Р
Е Ш Е Н И Е
№ 84
Гр. Перник, 25.05.2022 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, I касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и с участието на
прокурор М. Л.** от Окръжна прокуратура П., като разгледа докладваното от съдия
Гоцова КАНД № 71 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Министерство на енергетиката (МЕ), чрез П.К.Й. –
държавен инспектор в МЕ, служител с юридическо образование, пълномощник на
министъра на енергетиката, срещу решение № 260401 от 15.12.2021г., постановено
по АНД № 426/2021г. по описа на Районен съд П., с което е отменено наказателно
постановление № Е-НП-1 от 19.01.2021 г. на заместник-министър на енергетиката,
оправомощен на основание чл.95, ал. 3 от Закона за подземните богатства със
Заповед № Е-РД-16-531/02.09.2020г. на министъра на енергетиката. С НП на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, представлявано от
управителя Николай Младенов Киряков, на основание чл. 53 във връзка с чл. 27 и чл. 83 от ЗАНН и чл.
94, ал. 1, предложение второ от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за
нарушение на чл. 22г, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 7, ал. 11, предложение първо и
ал. 12 от ЗПБ във вр. с чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал.1, предложение първо от Наредба за управление на
минните отпадъци (НУМО).
В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за допуснати при съставяне на
акта за установяване на процесното нарушение (АУАН) и издаване на наказателното
постановление (НП) съществени процесуални нарушения. Искането към касационния съд
е да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго,
с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, е
подал отговор чрез адвокат В.Х. от САК, в който оспорва основателността на
същата, като по подробно изложени доводи моли съда да остави в сила решението
на районния съд.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. В писмо до съда, чрез П.Й., пълномощник на министъра на
енергетиката, дава становище за даване ход на делото, както и поддържа жалбата.
В съдебното заседание ответникът
по касационната жалба „***“ ООД, редовно призован, не се представлява. С молба
от адв. А. В.**, упълномощена от синдика на „***“ ООД /в несъстоятелност/
поддържа отговора на касационната жалба, подаден от адв. Х., моли съда да
остави в сила решението на районния съд.
В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура П.** дава заключение за правилност и законосъобразност на решението
на районния съд и предлага да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в
жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със
закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по
следните съображения:
Министърът
на енергетиката, въз основа на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с № 9/30.07.2020г., съставен срещу „***“ ООД, гр. С.***– концесионер по
договор за предоставяне на концесия за добив на въглища от участък „***“ от
находище „Пернишки въглищен басейн“ е издал процесното наказателно
постановление, като при идентично фактическо описание на нарушението в АУАН
приел, че дружеството извършва действия по управление, включително, но не само
по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци в
участък "***" на находище "***", без план за управление,
който да е изготвен съгласно изискванията по чл. 22г, ал. 5 от ЗПБ и Наредбата
за управление на минните отпадъци, в нарушение на чл. 22 г, ал. 1, ал. 2, ал.
5, ал. 7, ал. 11, предложение първо и ал. 12 от ЗПБ във връзка с чл. 5, ал. 2 и
чл. 7, ал. 1, предложение първо от Наредбата за управление на минните отпадъци.
На „***“ ООД, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ е наложена имуществена санкция
в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева).
От правна страна
първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на правомощията им. Прието е също, че наказаното дружество генерира
минни отпадъци по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗПБ, тъй като предмет на
договора за концесия от 01.04.2002 г. е експлоатация на подземни богатства –
добив и преработка на въглища. Следователно жалбоподателят е адресат на
задължението по чл. 22г, ал. 5 от ЗПБ да изготви План за управление на
отпадъците и да го предостави на министъра на енергетиката за одобрение.
Установено е, че на основание § 107, ал. 1 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните
богатства /обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г.) дружеството концесионер е представило в
Министерство на енергетиката План за управление на минните отпадъци за участък
"***" на находище "Пернишки въглищен басейн" с писмо №
Е-26-00-23/11.05.2012 г.
