Р Е Ш Е Н И Е
№ 472/17.7.2023г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ – и
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия Хубчева административно
дело № 985 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Делото е образувано след постановяване на Решение № 9279 от 20.10.2022 год.
по адм. дело № 3728 от 2022 год. по описа на
Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено Решение №
120 от 18.02.2022 год. постановено по адм. дело № 1255 от 2021 год. на
Административен съд – Пазарджик, XIII – ти състав и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд –
Пазарджик.
Предмет на делото е жалба, подадена от Н.В.Б., чрез адв. П.М., против
Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД Началник РДНСК – Пазарджик
за премахване на незаконен строеж „1. Корекция, чрез насип по източна граница
на имот с идентификатор 55302.108.452 на коритото на р. Луда Яна – Панагюрска
(десен бряг) и 2. Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се в имот с
идентификатор 55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището на гр.
Панагюрище, Община Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б..
Касационната инстанция е мотивирала отменителното решение с аргументите, че
първоинстанционния съдебен акт е необоснован и постановен при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед дадените
задължителни указания, на осн. чл. 224 от АПК, касационната инстанция е посочила,
че при новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото
доказателства в цялост и на първо място да събере допълнителни такива за
установяване на това наредените за премахване строежи от коя категория са с
оглед компетентността на органа, издал заповедта. Също така следва да събере
доказателства и относно извършителя на строежите, предвид оспорването на
авторството от жалбоподателя, като укаже съответно за кои твърдения страните не
сочат доказателства като съобрази правилата за разпределение на
доказателствената тежест. На последно място е указал, че при новото разглеждане
на делото административният съд следва да събере доказателства, включително с
използването на специални знания на лице със съответната компетентност, дали по
отношение на наредения за премахване обект – насип – се касае за строеж или за
естествено образувание в резултат на природните сили, като укаже да и
съставянето на комбинирана скица, от която да се видят кадастралните граници на
реката, имота на жалбоподателя и съответно насипа/наноса. При новото
разглеждане на спора инстанцията по същество следва да събере и
административната преписка в цялост като изиска всички материали, в които е
посочено, че имат цветни отбелязвания, включително направеното от Община Панагюрище
геодезическо заснемане в цветно копие.
Жалбоподателят - Н.В.Б., в открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Чрез пълномощника си адв. М. по делото са депозирани молби, с които са
заявявани становища по хода на делото, доказателствата, както и по същество на
спора. Изложени са писмени съображения досежно незаконосъобразността на
процесната заповед и се моли за отмяната й. Преди приключване на устните прения,
процесуалният представител на оспорващия, е депозирал и списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л. 174 от настоящото дело), въз основа на
който претендира тяхното присъждане.
Ответникът – ВРИД Началникът на РДНСК – Пазарджик, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й като
неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение на заявеното от пълномощника на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
Административен съд – Пазарджик, VІІ – и състав, след като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните, предвид разпоредбата на чл. 226 от АПК и съобрази задължителните
указания на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
На 01.02.2021 год., работна група от служители при Община Панагюрище,
определени в поименен състав, във връзка с получен сигнал в Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ – Пловдив за замърсяване на р. Луда Яна, са извършили
проверка в ПИ 55302.108.452 по КК и КР на гр. Панагюрище, собственост на Н.Б..
Съставили са констативен протокол от същата дата, в който са посочили, че е съставен
Констативен протокол № Пз-194 от 04.12.2020 год., установяващ освен
замърсяването, че са изградени: подпора от излезнали от употреба гуми и мост
тип „Пасарелка“ над р. Панагюрска Луда Яна. Поради невъзможност да бъдат
определени към момента на проверката точните граници на р. р. Панагюрска Луда
Яна и оградения имот на Н.Б. *** да
извърши геодезическо заснемане. Констатирали са, че след изготвяне на такова е
установено навлизане в реката от страна на Б.. Посочили са, че корекция на река
и съоръжения са строеж първа категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ.
