Р Е Ш
Е Н И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,23.11.2016 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 23.11.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание , проведено на единадесети януари,през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:РОСЕН
БАЛКАНСКИ
При
участието на секретаря И.Ч., сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия Росен Балкански гр.дело №316 по описа на съда за 2013 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по иск за съдебна делба от Л.С.Л. с ЕГН-********** ***,чрез адв.М.К.
със съдебен адрес *** срещу Н.Ж.Х. с ЕГН-********** *** .
Искът е за
съдебна делба и черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 341 и сл. от ГПК .
Претендира
се делба на следните недвижими имоти :
НЕДВИЖИМ ИМОТ - земеделска земя с
площ от 51,502 дка. , трета
категория на земята в местността „ Дядо
Гочо” , представляваща имот № 29015 по земеразделителния план на села
Зърнево , общ. Тервел ,
ДВОРНО
МЯСТО находящо се в село Орляк, общ.
Тервел , обл. Добрич с площ от 455
кв.м. , УПИ І , в квартал 2 при граници- улица , УПИ ІІ
и улица , ведно с построеното в
него административна сграда със застроен
площ от 153 кв.м. ,
ДВОРНО
МЯСТО находящо се в село Орляк, общ.
Тервел , обл. Добрич , с площ от 1285 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 2 , при граници
– УПИ І , УПИ ІІІ , УПИ V , ведно със построената в имота стопанска сграда със застроена плот от 375
кв.м. ,
ДВОРНО МЯСТО
находящо се в село Орляк, общ. Тервел обл.
Добрич , с площ от 2093 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 93 , при граници : улица УПИ ІІІ
, улица , УПИ І , ведно с построения в
имота склад със застроена площ от 441 кв.м.
Според твърдения отразени в исковата молба страните са
придобили имотите по време на брака ,
който е прекратен с развод - с Решение
от 30.03.2009 година по гр. Дело № 2233 /2008 година по описа на Варнески
районен съд .
Тъй като ищецът и ответницата не успели
да се споразумеят и да си поделят доброволно придобитите по време на брака им недвижими
имоти, за ищеца се явявал правен интерес да заведе настоящия иск за съдебна делба .
Моли съда да постанови решение, с което да
допусне делба на гореописаните недвижими имоти между него и ответницата при
следните квоти: 1/2 /една втора/ идеална част за ищеца и 1/2 /една втора/ идеална част за ответницата .
С разпореждане
№ 1043 от 13.11.2013 година съдът прие
молбата за редовна и разпореди препис от
исковата молба ведно с доказателствата да бъдат изпратени на ответницата
– на основание чл. 131 от ГПК .
По делото е
депозиран отговор на исковата молба- вх.
№ 2509 от 17.12.2013 година . Ответницата
,чрез процесуалния си представител – адвокат П.П.
оспорва иска . Същия се приема за
неоснователен , като в молбата се излагат съображения. С дадения
отговор ответницата депозира писмени
доказателства
С разпореждане
№ 260 от 27.03.2014 година съдът приема , че отговора даден от ответницата по своя смисъл съдържа искане с правно основание чл. 21 от СК във р
с чл. 124 от ГПК.Като такъв съдът приема, че същия следва да отговаря на
съдържателните изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК .
Препис от дадения отговор,ведно с доказателствата е
съобщен на ищеца . Постъпил е отговор –
вх. № 818 от 24.04.2014 година .
Предвид протоколно разпореждане № 260 ответницата депозира искова молба- вх. № 739
от 11.04.2014 година . По същя иск е
внесена следващата се държавна такса .
Предявен е насрещен иск от Н.Ж.Х. срещу Л.С.Л. по силата на който се претендира да бъда признато в отношенията между страните ,че процесните недвижими имоти :
НЕДВИЖИМ ИМОТ
- земеделска земя с площ
от 51,502 дка. , трета категория на земята в местността „ Дядо Гочо” , представляваща имот № 29015 по
земеразделителния план на села Зърнево , общ. Тервел ,
ДВОРНО
МЯСТО находящо се в село Орляк, общ.
Тервел , обл. Добрич с площ от 455
кв.м. , УПИ І , в квартал 2 при граници- улица , УПИ ІІ
и улица , ведно с построеното в
него административна сграда със застроен
площ от 153 кв.м. ,
ДВОРНО
МЯСТО находящо се в село Орляк, общ.
Тервел , обл. Добрич , с площ от 1285 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 2 , при граници
– УПИ І , УПИ ІІІ , УПИ V , ведно със построената в имота стопанска сграда със застроена плот от 375
кв.м. ,
ДВОРНО МЯСТО
находящо се в село Орляк, общ. Тервел обл.
Добрич , с площ от 2093 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 93 , при граници : улица УПИ ІІІ
, улица , УПИ І , ведно с построения в
имота склад със застроена площ от 441 кв.м. , са придобити с лични средства на
ищцата по насрещния иск Н.Ж.Х.,на основание трансформация на лични средства –
сума в размер на 2350000 неденоминиран илева ,или 53977,08
лева деноминирани лева- с произход продажбата на
недвижим имот – нейна изключителна собственост придобита преди брака и с ответника ,че ответника по насрещния иск- Л.С.Л. няма никакъв
принос в придобиването на описаните
недвижими имоти и че същите са нейна лична собственост .
