Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260090
гр. ВРАЦА, 18.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 16.12.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на:
секретар
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N542
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от С.А.А.
***, против решение №260015/01.10.2020г.на РС-Козлодуй, постановено по гр.дело
№260/2020г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
В жалбата се твърди, че мотивите на атакуваното решение са схематични и
бланкетни, като липсва обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства,
както и произнасяне по възраженията и доводите на ищеца. Твърди се също, че
първоинстанционният съд не е бил безпристрастен при разглеждането и решаването
на делото, което е видно и от мотивите на обжалваното решение, които според
жалбоподателя са едностранчиви.
В жалбата се поддържа също, че решението на РС-Козлодуй е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закони е необосновано. Сочи се, че
районният съд не е отчел възраженията на ищеца за издаването на процесната
заповед при нарушение на чл.194, ал.1 от КТ. Развиват се подробни съображения ,
че по делото са налице достатъчно доказателства, които установяват, че ищецът е
изпълнил разпореждането да актуализира т.4.1 от Инструкция за осигуряване на
съответствието на техническите средства за обучение с оборудването на работното
място и не може да бъде наказван за това, че вижданията му как да бъде изменена
инструкцията се разминават с тези на
ръководителите му.
Относно второто нарушение, заради което е извършено уволнението,
жалбоподателят развива оплаквания, че районният съд не е отчел, че той няма
задължения да поддържа процесния монитор за измерване, а при липсата на
съответните документи-инструкции, за експлоатацията му, не е било ясно какво
следва да се поддържа в изправност. В тази връзка се сочи също, че липсва и
документ след протокола за функционални изпитания №17.УТЦ.ПИ.01/31.10.2017г.,
от която да е видно, че мониторът е неработоспособен.
На последно място жалбоподателят поддържа, че дисциплинарното наказание не
съответства на извършените нарушения, като това съответствие подлежи на съдебен контрол, какъвто в случая
не е бил извършен.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, е постъпил писмен отговор, с която жалбата се оспорва
като неоснователна. Поддържа се, че районният съд не е подходил предубедено към
спора и решението му е основано на събраните по делото доказателства и техния
правилен анализ. Развиват се доводи, че издаването на заповедта за уволнение е
съобразено с изискванията на чл.194, ал.1 от КТ, тъй като изпълнителният
директор е информиран за първи път с доклад от 25.02.2020г., до която дата на
ищеца е била дадена възможност от прекия му ръководител, да изпълни поставената
му задача. Излагат се подробни съображения защо следва да се приеме, че
жалбоподателят- ищец не е изпълнил задълженията си да изготви актуализация на
инструкцията, като се твърди, че ищецът не е спазил реда за проверка и
съгласуване на проекта за лист за изменение на инструкцията и не е регистрирал
листа надлежно в деловодната система.
По отношение на второто дисциплинарно нарушение, възприето в оспорваната
заповед за уволнение, въззиваемото дружество развива съображения, че съгласно
длъжностната си характеристика и разпореждане №1763/09.09.2019г., ищецът е бил
длъжен не са ремонтира, а да регистрира дефектът на монитора /измервателна
арка/, още повече, че той системно е работел с него.
В отговора въззиваемото дружество се позовава на многобройни вътрешни
актове-правила, инструкции и пр., от които прави изводи, че ищецът е носител на
задълженията, описани в процесната заповед за уволнение, както и че тези
задължения не са изпълнени. Поддържа също, че тежестта на нарушенията
съответства на наложеното наказание, той като инструкцията, която е следвало да
бъде актуализирана от ищеца, е пряко свързана с лицензията за специализирано
обучение на дружеството.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по
делото разноски.
Във въззивното производство не е допуснато събирането на доказателства.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявени от С.А.А. *** против „АЕЦ
Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1-3 от КТ, за отмяна на заповед №12/08.04.2020г., с която е прекратено
трудовото му правоотношение, поради налагането на дисциплинарно наказание
„Уволнение“, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност -„***”
в Сектор „Теоретично и практическо обучение”, Отдел „Обучение”, Управление
„Персонал и учебно-тренировъчен център”, Дирекция „Производство” и за заплащане
на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, в размер на 27000 лв. за период от 6 месеца (уточнението
на размера на иска е направено в с.з.на 28.07.2020г.).