При повторна проверка на място са установили полагане на нова изходна тръба за
заустване в реката, от която не са изтичали отпадни води. По делото е приложено
и цитираното геодезическо заснемане на обет „Коритото на р. Луда Яна при ПИ 55302.108. 452 по КК и КР на гр.
Панагюрище, с изпълнител „Геопойнт“ ЕООД. На 21.05.2021 год. кметът на Община
Панагюрище е изпратил констативния протокол от 01.02.2021 год. на директора на
РДНСК – Пазарджик, с копие до Н.Б., относно корекция на реката и изграждане на
съоръжение за предприемане на действия по компетентност. На 03.06.2021 год. в
РДНСК е получено писмото, с което общинската администрация е изпратила процесния
констативен протокол.
С Константивен акт (КА) № 1031 от 16.07.2021 год. служители от РДНСК – Пазарджик:
И. Х.- на длъжност „Главен инспектор“ и А. С. – на длъжност „Главен инспектор“, са
извършили проверка на място и са констатирали, че е извършена корекция на р.
Луда Яна – Панагюрска, като е изпълнен насип до източната граница на ПИ 55302.108. 452 по КК и КР на гр. Панагюрище, който насип е в
коритото на реката, уплътнен е и е приобщен към цитирания имот. Площта на насипа
е установена около 265 кв.м., а приобщеният имот се ползвал за селскостопански
нужди. Посочено е, че нарушението относно корекцията на реката е установено
чрез геодезическо заснемане от фирма „Геопойнт“ ООД - Пазарджик. Констатирали
са и наличието на стоманен мост, изпълнен да свързва имот ПИ 55302.108. 452 по КК и КР на гр. Панагюрище
и приобщената част на р. Луда Яна с левия бряг на реката. Конструкцията е
стоманена от 2 (два) броя надлъжни греди профил I 20, една напречна греда
профил I 18, 6 (шест) броя опори Ф 16, парапет от тръба Ф8 и мрежа. Платното на
моста е изпълнено от платна рифелова ламарина. Във връзка с констатираното
изпълнение на строежа е изготвена комбинирана скица на обект „Заснемане
коритото на р. Луда Яна“ при ПИ 55302.108.452 по КК и КР на гр. Панагюрище. В
т. 1 от същата е отбелязана корекцията чрез насип по източна граница на имот с ПИ
55302.108.452 по КК и КР на гр. Панагюрище на коритото на р. Луда Яна, десен
бряг. Насипът е уплътнен и приобщен към имота с цел ползване за селскостопански
нужди. Площта на уплътнения насип е приблизително от 285,00 кв. м. В т. 2 е
отбелязано изграждането на мост, отбелязан като стоманен, с приблизителна
дължина от 10,00 м и ширина от 2,50 м. В едната си част има изградена метална
врата, изградена от различни метални елементи с Н=1,40 м., по продължението му
– парапети, състоящи се от стоманени тръби Ф 8 и мрежа с Н=1,00 м. По отношение
на връхната конструкция са отбелязани елементите, от които е изградена –
надлъжни греди 2 (два) броя – двойно Т, профил I 20, напречна греда – 1 (един)
брой – Т, профил I 18, пътно платно – рифелова ламарина. Установено е, че
опорните му части се състоят от 6 (броя) стоманени тръби Ф 16. В констативния
акт е отбелязано, че проверката е извършена в присъствието на Б. и като
изпълнител на строежа е посочено същото лице, който няма строителни документи и
книжа. Отбелязано е, че при проверката на място Б. устно е заявил, че е
извършител на строежа през 1994 год. Като нарушена разпоредба е посочен чл.
148, ал. 1 от ЗУТ. В констативния акт е направено отбелязване, че
жалбоподателят е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписите на
двама свидетели - А. П. и М. Х.. На 16.07.2021 год. копие от протокола е бил
залепен на входната врата на имот ПИ 55302.108.452 и поставен на таблото в
Община Панагюрище.
