РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Пловдив, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Либхер Транспортейшън Системс
Марица" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, село
Р., Пловдивска област, чрез адв.П. П. от АК София, против решение №
808/23.02.2024 г. по гр.д. № 18125/2023г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с., с
което съдът е признал за незаконна Заповед № 19/25.10.2023 г. на
Прокуристите на "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Р., Пловдивска обл.,
представлявано от Прокуристите А.К.С. И Х.Г., със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Марко Балабанов“ № 4, Адвокатско дружество „Т. и съдружници“ адв.
П. П., с която, считано от 26.10.2023 г., на основание чл.328, ал.1, т.2,
предложение 2 от КТ – поради съкращаване в щата, е било прекратено
трудовото правоотношение с В. Д. Я., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул.
***, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул. *** адв. Б. П., отменил е заповедта и е
възстановил ищеца на предишната му работа - "***".
1
Сочи се, че решението е неправилно поради противоречие със събраните
доказателства, тъй като съдът неправилно е приел, че ищецът е заемал
длъжността „склададжия“, която той никога не е заемал, тъй като е бил
назначен на длъжността „***“. Сочи се, че е извършен подбор на персонала
от определена комисия по определени критерии. Сочи се, че заповедта за
уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е законосъобразна и съответства
на изискванията на съдебната практика. Сочи се, че дори и работодателят да
не е изпълнил задължението си да уточни основанието, то работникът го е
узнал към момента на връчване на заповедта, тоест интересите му са
защитени и допуснатата техническа грешка не е част от задължителното
съдържание на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от работника Я., чрез
адв. П., която намира решението за правилно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е държавна такса за въззивно обжалване и е
изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на
закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ
от жалбоподателят В. Д. Я. да бъде признато за незаконно уволнението му
извършено със Заповед № 19/25.10.2023 г. на Прокуристите на "Либхер
Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, с която е прекратен трудовия му
договор на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и да бъде възстановен на
предишната работа – „***“.
РС Пловдив е установил за безспорно по делото, че ищецът е работил
по трудово правоотношение при ответника, последно на длъжност „***“ от
28.12.2009г. С процесната заповед, връчена на ищеца на 25.10.2023 г., считано
от 26.10.2023 г., трудовото правоотношение с В. Я. е било прекратено на
2
основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ – поради съкращаване в
щата, във връзка с взето решение на Управителя за съкращаване на една
щатна бройка от щата на длъжността „***“ от щатното разписание на
дружеството след извършен подбор. Както се установява от събраните по
делото писмени доказателства, действително със Заповед № 26/18.10.2023 г.
на Прокуристите на ответното дружество, са били съкратени по една щатна
бройка от длъжностите „***“, „Инспектор качество ПР. процеси“, „*** КЛ.
техника“, „***“ и „***“ (от която от съществуващите преди 30 щатни бройка
са останали 29 щатни бройки - като след извършен подбор измежду лицата,
заемащи тази длъжност, Комисията извършила подбора на 24.10.2023г. е
предложила да бъде прекратен трудовият договор именно на ищеца).
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта за
уволнение по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ е законосъобразна и съответства
на изискванията на съдебната практика. Неоснователно жалбоподателят
поддържа тезата, че дори и работодателят да не е изпълнил задължението си
да уточни основанието, то работникът го е узнал към момента на връчване на
заповедта, тоест интересите му са защитени и допуснатата техническа грешка
не е част от задължителното съдържание на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. Според въззивният съд в заповедта за уволнение
е задължително ясно и конкретно да се посочи, както длъжността на която
работи работника, така и от коя длъжност същият се освобождава от работа,
поради прекратяване на договора. При условие, че в процесната Заповед №
19/25.10.2023г. за работника са посочени две длъжности „***“ и „***“, то не
става ясно на коя от двете е работил ищеца и по коя длъжност е прекратено
трудовото му правоотношение. Акта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е коригиран от работодателя, поради някаква фактическа
грешка. Ако има такава грешка то същата не е коригирана по това трудово
правоотношение и не е допустимо всеки да си тълкува тази заповед както
смята за необходимо по отношение на въпроса - на каква длъжност е работил
работника и по отношение на коя от тези две длъжности, той е съкратен по
чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
3
въззиваемия В. Я. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от
ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд в размер на 1000 лева /л.28 отделото/. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно голямо като размер и доколкото то не е резултат на предоставена
безплатана правна помощ, а е реално платено от страната на адвоката, то
всяко намаляване на неговия размер като разноски, които му се дължат би се
превърнало във форма на санкция спрямо работника, което е несправедливо в
казуса.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 808/23.02.2024 г. по гр.д. №
18125/2023г. по описа на РС Пловдив, VІІІ гр.с.
ОСЪЖДА "Либхер Транспортейшън Системс Марица" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Р., Пловдивска обл., със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 4, Адвокатско дружество
„Т. и съдружници“ адв. П. П. да заплати на В. Д. Я., ЕГН **********, от гр.
Пловдив, ул. ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. *** адв. Б. П. разноските
пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4