Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ
КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр.
дело № 13953 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю.В.В. срещу решение № 50427/25.02.2020
г., постановено по гр. д. №20241655/02.11.2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, с
което съдът е оставил без уважение молбата й за издаване на заповед за защита
срещу Л.В.В.. Въззивницата е изложила в жалбата си в какво се състои
порочността на решението- счита, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на процесуалния закон, като излага съображенията си.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което
да уважи молбата и да издаде заповед за
защита.
Въззиваемата страна Л.В.В. не е подала
възражение срещу въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК.
За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
уведомена, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителката
в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалването, и е
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл.
17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 12.05.2020 г. Ю.В.В. е поискала да се издаде заповед за защита в
нейна полза срещу Л.В.В. – сестра на починалия й съпруг, описвайки в какво са се
изразявали актовете на насилие по отношение на нея, извършени от ответницата.
С решение № 50427/25.02.2020 г., постановено по гр. д. №20241655/02.11.2020
г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав е оставил без уважение молбата за издаване на заповед
за защита и е осъдил молителката да заплати държавна такса по сметка на СРС.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи,
че съдът е постановил акта си при
несъобразяване и незачитане на събраните по делото доказателства, настоящия
съдебен състав счита за неоснователни.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да проведе
главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда молба- чл. 154,
ал. 1 от ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на
твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни
последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение- както
правилно е процедирал и първоинстанционния
съд.
На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на
доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание
само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита,
тъй като в настоящия случай е налице свидетел, присъствал по времето и на мястото, където се твърди, че
е извършено насилието- т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН.
Разпитаната в качеството й на свидетел дъщеря на молителката А.В., която се
твърди да е била очевидец на твърдяните актове на насилие, не установява
отправени от ответницата към молителката конкретни обиди, а само нейни твърдения
и оценки относно поведението на молителката, изкрещяни с висок глас.
Без значение за правилното решаване
на делото е естеството на конфликтите между страните- дали са междуличностни
или имуществени. В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени
конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в определена връзка-това е предметът
на делото. И настоящия съдебен състав счита, че не следва да се използва
специалния ЗЗДН, смисълът на който е да защити действителни жертви на домашно
насилие и да предотврати бъдещи актове на домашно насилие с предвидените в него
специфични мерки за закрила при наличието на имуществени спорове между страните
и междуличностни конфликти.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН изрично
постановява, че съдът се произнася в открито заседание. Действително, текста на
посочената разпоредба е в този смисъл, но наложилата се практика е съдът да се
произнася с решение по общия исков ред.
Поради изложеното, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните
изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е
изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен
извод-неоснователност на молбата за защита, поради което неоснователно е
посоченото в жалбата оплакване за необоснованост на решението.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в
сила.
При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН
дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер
на 12,50 лв., а искането й за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 50427/25.02.2020 г., постановено по гр. д. №20241655/02.11.2020 г. на
СРС, ІІІ ГО, 86 състав.
ОСЪЖДА Ю.В.В., с ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю.В.В., с ЕГН********** за присъждане на разноски,
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.