№ 2045
гр. Варна, 23.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500589 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
повод:
1/ въззивна жалба вх.№ 7746/30.01.2024 г. , подадена от Ж. И. К., ЕГН
**********, гр. Варна, ул. „П.“ № 8, ет. 1, чрез процесуален представител адв.
М. Д., срещу Решение № 4131/18.12.2023 г. , постановено по гр.д. №
12997/2021 г. на РС – Варна, 18-ти съдебен състав, В ЧАСТТИТЕ, с които са
отхвърлени исковите претенции с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС на Ж.
И. К. за осъждане на всеки от ответниците – М. Х. К., ЕГН **********, и Н.
Х. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Св. И. Р.“ № 25, .......,
да й заплатят разликите над присъдените 7498.73 лева до претендираните
8789.60 лева, представляващи припадащата им се 1/5 от стойността на
извършените от ищцата разноски за текуща поддръжка, съхранение и охрана
на съсобствени на страните имоти за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г.,
а именно на поземлени имоти с идентификатори ....... и ........, находящи се в
гр. В. П., обл. Ш., ведно с построените в тях сгради, както и сграда в ПИ №
...., находяща се в с. К..., общ. В. П., обл. Ш., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и по
2/ въззивна жалба вх.№ 3819/16.01.2024 г. , подадена от М. Х. К., ЕГН
**********, и Н. Х. К., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Св.
И. Р.“ № 25, ......., действащи чрез процесуален представител адв. Х. С., срещу
Решение № 4131/18.12.2023 г. , постановено по гр.д. № 12997/2021 г. на РС –
Варна, 18-ти съдебен състав, В ЧАСТТИТЕ, с които всеки от тях е осъден да
плати на Ж. И. К., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „П.“ № 8, ет. 1, сумата от
6642.73 лева, представляваща припадащата им се 1/5 от стойността на
извършените от ищцата разноски за текуща поддръжка, съхранение и охрана
на съсобствени на страните имоти за периода от 01.01.2017 г. до 15.08.2021 г.,
а именно на поземлени имоти с идентификатори ....... и ........, находящи се в
гр. В. П., обл. Ш., ведно със построените в тях сгради, както и сграда в ПИ №
1
...., находяща се в с. К..., общ. В. П., обл. Ш., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията.
По въззивна жалба с вх.№ 7746/30.01.2024 г.:
Въззивникът счита решението за неправилно и необосновано в
обжалваните части. Посочва, че необходимостта от охрана с кучета произтича
от местонахождението и площта на поземлените имоти (ПИ) ....... и ........, в
които са изградени постройки и сгради, представляващи материални активи с
голяма стойност, като последните се намират извън населените места в
гористи местности в землището на общ. В. П., обл. Ш.. Подчертава, че тя е
необходима и с оглед факта, че през стълбищните площадки и стълбищата,
водещи до сградите на к-с „П......“, преминават туристически маршрути в
гористата местност около комплекса, поради което и той не е ограден от
едната страна. Намира, че именно тези обстоятелства налагат денонощна
охрана на обектите както посредством обход на територията им от охранител,
така и с охраняващи кучета, като поставеното външно осветление на сградите
се явява предимство и необходимост. Поради това и счита, че претендираните
от всеки от ответниците разноски, касаещи заплатените от ищцата средства за
храна на охраняващите имотите кучета, съставляват минимално
необходимите разноски за запазването и съхранението на съсобствените
имоти.
Що се отнася до претендираните транспортни разходи за гориво намира,
че те също се явяват дължими. Подчертава, че разходите за гориво са
извършени в процесния период и са били необходими във връзка с
осъществяваните от нея действия по поддръжката и съхранението на имотите,
предвид местожителството й в гр. Варна и местонахождението на имотите в
землището на община В. П., обл. Ш.. Отбелязва, че тези обстоятелства се
доказват от събраните по делото доказателства – гласни и писмени, които
подробно описва и анализира, като прави и съпоставка на данните от
приложените разходни док.ти за горивото за процесния период с тези,
свързани със заплащането на труд и охрана, техническа поддръжка и др. –
именно в дните, за които са направени транспортните разходи са били
заплащани и възнагражденията на ангажираните за охрана лица, подписан е
констативен протокол за приети СМР за извършен ремонт, както и са
осъществявани действия по контрола и за другите извършени ремонтни и
аварийни дейности.