С Констативен протокол № 1239 от 26.08.2021 год. служителите от РДНСК -
Пазарджик, извършили проверката на място, са посочили, че в процесния КА е
допусната очевидна фактическа грешка, състояща се в изписването на номера на ПИ
и са извършили корекция относно начина на прочитането му като в констативния
акт от 16.07.2021 год. следва да се чете ПИ с идентификатор 55302.108.452,
вместо описания имот с идентификатор 55302.108.458. Този констативен протокол е
неразделна част от констативен акт № 1031 от 16.07.2021 год. На 30.08.2021 год.,
Н.Б., след като не бил открит на известния адрес, констативният протокол № 1239
от 26.08.2021 год. му бил съобщен чрез залепване на строежа и на табло за информация
в Община Панагюрище. Същият бил уведомен, че има 14 дневен срок за възражения
считано от 30.08.2021 год. В този срок възражения не са депозирани.
На 23.07.2021 год. Н.Б. е подал заявление до Главния архитект на Община
Панагюрище за издаване на удостоверение за търпимост на строеж по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – мост, стоманен, построен през
1997 год., с размери 10x2,5 м., свързващ собствения му недвижим имот с
идентификатор ПИ 55302.108.452 и ползвани от молителя имоти – ниви, с
идентификатори ПИ: 55302.216.21, 55302.216.37, 55302.108.478 и 55302.216.41.
На 28.07.2021 г. Н.Б. е изпратил възражение против КА № 1031 от 16.07.2021
год., съставен от служители от РДНСК – Пазарджик, до Началника на РДНСК –
Пазарджик, към което е приложил копия от заявлението за издаване на
удостоверение за търпимост, скица на поземлен имот, комбинирана скица на
мостово съоръжение при ПИ с идентификатор 55302.108.452, договори за продажба
на недвижим имот, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, договор
за аренда с анекс към него, договор за продажба от 23.07.2020 год., договор за
наем на нива с идентификатор 55302.216.21, както 2 (два) броя декларации, с
нотариална заверка на подписите от С. Л. Д. и Л. Г. М.. В тази, изготвена от М.
е посочено, че през 1997 и 1998 год. реката е отнесла дървения мост и Н.Б. го е
заменил с железен, който е направил с подръчни материали – бракувани релси,
тръби и винкели. Същият е укрепил и бреговете около фермата и около моста и
сега реката не може да отнесе моста. Без моста Б. не може да ползва фермата,
защото няма от къде да излизат животните и да минава каруцата. Само той го
използва, тъй като свърза два негови имота. В декларацията си Д. сочи, че през
1997 год. Б. е купил процесния имот и същата година е ремонтирал моста с
железни материали, за да не го отнася реката. Без моста не могат да преминават
животните от фермата на жалбоподателя. През моста Б. прекарва с каруца фураж за
животните. Заявява също, че при ремонта на моста същото лице е почистило
коритото на моста и е укрепило бреговете на реката, за да не го отнесе реката
при пълноводие. Оттогава Б. поддържа моста и бреговете около него.
Във връзка с постъпилото заявление за търпимост е изискана информация от
Община Панагюрище. На 09.08.2021 год., с приложен отговор от Главния архитект
на Община Панагюрище, с копие до Н.Б.,*** е постъпил такъв, в който се сочи, че
строежът на металния мост над р. Луда Яна е изграден върху имот публична
държавна собственост и не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Строежът не е допустим по действащите ПУП и по правилата и нормативите,
които са били в сила по време на извършването на строежа.
След получаване на отговора от Община Панагюрище и предвид липсата на
постъпили възражения в 14 - дневния срок от съобщаване на констативния протокол
за поправка, на 13.09.2021 год. е изготвено становище от инж. И. Х. до
Началника на РДНСК - Пазарджик за продължаване на административното
производство с издаване на заповед за премахване по реда на чл. 225 от ЗУТ.
На 22.10.2021 год. е издадена Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 год., осн. чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, от ВРИД Началник РДНСК –
Пазарджик, инж. Ю. Ж., за премахване на незаконен строеж „1. Корекция, чрез
насип по източна граница на имот с идентификатор 55302.108.452 на коритото на
р. Луда Яна – Панагюрска (десен бряг) и 2. Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ
се в имот с идентификатор 55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището
на гр. Панагюрище, Община Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б..
