Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С., 17.03.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-5 състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и
петнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря А.С.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 8537 по описа за 2014 година на Софийски градски съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на А.Й.Б., ЕГН **********, за откриване на
производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици, по
отношение на ответника “С.Е.2.” ООД, ЕИК *********, поради неплатежоспособност или свръхзадълженост, и
едновременно с това за обявяването на дружеството в несъстоятелност. Молителят твърди,
че е кредитор на ответното дружество за вземания, произтичащи от развалянето на
предварителен договор от 07.04.2009 г. за продажба и строителство на недвижим
имот, по силата на който “С.Е.2.”
ООД в качеството С.на продавач - изпълнител, се задължил да построи и да
продаде на А.Й.Б., в качеството му на купувач - възложител, правото на собственост
върху недвижим имот в гр. С., подробно описан в молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че съгласно подписания
предварителен договор е платил на “С. Е.2.” ООД сумата от 4 000 евро при подписването на договора и сумата
от 37342 евро на 14.04.2009 г., като част от уговорената в предварителния
договор цена. Остатъкът от продажната цена в размер на 44 341 евро е следвало
да бъде платена след издаването на акт образец 15, удостоверяващ, че строителството
на сградата е завършено. Изпълнителят се е задължил да построи сградата и да
осигури приемането на същата с констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа, в срок до 15 месеца, считано от датата на подписване на
договора, т.е. в срок до 07.06.2010 г. Молителят твърди, че изпълнителят не е
изпълнил основното си задължение, а именно да построи имота и да прехвърли
собствеността върху имотите на купувача, като дори строителството на сградата е
спряно, като не е достигнат дори етап на завършеност “груб строеж” и имало реална опасност сградата изобщо да не бъде
построена. Твърди, че на 17.12.2012 г.
ответникът е апортирал в едно трето дружество “Б.Ю. 4” ООД, ЕИК ********* правото на строеж за изграждане на всички
недвижими имоти, находящи се в жилищната сграда в гр. С., която ще бъде
построена.
Молителят твърди, че с нотариална покана от 10.2014 г.
е направил изявление за разваляне на сключения със “С.Е.****” ООД предварителен договор на основание чл.87, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 5 от договора. Твърди, че с развалянето на
предварителния договор, авансово платените от него суми по договора се явяват
дадени на отпаднало основание и му се дължат от ответното дружество. Твърди, че
е поканил ответното дружество да му плати и сумата от 15 000 евро, която
представлява неустойка за забава за периода от 07.06.2010 г. до 07.10.2014 г.
т.е. по 300 евро за всеки просрочен месец съгласно предварителния договор. Като
начална дата на неплатежоспособността сочи 07.06.2010 г., когато дружеството е
преустановило строителството на сградата, като твърди, че от този момент
дружеството е спряло да плаща на доставчиците и подизпълнителите.
Ответникът “С.Е.****” ООД
представя в срок писмени отговор, с който оспорва материално-правната
легитимация на молителя, доколкото същият не притежава качеството на кредитора
на ответното дружество по търговска сделка по смисъла на чл. 625 от ТЗ, както и
твърденията, че дружеството е спряло плащанията. Твърди,
че не е налице изискуемо задължение по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
нито икономическите показатели на ответното дружество обуславят икономическо
състояние с характеристиката на неплатежоспособност, доколкото в периода от
07.06.2010 г. до датата на писмения
отговор ответното дружество извършва плащания към бюджета, персонала и
търговските С.контрагенти.
Твърди, че с извършването на апорта, предварителният
договор между “С.Е.****” ООД и
молителят А.Б. е прекратен с вписването на апортната вноска в имотния регистър.
В този смисъл изявлението на молителя в нотариалната му покана от м. 10.2014 г.
за разваляне на договора е безпредметно, тъй като към тази дата между страните
не е налице валиден договор.