В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконосъобразно. Сочи се, че
заповедта е издадена в нарушение на чл.194, ал.1 от ГПК, тъй като от датата, от
която на работодателя е станало известно извършването на твърдяните нарушения до датата на издаване на
заповедта, са изминали повече от 2 месеца. Навеждат се доводи, че заповедта не
е достатъчно мотивирана в частта за второто нарушение, тъй като не е ясно дали
то се изразява в това, че ищецът не е поддържал в изправност монитора за
измерване или че не е уведомил работодателя за неизправността му.
Освен доводите за процедурни нарушения по издаването на процесната заповед,
ищецът твърди също, че не е извършвал твърдяните от работодателя дисциплинарни
нарушения, тъй като още на 04.10.2020г. е представил лист за внасяне на
изменение в Инструкция за осигуряване на съответствието на техническите
средства за обучение, а задължения да поддържа в изправност монитора за измерване той не е имал, като липсват
и технически документи, от които да става ясно как следва да се поддържа
устройството. Ищецът поддържа също така, че до момента не е имал дисциплинарни
наказания, поради което процесното дисциплинарно уволнение се явява и
несъразмерно тежко.
По реда на чл.131 от ГПК ответника „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй е
ангажирал писмен отговор, че оспорва исковете. Твърди се, че работодателят е
бил сезиран с доклад №УТЦ-490/25.02.2020г.на и.д.ръководител управление „Персонал и учебно-тренировачен
център“, относно неизпълнение от ищеца на поставени му задачи с разпореждане
№1763/09.09.2019г. на същия ръководител. Поддържа се, че задълженията на ищеца
да поддържа и следи за изправността на монитора за измерване, както и да
разработва и участва в разработването на организационни и работни документи,
произтичат както от длъжностната му характеристика, така и от Правилника за
организацията и дейността на Управление „Персонал и учебно-тренировачен център“,
Правилата за управление на документите в „АЕЦ Козлодуй“ и Инструкция за
осигуряване съответствието на техническите средства за обучение с оборудването
на работното място. В отговора се твърди, че с издаденото разпореждане
№1763/09.09.2019г. на ищеца са поставени конкретни задачи, свързани с
посочените задължения, но той не ги е изпълнил. Сочи се, че на 04.10.2019г.
ищецът е пуснал лист за изменение на инструкцията, но работодателят счита, че с
така предложеното от ищеца изменение задачата не била изпълнена, като
изменението не било и съгласувано с гл.инженер ЕП-2. Твърди се, че уволнението
е законосъобразно, като при налагането му са взети предвид тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при което са извършени, поведението на служителя
и преценката на обясненията му. Ответникът оспорва и иска по чл.344, ал.1, т.3
от КТ, като твърди, че след прекратяването на трудовия договор ищецът е бил в
отпуск по болест, поради което няма право на обезщетение за оставане без
работа, поради уволнението.
Въз основа на така постъпилите искова молба и отговор, в
първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства,
съобразно които въззивният състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е безспорно, а това се установява и от представеното по
делото допълнително споразумение №4160/27.04.2018г. че по силата на сключен
между тях трудов договор ищецът работел при ответника на длъжност „***“ в
Сектор „Теоретично и практическо обучение”,
Отдел „Обучение”, Управление „Персонал и учебно-тренировъчен център”, Дирекция
„Производство”. Трудовите задължения на ищеца са определени в длъжностна
характеристика, която му е връчена и се изразяват най-общо в подготвянето,
организирането, провеждането и анализирането на обучения и разработването на
учебни материали в сектор „Теоретично и практическо обучение”. Съгласно
т.4.2.2.3 от длъжностната характеристика на ищеца са вменени и задължения за
разработва и периодично преглежда работни документи, свързани с провеждането на
теоретично и практическо, групово и индивидуално обучение и контрол на
резултатите от професионалното обучение и други документи на Управление
„Персонал и учебно-тренировъчен център”, част от системата за управление на
дружеството-ответник.
На 09.09.2019г.на ищеца било връчено разпореждане №1763/09.09.2019г.на
и.д.ръководител Управление „Персонал и учебно-тренировъчен център”, съгласно
което му било възложено управление на техническите средства, които се използват
за специализирано практическо обучение в работилниците, в съответствие с т.4.1
от Инструкция за осигуряване на съответствието на техническите средства за
обучение с оборудването на работната място, както и да поддържа в
работоспособно състояние учебно-техническите средства за практическо обучение,
разположени в работилниците за обучение. Възложеното му било също така в срок
до 10.10.2019г.да актуализира т.4.1 от Инструкцията на база експлоатационен
опит и след съгласуване на дейността с гл.инженер ЕП-2.