С дадения
писмен онговор ответницата прави правопогасяващо възражение- че е придобила
процесните недвижими имоти на основание
придобивна давност – съгласно чл. 79 от ЗС .
С насрещния иск
ищцата по него Н.Ж.Х. твърди следното :
Ищцата по
насрещния иск твърди ,че преди брака си
с ответника по същия иск е била собственик на недвижим имот находящ се в гр. Варна - апартамент № 4 с административен адрес гр. Варна , ул. Чаталджа/ предишна „ Георги
Трайков” № 99, вх.В, ет.2 състоящ се от
кухня , столова , дневна , детска стая, спалня, баня и тоалетна , два
балкова, със застроена плок от 83,88 кв.м. , ведно с таванско помещение №
4 с полезна площ от 9,20 кв.м. , какта и
9,344% идеална части от общите чакти на сградата ,и от правото на строеж върху
държавно дворно място , попадащо в ІІ подрайон на гр. Варна- нейна иднивидуална
собственост , който имот с договор за
покупко – продажба от 07.02.1995 година обективиран в нотариаледн акт № 27 , том ІV , дело № 1200 , вх. Рег. №
797/07.02.1995 година отчуждила в полза на трето лице. Твърди ,че продажната цена която е получила
за имота възлиза на 2 350 000
неденоминирани лева .
Твърди се от
ищцата по предявения насрещен иск , че по договора е била посочена като цена на имота – тази на
данъчната основа , но реално ищцата била получила за имота сумата в размер на
2350000 стари лева , тъй като страните
са се били водели от тезата , че по договора следва да заплатят по малко местни
данъци.
С продажна
цена в размер на 2350000 неденоминирани
лева – или 53977,08 лева ищцата била
закупила както следва : С договор за покупко продажба от 24.09.1997година обективиран в нот.акт № 124,том ХІІ,дело № 714,вх.рег.№
1004/24.09.1997год. по описа на \Районен съд гр.Тервел,придобила следния недвижим
имот 3/51.502 ид.части от следния
недвижим имот: земеделска земя-нива с
площ 51.502 дка.,трета категория на земята ,представляваща имот № 029015,по
земеразделителния план на с.Зърнево,общ.Тервел,обл.Добрич.
Ищцата
твърди,че с договор за доброволна делба от 30.09.1997година вписан при Районен
съд гр.Тервел придобила и останалите 48.502 дка. от горе описания недвижим имот,като е
заплатила на съсобственика си сума в размер на 4243956лв. или реалната цена към
днешна дата спрямо курса на германската
марка към 30.09.1997година възлиза на 4243,96 дедминирани лева.
Ищцата по
насрещния иск твърди,че на 12.06.1998година
с три договора е придобила следните имоти:
С договор за
покупко продажба от 12.06.1998година е
закупила от временен съвет на ОСПЗ ТКЗС
„ Д.Благоев” с.Орляк,общ.Тервел следния имот: Масивна стопанска сграда с дървен
градоред ,представляваща административна сграда със застроена площ от 153
кв.-м.,построена в държавно дворно място ,цялото с площ от 455
кв.м.,съставляващо парцел І,в кв.ІІ,по парцеларния план на стопански двор на
кравекомплекс с.Орляк,общ.Тервел,като договора за покупко продажба е вписан в
Служба по вписвания гр.Тервел под № 1326,том VІІ,вх.рег.№
2023/19.11.2001година.Според ищцата по насрещния иск този имот е описан в
исковата молба под № 2.Цената на имота е
била 86130 лв.недоминирани лева,които
приравнени на сегашната цена на лева спрямо германската марка към
12.06.1998година възлиза на 86.13 деноминирани лева.
С договор за
покупко продажба от 12.06.1998година вписан в Служба по вписванията гр.Тервел
под № 1327,том VІІ,вх.рег №
2024/19.11.2001година от същия продавач ищцата е закупила следния недвижим имот:
Масивна стопанска сграда с дървен градоред
представляваща обор/краварник/ с ъс застроена площ от 441 кв.м.
построена в държавно дворно място,цялото с площ 2093 кв.м.,съставляващо парцел
ІІ в кв.93 по парцеларния план на стопански двор на кравекомплекс с.Орляк,общ.Тервел .Този
имот според ищцата по насрещния иск е
описан по исковата молба за делба под № 4. Продажната цена на имота е била
61200лв. недоминирани лева ,или реалната цена според германската марка към
12.06.1998година възлиза на 61.20 деноминирани лева.
С договор за
покупко продажба от 12.06.1998година вписан при Служба по вписванията гр.Тервел
под № 1328 ,том VІІ,вх.рег № 2025/19.11.2001година ищцата закупила следния
недвижим имот: Масивна стопанска сграда с дървен градоред , представляваща
столова с оборудване със застроена площ 374.40 кв.м.,построена в държавно
дворно място с площ от 835 кв.м.,съставляващо парцел VІ,в кв.2,по парцеларния
план на стопански двор на кравекомплекс
с.Орляк,общ.Тервел,който имот е описан в иска за делба под №3.Продажната цена е
била 535000 недоминирани лева или реална цена спрямо германската марка към
12.06.1998година възлиза в размер 535,00
деноминирани лева.