Ответникът твърди, че в периода м. ноември 2014 г. -
м. декември 2014 г. са водени преговори и кореспонденция относно прехвърляне на
правото на строеж за имотите, предмет на прекратения договор от 07.04.2009 г.,
като молителят е отказал да изпълни задължението С.за заплащане на остатъка от
договорената цена. В тези разговори му е предлагано и закупуването на друг имот
в по-напреднал стадий на строителство. Твърди, че след като търговската сделка
е развалена, отношенията между страните следва да се уреждат на принципа на
правните последици от това разваляне. Сочи, че с развалянето на договора
настъпват последиците, предвидени в чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. С обратна сила отпада
действието на договора и следователно даденото при отпаднало правно основание,
с развалянето на договора, подлежи на връщане от неоснователно обогатилата се
страна. Между страните по разваления договор се пораждало извъндоговорно
облигационно отношение. Следователно след като не е налице търговска сделка, не
е налице и материалноправната предпоставка за откриване на производство по
несъстоятелност за ответното дружество.
Ответникът твърди, че неизпълнението на задължението
за неустойка не е основание за откриване на производство по несъстоятелност,
доколкото тя има обезпечителна и обезщетителна функция и представлява
предварително уговорено обезщетение за вредите от неизпълнението и е акцесорно
задължение, докато основанието за откриване на производство по несъстоятелност
е само при невъзможност на длъжника за реално изпълнение на задължение по
търговска сделка.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е
направено искане да бъде конституиран като присъединен кредитор М.Е.М., ЕГН **********.
Той твърди, че има изискуемо вземане към ответното дружество, произтичащо от
развалянето на предварителен договор от 17.04.2008 г. за продажба и
строителство на недвижим имот, по силата на който “С.Е.2.” ООД в качеството си на продавач - изпълнител, се задължил да
построи и да продаде на М.Е.М., в качеството му на купувач - възложител,
правото на собственост върху недвижим имот в гр. С., подробно описан в молбата.
Твърди, че съгласно договора е изпълнил задължението си, като е заплатил
продажната цена в уговорените срокове, като при подписването на договора са
били платени 9 470 евро, а остатъка от продажната цена в размер на 3 158 евро
са били платени в брой на 28.11.2008 г. Твъдри, че тъй като ответникът не е
изпълнил задължението С.да предостави гаража на 25.07.2011 г. и страните са
подписали споразумение за разсрочено плащане, по силата на което “С.Е.2.” ООД се е задължил да му върне на
части платената авансово сума в размер на 12 628 евро, което задължение не е
изпълнил. Твърди, че ответникът му дължи и сумата от 1 000 евро, представляваща
неустойка за неизпълнение, съгласно уговореното в
споразумението. Излага съображения, че началната дата на неплатежоспособността
е настъпила през 2010 г., когато дружеството е преустановило строителната С.дейност
и е спряло плащанията.
Ответникът оспорва молбата на присъединения кредитор М.Е.М..
В срока по чл. 629, ал. 4 от ТЗ в производството е направено искане да бъде конституиран като присъединен кредитор “Б.П.Б.” АД, ЕИК *******. Банката твърди, че е кредитор на ответното дружество за вземания, произтичащи от сключени между банката и ответника като кредитополучатЕ.Договор за кредит № 075/2005 от 18.03.2005 г., Договор за кредит № 558/2008 от 22.05.2008 г., Договор за инвестиционен кредит № 895/2008 от 24.07.2008 г. и Договор за кредит № 896/2008 от 24.07.2008 г., изменени и допълнени с подписани към тях анекси. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно и свръхзадлъжняло.
Ответникът не оспорва вземанията на присъединения кредитор “Б.П.Б.” АД, както и
че същите са изискуеми и за тях са издадени изпълнителни листа. Оспорва обаче,
че по образуваните от банката дела са постъпвали суми
за плащане на вземанията в периода 01.01.2014 г. – 01.06.2015 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е представен от молителя А.Й.Б. предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, сключен на 07.04.2009 г. между него и ответното дружество, съгласно който “С.Е.2.” ООД, като продавач - изпълнител, се е задължило да построи и да продаде на А.Й.Б., като купувач - възложител, правото на собственост върху апартамент № 2-1, със застроена площ от 90,94 кв.м., на 2 етаж над партер, находящ се в строящата се жилищна сграда “Б.ю.-*******, местност “М.л.-и.”, както и гараж – паркомясто 23 с площ 13,13 кв.м. и гараж – паркомясто 22 с площ 12,90 кв.м., находящи се в сутерена на сградата. За плащането на цената по предварителния договор молителят представя квитанции към приходен касов ордер от 07.04.2009 г. и от 14.04.2009 г.