При предходното разглеждане на делото от Административен съд – Пазарджик е назначена
и изготвена съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице сочи,
че в южната част на поземлен имот с идентификатор 55302.108.379 - публична
държавна собственост, територия, заета от води и водни обекти – река, с площ от
23 518,00 кв.м., представляващ корито на р. Луда Яна – Панагюрска, е изградено
хоризонтално мостово съоръжение с размери в план 17,87x2,50 м. л. и застроена
площ от 44,68 кв.м., който премоства реката в участък от десен бряг към съседен
поземлен имот с идентификатор 55302.108.452 до ляв
бряг към съседен поземлен имот с идентификатор 55302.216.41. Конструкцията на
моста е стоманена, състояща се от носещи две надлъжни греди от профил двойно
„Т“ образни - I 20 см., една напречна греда от профил двойно „Т“ образен -1 18
см. и 6 (шест) броя вертикални черни метални тръби Ф 16 мм, забити в коритото
на реката. Носещата конструкция е покрита с рифелова ламарина, като е
образувана пешеходно платно. От двете страни на моста по дължина е изграден
метален парапет от черни метални тръби Ф 8 мм., на които е закрепена метална
оградна мрежа. От левия бряг на реката моста е затворен с врата с ширина 1,48
л. м. и височина 1,36 м. л. с прозирна ламарина. Заключението на вещото лице не
е оспорено от страните по делото, прието е и е кредитирано частично. Съдът е
посочил, че по отношение на изводите на вещото лице за характера на мостовото
съоръжение като преместваем обект този извод е правен и не го е възприел. По
отношение на частта от заключението, в която се сочи че няма коригиране на релефите
на прилежащата земя на реката и липсата на корекции, което е образувано от
действията на природните сили, то XIII – ти състав на Административен съд –
Пазарджик е изложил, че това противоречи на констатираното и при геодезическото
заснемане и в констативния протокол от 16.07.2021 год., поради което не го е
кредитирал с доверие. В останалата част, касателно липсващи строителни книжа и
за размерите на моста заключението на експерта е кредитиран с доверие.
Във връзка със задължителните указания на Върховния административен съд,
настоящият съдебен състав е допуснал и назначил изслушването на съдебно –
техническа експертиза по делото. По молба на вещото лице съдът е допуснал
експертизата да бъде разширена и назначил за вещо лице с хидротехническа специалност.
Заключението на вещите лица е оспорено от процесуалния представител на
ответната страна с доводите, че мостът няма характеристиките на преместваем
обект, защото вещите лица черпят извода си само от т. 80 на § 5 от ЗУТ, но тя
развива чл. 56 от ЗУТ, където изрично е упоменато, че преместваемите съоръжения
са съоръжения за търговия и други подобни, което е потвърдено и в отменителното
решение на Върховния административен съд, а именно че мостът е строеж, а не
преместваем обект. За да може един обект да е самостоятелен обект, той трябва
да изпълнява своите функции самостоятелно. Мостът не е свързан директно с имота
на Б., а е извършена някаква дейност, с която имотът се свързва с моста. По
своя начин на ползване, тази част извън имота, която попада в реката и моста,
представляват като начин на ползване едно цяло, и това брегоукрепване, което се
е получило и самата корекция на реката, което е първа категория, съгласно ЗУТ.
И когато едната част попада в по-висока категория, значи всички части от тази стоеж
попадат в същата по-висока категория. Брегоукрепването попада в хипотезата на по
чл. 137 от ЗУТ - първа категория строеж, с оглед характеристиките му.
Настоящият съдебен състав кредитира частично заключението на приетото по
делото заключението на вещите лица. Не възприема изводите на вещите лица за
характера и категорията на моста като преместваем обект, тъй като това е правен
извод.