Не се спори, че на 04.10.2019г. ищецът внесъл лист за изменение на т.4.1 от
Инструкцията, копие от който е приложен към исковата молба.
С доклад, копие от който е представен на л.7 от делото/дата не се чете/,
ръководител група ОК Т. Н. и експерт ОК М. Г. уведомили ръководителя управление
„Персонал и учебно-тренировъчен център”, че в изпълнение на разпореждане
№1763/09.09.2019г. ищецът е представил лист за изменение на т.4.1 от
Инструкцията, но по същество този лист не е съобразен с проекта на нова
редакция на инструкцията, подготвен от ръководител сектор ИО и ръководител
група ОК. В доклада е посочено също, че не е ясно дали ищецът е водил разговори
с лица от ЕП-2 и дали редът за поддържане на оборудването остава същия, както
до момента. Според изложеното в доклада, представеният от ищеца лист не е
изготвен съгласно изискванията на действащите в дружеството правила, а именно:
в хедъра не трябва да стои таблицата с документа, от който произтича бланката,
липсва структурно звено и длъжностни лица, които е необходимо да проверят,
съгласуват и утвърдят записа.
Разпитана в с.з., св.Т. Н., съавтор на доклада, твърди, че представеният от
ищеца лист не бил регистриран в деловодната
документация на ответното дружество, тъй като не бил изготвен
правилно-нямало проверили, съгласували, утвърдили и пр. Според свидетелката Н.,
вместо да съставя листа ищецът е следвало да опише коректно информацията в
инструкцията, в която е разпореждането и да изготви нова редакция на т.4.1, а
не изменение. Св.Н. установява също, че ищецът предал листа за изменение на
друга служителка-К. Т., но той не бил придвижен по съответния ред до нея от
длъжностните лица контрол по решения /деловодители/, тъй като документът не бил
коректно изготвен. Аналогични показания с тези на св.Н. е дала и св.М. Г.-експерт
ОК.
Видно от представеният по делото доклад №490/25.02.2020г. на и.д.ръководител управление „Персонал и
учебно-тренировачен център“ В. Л., със същият доклад заместник-изпълнителният
директор на „АЕЦ Козлодуй“ бил уведомен, че ищецът не изпълнява служебните си
задължения. Посочено е, че с пуснатия на
04.10.2019г. лист за изменение на Инструкцията, ищецът не е изпълнил
разпореждането от 09.09.2019г., тъй като в предложеното изменение не отговаря
на задачите по разпореждането и листът не е подписан от други длъжностни лица.
Посочено е също, че на 19.02.2020г.
ищецът е предал ново предложение на изменение на Инструкцията, но и в него не
са внесени измененията, заложени в т.1.4 от разпореждането от 09.09.2019г.,
като във внесеното предложение има коментар на ръководител сектор ТПО за
несъгласие с текста на т.3.7, тъй като са посочени длъжности, каквито няма в
сектор ТПО. В доклада на Л. се сочи също, че
Инструкцията все още не е актуализирана, а в работилницата има
неработещо съоръжение-монитор за измерване на повърхностно радиоактивно
замърсяване, за което не са предприети никакви мерки.
Въз основа на доклада от 25.02.2020г.,
изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД издал заповед №АД-710/16.03.2020г., с която
изискал от ищеца даване на обяснения по реда на чл.193 от КТ, относно
неизпълнението на задачата да актуализира т.4.1 от Инструкцията за
осигуряването на съответствието
техническите средства за обучение, както и за причините, поради които не
е уведомил за неработещо съоръжение- монитор за измерване на повърхностно радиоактивно замърсяване.
Дадените от ищеца обяснения до работодателя не са представени по делото, но
видно от самата заповед за уволнение, такива обяснения са били представени с
вх.№ОБ/01.04.2020г.
С процесната заповед №НК-12/08.04.2020г.на изп.директор на ответното
дружество, на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ , вр.с чл.188,т.3 от КТ на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, при което трудовото му
правоотношение е прекратено на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Дисциплинарното
наказание е наложено за това, че ищецът
не е изпълнил разпореждане №1763/09.09.2019г., в частта му да актуализира в
срок до 10.10.2019г. т.4.1 от Инструкция за осигуряването на
съответствието техническите средства за
обучение след съгласуване на дейността с гл.инженер ЕП-2, както и за това, че
не е изпълнил задачата по същото разпореждане, да поддържа в работоспособно
състояние учебно-техническите средства за практическо обучение в работилниците
за обучение на ремонтен персонал, като не е уведомил за неработоспособността на
монитор за измерване на повърхностно радиоактивно замърсяване.