Молителят представя нотариална покана с рег. № 10593 от 15.10.2014 г., том 3, акт 34 на М.ш. – нотариус с рег. № 042 на НК, с район на действие – СРС, връчена на ответното дружество на 17.10.2014 г. С представената нотариална покана молителят отправя към ответното дружество изявление за развалянето на предварителния договор и го кани да му върне платените по предварителния договор суми, ведно с неустойка по предварителния договор.
Представен е също отговор на нотариалната покана, с който ответникът кани молителя да подпишат тристранно споразумение, заедно с “Б.ю. 4” ООД относно придобиването на договорените недвижими имоти.
Молителят представя и нотариална покана с рег. № 11331 от 04.11.2014 г., том 3, акт 70 на М.ш. – нотариус с рег. № 042 на НК, с район на действие – СРС, връчена на ответното дружество на 10.11.2014 г., с която се потвърждава изявлението за развалянето на предварителния договор.
Присъединеният кредитор М.Е.М. представя предварителен
договор за продажба и строителство на недвижим имот,
сключен на 17.04.2008 г. между него и ответното дружество, съгласно който “С.Е.2.” ООД, като продавач - изпълнител,
се задължил да построи и да продаде на М.Е.М., като купувач - възложител,
правото на собственост върху гараж № 2, с площ от 30,80 кв.м.,
находящ се в строящата
се жилищна сграда “Б.ю.” в гр. С., ж.к.
“****** За плащането на
цената по предварителния договор присъединеният
кредитор М. представя три
квитанции към приходен касов ордер.
Присъединеният кредитор представя нотариална покана от 16.12.2010 г. на М.е. – нотариус с рег. № 140 на НК, с район на действие – СРС, връчена на ответното дружество на 16.12.2010 г., с която е направено искане за връщането на платените по предварителния договор суми.
Представен е също отговор на нотариалната покана от страна на ответното дружество, в който обясняват възникналите затруднения.
Представено е също споразумение, подписано на 25.07.2011 г. между М. и ответното дружество, с което страните уговарят връщането на платените от купувача суми на шест вноски, с последна вноска до 20.02.2012 г.
Присъединеният кредитор М. представя и нотариална покана с рег. № 933 от 30.01.2012 г., том 1, акт 90 на В.г. – нотариус с рег. № 340 на НК, с район на действие – СРС, връчена на ответното дружество на 01.02.2012 г., с която присъединеният кредитор претендира цялата сума по споразумението, поради неплащане в срок на вноски от страна на ответното дружество, както и неустойка в размер на 1000 евро по чл. 5 от споразумението.
Присъединеният кредитор “Б.П.Б.” АД представя Договор за кредит №
075/2005 от 18.03.2005 г., Договор за кредит № 558/2008 от 22.05.2008 г.,
Договор за инвестиционен кредит № 895/2008 от 24.07.2008 г. и Договор за кредит
№ 896/2008 от 24.07.2008 г., както и подписаните
към всеки от договорите за кредит анекси. Банката представя и извлечения от
сметка (справки) за задълженията на ответното дружество по кредитите. Представя
копия от четири броя изпълнителни листа, издадени в нейна полза срещу ответното
дружество.
Представените са по искане на ответното дружество
пазарни оценки на недвижими имоти и протоколи от проведени публични продани на
недвижими имоти, собственост на “С.Е.2.” ООД, по
изпълнително дело № 20137900402182 по описа на ЧС.Р.М., с взискатЕ.“Б.П.Б.” АД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Служба по вписванията – С. за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на “С.Е.2.” ООД. Изискана е справка от СДВР – ОтдЕ.“Пътна полиция”, от която е видно, че на името на дружеството са регистрирани 5 броя МПС. От НАП е постъпила информация за наложени върху имуществото на ответното дружество обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
По делото са представени от ответника ГФО за периода
от 2010 г.