В останалата част, комбинираната експертиза е изготвена от компетентни
специалисти, предвид тяхната образователна квалификация, а също и е обективна и
обоснована. В заключителната част сочат, че процесният пешеходен мост, свързващ
имота на жалбоподателя идентификатор ПИ 55302.108.452 със срещуположния имот от
левия бряг на реката, представлява импровизирано съоръжение, непрофесионално
изпълнено от подръчни стоманени елементи - Т-образни профили, върху които е
закрепено пътното платно на моста, състоящо се от метални платна. Основите на
моста са шест метални тръби, поставени в коритото на реката, за които са
заварени носещите I -образни профили. Дължината на моста е 11 м, ширината -
2.50 м или площта му е 27.50 м. Може да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация, с възможността да бъде ползван на друго място,
като поставянето му и премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята. Мостът може да се отдели от носещите колони, които да бъдат
извадени от реката и да бъде преместен, със същото предназначение, в друга част
на реката. По отношение на другия процесен строеж – насип сочат, че от направения
на място не са установили видими индикации за извършване на строителни работи в
района на реката. Речното корито и откосите на бреговете изглеждат естествени и
по двата бряга на реката и следват естествения терен. Към заключението е
съставена и комбинирана скица, от която установяват кадастралните граници на
реката, имота на жалбоподателя и съответно насипа/наноса и снимков материал.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че мостът не започва от имота на
жалбоподателя Б., а започва в част от имота, който е заснет за реката. Той е спрегнат
с естествения бряг на реката. Той е малко по-навътре в тази част, защото в
друга част се доближава до коритото на реката. Не могат да посочат кога е
изграден и от кого. Според тях не изглежда много нов, самоделно е направен,
паянтов мост. Той е постоянно захванат за тръбите, но те могат да бъдат извадени
много лесно тези тръби. Той се използва в настоящия момент за преминаване на
животни от фермата на жалбоподателя, която граничи с реката, на другия бряг на
реката. Не могат да посочат кой е автор на строежа, тъй като няма
доказателства, а само изказват предложение, че това може да е Б.. По
подразбиране може да се приеме, че когато е било там ТКЗС или ДЗС, тогава е
поставен този дървен мост със същото предназначение – да преминават животните
през реката. Считат, че мостът е самоделно устройство, прехвърлено над водата и
както е прехвърлено, така може да се вдигне и да се изнесе оттам. Технически не
отговаря на категоризацията за мост, мостово съоръжение и не може да бъде отнесен
към първа категория строеж.
По отношение на другия процесен строеж – насип, сочат, че на място не се
установява извършване на изкуствен насип. На място се вижда укрепване, но то не
е укрепване на брега, а това са няколко реда гуми, които са натрупани горе във
високата част на брега, които са по границата на имота с цел предпазване от
навлизане на високи води в имота. Заявяват, че естественият бряг съществува,
оформило се е речно корито и на ръба на речното корито са наредени гуми, които
са горе. Извършеното укрепване не представлява контрафорс - подпора, която
поддържа някакво съоръжение, което е натоварено перпендикулярно на нея, т.е.
ако тази стена има натиск от другата страна, се прави някакъв насип в тази
посока, за да се подпре и да не се обърне стената. На други места такива
укрепвания се правят с траверси, бетонови парчета – кой каквото намери, някакви
едри скални маси, докато в случая, целият бряг, по цялото протежение – и преди
имота, и след имота, и по протежение на имота, като геоморфоложка структура,
като материал, от който е изграден, е еднороден, няма видими следи от външен
материал.
Съдът е задължил административният орган да представи административната
преписка в цялост, като представи всички материали, в които е посочено, че имат
цветни отбелязвания. С Писмо вх. № 503 от 18.01.2023 год. същата е депозирана
(виж от л.55 до л. 125 от настоящото дело) и е идентична с тази, приложена по
адм. дело № 1255 от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Също така съдът е задължил трето неучастващо по делото лице – Община
Панагюрище, да представи цветно копие на геодезическото заснемане, изготвено от
„Геопойнт“ ЕООД, за заснемане на коритото на р. Луда Яна при ПИ 55302.108.452
по КК и КР на гр. Панагюрище, което с вх. № 9953 от 08.12.2023 год. е
представил изисканите писмени доказателства (от л. 45 до л. 52, включително).