Описаните имоти ищцата твърди,че
е закупила чрез талони като е ползвала
такива издадени на нейни близки и на
закупени от нея от други правоимащи лица.
Ищцата
твърди,че с договор за покупко продажба
обективиран в нот.акт № 492 ,том ІІ, дело № 508, вх.рег № 1360 от
10.09.2001година придобила следните
недвижими имоти: Земеделска земя-нива с
площ 23.866 дка.,трета категория,представляваща имот № 012015 по
земеразделитерния план на землището на с.Орляк,общ.Тервел и
14/21
ид.части от земеделска земя нива с площ от 21,002дка.,втора
категория,представляваща имот № 024019,по земеразделителния план на землището
на с.Орляк,общ.Тервел.
От
закупения имот нива с площ 23.886 дка.
представляваща имот № 012015 е бил обособен имот, нива с площ 15.870 дка. ,трета
категория,представляващ имот № 012015 по земеразделителния план на землището на
с.Орляк,общ.Тервел,който имот е послужил
на ищцата по насрещния иск по договор за
замяна на недвижими имоти ,както следва:
С договор за
замяна на недвижими имоти № ДБ-11.06.2001
година ,вписан в Служба по вписванията гр.Тервел под № 227,том І,вх.рег.№ 562
от 21.06.2001година ищцата е предоставила
на Държавата своя имот № 012019 с площ от 15.870 дка. ,като в
замяна е придобила собствеността върху
които са построени закупените от нея стопански сгради.
В цялост
ищцата по насрещния иск приема, че
така описаните имоти са придобити от нея
с лични средства с произход продажбата
на собствения и апартамент преди брака,следствие на което ответника няма никакъв принос при придобиването
им.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства , от заключението на вещото лице по
назначената съдебно оценъчна експертиза , които съдът обсъди в тяхната цялост
приема следното :
Страните са
сключили граждански брак пред
длъжносттното лице по гражданско състояние гр. Варна на 17.09.1990 година, за което обстоятелство бил съставен акт за граждански брак № 1883 от 17.09.1990
година - втори по ред и за двамата . По
време на брака си страните имат родено дете Стоян- родено през 1991 година .
С Решение №
877 от 30.03.2009 година по гр. Дело №
2233 / 2008 година по описа на Варненски
районен съд брака между страните е прекратен
с развод.
Съгласно пар. 4 ал. 1 от ПЗР на СК от 2009 година Обн. ДВ. бр.47 от 23
Юни 2009г., В сила от 01.10.2009 г. По този
закон се уреждат имуществените отношения по заварени бракове . По отношение на
прекратени бракове преди влизане в сила
на СК от 2009 година имуществените отношения
се уреждат съгласно СК от 1985 година отм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.,Отменен с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на
Семейния кодекс - обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.
Предявения насрешен иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от СК – 1985
год. / отм./ .
Ответника оспорва предявения
насрещен иск .Намира същия за неоснователен .
Тежестта на доказване по иска с
правно основание чл. 21 ал. 1 от Семйния
кодекс от 1985 година/ отм./ се носи от
ищцата по предявения насрещен иск . Недопустимо е ответника по такъв иск
да доказва отрицателни факти .
По делото не се спори , че бившата съпруга е
притежавала преди брака си с ищеца по иска за делба описания недвижим имот –
именуван по делото като „ апартамент” .
От
отразеното по договор за покупко –
продабжа от 07.02.195 година, от представения препис от съдебното решение, основателно се приема от съда , че така описания
недвижим имот ищцата по предявения насрещен иск е придобила на основание
възлагане на имота в неин дял по
Решение № 2844 / 84 година вписано на 24.08.1992 година .
Страните
както по – горе съдът посочи са сключили граждански брака на 17.09.1990 година . Анализа на справки
за лицето Н.Ж. Христова – посочена по справките с фамилно
име Л. съответно за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 406668 за периода
от 01.01.1992 година до 09.04.2014 година- лист 96 по делото и втората за периода
от 01.01.1992 година до 08.07.2015 година – лист 143 по делото дават основание на съда да
приеме , че през 1992- на 01.09.1992 година
съпругата Л. ползвала кредит предоставен
и от Банка „ Кристалбанк”, като за
обезпечение е предоставила своята
лична собственост . На се събраха данни , но
съдът основателна приема , че така
получения кредит се е ползвал от съпрузите за благото на семейството .
Не се сочат доказателства какво е участието на съпрузите по погасяване на задължението по кредита.Съдът приема , че върху паричните средства получени по реда на
кредитирането възниква бездялова
имужествена общност . Не се събраха никакви доказателства по делото, които да
водят до заключението че именно ищцата по насрещния иск е обезпечавала със свой личен принос погасяването на кредита
по който се е задължила като ипотекарен
длъжник пред Банка „ Кристалбанк”
.
През
1994 година – на осемнадесети август 1994 година с Нотарален акт № 104, том ІІ
, дело 12312/94 година вписан при съда – гр. Варна ПЧБ – „Първа часнна Банка” АД гр. София
предоставя на трето за делото лице – ЕТ „ Калхари 92- И.Ж.”, чрез представляващия
търговеца И.Ж. Желева паричен кредит в размер на 900000 /
деветстотин хиляди / лева , като за обезпечение на получения кредит - отпуснатия заем на търговеца ,съпрузите тогава – страните по настоящото дело
учредяват върху имота имунуван от съда
като „ апартамент” договорна ипотека в полза на банката - лист 50 по делото .