Съгласно Параграф 28, ал. 3 от
Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за подземните богатства /обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г. / операторите на минни отпадъци е следвало да приведат одобрените
планове за управление на минните отпадъци в съответствие с разпоредбите на ЗПБ
в 6-месечен срок от влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 22к от
ЗПБ. В същото време, съгласно чл. 22г, ал. 11, предложение първо от ЗПБ, планът
за управление на минните отпадъци се преразглежда на всеки 5 години. Районният
съд е приел за основателно възражението на наказаното дружество, че в хода на
производството по налагане на административно наказание, са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се нарушаване на изискването по
чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН за точно описание на
нарушението и за посочване на нарушените законови разпоредби, както и
изискването за съответствие между текстовото описание на нарушението и правното
му квалифициране. Според фактическото обвинение на "***" ООД е
вменено едновременно:
- че няма разработен ПУМО /с
пояснението, че Планът за управление на минните отпадъци за участък "***"
на находище "Пернишки въглищен басейн", представен в МЕ с писмо №
Е-26-00-23/11.05.2012 г. не съответства по съдържание и приложения на
изискванията на чл. 22 г, ал. 5 и ал. 7 от ЗПБ (в сила от 24.07.2015 г.) и на
Наредбата за управление на минните отпадъци (в сила от 07.01.2016 г.);
- че дружеството не е изпълнило
задължението да представи актуализиран ПУМО, считано от 08.07.2016 г. (първия
ден след изтичане на 6 - месечния срок, съгласно изискванията на Параграф 28,
ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за подземните богатства /обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в
сила от 24.07.2015 г. /) до датата на извършване на проверката на място -
22.05.2020 г.; както и
- че не е изпълнило задължението да
представи за преразглеждане от министъра на енергетиката План за управление на
минни отпадъци за същото находище, считано от 12.05.2017 г. (първия ден след
изтичане на петгодишния период по чл. 22г, ал. 11 от ЗПБ, определен спрямо
датата на входиране на плана от 2012 г.), до датата на извършване на проверката
на място - 22.05.2020 г.
Прието от районния съд в тази връзка
е, че по делото не са ангажирани доказателства за това, представеният в
министерство на енергетиката от "***" ООД ПУМО с писмо, рег.
№Е-26-00-23/11.05.2012 г. да е бил одобрен, за да възникне задължението за
актуализирането му в срока по § 28, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ. Няма данни и
да е постановен мотивиран отказ на компетентния орган - министъра на
енергетиката или оправомощено от него длъжностно лице, да одобри Плана за
управление на минните отпадъци. Приета е липса на съответствие с приложената
санкционна норма, тъй като, неактуализирания
план и непредставянето на план за преразглеждане не са равнозначни на липса на
план, което поведение санкционира административнонаказателната норма на чл. 94,
ал. 1 от ЗПБ.
Съобразно чл. 218 от АПК касационният
съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата основания, като за
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон,
следи служебно.
Пред настоящата касационна инстанция
писмени доказателства за установяване на касационните основания не са
представени.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установената от Районен съд П. фактическа обстановка, която
кореспондира със събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав споделя
изведения от районния съд извод за съществен процесуален порок на проведеното
производство поради непосочване в НП на точно описание на нарушението и за
посочване на нарушените законови разпоредби, както и изискването за
съответствие между текстовото описание на нарушението и правното му
квалифициране. Не е ясно какво е
нарушението - извършването на дейности без план или наличен план, който не е
актуализиран в срок и същевременно не е представен за преразглеждане в срок.