Административен съд – Пазарджик, след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и проверка на оспорвания административен акт от
фактическа и правна страна намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 215, ал. 4, изр. първо от ЗУТ, от активно легитимирано лице, имащо
правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна
страна, по смисъла на чл. 215, ал. 4, изр. второ от ЗУТ. От друга страна, обжалва
се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията,
посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Контролът за законосъобразност на първо място се
отнася до процесуалните предпоставки за издаването на заповедта и едва след
това се преценява за наличието на предпоставките визирани в чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, на което правно основание е
издаден оспореният акт, т.е. дали е налице безспорно установен незаконен строеж
подлежащ на премахване.
Съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗУТ, контролът по строителството се осъществява
от Началника на ДНСК или упълномощено от него лице. Част от този контрол по т. 10
на цитирания текст от ЗУТ е издаването на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях.
От приложената по делото Заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 год. на Началникът
на ДНСК е делегирал правомощия на Началниците на РДНСК да издават заповеди за
премахване по чл. 225, ал. 1, т. 10 от ЗУТ (т. 9) на незаконни строежи, по
смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа категория до трета категория,
включително, като издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Със Заповед №
РД-15-038 от 26.05.2021 год. Началникът на ДНСК – София е възложил на инж.
Желева да съвместява и поеме задълженията и на Началник на РДНСК – Пазарджик,
считано от 26.05.2021 год. Ето защо, при условията на делегиране на правомощия
и след посочената дата на издаване на заповедта за делегиране на правомощия –
26.05.2021 год., Началникът на РДНСК - Пазарджик, в рамките на предоставената му
компетентност, е издал оспорваната заповед, имаща за предмет премахване
на незаконен строеж: „1. Корекция, чрез насип по източна граница на имот с
идентификатор 55302.108.452 на коритото на р. Луда Яна – Панагюрска (десен
бряг) и 2. Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се в имот с идентификатор
55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището на гр. Панагюрище, Община
Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б.. Следователно той е
компетентен административен орган, оправомощен по надлежния ред.
Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД Началник РДНСК – Пазарджик,
касаеща премахването на незаконните строежи е издадена след изпълнение на
процедурата по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ. Осъществена проверка на място от
служители на РДНСК – Пазарджик, за което е съставен констативен акт от същите.
В него е обективирано фактическото положение на процесните строежи. Описани са
техническите им параметри. Установено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148,
ал.1 от ЗУТ. При извършването на проверката е присъствал и жалбоподателят Б.,
който е отказал да подпише акта. Връчен му е чрез залепване на съобщение на
строежа на 30.08.2021 год. и е поставено обявление на таблото в Община
Панагюрище, а също така и актът за допуснатата очевидна фактическа грешка
досежно номера на поземления имот, собственост на лицето е съобщен по същия начин.
В законовия срок от страна на жалбоподателя е постъпило възражение по
съставения констативен акт, с приложени писмени доказателства към него.
На следващо място следва да се отбележи, че след като с оспорената заповед
са установени два незаконни строежа и същата е издадена за премахването им,
настоящият съдебен състав намира, че процесната е издадена от компетентен орган
в рамките на предоставените му правомощия. Въпросът дали обектите, за които е
издаден обжалваният акт, представляват строеж/и или е преместваем/и обект/и, е
въпрос по същество на спора и при установяване, че не се касае за строеж/и, а
за преместваем/и обект/и, ефектът е незаконосъобразна заповед поради
противоречие с материалния закон (неправилното квалифициране на обекта), но не
влече нищожност на заповедта, поради некомпетентност на органа. В тази връзка
съдът следва да посочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и
като такава не е нищожна. Също така процесната е издадена при спазване на
установената от закона форма и не са извършени съществени нарушения на
административно процесуалните правила.
По отношение на оплакванията за нарушение на материалноправните разпоредби
съдът намира следното:
С оглед предмета на спора и задължителните указания на Върховния
административен съд, спорът се концентрира до това коя категория са строежите и
кой е техният извършител, а ако са търпими – да се установи и годината им на
извършване. Тъй като в Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД
Началник РДНСК – Пазарджик се касае за премахването на два незаконни строежа,
съдът следва да ги разгледа отделно.
