РЕШЕНИЕ
№………..
гр.
София,…………2021 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, IV- Е въззивен състав в закрито заседание проведено на дванадесети април
през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Генадиева в.ч.гр. д. № 3493/2021г. по описа на
Софийски градски съд, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.435 - чл.438 от ГПК.
Същото
е образувано по жалба на длъжника „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******- действащ чрез
пълномощника си юрисконсулт И.П., срещу действията на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ с Район на действие СГС по изп.дело №
20208600401044, а именно постановление /обективирано в съобщение с изх.№
74534/16.12.2020 г./, с което е оставено без уважение възражението на длъжника
от 02.12.2020г. за намаляване на приетото адвокатското възнаграждение на
взискателя до 200,00 лева, както и на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
В
жалбата се излагат доводи, че адвокатският хонорар на взискателя е прекомерно
завишен, тъй като вземането предмет на принудителното изпълнение е в размер на
450 лева и само по себе си не оправдава адвокатски хонорар в искания размер от
400 лева. Освен това изпълнителното дело не се отличавало нито с фактическа,
нито с правна сложност. Сочи се, че адвокатско възнаграждение се дължи
единствено за образуване на делото, тъй като длъжникът е изплатил задължението
си в срока за доброволно изпълнение и не се е породила необходимост
процесуалния представител на взискателя да депозира нарочна молба за
предприемане на допълнителни действия. В допълнение уточнява, че не е
предоставена възможност за доброволно плащане на сумата, тъй като не им била
предоставена банкова сметка, ***ълнителното дело. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото надвишава минималните
размери предвидени в Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. По изложените съображения, моли въззивния съд
да отмени постановлението за отказ за намаляване на разноските по изп.дело № 20208600401044
и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът
по жалбата - взискателят П.К.М.в определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, в което са релевирани доводи за
неоснователност на същата и за дължимост на целия претендиран по изпълнителното
дело хонорар. Отбелязва се, че некоректно е посочена дължимата от длъжника
сума, която е 700, а не 450 лева.Поддържа се ,че длъжника е платил едва след
получаване на поканата за доброволно изпълнение, респективно след предприемане
на поисканите изпълнетелни действие. Претендира присъждането на разноски по
делото.
В
писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 860 на КЧСИ – В.М.по реда на
чл.436, ал.3 ГПК са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата
и се иска същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело е заплатено от взискателя и е за
извършени действия по образуване и водене на изпълнителното дело в съответствие
с материалноправните и процесуарноправните законови разпоредби. Поддържа се, че
критерият сложност на делото е отчетен в случая и с оглед процесуалното
поведение на длъжника, които е дал повод за завеждане на делото.
Съдът,
като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалба
е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част
важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно посочената разпоредба всички такси и
разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за
сметка на длъжника.
При
своевременно направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на
чл. 78,ал. 5 от ГПК, възнаграждението за адвокат или юрисконсулт може да се
намали до размера, посочен в чл. 36,ал.1 от Закона за адвокатурата, а именно до
минимума на Наредба № 1/09.07.04г. (ред. Изм. ДВ бр. 68/2020г.) на ВАдвС
за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на чл.10,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за образуване на изпълнително дело се
дължи адвокатско възнаграждение в размер
на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева - 200,00
лева и вземания над 1 000,00 лева - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал.2, т. 2-7 от този акт. Следва да се има предвид, че кумулирането на
възнагражденията, дължими в двете самостоятелни хипотези на т. 1 и т. 2,
предпоставя извършването от пълномощника на такива действия за събиране на
вземанията в изпълнителното производство, които следват действията му по
образуване.
В дадения казус от процесуалния представител
на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от
Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на
взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в
посочения размер от 200,00 лева. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК част от
задължителното съдържание на молбата е посочването на изпълнителен способ,
предвид което последното не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2 от
взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение. В настоящия
случай молбата за образуване на изпълнителното дело депозирана от процесуалния
представител на взискателя с вх.№ 39645/09.11.2020
г., съдържа именно тези реквизити. С молбата е представен изпълнителен лист от
14.09.2020г., гр.д. № 08540/2018г. на РС - Перник за сумата от 700 лева-разноски
в исковото производство и е посочен способа за принудително изпълнение - налагане
на запор върху наличните сметки в търговски банки на длъжника в каквато връзка
е искано и проучване на неговото имущественото състояние. По делото не са
извършвани никакви други действия от страна на процесуалния представител за
събиране на паричните вземания.
Предвид
изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител
по определяне на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на взискателя
с атакуваното постановление следва да бъдат отменени, а претендираното
адвокатско възнаграждение от взискателя Павел Кирилов Михайлов във връзка с
изпълнителното дело - да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
отношение на начислената пропорционална такса по т. 26, б. "б" от
ТТРЗЧСИ:
Настоящия
състав счита, че в случая като последица от уважаване
искането на жалбоподателя за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение от взискателя до размера на сумата от 200,00 лева и направеното искане в тази насока пропорционалната
такса следва да бъде намалена, доколкото е. Съгласно т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната
сума, която ако е от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100
лв.; Ето защо и дължимата такса по т. 26 от ТТР може да се определи с поканата
за доброволно изпълнение върху дължимата сума по изпълнителния лист и
адвокатското възнаграждение, с което "П.К.Б." ЕООД е уведомено за
актуалния размер на задълженията си по изпълнителното производство. В случая
размера на пропорционалната такса следва да бъде намален от определения от ЧСИ В.М.размер
от 129,60 лева до сумата от 108 лева с ДДС.
По
претендираните разноски за настоящето производство, съдът намира следното:
Искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без
уважение, поради спецификата на производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените
от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е
съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане
на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
В
производството по спор относно разноските страните не си дължат разноски, тъй
като в такова производство - относно дължимостта и размера на разноските, не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение ( в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч.
гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Софийски градски съд, IV-E състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба от длъжника "П.К.Б." ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника
юрисконсулт И.П., постановление за разноски обективирано в съобщение с
изх.№74543/ 16.12.2020 г. по изп. дело № 20208600401044 по описа на ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение
възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя П. К. М., ЕГН: **********
за размера над сумата от 200 лева, както и срещу определения размер на
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА
разноските, поставени в тежест на длъжника "П.К.Б." ЕООД, ЕИК: ******за
процесуално представителство на взискателя " П. К. М., ЕГН: ********** от
400 лева на 200 лева, и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 129,60
лева на 108 лева с ДДС.
Оставя
без уважение искането на жалбоподателя за разноски в настоящето производство по
чл.435-437 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.