РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 2714 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Й.Х.Х.,
срещу решение № 20248654/10.11.2020 г., постановено по гр. д. № 68465/2019 г.
на CPC, III ГО, 158 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу него в полза на Й.М.Х. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът
е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно-
немотивирано и постановено при съществени процесуални нарушения. Изложил е
съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна Й.М.Х., с подаденото възражение,
счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът моли жалбата
да бъде уважена.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
28.11.2019 г. Й.М.Х.
е поискала
да се издаде заповед за защита в нейна полза,
срещу Й.Х.Х., неин бивш съпруг, за актове на домашно
насилие, извършени на 22.11.2019 г., на 24.11.2019 г. и за системно домашно насилие
спрямо нея, описвайки в какво се е изразявало насилието.
С
решение № 20248654/10.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 68465/2019 г., CPC, III ГО, 158 състав е издал заповед за
защита в полза на Й.М.Х., срещу
Й.Х.Х., като му е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил
да приближава молителката, освен при разпореждане на държавен орган, на
разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 10 месеца, считано от 10.11.2020
г., задължил го е да посещава специализирана програма, за срок от 10 месеца, наложил
е на ответника глоба в размер на 400 лв. и го е осъдил да заплати държавна
такса в размер на 25 лв. и разноски в размер на 800 лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че съдът не се е мотивирал, че не е взел предвид всички релевантни
обстоятелства, че е издал заповедта за защита само въз основа на декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която не може да бъде зачетена, тъй като с
некредитираните свидетелски показания се установяват дати на извършване на
домашно насилие, които се разминават от посочените от молителката дати.
Тези доводи са неоснователни.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за
доказано извършването на домашно насилие- на основание декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН-т. е. –в мотивите към решението е обосновал правните изводи, до
които е достигнал.
Настоящата инстанция счита, че за
посочените твърдения молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде придадена
силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на
основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед
за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено
домашно физическо, психическо и емоционално насилие, извършено от ответника
спрямо молителката на 22.11.2019 г. и на 24.11.2019 г., тъй като на посочените дати е нямало свидетели- очевидци. Още
повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в
отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред
за доказване извършването му от пострадалото лице. Посочените форми на домашно
насилие се изразяват в опиране на кухненски нож в гърлото на пострадалото лице,
удари, бутане и заплахи за убийство, което е умишлено сериозно засягане на физическата
и психологическата неприкосновеност на молителката, причинявайки й болка, уплаха,
стрес, психична травма и негативни емоции. Цитираното поведение на ответника не
може да се възприема като роднински взаимоотношения с бившата му съпруга, а освен
домашно насилие, представлява и престъпление по НК на Р. България.
Настоящата инстанция счита
наложените от първостепенния съд мерки за защита на пострадалото лице за
съответни и подходящи като естество и срок, а глобата- по размер, на
извършеното насилие, поради което не се налага промяна на същите.
И във въззивната инстанция
не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички ангажирани и
относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивника за
присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 20248654/10.11.2020 г., постановено по гр. д.
№ 68465/2019 г. на CPC, III ГО, 158 състав.
ОСЪЖДА Й.Х.Х., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Й.Х.Х., с ЕГН********** за присъждане на
разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.