С молба
вх. № 8322 ПЧБ от 07.02.1995 година моли
нотариус при ВРС да заличи вписаната договорна ипотека вписанат под нот. Акт №
194, том ІІ , дело № 12312 от 18.08.1994 година – лист 49 по делото .
С
договор за покупко – продажба от 07.02.1995 година обективиран внотариален акт № 27, том ІV ,
дело № 1200/95 година по описа на Нотариалната
служба при РС гр. Варна ищцата по предявени насрещен иск отчуждава имота в
полза на трето за делото лице .
По договора за продажба страните
продавач и купувач са посочили продажна цена на имота – в размер на 142,298 лева- лист 46 по делото.
След тази
продажба според твърдения си ищцата
закупува и процесните недвижими имоти- за които претендира ,че са станали нейна изключителна
собственост .
От
правна страна :
По
предявени насрещен иск :
Съдът приема за недоказана
претенцията на ищцата по предявения насрещен иск , че
описаните от нея имоти по исковата молба са изключителна нейна
собственост ,на основание трансформация
на лични нейни средства които е
получила от продажбата на свой имот нейна изключителна собственост и за така описаните недвижими имоти ответника Л. няма принос при придобиването им ,като е мотивиран от следните съображения :
В
настоящия случай ищцата по насрещния иск не доказа размера на паричния поток – такъв какавто
приема за обективно даден – че е получила продажна цена за имота
си в размер на 2350000 неденоминирани лева – към момент на
отчуждаване на имота нейна лична собственост
С представената вносна бележка за изплатените и 1550000 лева на 06.02.1995 година / лист 48 по делото / и копие от
предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 26.01.1995 година - / лист 52 по делото / ищцата по предявения
насрещен иск не доказва заявената от нея претенция, че е получила от продажбата
на лично имущество сумата която твърди в
размер на 2350000 нденоминирани лева .
Предварителния
договор не е с нотариална заверка на подписите.
За
представената вносна бележка ,за която
се твърди , че изхожда от купувача
съдът приема следното : По продажбената
сделка като продажна цена на имота е
посочена данъчната оценка на имота –
142298 лева и по отношение на ответника, който е трето
лице по сделката / дава само своето съгласие за продажбата като съпруг / и нему не могат да се противопоставят права и
задължения, различни от описаното в нотарианния акт - аргумент от чл. 21 от ЗЗД, който казва, че по пранцип
договорите не обвързват трети лица.
Като документ
заверения препис от вносната бележка за сумата от 1550000 лева се явява частен писмен документ, без материална доказателствена сила и не
доказва плащането на такава сума. Изявленията по документа са всъщност писмени
свидетелски показания, които следва да се установят чрез разпит, а не с
документ.
Дори вносната бележка да е автентична - да не е антидатирана и да е
подписана от купувача, тя пак не доказва плащането на уговорената сума в
отношенията на ищцата по предявения
насрещен иск с ответника по него .
Дори да се приеме , че сделката обективирана в нот. Акт № 27, том ІV , дело № 1200/ 95 година по описа на нот. Слежба при
РС Варна ,като прикрита сделка е
действителна, то тя има стойност само
между страните по нея. Не и спрямо трети лица, какъвто е ответникът по предявения насрещен иск .
В цялост
ищцата не доказа по иска ,че за продажбата на своя имот е получила от купувачите сума в радмер на 1550000 лева – по вносна бележка ,сумата от 200000 лева по
предварителен договор и сумата от 600000 неденоминирани лева заплатени от
нейната сестра , като обезщетение за
това , че имота на ищцата е
послужил като обезпечение по
кредит усвоен от сестрата едноличен търговец .
Паричния еквивалент както
е посочен от ищцата по насрещния иск , като носител на стойността на отчуждения от нея недвижим
имот – нейна изключителна собственост за
който не се спори по делото , дори да произхожда от продажбата на лично имущество, не доказва твърдението на ищцата ,че описаните придобити от нея недвижими имоти са нейна изключителна собственост на основание
на трансформация на лични средства
получени от съпругата при проваждата на имот нейна лична собтсвеност .
Идеята
на чл. 21 от СК е че само с лично имущество по чл. 20 ал. 1 от СК или с друго лично
имущество може да се придобие лична вещ
, права върху вещи или паричен влог по отношение на които не възниква семейна
общност . Обратното виждане, че
със "свои" пари единият
съпруг е купил определени
недвижими имоти и че
те са само негова, би водело да обсурдното положение
всичко купено например с пари от заплата, да не става семейно имущество .
В цялост
когато личното имущество по
смисъла на чл. 21 от СК са пари – така като се твърди от ищцата по насрещния
иск, след отчуждаването на собствения и
недвижим имот – изключелна найна собственост, то за уважаването на иска по чл.
21 от СК / 1985 год . отм./ страната следва да докаже, каква парична сума е получила от
продажбата на свой имот лична
собственст , от кого са получени , както
е дадено срещу тях и не на последно място къде са вложени тези парични средства.
