№ 82
гр. Тетевен, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100250 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от А. А. З. срещу А. И. М , в която твърди ,че ответната
страна е негова майка , но от известно време е напуснала семейството му и живее отделно от
него , баща му и малолетната му сестра, като за тях се грижи единствено и само баща му А.
А. З.. Ищецът е студент във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“
редовно обучение, в първи курс на Факултет „Педагогически*', специалност „Начална и
училищна педагогика с чужд език“ за учебната 2022/2023 г. Ползва студентско общежитие,
за което месечната такса е 100 лева. Отделно са разходите ми за учебници, пособия, храна и
всичко необходимо за нормалното съществуване на един студент. Единствената помощ,
която получава е от страна на баща ми, но и той вече изнемогвал, тъй като се грижи и за
малолетната му сестра Симона А.а З.а, десетгодишна, която е ученик в четвърти клас.
Ответната страна и негова майка след като ги изоставила живеела сама при
родителите си в с.Глогово, няма друго семейство, не издържа други деца, работи по редовен
трудов договор и има доколкото знае, добри доходи и нищожни разходи. Същевременно
ищецът не притежава имущество, от което да се издържа, няма доходи, а единствено само
разходи. Твърди ,че за майка му като ответна страна не би съставлявало каквото и да е
особено затруднение да му заплаща месечна издръжка на основание чл.144 от СК в
минималния законов размер, поради което имал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди А. И. М., ЕГН-
********** да му заплаща на основание чл.144 от Семейния кодекс месечна издръжка в
размер на 200/двеста/лева, месечно, начиная от завеждане на делото, до настъпване на
законна причина за нейното изменяване или отменяване, ведно със съответната законна
лихва върху всяка просрочена вноска .
В постъпилия отговор от ответната страна потвърждава ,че А. А. З. е неин син ,който
е пълнолетен и е студент по педагогика в гр. Велико Търново. Същата не живее със
семейството си , а при родителите си отфевруари месец , тъй като при възникнал скандал се
наложило да напуске семейството си. Твърди ,че се чувства се много разочарованата , че
синът и не провел нормален , човешки разговор с нея , никога не би отказла да го подкрепя ,
1
финансово и всякак, съобразно възможностите си. Той бил наясно какъв живот е живяла и
какво и се налагало да изтърпя за негово добро и за доброто на сестра му. Твърди ,че ищеца
А. А. З. като студент редовно обучение същевременно работи и като охранител в магазин на
фирма Кауфланд в гр. Велико Търново. Моли съда да постанови с решение с което да
отхвърли исковата претенция за това да заплаща издръжка на сина си А. А. З. в размер на
200 лв.( двеста лева) месечно тъй като това е сума непосилна финансово за нея ,а и той
получавал редовен , ежемесечен трудов доход.Моли съдът да отхвърли исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за раждане
(л. 4), се установява, че А. А. З. е род. на 21.04.2023г и е син на ответницата А. И. М. . Не
е спорен факта , а и се признава от ищеца с исковата молба ,че същия има сестра Симона
която е малолетна ,чиято майка е ответницата , за която също се грижи бащата , тъй като
майката ги е напуснала.
Ищецът е студент във Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“-
В.Търново за учебна 2022/2023г ,редовна форма на обучение, като от представена квитанция
от „Студенски столова и общежития “ЕАД за месец март дълживмата сума за м. март 2023г
за наем в общежитието е 100лв. Видно от справка от НАП към дата 02.06.2023г. същия е
работил за периода 17.01.2023г. до 01.04.2023г във „Боду“ООД -София , като трудовия
договор му е прекратен със заповед № 218/01.04.2023г . След прекратяване на трудовия му
договор от НОИ с разпореждане № О-21-999-**********/11.04.20232г му е отказано на осн.
чл.40 ал.3 от КСО и чл.47 ал.1 от наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО
парично обезщетение за злополука, тъй като същия няма 6 месеца осигурителен стаж за
общо заболяване и майчинство, поради което съобразно чл.40 от КСО по болничния лист
обезщетение не се изплаща. Представен е и болничният лист №Е20230349356,№ амб. Лист
000562 на ищеца видно от който диагнозата е „прясно скъсване на минискус“/л.28/. Майката
работи в „Оххх“АД-Ловеч и за периода м. април 2022г до м. март 2023г е получила общо
бруто доход от 11179,52лв.видно от представеното удостоверение/л.16/
От разпита на свидетелите И.М.К. и МММ М се установява ,че ищеца учи във Велико
Търново , но св. Киров , който е негов дядо твърди ,че същия работел ,като счита ,че бащата
следва да издържа едното дете , а майката другото.Установява се ,че ответницата живее в
дома на родителите си , като св. М смята ,че ответницата може да се справя с издръжката на
сина си. Тоест безспорно се установява ,че ответницата живее сама с родителите си , същата
работи и има доходи .