По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваните
части и присъждане на съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемите страни М. Х. К. и Н. Х. К., чрез адв. Х. С.. Последните
считат въззивната жалба за неоснователна. Сочат, че по делото е установено,
че кучетата, за които се претендира, че охранявали к-с „П......“, са починали
през 2018-2019 г., като след това не са взети нови, но за комплекса не са
настъпили неблагоприятни последици. Във връзка с претендираните
транспортни разходи за гориво посочват, че от представените док.ти е
невъзможно да се разграничи кои са разходите, свързани с обслужване на
комплекса и кои са тези за лични нужди на Ж. К.. Отбелязват, че последната
има личен интерес да пътува до комплекса и до гр. В. П., където имала
медицински кабинет. Сочат, че консумативните разходи – тези за почистване
и за транспорт, не могат да се приемат като необходими разноски, а са такива,
2
свързани с личното ползване на имота изцяло от ищцата. По същество
отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По въззивна жалба с вх.№ 3819/16.01.2024 г.:
Въззивниците подчертават, че не обжалват решението за дължимата от
всеки от тях сума от 856 лева, 1/5 от 4280 лева, дължима за претендираните от
ищцата разходи за ремонти, посочени от нея под буква „Д“. Считат
решението за неправилно в останалата част, като отбелязват, че съдът не е
обсъдил възражението им по отношение на представените по делото голям
брой док.ти за извършени разходи на ЕТ „Здраве – Х. К.“, който не е действал
след смъртта на наследодателя. Подчертават, че предприятието на ЕТ не е
поето от никой от наследниците след смъртта на Х. К., като издаването на
платежни док.ти на името на недействащ търговец чрез самоназначилото се за
МОЛ лице Ж. К. само по себе си води до извод, че се касае за док.ти с
невярно съдържание, които са негодни доказателства и не следва да се
кредитират в настоящото производство. Сочат, че дори тези док.ти да се
приемат като доказателства, те установяват плащания от ЕТ „Здраве – Х. К.“,
а ищцата не е правоприемник на едноличния търговец, поради което няма
основание да претендира възстановяване на плащания, извършени от трето
лице. Навеждат доводи, че съдът не е обсъдил всички представени
доказателства при постановяване на съдебното решение и по-специално не е
съобразил представената с отговора на исковата молба публикация от уебсайт
за събор на богомлите, проведен през 2017 г., като посочва и интернет адреса
на страницата, където се намира публикацията. Излагат, че това
доказателство кореспондира с показанията на водения от тях свидетел за
наличие на активни обяви за отдаване на стаи под наем в комплекса.
Отбелязват, че още в отговора на исковата молба изрично са посочили, че Ж.
К. посреща в комплекс „П......“ освен туристи, а така също и пациенти, но тази
хипотеза не е коментирана от съда. Във връзка с тези възражения подчертава,
че съдът не е обсъдил и представеното по делото становище от 27.11.2019 г.
по гр.д. № 43/2012 г. на РС-В. П., изходящо от адв. Д. като процесуален
представител на Ж. К.. Считат, че консумативните разходи, в това число и
тези за почистване и ел. енергия, не са необходими разноски, тъй като
извършването им не е с оглед запазване на имота, а представляват разходи
във връзка с неговото използване, като отново подчертават, че имотът е
ползван изцяло от ищцата. Отделно посочват, че не може да се установи
връзката между представените доказателства и поддръжката на комплекса.