В настоящия случай съдът не приема логиката на
ищцата по предявения насрещен иск . Аритметично
сбора на даденото по придобиването на
посочените недвижими имоти привидно
равни / съдът отчита справките за съотношението на лева към тогавашния момент и конвертируемите валути депозирани от страната / на претендирания
размер, който ищцата по предявения
насрещен иск твърди ,че е получила след
като е отчуждила в полза на трето лице
своя лична собственост, но това не доказва нейната претенция.
Както по- горе съдът посочи ищцата не доказа еднолично , със свои лични средства да е
обслужвала кредита ,за обезпечението на
който върху „ апартамента „ е била учредена договорна ипотека в полза на
Банка „ Кристалбанк”. Именно от
информацията по справката от Агенцията по вписванията за наличието на
такава наложена ипотека съдът приема ,
че една значителна парична маса се е
вляла в имуществото на съпрузите по време на врака им , върху която парична маса е възникнала бездялова имущесствена общност
и тази парична маса вероятно е дала
на съпрузите шанса да инвестират в
недвижими имоти .
От
мотивите по съдебното решение с
което брака между страните е прекратен с развод
а и от показанията на разпитаните по делото свидетели съдът приема за установено , че и двамата съпрузи до разтрогването на
брака си са работили , получавали са трудови доходи
,за размера на които трудови доходи
съдът приема , че са сравнително съпоставими един към друг .
Не са събраха доказателства,през времето на брака грижите
по домакинството да са се падали само на жената или обратното , нито пък
се доказа който и да е от двамата да е
бил дезинтересиран по време на брака към
семейните нужди .
По
делото е депозирано писмено
доказателство – заверено копие от
Договор за прдажба на недвижим имот обективирано в нотариален акт № 79 ,
том VІІІ , н. дело № 3383 / 98 година- лист 141 по делото , от който договор е видно , че на 08.06.1998 година страните по
настоящото дело са закупили недвижим
имот от дружество „ Бирс” ООД гр. Варна,
на стойност 18298000 неденоминирани
лева . Описания по договора недвижим
имот не е предмет на съдебната делба,
нито на иска с правно основание чл. 21 от СК 1985 година /
отм./ което налага извода , че страните
по време на брака са отчуждили
така описания по договора недвижим имот, но от своя страна наличието на
такава покупко по време на брака в значителна степен опровергава тезата на
ищцата по предявения насрещен иск , че именно тя с пари от продажбата
на имот нейна лична собственост е успяла през годините на брака да
придобие описаните недвижими
имоти , за които да се приеме , че
представляват трансформирано нейно лично имущество и че сърпуга
и няма никакъв принос по придобитите по
време на брака им недвижими имоти .
Разпоредбата на чл.19 СК 1985 г. /отм./ въвежда ОБОРИМАТА
ПРЕЗУМПЦИЯ, че съвместен принос в придобиване на имущество се предполага до
доказване на противното, като съгл.чл.21 от същия –
иск за липса на съвместен принос може да се предяви всеки от съпрузите след развода .
В случая искът с правно основание чл. 21 от КС 1985 год / отм./ е предявен като насрещен иск именно от бившата
съпруга – Христова .
Тази презумпиця е оборима именно чрез
предявяване на отрицателен установителен иск – за липса на съвместен принос в
придобито имущество.По съществото си това е иск за имуществени права – Христова е активно
легитимирана да
предяви този иск срещу бившия си съпруг Л. – за установяване на липса на
негов принос в придобито имущество, и
чрез този иск
ищцата Христова защитава свои придобити имуществени права.
Правната квалификация на предявения иск е
чл.124 ГПК – като отрицателен установителен иск и е допустим както поради наличието на активна процесуална легитимация
на бившата съпруга Христова да води този
установителен иск.
Предмет на разглеждане е предявен насрещен иск за пълна трансформация на лични
средства в придобитите по време на брака между
страните процесни недвижими имоти.
Предвид изложеното съдът приема ,
че безспорно по делото следва да се установят следните елементи от фактическия
състав за възникване на съпружеска имуществена общност: - наличие на брак и придобиване
на имущество по време на брака.
Нуждаещи се от главно пълно доказване с оглед
оборване на презумпцията по чл.19 от СК 1985 год./ отм./ ; са следните факти: установяване произхода на средствата, послужили за
придобиване на имуществото и влагането на средства с извън семеен произход в
придобиването, изключващо приноса на другия съпруг. Съобразно чл. 20
от СК 1985 год./ отм./ лично имущество на единия съпруг са вещите,
правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с
лично имущество- придобитите преди
брака или по време на брака по наследство, дарение , или с друго лично имущество, придобито преди
брака. В тази връзка лична собственост на съпруг е всяко имущество, придобито
през време на брака без принос на другия съпруг, придобитото като ЕТ
за упражняване на търговската му дейност и включени в предприятието изхождайки от правилото, че придобитото имущество има правното
положение на средствата, които са разходвани за придобиването му. Фактическият състав, обуславящ основателност
на претенцията с правно основание чл. 21
от СК 1985 год./ отм./ предполага успешно проведено доказване ,
което да обори законовата презумпция за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 от СК, предвид презумираният равен принос на двамата съпрузи
за придобитото имущество през време на брака. Именно приносът на съпруга е
предмет на доказване в производството по предявения насрещен иск , като е допустимо с всички доказателствени средства да се установява
принос, включително и извънбрачният такъв на съпруга в придобиването.