С оглед съдържанието на
административнонаказателното обвинение, фактите срещу които наказаното лице се
защитава, наказващият орган обстоятелствено е предявил на дружеството, че ПУМО
съществува, но не е актуализиран и непредставянето му за преразглеждане е равно
на липса на план. Не е част от обстоятелствата по извършване на нарушението отбелязване,
че представеният за одобрение през 2012 г. ПУМО не е одобрен, следователно не
съществува. Такива доказателства не са и представени. Напротив, предявено е, че
действия по управление на минните отпадъци се извършват без план, тъй като
съществуващият план не е представен за преразглеждане. Този извод се подкрепя и
от посочването като част от нарушените законови разпоредби на чл. 22г, ал. 11
от ЗПБ, която е във връзка и с чл. 7 от НУМО. Цитираните разпоредби
регламентират преразглеждането на ПУМО на всеки 5 години или при наличието на
изчерпателно изброените предпоставки в т. 1 до т. 5, като в ал. 2 и ал. 3 на
чл. 7 от НУМО са определени редът за преразглеждане на ПУМО и предпоставките за
одобряване или отказ да се одобрят измененията на ПУМО. Без съмнение е, че с
оглед систематичното място на двете разпоредби, както и предвид значението на
думата „преразглеждане“ – разглежда се нещо съществуващо, разпоредбите се
отнасят до ОДОБРЕН план по чл. 22г, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПБ. Наказващият
орган в нито една част на АУАН, респ. на НП, не е приел, съответно предявил на
наказаното лице, че не приема депозираният през 2012 план за несъществуващ,
като неодобрен, като съответно липсват доказателства и за отказ този план да
бъде одобрен.
Във връзка с последното, посочени за нарушени в АУАН и
НП са и разпоредбите на, както следва: чл. 22г, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 7,
ал.11, ал.12 от ЗПБ, разпоредбите на чл.
5, ал. 2 и чл. 7, ал. 1, предложение първо от НУМО. Това изброяване на
множество нормативни разпоредби, ведно с неясно предявените факти, неминуемо рефлектира
върху правото на защита на лицето, срещу което производството се води. Това е
довело до абсолютна неяснота какво именно задължение е вменено за неизпълнено –
извършването на дейности без план (тъй като наличният не е одобрен), непредставянето
за преразглеждане на одобрен план, приравнен на липса на план или неизпълнение
на задължения по опазване на земните недра чрез рационалното им използване.
Налице е и следващ, съществен порок на НП. Приложената от
наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ се отнася до
действия по управление на минни отпадъци, но без план. Непредставянето на
съществуващ (така е приел наказващият орган, посочил е че същият подлежи на
преразглеждане) ПУМО за преразглеждане, законодателят не е приравнил на липса
на план. Така с прилагането на цитираната санкционна разпоредба административнонаказателната
отговорност е основана в аналогия, което, по смисъла на чл. 46, ал. 3 във вр. с
ал. 2 от Закона за нормативните актове, е недопустимо.
Предвид гореизложеното посочените касационни основания
са напълно неоснователни. Решението на Районен съд Перник следва да се остави в
сила.
При извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено в
процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният акт следва да се остави в сила.
По разноските: Ответникът по касационната жалба, чрез адв. А. В. от САК,
претендира съдебни разноски в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие /л.
33/. По принцип, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
ответникът има право на разноски, но само в случай, че същите са действително
извършени. Съгласно Тълкувателно решение 6/2012г. на ВКС, ОСГТК , в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой,
този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая, по делото няма данни, че договореното
адвокатско възнаграждение е платено, тъй като начина на плащане е уговорен като „в брой или по банков път до
30.06.2022г“. Няма доказателства, че е заплатено по банков път, нито има
отбелязване върху договора, че е платено в брой. Освен това, предмет на
представения договор с адв. Василева, упълномощена от синдика, са изготвяне на
отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред АС Перник по
касационното производство. Отговорът на касационата жалба е изготвен и подаден
от адв. В.Х., предходно упълномощена от управителя преди обявяването в
несъстоятелност. В проведеното открито съдебно заседание не се е явил
процесуален представител. Изявлението в подадената молба, че се поддържа
отговора на касационната жалба, според съда, не е равнозначен на процесуално
представителство, нито е процесуално действие. Поради това, претенцията за
разноски на ответника по касационната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд –
Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 260401 от 15.12.2021 г., постановено по АНД № 00426/2021 година по
описа на Районен съд П.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/