При така установеното фактическа обстановка въззивният съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 от дисциплинарно уволнение може
да се наложи при други тежки нарушения на трудовата дисциплина, различни от
тези по т.1-6. Формулировката на текста сочи, че следва не само да има
нарушаване на определени трудови правила и задължения от страна на работника,
но и нарушаването следва да е тежко. При преценка тежестта на нарушението,
следва да се съобрази значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, като се отчете характера на работата и настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя, субективното отношение на работника
или служителя към неизпълнението, както и дисциплинарното му минало.
Както вече се отбеляза, в разглеждания случай наказанието е наложено за
неизпълнение на възложените на ищеца задачи да актуализира т.4.1 от Инструкция
за осигуряването на съответствието техническите средства за обучение след съгласуване на дейността с гл.инженер ЕП-2,
както и за това, че не е изпълнил задачата по същото разпореждане, да поддържа
в работоспособно състояние учебно-техническите средства за практическо обучение
в работилниците за обучение на ремонтен персонал, като не е уведомил за
неработоспособността на монитор за измерване на повърхностно радиоактивно
замърсяване.
Изхождайки от събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че
ищецът не е извършил първото от така посочените дисциплинарни нарушения, а
именно неизпълнение на възложената му задача да актуализира т.4.1 от Инструкция
за осигуряването на съответствието
техническите средства за обучение след съгласуване на дейността с
гл.инженер ЕП-2. Установено по делото е, че съгласно т.4.2.2.3 от длъжностната
характеристика на ищеца, част от трудовите му функции са свързани с разработването
и периодичното преглеждане на работни документи, свързани с провеждането на
теоретично и практическо, групово и индивидуално обучение и контрол на
резултатите от професионалното обучение и други документи на Управление
„Персонал и учебно-тренировъчен център”, част от системата за управление на
дружеството-ответник, като именно във връзка с тези му функции било разпоредено
да актуализира в срок до 10.01.2019г. т.4.1 от Инструкцията. Установено по делото обаче е също така, че в
изпълнение на възложената му дейност ищецът два пъти е представял такава
актуализация-на 04.10.2019г. и на 19.02.2020г., но първата от актуализациите не
била приета от съответните длъжностни лица, тъй като не била от типа документи,
който можел да бъде регистрирал в документооборота, доколкото върху листа
липсвали подписи за проверен, съгласуван и утвърден и не трябвало да се внася с
лист за изменение, а с нова редакция /показанията на св.М.Г. и св.Т.Н./. Що се
отнася до представената на 19.02.2020г.актуализация, видно от представената на
л.85-100 от делото такава, тя е съпроводена със съответните контролни листове
/л.85 и 86/, но видно от доклад №490/25.02.2020г.на и.д. ръководител управление
„Персонал и учебно-тренировачен център“, задачата отново е била приета за
неизпълнена, тъй като в т.3.7 и т.4.1.2 от Инструкцията й, във варианта за
нейното изменение, били записани длъжности „Главен специалист“ и
„Специалист-преподавател“, каквито не съществували.
Въззивният съд счита, че без никакво
правно значение спрямо основанието по чл.190, ал.1, т.7 от КТ са формата и
редът, по които ищецът е представил исканата актуализация, доколкото
наказанието не му е наложено заради това, че актуализацията не се представя по
съответния вътрешноустановен ред /входира, регистрира в деловодната система,
представя в някаква специална форма и пр./, а за това, че изобщо не е изготвил
такава актуализация. Не съставлява никакво дисциплинарно нарушение също така
нито погрешното изписване на длъжности в актуализацията от 19.02.2020г., нито
пропуските в съдържанието на актуализацията от 04.10.2019г., тъй като
качествената оценка на изпълнението не може да ангажира дисциплинарната
отговорност на ищеца, а е евентуално относима към основанието по чл.328, ал.1,
т.5 от КТ. Отделен е въпроса, че с оглед непълнотата на разпореждане
№1763/09.09.2019г., то работодателят не е разполагал с възможността да извърши
и оценка за качество на изпълнението, тъй като липсват указания в какво следва
да се изразява възложената актуализация. В тази връзка следва да се отчете също
така, че нееднозначно разбиране за същността на задачата за актуализация на
т.4.1 от Инструкцията, имат и разпитаните по делото свидетели К., Г. и Н.,
което също показва, че от една страна разпореждането, с което е възложена
задачата е неясно, а от друга, че преценката за изпълнението е извършена не на
базата представил ли е ищеца актуализация или не, а на базата съобразено ли е
изпълнението с вътрешния организационен ред на документооборота в ответното
дружество и качествено ли е изпълнението – обстоятелства и критерии, които не
са свързани с дисциплинарната отговорност.