Досежно законосъобразността на заповедта, с която в т. 1 е наредено премахването
на незаконен строеж: „Корекция, чрез насип по източна граница на имот с
идентификатор 55302.108.452 на коритото на р. Луда Яна – Панагюрска (десен
бряг)“, с извършител Н.В.Б.:
Видно от Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД Началник РДНСК
– Пазарджик е наредено премахването на незаконен строеж: „Корекция, чрез насип
по източна граница на имот с идентификатор 55302.108.452 на коритото на р. Луда
Яна – Панагюрска (десен бряг)“, с извършител Н.В.Б..
Посочено е, че насипът е в коритото на р. Луда Яна, уплътнен е и е приобщен към
имот с идентификатор ПИ 55302.108.452. Площта на насипа е установена около 265
кв.м., а приобщеният имот се ползвал за селскостопански нужди. Извършено е без
строителни книжа, включително и разрешение за строеж. Отбелязано е, че
нарушението относно корекцията на реката е установено чрез геодезическо
заснемане от фирма „Геопойнт“ ООД - Пазарджик. От приетата по делото комбинирана
експертиза се установява, че в района на процесния имот с идентификатор
55302.108.452 по КК на гр.Панагюрище, собственост на жалбоподателя, р. Луда Яна
преминава в естественото си корито. При извършен оглед на място вещите лица не
са установили изпълнение на изкуствени насипни работи и са направили заключение
за липса на видими индикации за извършване на строителни дейности в района на
реката. Установили са, че речното корито и откосите на бреговете изглеждат
естествени и по двата бряга на реката и следват естествения терен. Също така,
както от приложения снимков материал по делото, така и от съставената скица от
извършеното геодезическо заснемане, изготвена от експертите, се установява некоректно
отразяване в КК на имота на реката с идентификатор
55302,108.379 и тя не следва естествения бряг в участъка след временния мост. Следователно
липсата на обоснован извод за наличието на насип налага и извода за липса на
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, според който
такива са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението и извършената на място проверка на място от
вещите лица.
По делото се установи, че не се касае за извършване на строителни дейности
в района на реката, както административният орган е посочил в процесната
заповед досежно частта й за насипа. А от приобщения доказателствен материал по
делото не се доказа, че жалбоподателят е извършил този насип по р. Луда Яна,
както и да е реализирал някаква корекция на речното корито, без необходите
строителни книжа. Ответната страна не ангажира доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, за да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания акт, включително и за извършителя
на строежа, поради което Будов не може да бъде и адресат на заповедта за
премахването на насипа.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед по отношение
на нареденото премахване на незаконен строеж „Корекция, чрез насип по източна
граница на имот с идентификатор 55302.108.452 на коритото на р. Луда Яна –
Панагюрска (десен бряг)“ е издадена в противоречие с материално правните разпоредби
на ЗУТ. Не са осъществени материалноправните предпоставки, обуславящи преценката
на административния орган за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал.
2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и съответно за него не е възникнало правомощието по
материалното административно правоотношение да разпореди на основание чл. 222,
ал. 1, т. 10 от ЗУТ премахване на процесния незаконен строеж. Оспорената
заповед, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена, по отношение на т. 1
„Корекция, чрез насип по източна граница на имот с идентификатор 55302.108.452
на коритото на р. Луда Яна – Панагюрска (десен бряг)“, с извършител Н.В.Б., на
основание чл. 146, т. 4 от АПК, поради противоречие с материалноправните разпоредби
и на основание чл. 146, т. 6 от АПК поради несъответствие с целта на закона.