Подробно обсъждат месечните разходи за ел. енергия в имота, като
анализират поотделно част от представените фактури, като сочат, че за
периода около събора на богомилите, както и по коледните и новогодишните
празници, сметките са по-високи. Относно разходите за охрана сочат, че по
делото не е установена необходимост от такава, като навеждат и конкретни
доводи в тази връзка. Излагат също, че охраната е изцяло в интерес на ищцата
– за запазване на намиращото се в комплекса движимо имущество,
собственост на дружество, чийто едноличен собственик е отново ищцата. По
отношение на охраната в овчарниците в с. К... сочат, че не е установено какво
точно се охранява, предвид че в тях няма животни от 2011 г. и последните са
неизползваеми, поради което липсва необходимост от охрана. В обобщение
посочват, че в хода на делото не е установено направените от ищцата разходи
да са били необходими за запазване на имотите, нито да са довели до
обогатяването на въззивниците. Сочат, че те не са знаели за извършването им
3
и не са давали съгласието си за това, поради което намират, че отношенията
им следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, като подчертават, че не дължат обезщетение за разходите. По
същество отправят искане за отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Ж. И. К., чрез адв. М. Д.. Последната счита
жалбата за неоснователна, като навежда подробни съображения в тази връзка.
Отбелязва, че още в хода на първоинстанционното производство е оспорила
сочените от ответниците обстоятелства, че осъществява стопанска дейност от
името на ЕТ, както и че ползва комплекса за посрещане на гости и пациенти.
Посочва, че всички претендирани и извършени разноски съставляват
минимално необходимите за запазване и съхранение на съсобствените имоти,
като излага подробни доводи в тази връзка. Отбелязва, че действията по
поддържане състоянието на общата вещ са действия по управление на същата
и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски.
От това произтича и нейният интерес по исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Излага, че предприятието на едноличния търговец не е поето от никой от
наследниците след смъртта на наследодателя Х. М..... К., като в срока по пар.
4, ал. 1 ПЗР на ЗТР те не са предприели действия за пререгистрирането на ЕТ
„Зд... К.“, поради което и на осн. пар. 5, ал. 1 ПЗР от ЗТР същият се счита
заличен от 01.01.2012 г. Подчертава, че ЕТ не е различен правен субект от
физическото лице и не води до разделност на имуществото му, като излага, че
единствено тя е погасявала задълженията на последния. Отбелязва, че
доколкото между страните има и други дела, в които се разглеждат заведени
от нея претенции за извършени необходими разноски за процесните имоти,
но за други периоди, ответниците са знаели, че разноски за тези имоти се
извършват от нея. Счита, че претенциите й по делото са напълно доказани от
събраните пред ВРС доказателства за разлика от ответните възражения, които
са останали недоказани.
Поддържа направеното пред първа инстанция, но оставено без уважение
от последната, доказателствено искане насрещните страни да бъдат
задължени да представят приложеното към отговора на исковата молба
писмено доказателство – публикация от електронен сайт, в електронен вид.
Отбелязва, че е оспорила съдържанието и авторството на този док.т, както и
че той не установява изходящи от нея факти, а такива, които изхождат от
трети лица, поради което не може да й се противопостави като доказателство.
По същество отправя искане за оставяне без уважение на жалбата и
потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което въззивното
производство е допустимо и делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Направеното в отговора на въззивна жалба с вх.№ 3819/16.01.2024 г.
доказателствено искане ответните страни М. Х. К. и Н. Х. К. да бъдат
задължени да представят приложената към отговора на исковата молба под
формата на заверено за вярност копие на хартиен носител публикация от
4
електронен сайт в електронен вид настоящият състав намира за
неоснователно, като в този смисъл то следва да бъде оставено без уважение.
Това е така, тъй като публикацията от уебсайт няма характер на електронен
док.т по смисъла Закона за електронния док.т, поради което и неприложима
се явява разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК.
При тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 7746/30.01.2024
г., подадена от Ж. И. К., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „П.“ № 8, ет. 1, чрез
процесуален представител адв. М. Д., срещу Решение № 4131/18.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 12997/2021 г. на РС – Варна, 18-ти съдебен състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 3819/16.01.2024
г., подадена от М. Х. К., ЕГН **********, и Н. Х. К., ЕГН **********,
двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Св. И. Р.“ № 25, ......., действащи чрез
процесуален представител адв. Х. С., срещу Решение № 4131/18.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 12997/2021 г. на РС – Варна, 18-ти съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното в отговора на въззивна жалба
с вх.№ 3819/16.01.2024 г. доказателствено искане от Ж. И. К. насрещните
страни – М. Х. К. и Н. Х. К., да бъдат задължени да представят приложената
към отговора на исковата молба публикация от уебсайт на електронен
носител.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
05.06.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците им, с препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5