По делото е дал показания и св. А. З.-баща на ищеца , който подробно описва нуждите
на синът си ,тъй като същия го издържа , като разяснява ,че момчето е скъсало минискус и
не работи , ходят по лечения. Бащата работи в пречиствателната станция ,същот така е и
пенсионер и получава пенсия и с получените средства издържа децата.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
Претендира се издръжка от навършило пълнолетие дете, което продължава обучението
си във висше учебно заведение. За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК, е
необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да е налице
невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи
редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение,
но не по-късно от 20г. възраст за обучение в средно и 25г. възраст – при обучение в
полувисше или висше учебно заведение.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца е навършил пълнолетие, и е
студент във Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий“ редовно обучение, в
първи курс на Факултет „Педагогически*', специалност „Начална и училищна педагогика с
чужд език“ за учебната 2022/2023 г. Същия не работи видно от представените по делото
документи от 01.04.2023г., тъй като е претърпял злополука и е скъсал минискус. Ищецът
2
има малотетна сестра Симона , която също се отглежда от бащата, факт който се признава с
исковата молба .
В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на обучение,
присъствието на учебни занятия в университета е желателно , което обективно създава
затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, но
въпреки това ищецът за един по предходен период си е намерил работа и е работил , но е
претърпял злополука и сега не може да работи . По делото не се доказа ищецът да
притежава недвижимо имущество , влогове , моторни превозни средства и др. от които да
може да се издръжа.
Издръжката уредена в чл. 144 от СК не е безусловна. Същата следва да бъде
присъдена от съда само, ако не съставлява особени затруднения за родителя. Това означава,
че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за предоставяне
на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности
(решение № 179 от 22.III.1996г., II г. о. и решение № 226а от 02.III.1993г., II г. о.). В закона
няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му може да се
изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на
средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени
затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителя, както
и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези
материални възможности.
В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът
претендира от своята майка , следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи
нуждата на ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за
транспорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи
възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения
за задълженото лице. Вярно е ,че ищцата има още едно малолетно дете , което се отглежда
от бащата , но същата работи и живее при родителите си , допълнително св. М е заявила ,че
въпреки ,че не знае доходите на ответницата , същата може да се справя с издръжката на
синът си. Както по горе е отбелязано майката има бруто доход за периода м. април 2022г. до
м. март 2023г в размер на 11179,52лв. и няма данни същата да има здравословни проблеми ,
а претенцията за издръжка от ищеца е в размер към минималната .
С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника,
съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за основателен, поради което ще го уважи в
размер на 200 лева месечно, считано от 06.04.2023г докато учи в висше учебно учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, платима до всяко 6-шесто
число на всеки месец за текущия, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното й изплащане или до настъпването на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването й.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, се допуска предварително изпълнение на решението
в частта относно издръжката.
По отговорността за разноски: Ищецът претендира разноски. Такива са направени от
ищцовата страна в размер на 300 лева и съществуват доказателства, че са заплатени от
ищеца. Предвид пълното уважаване на иска ответницата следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на
300 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , ответницата следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ТРС държавна такса в размер на 288 лева за присъдената издръжка по чл. 144 СК
и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК А. И. М. с ЕГН ********** от с. Г. да заплаща
на своя син А. А. З. с ЕГН ********** от сГ. издръжка в размер на 200 лева (двеста лева)
месечно, считано от 06.04.2023г докато учи в висше учебно учебно заведение, но не по-
късно от навършване на 25-годишна възраст, платима до всяко 6-шесто число на всеки месец
за текущия, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане или до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяването й.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК А. И. М. с ЕГН ********** от с. Г. да заплати по
сметка на районен съд Тетевен сумата от общо 288лв , представляваща държавна такса по
делото, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК А. И. М. с ЕГН ********** от с. Г. да заплати на А.
А. З. с ЕГН ********** от с. Г. сумата от 300лв., представляваща разноски по делото за
процесуално представителство.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на осн. чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4