ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2754
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. В.ев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502690 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. К. К. срещу Определение №
9344/31.08.2022 год., постановено по гражданско дело № 12479/2021 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, с което е оставена
без уважение молбата с вх. № 60780/26.07.2022 г. за изменение по реда на чл.
248 ГПК на постановеното по делото Решение в частта за присъдените
разноски на пълномощника на ответника по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
определение с довода, че следва да бъде присъдено възнаграждение за всеки
от предявените искове. Посочва се, че първостепенният съд е разгледал три
установитгелни иска, като първият от тях е бил отхвърлен частично, а другите
два – изцяло. Позовава се на нормата на чл.2 ал.5 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която за процесуално представителство по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Ответникът по частната жалба „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД е подал писмен отговор, с който взема становище за нейната
неоснователност.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата
е допустима. По същество съдът намира следното:
В производството по гражданско дело № 12479/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХI гр.състав са разгледани два предявени иска от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД против В. П. Д. - за признаване на
1
установено в отношенията между страните, че В. П. Д., дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД сумата от 1102,50 лв. - главница по договор за
паричен заем № 33974 от 29.06.2019 г., сключен с „Кредит тайм“ ЕООД,
вземанията по който са прехвърлени на 13.02.2020 г. рамков договор за цесия
от 28.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда – 21.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 104,54 лв. – договорна лихва за периода 27.07.2019 г. – 11.01.2020
г. Бил е предявен и иск за установяване на дължимост на сумата от 133,09 лв.
– обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода 28.07.2019 г. –
20.05.2021 г., като за посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 4995/03.06.2021 г. по ч.гр.д. № 8396/21 г. по описа на ПРС.
С решението си ПРС е уважил иска за установяване дължимост на
главницата до размера от 881 лв., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер е отхвърли иска като неоснователен. Отхвърлил е и иска за
установяване дължимост на сумата от 104,54 лв. – договорна лихва за
периода 27.07.2019 г. – 11.01.2020 г. и сумата от 133,09 лв. – обезщетение за
забава за периода 28.07.2019 г. – 20.05.2021 г., като е осъдил ищеца „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, да плати на Адвокатско дружество „Г.“,
сумата от 174,24 лв. - разноски по делото за адв. възнаграждение за
процесуално представителство на ответника В. П. Д. в исковото
производство.
С молба по реда на чл.248 ГПК адвокатско дружество „Г.“ чрез адв. Д.
Б. е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските,
чрез присъждане на още 619,76 лв. с ДДС на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, предвид
степента на отхвърляне на три иска. С обжалваното определение
първостепенният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение
на решението в частта на разноските.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
която се предвижда при определяне на възнаграждението да се вземе предвид
броя на предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно
съединени иска за установяване дължимост на главница и за установяване на
дължимост на договорна лихва, независимо, че исковете произтичат от едно и
също правоотношение. Искът за признаване здължимостта на мораторна
лихва е акцесорен и няма самостоятелен характер, поради което съдът
приема, че за неговото разглеждане отделно възнаграждение не се дължи.
Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък
от 1000 лева, следователно за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
2
адвокатските възнаграждения е в размер от 300 лева. Следователно на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено
възнаграждение, в размер от по 300 лв. за всеки от разгледаните искове, или
общо възнаграждение в размер на 600 лв. и на основание § 2 а от Наредбата
следва да се начисли данък добавена стойност или следва да се присъди 360
лв., или общо 720 лв. От тази сума дължима е сумата от 74 лв. по отношение
на частично отхвърления главен иск и сумата от 360 лв. – по отношение на
изцяло отхвърления иск за установяване дължимост на договорни лихви, или
общо дължима е сумата от 434 лв. Тъй като ПРС е определил за дължими
разноските от 174,32 лв., следва да се присъди и разликата от 259,68 лв.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено изменение на решението в частта за разноските
относно определените по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, като ответникът бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца допълнително сумата от
259,68 лв.
Ето защо, въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 9344/31.08.2022 год., постановено по
гражданско дело № 12479/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI
граждански състав, което е оставена без уважение молба с вх. №
60780/26.07.2022 г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по
делото Решение в частта за присъдените разноски на пълномощника на
ответника по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 2587 от 11.07.2022 г. постановено по гр. дело №
12479/2021 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХХI граждански състав в частта
за разноските, като ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат
*********, представлявано от адвокат С. Г. и сумата от 259,68 /двеста
петдесет и девет лв. и 68 ст./ лв. - разноски по за адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство на ответника В. П. Д..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3