№ 6
гр. Малко Търново, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно
наказателно дело № 20252140200019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК и е образувано по жалба на Z. фамилия: F., жена, гражданка на И.
република, с имена транслитерирани на български език: З. Ф., родена на
********** г., с местоживеене: в И. република, чрез адвокат С. И. Ш., член на
АК - Х., вписана под личен №*******, със служебен адрес: град Св. бул. „Б."
№ *** тел. **********, против задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, разпоредено със Заповед за задържане на лице УРИ: 4069зз-
58/14.01.2025 г., издадена от С. В. Т. полицейски инспектор в 03 ГОДГ при
ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово. С развити в жалбата доводи за
незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от защитата на жалбоподателя.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От С. В. Т. полицейски инспектор в 03 ГОДГ при ГПУ - Малко
Търново, е издадена Заповед за задържане УРИ: 4069зз-59/14.01.2025 г.,
според съдържанието на която е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР лицето Z. F. (З. Ф.), род. на ********** г. в V. V., Република И., за това,
че с цел да набави за себе си или другиго имотна облага противозаконно
подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на
закона чл. 281, ал. 2 от НК. Заповедта е връчена незабавно на задържаното
лице, което е отказало да я подпише, както и декларация за правата на
задържано лице, с посочените в нея права, протокол за обиск на лице,
1
протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери на вещите, превозвани в тях,
разписка за върнати вещи и пари, които също е отказало да подпише. Отказът
на лицето да подпише изброените документи е удостоверен с подписа на
свидетел и с помощта на преводач на английски език.
Задържаното лице е освободено в 12:20 ч. на 15.01.2025 г.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е
неоснователна.
По своята правна природа, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на
съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР - безспорно установено е от събраните в хода на делото
доказателства, че издателят на заповедта полицейски инспектор С. В. Т. е
служител в 03 ГОДГ при ГПУ - М. Търново.
Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на
издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална
разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което
първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа
всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните
такива относно основанията за задържането - последните са посочени като чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид
наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта
посочва престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 4, т. 5 във вр. ал. 1 от НК. Спорният
в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно
основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в
заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР (в този смисъл са и възраженията на жалбоподателката). Изхождайки от
константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по-късно в редица решения
на ВАС - напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о.
на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения
да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито
органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни
правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по делото са
приложени. По тези съображения съдът намира, че не са налице нарушения
относно формата на оспорения административен акт.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила - спазени са
изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното
2
лице, което отказва да я подпише и чийто права са подробно и пълно
разяснени с попълнената и неподписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от
ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния закон - в случая това е
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е
категорична относно смисъла на понятието „данни за извършено
престъпление" - приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за
наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с
второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава
законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане,
включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за
образуване на наказателно производство. Въпросът, дали тези данни са
достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава
извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от административния съд
законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната
законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на
данни за възможно по НК престъпление - в случая това изискване за
материална законосъобразност е налице.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно
съответствие с целта на закона - принудителната административна мярка е
послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили
разкриването и доказването на престъплението.
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички
основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на лицето Z. F. (З. Ф.), род. на ********** г., чрез
адв. С. И. Ш., АК - Х., против издадената от полицейски инспектор в 03 ГОДГ
при ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово Заповед за задържане УРИ:
4069зз-58/14.01.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
3