По така изложените съображения въззивният съд приема, че ищецът не е
извършил посоченото в заповедта за уволнение дисциплинарно
нарушение-непредставяне на актуализация на т.4.1 от Инструкция за осигуряването
на съответствието техническите средства
за обучение.
Въззивният съдебен състав намира, че въпреки, че ищецът не е уведомил
съответните си преки ръководители за неработещия монитор за измерване на
повърхностно радиоактивно замърсяване, това му бездействие не може да бъде
квалифицирано като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.7 от КТ и за него не може да бъде налагано най-тежкото дисциплинарно
наказание. По същество задължението за уведомяване за неизправност на монитора
или на останалите уреди в учебната работилница, не е изрично възложено на ищеца
нито с длъжностната му характеристика, нито по силата на вътрешните нормативни
актове, на които ответника се позовава, но косвено произтича от т.1.2 на
разпореждане №1763/09.09.2019г. Както вече бе посочено обаче, при преценка
тежестта на нарушението, работодателят задължително следва да се съобрази
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, като се
отчете характера на работата и настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, субективното отношение на работника или служителя
към неизпълнението, както и дисциплинарното му минало. Съобразявайки тези
критерии въззивният съд намира, че независимо дали бездействието на ищеца
изобщо може да бъде окачествено като нарушение на трудовата дисциплина, то във
всички случаи няма характер на тежко нарушение, за което може да бъде наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“. На първо място по делото не са събрани
доказателства бездействието /неуведомяването/ да е значимо нарушение, което да
е довело до неблагоприятни последици за работодателя. Касае се за учебен уред,
поради което оценката на въздействието от неуведомяване за неработоспособността
му следва да се преценява на плоскостта на обучителния процес. Работодателят
обаче не е ангажирал доказателства каква част от този процес представлява
работата с монитора, некачествено ли е провеждано обучението при неработещ
монитор, има ли оплаквания от други обучители, че неработещия монитор пречи на
обученията и пр. Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени и
обсъдени от работодателя, доколкото съставляват задължителна част от оценката
за тежест на нарушението и обуславят дисциплинарната отговорност.
Доколкото преценката на тежестта на нарушението, от гледна точка на
описаните критерии, подлежи на съдебен контрол, съдът е задължен да извърши
собствена оценка и на обясненията, дадени от работника или служителя в хода на
дисциплинарното производство, за да прецени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, виновно ли е извършено то и какво е субективното
отношение на ищеца към него. Обясненията на ищеца обаче не са представени по
делото и това възпрепятства съдебният контрол върху тежестта на нарушението.
Макар да са налице категорични данни, че обяснения са били изискани и са
представени от ищеца, ответникът, в чиято процесуална тежест е това, не е
представил обясненията като доказателство по делото. Фактът, че обясненията са
обсъждани в заповедта за уволнение не прави съдебния контрол възможен,
доколкото от значение е не субективната оценка на работодателя, а съдебният
контрол за законосъобразност на тази оценка.
Ето защо, при констатираната непълнота на доказателствата съдът намира,
че дори само на това основание може да се приеме, че нарушението не може да
бъде квалифицирано като тежко и не обуславя необходимост от дисциплинарно
уволнение.
В допълнение към изложеното следва да се посочи също, че ищецът няма налагани дисциплинарни наказания
преди процесното, поради което констатираното неуведомяване за
неработоспособността на монитора не може да води до дисциплинарно уволнение,
поради несъразмерност на наказанието с тежестта на нарушението.
Изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че
уволнението на ищеца е незаконно и заповедта за неговото налагане ще следва да
бъде отменена като незаконосъобразна. Относимите към материалната норма на
чл.190, ал.1, т.7 от КТ критерии не са били обсъдени и приложени от районния
съд при постановяване на обжалваното решение, като освен това в нарушение на
процесуалните правила районният съд не е обсъдил индивидуално и съвкупно
представените по делото доказателства и като краен резултат е достигнал до
неправилния извод за законност на извършеното уволнение. По тази причина
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта му, с която предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са отхвърлени и вместо него ще следва
да се постанови решение, с което посочените искове се уважат.