В
конкретния случай анализа на доказателствата събрани по делото не дават основания на съда да приема по безпротиворечив и категоричен начин, че сумите
с които са закупени процесните недвижими
имоти са изцяло лична собственот на
ищцата по предявени насрещен иск с произход от
продажбата на имот нейна изключителна собственост .
Вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити. Твърдението на ищцата , че е придобила процесните недвижими
имоти остава недоказано.
Съдът отчита продължилият
повече от 18 години съвместен брачен живот-един доста
голям период, през който да се твърди за пълна липса на какъвто и да е принос
от страна на ответника по насрещния иск е несъстоятелно.
Според
правната теория и съдебна практика понятието „принос“ включва: средства от
трудова дейност по време на брака; положен труд и грижи за отглеждане и
възпитание на децата в семейството, за осигуряване спокойна среда за работа и
творчество на другия съпруг. Претендираната за получена продажна цена от
отчеждения недвижим имот – лична собственост на ищцата по насрещния иск и частичните справки за доходите върху които
са се осигурявали съпрузите за един
определен период от време не
доказват претенцията на ищцата по
насрещния иск .
Съдът прие като компетентно дадено заключението на вещото лице , но отчита
, че то се формира именно на твърдения за получена определена парична сума ,
която от своя страна не се доказа по
делото по размер .
Съдебната практика,сочи
,че отчитането на преобразуването
на личното имущество става към момента на придобиването-тогава, когато настъпва
вещно прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. В случая
страните са станали собственици на описаните недвижими имоти за дълъг период от време – считано от начална
дата 24.09.1997 година – момента на
закупуването от страна на съпругата на 3/ 51 и.д. части от първия имот посочен по исковата молба до 21.06.2002 година – дата на който е извършена
замяната на земеделски земи с такива
собствени на ДПФ върху които са построени придобитите от страните стопански
сгради , като по това време, страните са били в активно съжителство, като
съпрузи и родители на едно дете и да се твърди за пълна липса на принос от
страна на съпруга - ответник по иска с правно оснонвание чл. 21
от СК 1985 год./ отм./ е житейски нелогично,тъй
като за този именно период от брака на
страните не се доказа обдикиране от страна на съпруга от
задълженията му – едно от които е да съдейства за просперитета на семейството .
Съобразно така изложеното, съдът намира предявения
иск за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла в полза
на ответницата придобивна давност върху процесните недвижими имоти :
В конкретния случай без съмнение се касае
за имоти
придобити от страните по време
на брака
ми и до доказване на
противното се приема, че след пракратяването на брака
с който и се прекратява
съпружеската имуществена общност и
се трансформира същата от
бездялова в дялова то съсобственика владее своята идеална част
и е държател на частта на другия
съсобственик .
Изложеното налага извода ,че за начало на придобивна давност, респ.
за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно
основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено с начален момент прекратяването на СИО и при положение, че държателя на имотите – единия от
съсобствениците в един момент е изменил основанието, на което
осъществява фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само
за себе си, отблъсквайки владението на другия
съсобственик,за определен от закона период от време . Същевременно такъв съсобственик следва да докаже , че е манифестирал по един открит и недвусмислен
начин своето намерение спрямо съсобственика си , а именно че отрича правото му на такъв
и тази негова воля обезателно трябва да е
достигнала до съзнанието на съсобственика .
Доказателствата събрани по
настоящото дело мотивират сдът да приема възражението за недоказано.
Бракът между страните е прекратен с Решение
от 30.03.2009 година – претенцията за делба е от
18.09.2013 година .
Не се спори от страните ,че от момента в който бракът между страните е
прекратен с развод и до момента на
депозирането на исковата молба с която е
предявен иск за съдебна делба имотите се държат от
ответницата, но с категоричнос не се доказа намерението и да свои частта на другия съсобственик.
Настоящият съдебен състав не приема, че с държането на процесните
недвижими имоти ответницата по делбения
иск е изразила по отношение на ищеца –
съсобственика промяната на намерението си – да свои и частта на
съсобственика за себе си .
По отношение на ищцата не е
изтекъл 10 годишния придобивен срок .
По заявената претенция на ответницата , че е придобила собствеността
върху процесните недвижими имоти по късата давност за добросъвестно владение съгласно чл. 79 ал. 2 от ЗС :
Съдът приема възражението за
неоснователно , поради следните съображения-
Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от
ЗС дава дефиниция за добросъвестното владение.
Според текста на закона
добросъвестен е онзи владелец, който владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят не е собственик или
предписаната от закона форма е опорочена .
Под правно
основание законът разбира само
производни придобивни способи.
Правното основание може да бъде сделка, най-често продажба,
замяна, дарение, даване вместо плащане и въобще всяка сделка с вещноправно
действие.
Правното основание трябва да има вещноправен ефект или
както казва законът – да бъде годно да направи владелеца собственик.
Негодни са всички основания, които не
прехвърлят вещни права: предварителен договор, договор с лице без
представителна власт – чл. 37 ЗЗД, както и нищожните правни основания.