до 2014 г. вкл.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответника, по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.П., като вещото лице е анализирало периода 2010 г. – 2014 г. вкл. Вещото лице е дало заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
В основното заключение вещото лице посочва активите на ответното дружество, като прави впечатление, че основият актив на дружеството през анализирания период 2010 г. – 2014 г. е незавършено производство (над 80% от активите) и вземания от клиенти.
Показателите за ликвидност са
количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите С.задължения
с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под
единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща
ликвидност е, както следва: 4,5681 за 2010 г., 4,7645 за 2011 г., 48,7611 за
2012 г., 170,9515 за 2013 г., 214,1154 за 2014 г. и 2,2817 към 31.03.2015 г. (стр.
23 от допълнителното заключение). Вещото лице заключава, че при изчислените
коефициенти за периода 2012 г. – 2014 г. стойностите на коефициентът за обща
ликвидност търпят значително повишение, като основата причина за това повишение
бил значителният спад на текущите задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6294 за 2010 г., 0,6434 за 2011 г., 5,8806 за 2012 г., 5,9029 за 2013 г., 11,4744 за 2014 г. и 0,1199 към 31.03.2015 г. (стр. 23 от допълнителното заключение).
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията С.с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период тези показатели са със следните стойности: 0,0028 за 2010 г., 0,0029 за 2011 г., 0,0361 за 2012 г., 0,1262 за 2013 г., 0,1667 за 2014 г. и 0,0023 към 31.03.2015 г. (стр. 24 от допълнителното заключение).
Вещото лице прави извода, че през
изследвания период ответното дружество не е в състояние да уреди веднага,
изцяло текущите си задължения.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност е с препоръчителна стойност от 0,33. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0365 за 2010 г., 0,0478 за 2011 г., 0,0502 за 2012 г., 0,0335 за 2013 г., 0,0444 за 2014 г. и -0,0650 към 31.03.2015 г. (стр. 26 от допълнителното заключение). Вещото лице прави извод, че съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество. Коефициентът на финансова автономност на ответното дружество е със стойности значително под референтната и дружеството е в голяма зависимост от кредиторите си.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от кредиторите му, като препоръчителната стойност е между 0,33 и 0,5. Когато този показатЕ.е под единица, това означава, че предприятието е в състояние да уреди своите задължения със собствения си капитал. Колкото по-голям от единица е този коефициент, толкова зависимостта на предприятието от външни източнизи на средства е по-голяма. Съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, при тези общи данни в експертизата вещото лице изчислява, че стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 27,3642 за 2010 г., 20,9205 за 2011 г., 19,9085 за 2012 г., 29,8602 за 2013 г., 22,5243 за 2014 г. и -15,3779 към 31.03.2015 г. (стр. 27 от допълнителното заключение). Въз основа на изчисленията на коефициента на задлъжнялост, вещото лице прави извод, че за периода 2010 г. – 2014 г. стойностите на този коефициент са многократно над общоприетите, а за периода 01.01.2015 г. – 31.03.2015 г. коефициентът е с отрицателна величина, което се дължи на отрицателната величина на собствения капитал поради непокрита загуба от 2964 хил.лв. При тези данни вещото лице прави извода, че “СИ Е.2.” ООД е в голяма зависимост от кредиторите си и съответно в голяма задлъжнялост.
Вещото лице е изчислило алтернативен вариант на коефициентите, като е отчело публичните задължения на ответното дружество като кратосрочни такива, а не като дългосрочни (стр. 4-6 от допълнителното заключение). В този вариант експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 4,3895 за 2010 г., 4,4981 за 2011 г., 19,7458 за 2012 г., 24,9405 за 2013 г. и 24,4524 за 2014 г. Коефициентът на бърза ликвидност е със следните стойности: 0,6048 за 2010 г., 0,6074 за 2011 г., 2,3813 за 2012 г., 0,8612 за 2013 г. и 1,3104 за 2014 г. Коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0027 за 2010 г., 0,0027 за 2011 г., 0,0146 за 2012 г., 0,0184 за 2013 г. и 0,0109 за 2014 г.
Вещото лице изчислява, че общият размер на задълженията на ответното дружество към присъединения взискатЕ.“Б.П.Б.” АД възлиза общо на 3 827 533,48 лева към 02.06.2015 г.