Доказан по своето основание се явява и предявеният иск за обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението-6 месечен
период. От събраните по делото доказателства-копие от трудовата книжка на
ищеца, писмо изх.№У 1046-40-1315 1/20.07.2020г.на Д“ОКП“ на НОИ и писмо
изх.№11-03-273/31.07.2020г.на НАП, се установява по безспорен начин, че за
времето от датата на връчване на заповедта за уволнение 08.04.2020г. до
08.10.2020г. ищецът не е започвал нова работа и не е получавал обезщетение за
временна неработоспособност. При това положение и съобразно представеното по
делото удостоверение №У-01-452/21.05.2020г., изд.от „АЕЦ Козлодуй“ЕАД за
брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.март 2020г., предявеният иск по
чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ ще следва да бъде уважен в размер на 24235,20
лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 27000 лв. този иск се
явява правилно отхвърлен от районния съд, поради което в тази му част
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от КТ ответникът „АЕЦ
Козлодуй“ЕАД ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски за адвокатска защита за двете съдебни инстанции. За производството
пред районния съд ищецът е представил доказателства и е поискал присъждане на
разноски за адвокатска защита в размер на 1000 лв., като в същия размер са
поисканите и извършени разноски за производството пред въззивната инстанция. По
отношение на тези разноски ответника е направил възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК без да излага конкретни доводи във връзка с него. В случая,
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г.за МРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа минималното адвокатско възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ. Съответно, според
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от същата Наредба по искове с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Като
взе предвид момента на сключване на договорите за правна помощ за двете съдебни
инстанции, както и уважената част от иска за обезщетение, въззивният съд
приема, че възнаграждението по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
възлиза на сумата от 610 лв.за всяка от съдебните инстанции, а възнаграждението
за иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ възлиза на сумата от 1257
лв.за инстанция. Следователно, общият размер на възнаграждението по всички
искове за една инстанция възлиза на сумата от 1867 лв. С оглед на това
договорения и изплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение не се
явява прекомерен, поради което за производството пред двете съдебни инстанции
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адв.защита
в размер на общо 2000 лв.
По сметка на РС-Козлодуй ответника ще следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на общо 60 лв.за двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1,
т.1 и 2 от КТ /такса по чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/, както и държавна такса върху уважената част от иска по
чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 969,41 лв., или общо
държавна такса по сметка на РС-Козлодуй-1029,41 лв.
По сметка на Окръжен съд-Враца ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 514,70 лв., на основание чл.18, ал.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №260015/01.10.2020г.на РС-Козлодуй, постановено по гр.дело
№260/2020г. В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени предявените от С.А.А. ***
против „АЕЦ Козлодуй”ЕАД-гр.Козлодуй обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, за отмяна на заповед №НК-12/08.04.2020г.
на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД, с която е прекратено трудовото му
правоотношение, поради налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“, за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност -„***” и за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението до размер на сумата от 24235,20 лв. и
ВМЕСТО НЕГО В ПОСОЧЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯВА като незаконосъобразна заповед
№НК-12/08.04.2020г. на изп.директор на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй, с която
на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр.с чл.188,т.3 от КТ на С.А.А. ***, с
ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му
правоотношение е прекратено на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.А.А. ***, с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ в Сектор „Теоретично и практическо обучение”, Отдел „Обучение”,
Управление „Персонал и учебно-тренировъчен център”, Дирекция „Производство” при
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй да заплати на С.А.А. ***, с ЕГН **********
сумата от 24235,20 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа, поради уволнението-периода от 08.04.2020г. до 08.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявявяне на
иска-13.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №260015/01.10.2020г.на РС-Козлодуй, постановено по гр.дело
№260/2020г. И В ЧАСТТА МУ, с която С.А.А. ***, с ЕГН ********** е бил осъден да
заплати на „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй сумата от 300 лв.деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260015/01.10.2020г.на РС-Козлодуй, постановено по гр.дело №260/2020г. В ЧАСТТА
МУ, с която предявеният от С.А.А. *** против „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй иск за
обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, е бил отхвърлен за
сумата над 24235,20 лв. до пълния предявен размер на иска от 27000 лв.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй да заплати на С.А.А. ***, с ЕГН **********
сумата от общо 2000 лв.деловодни разноски за адвокатска защита във въззивното и
в първоинстанционното производства.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй да заплати по сметка на РС-Козлодуй
държавна такса върху уважената част от исковете, в размер на 1029,41 лв.
ОСЪЖДА „АЕЦ Козлодуй“ЕАД-гр.Козлодуй да заплати по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса за въззивното производство в размер на 514,70 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........