Досежно законосъобразността на заповедта, с която в т. 2 е наредено
премахването на незаконен строеж: „Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се
в имот с идентификатор 55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището на
гр. Панагюрище, Община Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б.:
Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се
извършват, само ако са разрешени съгласно този закон. Разрешение за строеж се
издава от Главния архитект на съответната община, а съгласно § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ „строеж“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, включително и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. От
изложеното следва да се направи извод, че процесното съоръжение „Стоманен мост“
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. По делото е
установена неговата функционалност и предназначение – обслужваща дейност, от което може да се направи извод, че строежът е пета категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10 и чл. 11
от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно характеристиките
на обекта, не може да бъде разгледан като преместваем обект по смисъла на чл.
56 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ЗУТ, предвид че същите имат особено предназначение, а
именно обекти предназначени за увеселителна, търговска, административна или
друга обслужваща дейност. Такива са и обекти за временно обитаване при
бедствия, преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
В този смисъл не може да се приеме, че процесният мост притежава
характеристиките на преместваем обект, тъй като той е част от техническата
инфраструктура и съоръженията към нея, и попада в приложното поле на чл. 64 от ЗУТ. В този смисъл са и задължителните указания на Върховния административен
съд, второ отделение, дадени в негово Решение № 9279 от
20.10.2022 год. по адм. дело № 3728 от 2022 год. По делото не е спорно между
страните, че за процесния обект няма издадена екзекутивна строителна
документация.
От приетите по делото 2 (два) броя декларации, с нотариална заверка на
подписите от С. Л. Д. и Л. Г. М. се установява, че през 1997 год. - 1998 год.
реката е отнесла дървения мост и Н.Б. го е заменил с железен, който е направил
с подръчни материали – бракувани релси, тръби и винкели, както и от
съдържанието на съставения КА, предхождащ заповедта за премахване, извършител
на процесния строежа е жалбоподателят Н.Б.. Последният е изградил изцяло,
наново строежа, като е заменил стария дървен мост, с друг, за който не са
издадени строителни книжа по реда на ЗУТ. Това прави строежа незаконен, за
което са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за издаване на
процесната заповед за премахването му в т. 2.
Не може да се приеме и че незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127
от ПЗР ЗИД ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 31 март 2001 год.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи,
изградени до 31 март 2001 год. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани
след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент
на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е
приложима относно строежи, извършени от 01.07.1998 год. до 31.03.2001 год.
Процесният строеж не е търпим и по смисъла на § 16, ал. 1 , ал. 2 и ал. 3
от ЗУТ касаещи периодите: до 7 април 1987 год., 8 април 1987
год. - 30 юни 1998 год., започнати след 30 юни 1998 год. За стоманения мост няма
издадени строителни книжа, а и не се установява да е бил допустим по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, тъй като съгласно
чл. 11, т. 1 от Закона за водите водите на реките и принадлежащите им земи са
публична държавна собственост и в такива следва да се извършват строителни
дейности по реда на закона за държавната собственост.
Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата на Б., подадена против т. 2 от Заповед
№ ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД Началник РДНСК – Пазарджик за премахване
на незаконен строеж: „Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се в имот с
идентификатор 55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището на гр.
Панагюрище, Община Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б., следва да
се отхвърли като неоснователна. Оспореният акт, в тази му част, е законосъобразен
и издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
предвид липсата на отменителните основания на чл. 146, т. 5 и т. 6 от АПК.
С оглед изхода на спора съдебно – деловодни разноски не следва да следва да
се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
– Пазарджик, VІІ – и състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021 год. на ВРИД Началник РДНСК –
Пазарджик, в частта й касаеща премахване на незаконен строеж в т. 1 „ Корекция,
чрез насип по източна граница на имот с идентификатор 55302.108.452 на коритото
на р. Луда Яна – Панагюрска (десен бряг), с извършител Н.В.Б..
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Н.В.Б., против Заповед № ДК – 02-ПЗ-01 от 22.10.2021
год. на ВРИД Началник РДНСК – Пазарджик за премахване на незаконен строеж,
описа в т. 2 „Стоманен мост“ – I-ва категория, находящ се в имот с
идентификатор 55302.108.379 – река Луна Яна – Панагюрска, землището на гр.
Панагюрище, Община Панагюрище, област Пазарджик, с извършител Н.В.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от уведомяване от съобщаването му.
На
основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по
реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: (П)