В допълнителното заключение вещото лице посочва, че при проверка в ответното дружество се установява, че са налице данни за спиране на плащанията към финансови институции, видно от оборотна ведомост от 01.01.2015 г. до 31.08.2015 г. Разчетите по публично-правни задължения, др. осигурителни предпирятия, общинска админитрация, кредитори и вземания по съдебни спорове са с натрупване на кредитни обороти за аналицирания период на 2015 г. и тенденция към нарастване на задълженията на ответника.
В допълнителното заключение вещото лице посочва, че по оборотна ведомост към 31.08.2015 г. ответното дружество разполага с парични средства от 138 209,30 лева, от които над 126 000 лева са на каса в лева и валута.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване
и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника
да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “СИ Е.2.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от
кредитор (присъединени кредитори), който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Търговски са сделките, сключени от търговеца
при и по повод на извършване на занятието му, а също така и абсолютните
търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на
страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо
от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува
към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е
настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското право.
С
оглед горното съдът следва да разгледа правоотношенията, от които се твърди, че
произтичат вземанията на молителя А.Й.Б.. В случая съдът намира, че вземанията му произтичат от търговски
сделки по смисъла на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, сочеща, че
търговски сделки са покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цЕ.продажба.
За установяване вземанията на молителя са представени описаните по-горе
документи. По делото не се представиха доказателства от ответното дружество, че
е изпълнило задълженията си по предварителния договор от 07.04.2009 г. преди
развалянето на същия от страна на молителя, поради което следва да се приеме,
че с оглед развалянето на договора са възникнали твърдените от молителя
вземания, които ответното дружество му дължи, съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Това съдът намира за достатъчно, за да се
приеме наличието на активната процесуална легитимация на молителя в производството,
и с оглед обстоятелството, че в настоящото производство не се установяват със
сила на присъдено нещо претендираните от молителя вземания.
По същия начин следва да се третира
претендираното вземане от присъединения кредитор М.Е.М..
Вземанията,
претендирани от присъединения кредитор “Б.П.Б.” АД към
ответното дружество, произтичат от търговска сделка – банков кредит по смисъла
на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Вземанията не се оспорват от ответното дружество,
като част от тях са присъдени в производства по чл. 417 от ГПК и за същите има
издадени изпълнителни
листа в полза на съответната банка. Те се установяват
и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на това съдът приема, че е налице активна процесуална
легитимация на този присъединен кредитор на ответника да поиска откриване на
поризводство по несъстоятелност за дружеството.
При така установеното съдът приема, че е
налице активна процесуална легитимация на молителя и на присъединените
кредитора да поискат откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
В производството по несъстоятелност въз основа на цялостен
анализ на финансово-икономическото състояние на ответното дружество и
възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът
следва да установи дали ответникът е в състояние на неплатежоспособност, както
и дали това състояние е обективно и трайно или
затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
При
изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на
задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни
документи на ответното дружество, се установяват, че коефициентите за
ликвидност са в приемливите норми. Обаче простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за
преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е също реализируемостта
на актива, неговата ликвидност. В случая съдът дължи комплексна преценка на
спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за
ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо
състояние на длъжника (така в Решение №
32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II
Т.О., Т.К., ВКС).
В Решение № 71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. по
описа на ВКС, Т.К., І Т.О. е прието, че по
правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показатЕ.за
състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички
елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва
ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите
на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите
показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на
който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични
средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за
установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните,
съответно текущите си задължения.
