвидени в чл.34, ал.3
от ЗАНН. Сочената разпоредба предвижда образуваното
административнонаказателно производство да се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а в случая
при съставен на 11.07.2019 г. АУАН този срок изтича на 11.01.2020 г., т.е. след
издаването на НП на 03.01.2020 г. Датата на връчване на наказателното
постановление е без правно значение за изтичането на този срок, а надлежни
доказателства за издаване на НП на по-късна от посочената в него дата не се
съдържат по делото.
След като е
безспорно доказано по делото, че на посочената в АУАН и НП дата А.Г.М. е
управлявало моторно превозно средство, което не е негова собственост, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то същият
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение.
Напълно се споделя
от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива
особености, които да го отличават с липса на обществена опасност или явно
незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по
чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че няколко часа след извършване на нарушението за
управляваното от М. МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не характеризира извършеното административно
нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от общия случай
на нарушенията от същия вид.
Като е потвърдил наказателното постановление,
Хасковският районен съд правилно е приложил материалния закон и е постановил
валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни
основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя
оставянето му в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №201/24.07.2020 г.,
постановено по АНД №215 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.