Най-често срещани са тези, при които липсва изискуема форма.
От друга страна
общото и за двата недостатъка
е незнанието на
владелеца, който не трябва да знае, че праводателя му не е собственик на
имота и че предписаната от закона
фарма е опорочена.
В настоящия случай
съдът приема ,че не е осъществен по
отношение на ответницата по делбения иск именно този сложен фактически
състав.Ответницата не може да се позовава на
кратката придобивна давност .
По иска за делба :
Предявеният
иск е за делба на недвижими имоти, придобити , по време на брака на страните,
сключен на 17.09.1990 година , пред длъжностното лице по гражданското състаяние при Община Варна , за който
има съставен акт за брак № 1883 от същата дата , който е прекратен с развод - с Решение от
30.03.2009 година по гр. Дело № 2233 /2008 година по описа на Варнески районен
съд ,т.е., при действието на СК/1985г.(отм.) .
В конкретния случай, част от имотите
подлежащи на съдебна делба с апридобити
на името на ответницата Христова . Когато имот е придобит на името само на единия съпруг, може да възникне или
съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг .
В конкретния случай претенцията за пълна трансформация бе
отхвърлена от съда – на посочени по-
горе съображения.
От събраните по делото доказателства
се установява, че първия от имотите е
придобит чрез възмездна сделка - договор
за продажба от 24.09.1997 година ,обективирана в нотариален акт от № 424 , том VІІ , дело № 714 /97 година по описа на
нотариалната служба при РС гр. Терел , по силата на който договор Николина Ж.
Люченова е придобила собствеността върху
3/ 51,502 и.д. части от имот – нива с площ от 51,502 дка. имот № 029015
по земеразделителния план на землището на село Зърнево , общ. Тервел –
лист 10 по делото .
Придобила качеството на съсобственик – т.е не и е оспорено от
останалите съсобственици на имота , с договор за делба от 30.90.1997 година съпругата Л. / сега Христова след
развода/ получава в дял целия описан по- горе измот , като се твърди по договора , че за уравнение на дела си съделителя и Кольо Киров Колев е получил парично уравнение на дела си . Съдът
отчита , че и по двата договора
изрично не е посочена каква
парична сума е платена за придобиването
на недвижимия имот , като се сочи само
„пазарната „ цена на имота – 4 506 425 неденоминирани лева .
С договор за
покупко продажба от 12.06.1998година съпругата
Л. / сега Христова след развода/ е закупила от временен съвет на ОСПЗ ТКЗС „ Д.Благоев” с.Орляк,общ.Тервел
следния имот: Масивна стопанска сграда с дървен гредоред ,представляваща
административна сграда със застроена площ от 153 кв.-м.,построена в държавно
дворно място ,цялото с площ от 455 кв.м.,съставляващо парцел І,в кв.ІІ,по
парцеларния план на стопански двор на кравекомплекс с.Орляк,общ.Тервел,като договора
за покупко продажба е вписан в Служба по вписвания гр.Тервел под № 1326,том
VІІ,вх.рег.№ 2023/19.11.2001година.Според ищцата по насрещния иск този имот е
описан в исковата молба под № 2.За имота
купувача е броил 86130 неденоминирани
лева .
С договор за покупко продажба от
12.06.1998година вписан в Служба по
вписванията гр.Тервел под № 1327,том
VІІ,вх.рег № 2024/19.11.2001година от
същия продавач съпругата
Люченова / сега Христова след развода/ е закупила следния
недвижим имот: Масивна стопанска сграда с дървен гредоред представляваща обор/краварник/ с ъс застроена
площ от 441 кв.м. построена в държавно дворно място,цялото с площ 2093
кв.м.,съставляващо парцел ІІ в кв.93 по парцеларния план на стопански двор на кравекомплекс с.Орляк,общ.Тервел .Този
имот според ищцата по насрещния иск е
описан по исковата молба за делба под № 4. Продажната цена на имота е била
61200 неденоминирани лева.
С договор за
покупко продажба от 12.06.1998година вписан при Служба по вписванията гр.Тервел
под № 1328 ,том VІІ,вх.рег № 2025/19.11.2001година съпругата
Люченова / сега Христова след развода/ е закупила следния недвижим имот:
Масивна стопанска сграда с дървен гредоред , представляваща столова с
оборудване със застроена площ 374.40 кв.м.,построена в държавно дворно място с
площ от 835 кв.м.,съставляващо парцел VІ,в кв.2,по парцеларния план на
стопански двор на кравекомплекс
с.Орляк,общ.Тервел,който имот е описан в иска за делба под №3.Продажната цена е
била 535000 неденоминирани лева .
На възмезно основание съпругата Люченова / сега Христова /
с договор за покупко – продажба обективиран в нот.акт № 492 ,том ІІ, дело №
508, вх.рег № 1360 от 10.09.2001година
закупува от Тодорка В.
Господинова следните недвижими имоти:
Земеделска земя-нива с площ 23.866
дка.,трета категория,представляваща имот № 012015 по земеразделитерния план на
землището на с.Орляк,общ.Тервел и
14/21
ид.части от земеделска земя нива с площ от 21,002дка.,втора
категория,представляваща имот № 024019,по земеразделителния план на землището
на с.Орляк,общ.Тервел.Видно от
договора купувача е броил на
продавача сумата в размер на 3500/ три хиляди и петстотин / лева .