С оглед на това в случая следва да се обсъди и прецени характера на текущите (краткотрайни) активи, дали същите са разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат краткосрочните задължения на дружеството. В случая се установява от изслушаното заключение на ССчЕ и от представените ГФО на ответното дружество за периода 2010 г. – 2014 г., че активът с най-голяма величина е незавършено производство, над 80% от краткротрайните активи през целия изследван период. Останалите активи са вземания и под 1% от краткротрайните активи са паричните средства (на стр. 554 от делото). Например, към 31.12.2014 г. краткотрайните активи имат следната структура - незавършеното производство възлиза на 14 090 хил.лв., продукция и стоки – 1304 хил.лв., предоставени аванси – 418 хил.лв., вземания в общ размер от 621 хил.лв., парични средства – 13 хил.лв. Към 31.12.2014 г. дългосрочните задължения на дружеството възлизат на 15 678 хил.лв., а краткосрочните – на 78 хил.лв. Например, към 31.03.2015 г. краткотрайните активи имат следната структура (стр. 934 от делото), а именно: незавършеното производство възлиза на 10759 хил.лв., продукция и стоки – 1193 хил.лв., предоставени аванси – 418 хил.лв., вземания в общ размер от 673 хил.лв., парични средства – 13 хил.лв. Към 31.03.2015 г. дългосрочните задължения на дружеството възлизат на 10717 хил.лв., а краткосрочните – на 5722 хил.лв. (стр. 937 от делото).
Тези данни показват висок относителен дял на краткотрайните активи от общо активите на дружеството, както и висок относителен дял на изискуемите задължения към същия период, което се е отразило върху показателите за ликвидност. Налице е тенденция за намаляване на вземанията от клиенти и доставчици от 1 879 хил.лв. към 31.12.2010 г. до 336 хил.лв. към 31.12.2014 г. и към 31.03.2015 г.
Относно
основния актив на предприятието на ответника следва да се посочи, че
незавършеното производство е съвкупност от разходи, от които се очаква да се
произведе продукция. В случая, като се отчете основната търговска дейност на
ответното дружество – строителство и продажба на жилищни и промишлени сгради,
то може да се направи обоснован извод, че тези разходи са възникнали именно във
връзка с построяване на сгради. При тези данни се налага извода, че ответното
дружество не разполага с бързоликвидни активи – парични средства, финансови
инструменти или материални запаси, за да посрещне краткосрочните си задължения.
Фактът, че предприятието притежава краткотрайни
активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира
входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни,
заради липсата на търсене на пазара на конкретните активи, а краткосрочните
вземания може да се трудно събираеми или несъбираеми, което да води до
обезченката им.
В разглеждания случай незавършеното производство е именно
такъв актив, който не може да бъде реализиран в парични средства в кратък
период от време, поради което показателят ликвидност, при изчисляването на
който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. Ако този
актив, който е над 80% от краткотрайните активи, не бъде отчетен, то всички
стойности на коефициентите за ликвидност ще бъдат драстично променени и под
приемливаат норма.
От справката за вписвания, отбелязвания и заличавания, предоставена от Служба по вписвания – С., е видно, че след началото на 2014 г. ответното дружество е апортирало множество недвижими имоти в капитала на трети дружества (“З.р.п.” ООД с ЕИК ********, (“Б.ю. 4” ООД с ЕИК *********). Така към 31.03.2015 г. вещото лице посочва, че при проверка в счетоводството на ответното дружество се установява наличие на продукция – 17 апартамента/ателиета, 1 бр. офис, 1 бр. фитнес зала, 1 бр. манипулационна, 1 бр. бар, на обща стойност от 1 060 718,82 лева. Тези недвижими имоти също са включени като част от краткотрайните активи на дружеството, но по своята същност същите не са в достатъчна степен ликвидни, за да се приеме, че с тях могат реално в кратък срок да се погасят краткосрочните задължения на ответното дружество.
От друга
страна, по делото е безспорно установено, че задълженията на ответника към “Б.П.Б.”
АД в размер над 3800 хил.лева са изискуеми и същите са издадени изпълнителни
листа, поради което дори като се отчетат единствено те като краткосрочни, то
величината на краткосрочни задължения от 78хил.лв. по баланса към 31.12.2014 г.
не съответства на правилното осчетоводяване и следователно тези изискуеми
задължения не са коректно осчетоводени при ответника.
При така установеното, настоящият състав намира, че
ответното дружество не може да посрещне краткосрочните си задължения с
краткосрочните активи, тъй като същите не могат да бъдат преобразувани в
парични средства в кратък период от време.
В разглеждания
случай безспорно се установява от събраните доказателства, че ответникът има
изискуеми парични задължения, които не е платило. В тежест на ответника е да
докаже, че не е спрял плащанията към кредитори, което не е сторено в производството.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за
това, не ангажира в производството доказателства, обуславящи извод, че
затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за
интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). По делото не се
установява плащане на изискуеми задължения на ответното дружество, никакви
плащания по търговски сделки и/или плащания на възнаграждения на назначени
служители в дружеството.
