№ 5720
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100501637 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20064892 от 01.11.2022 г., постановено по гр.д. №
53807/2018 г. на СРС, ГО, 138 състав, е признато за установено по предявения
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „ ******* против Д. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ******* / конституиран на основание чл. 227 ГПК като
наследник по закон на починалия в хода на процеса ответник Р.И. Г./, иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че
Д. Р. Г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 1171,02 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г.,
ведно със законна лихва от 21.03.2018 г. до изплащане на вземането, за
топлоснабден имот, представляващ ап. 92, находящ се на адрес: гр. София,
ж.к. „ ******* *******, с абон. № 147098, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18548/2018 г. по описа на
СРС, 138 с-в, като предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за главница за цена на доставена топлинна
енергия са отхвърлени за разликата над сумата от 1171,02 лв. до пълния
предявен размер от 2525 лв. и за периода от м. 08.2014 г. до м. 01.2015 г. и за
мораторна лихва в размер на 467 лв. за периода от 16.9.2015 г. до 7.3.2018 г.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
1
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, е постъпила
въззивна жалба от ответника Д. Р. Г.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа се, че по делото не се доказало в условията на
пълно и главно доказване облигационна връзка между страните. Въззивникът
твърди, че представените по делото писмени доказателства и направеното
признание по заповедното производство на част от претендираните суми са
само индиция за наличието на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия. По изложените съображения счита иска за
изцяло неоснователен, поради което и моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност
на постановеното решение в обжалваната част. Моли се потвърждаване на
същото и присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лице –
помагач „Т. С.” ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Р.И. Г.. С оглед смъртта на първоначалния ответник в
2
хода на процеса, с определение от 06.01.2022 г. на мястото Р.И. Г. като
ответник са конституирани неговите наследници по закон Д. Р. Г. и Р. Р.а К. С
протоколно определение от 15.03.2022 г. с оглед вписан отказ от наследство
от страна на Р. Р.а К. определението, с което същата е конституирана като
ответник в производството, е отменено.
В приетата пред първоинстанционния съд служебна бележка с рег. инд.
№ П-14550/13.02.2018 г., издадена от кмета на район „Младост“, Столична
община, е удостоверено, че процесният апартамент - ап. 92, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, е закупен от Р.И. Г. на 18.11.1985 г.
Документът не е оспорен изрично от ответника, а удостовереното в него се
подкрепя и останалите писмени доказателства по делото - списък на
етажните собственици, индивидуални справки и документи за главен отчет.
По изложените съображения и съдът приема, че през процесния период
първоначалният ответник Р.И. Г. е бил едноличен собственик на процесния
недвижим имот. Това обстоятелство се подкрепя и от неговото процесуално
поведение по проведеното заповедно производство, в рамките на което
същият изрично е признал дължимостта на част от претендираните в
заявлението суми за доставена топлинна енергия за имота. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право
на ползване. В качеството на титуляр на правото на собственост Р.И. Г. е бил
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 147098. По
изложение съображения наведеният довод във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия се
явява неоснователно.
Изготвената СТЕ установява, че процесният имот е топлоснабден, а
стойността на доставената топлинна енергия в имота през периода
м.02.2015 г. до м.04.2017 г. е в размер от 1171,02 лв.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
3
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20064892 от 01.11.2022 г., постановено
по гр.д. № 53807/2018 г. на СРС, ГО, 138 състав, в частта, която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ, че Д. Р. Г., ЕГН ********** /конституиран на основание чл. 227 ГПК като
наследник по закон на починалия в хода на процеса ответник Р.И. Г./, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1171,02 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.02.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законна лихва от 21.03.2018
г. до изплащане на вземането, за топлоснабден имот, представляващ ап. 92,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „ ******* *******, с абон. № 147098, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
18548/2018 г. по описа на СРС, 138 с-в.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Р. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер
от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т. С.“
ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4