От
закупения имот нива с площ 23.886 дка.
представляваща имот № 012015 е бил обособен имот, нива с площ 15.870 дка. ,трета
категория,представляващ имот № 012015 по земеразделителния план на землището на
с.Орляк,общ.Тервел,който имот е послужил
на съпрузите по договор за замяна на недвижими имоти
,както следва:
С договор за
замяна на недвижими имоти №
ДБ-11.06.2001 година ,вписан в Служба по вписванията гр.Тервел под № 227,том
І,вх.рег.№ 562 от 21.06.2001година
съпрузите са предоставили
на Държавата своя имот № 012019 с площ от 15.870 дка. ,като в
замяна са придобили собствеността върху които са построени
закупените стопански сгради.
Настоящия
състав приема , че с придобиването на
собствеността върху процесните недвижими имоти , върху същите е възникнала съпружеска имуществена общност,
прекратена с развода на страните и трансформирана в обикновена съсобственост
при равни дялове, при което предявения иск за делба на посочените недвижими
имоти , като основателен и доказан, следва да се уважи, при равни квоти, на
осн. чл. 344,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС.
Разноските сторени от страните по
предявения насрещен иск остават за страните такива къквито са ги сторили.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Н.Ж.Х. с ЕГН-**********
*** срещу Л.С.Л. с ЕГН-********** ***, иск на чл.
21, ал. 1 и 2 СК/1985г.(отм.) ,по силата на който се претендира да бъда
признато в отношенията между
страните ,че процесните недвижими имоти
:
НЕДВИЖИМ ИМОТ - земеделска земя с
площ от 51,502 дка. , трета
категория на земята в местността „ Дядо
Гочо” , представляваща имот № 29015 по земеразделителния план на села
Зърнево , общ. Тервел ,
ДВОРНО МЯСТО находящо се в село Орляк, общ. Тервел , обл.
Добрич с площ от 455 кв.м. , УПИ І , в
квартал 2 при граници- улица , УПИ
ІІ и улица , ведно с построеното в него административна сграда със
застроен площ от 153 кв.м. ,
ДВОРНО МЯСТО находящо се в село Орляк, общ. Тервел , обл.
Добрич , с площ от 1285 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 2 , при граници – УПИ І , УПИ
ІІІ , УПИ V , ведно със построената в имота
стопанска сграда със застроена плот от 375 кв.м. ,
ДВОРНО МЯСТО находящо се в село Орляк, общ. Тервел обл. Добрич ,
с площ от 2093 кв.м. , УПИ ІІ ,
квартал 93 , при граници : улица УПИ ІІІ , улица , УПИ І , ведно с построения в имота склад със застроена площ
от 441 кв.м. , са придобити с лични
средства от Н.Ж.Х.,на основание трансформация на лични
средства – сума в размер на 2350000 неденоминирани лева ,или
53977,08 лева номинирани лева- с
произход продажбата на недвижим имот – нейна изключителна
собственост придобита преди брака и с ответника ,както и че Л.С.Л. няма никакъв принос в придобиването на описаните недвижими
имоти и че същите са нейна лична собственост .
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.С.Л. с ЕГН-********** *** и Н.Ж.Х. с ЕГН-********** *** на следните недвижими имоти : НЕДВИЖИМ ИМОТ - земеделска земя с площ от 51,502 дка. , трета категория на земята в
местността „ Дядо Гочо” , представляваща
имот № 29015 по земеразделителния план на
села Зърнево , общ. Тервел ,
ДВОРНО МЯСТО находящо се в село Орляк, общ. Тервел , обл.
Добрич с площ от 455 кв.м. , УПИ І , в
квартал 2 при граници- улица , УПИ ІІ и улица , ведно с построеното в него административна сграда със
застроен площ от 153 кв.м. ,
ДВОРНО
МЯСТО находящо се в село Орляк, общ.
Тервел , обл. Добрич , с площ от 1285 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 2 , при граници
– УПИ І , УПИ ІІІ , УПИ V , ведно със построената в имота стопанска сграда със застроена плот от 375
кв.м. ,
ДВОРНО МЯСТО находящо се в село Орляк, общ. Тервел обл.
Добрич , с площ от 2093 кв.м. , УПИ ІІ , квартал 93 , при граници : улица УПИ ІІІ
, улица , УПИ І , ведно с построения в
имота склад със застроена площ от 441 кв.м., на осн чл. 344,ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 34,ал.1 от ЗС – при равни дялове
по ½ и.д. част за всеки от съделителите .
След влизане на решението в сила, ДОПУСКА
извършването на СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА с вещо лице инж.КОСТАДИН ХРИСТОВ БАТАНОВ от гр.Добрич,
бул.”Добруджа” №28 със следната задача: Да даде заключение за реалната
поделяемост на имотите на които е допусната делбата с решението съобразно
дяловете на страните , да изготви проект за разделителен протокол и да определи
пазарната стойностна всеки един от дяловете.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 400 лева, вносими от ищцеца по делото. След внасянето на депозита делото
да се докладва на съдия докладчика за насрочване и изпращане на делото на вещо
лице за изготвяне на експертизата.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщението му до
страните.
Районен съдия :