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ,
тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по
търговски сделки.
След съвкупен
анализ на посочените по-горе доказателства съдът прави извода за влошено
финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Съобразявайки изложеното
по-горе, съдът приема, че след 31.12.2013 г. ответното дружество е в нестабилно
финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения,
които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат
погасени в срок. Към 31.12.2013 г. задължението на ответното дружество към “Б.П.Б.” АД,
произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 895/2008 от 24.07.2008 г.,
изменен с Анекс А30-895/2013 от 25.09.2013 г., е с настъпил падеж на 31.10.2013
г. и изискуемо, за което е била издадена заповед за изпълнение от 12.12.2013 г.
по ч.гр.д. № 50539/2013 г. по описа на СРС, 64 състав.
При съобразяването на горното, както и неплатените задължения към финансови предприятия и към доставчици, т.е. свързани с търговската дейност на ответното дружество, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер. По данните от делото настоящият състав намира, че обективно в това състояние ответното дружество е изпаднало на 31.12.2013 г., когато “С.Е. 2.” ООД не е било в състояние с имуществото си да покрие всички свои задължения към кредиторите и да заплати изискуемите задължения към банката, дори да е плащало на други свои кредитори, по аргумент от чл. 608, ал. 3 от ТЗ. По изложените съображения, като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2013 г.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че от представените доказателства се установява, че обезпечението на вземанията на банката по договорите за кредит е оценено като пазарна стойност на 5 358 568 лева и като ликвидационна стойност – на 4 668 587 лева, които стойности надвишват вземанията на банката. Повечето от представените по делото пазарни оценки са актуални към 2010 г. и съответно не могат да се приемат за такива към приключване на съдебното дирене по делото. От друга страна, неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, съгласно нормата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, което се установява от изложените по-гре съображения.
При така
установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за откриване на производство по несъстоятелност на “С.Е. 2.” ООД, поради неплатежоспособност.
По отношение на основанието свръхзадълженост доколкото е
релевирано като евентуално ще следва да се остави без разглеждане.
Съдът намира, че искането на молителя за обявяването на
длъжника в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с
произтичащите от това последици, едновременно с откриване на производството по
несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ, остана недоказано. Не се
установи по делото от молителя, че продължаването
на дейността на ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността,
поради което съдът следва да остави без уважение искането му в тази част.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на
кредиторите. За временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.г.т.,
с адрес: гр. С., ул. “***********, вписана в Списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ,
която да бъде уведомена, че следва към датата на
встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ. На временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на законна причина за изменение на размера на
възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 10.05.2016 г. от 15.30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. С., бул. “*******, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-5 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
По разноските:
Присъединеният кредитор “Б.П.Б.” АД претендира разноски за държавна такса - 250 лева, депозит за вещо лице – 800 лева и юрисконсултско възнаграждение. В случая съдът намира, че на присъединения кредитор следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е дължимо при определяне на минималното юрисконсултско възнаграждение, за осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Правилото на чл. 7, ал. 3 от същата наредба за определяне на минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но не и в предхождащата го фаза на разглеждане на молбата за откриване на производството по несъстоятелност (така в Определение № 592 от 17.07.2014 г. по ч.т.д. № 1040/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати
на “Б.П.Б.” АД разноски
в общ размер на 1 350 лева.
Молителят и присъединеният кредитор М. не претендират разноски по делото, поради което такива не им се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 630,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “С.Е. 2.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2013 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “С.Е. 2.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: гр. С., ул. “***********,
вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието
и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че
следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по
чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 900 (деветстотин)
лева месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за
встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на
получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо
събрание на кредиторите на “С.Е. 2.” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 10.05.2016
г. от 15,30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. С., бул. “*******, в залата за
провеждане на съдебните заседания на VІ-5 състав,
Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя
за обявяването в несъстоятелност на “С.Е.
2.” ООД в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “С.Е. 2.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на “Б.П.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1 350 лева
(хиляда триста и петдесет лева)
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :