№ 22
гр. Разград, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Х.
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х. Въззивно гражданско дело №
20213300500065 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 115 от 02.12.2020 г. по гр.д № 380/2020 г. по описа на РС
- Кубрат, съдът е постановил следното:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения между Т.Н. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Сеслав, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Ал. Стамболийски
№ 12, и ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с адрес д. Малко Враново, обл.
Русе, ул. Черно море № 1Б, с Акт № 0089 от 16.10.2017 на на Община
Кубрат, област Разград, граждански брак, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се произнася относно вината за това
състояние на брачната връзка, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 от СК, с оглед прекратяване на
брака, ИЛКН. В. АНГ., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно
име – А..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права и задължения
по отношение на роденото от брака дете – А.Т.Н., ЕГН **********, род. на
16.03.2016г. в гр. Русе, на неговата майка и законен представител - ИЛКН. В.
АНГ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете А.Т.Н., ЕГН **********, да
живее в дома на своята майка и законен представител - ИЛКН. В. АНГ.,
ЕГН **********.
1
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Т.Н. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес с. Сеслав, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. Ал.
Стамболийски № 12, и детето А.Т.Н., ЕГН **********, както следва: да го
вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване
от 09.00 часа в съботния ден до 16.00 часа на неделния, както и по 20 дни
през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката ИЛКН. В.
АНГ., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.Н. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Сеслав, общ.
Кубрат, обл. Разград, ул. Ал. Стамболийски № 12, да заплаща на
малолетното си дете А.Т.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 210.00 (двеста и десет) лева, считано от влизането в
сила и изпълнението на решението в частта за възлагане упражняването на
родителските права по отношение на детето на майката, чрез предаването
му, ведно с законната лихва за всяка просрочена в последствие вноска, до
навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а СК, във вр. с чл.45 във вр. с чл. 76,
т.9 от ЗБЛД, да се издаде следващ паспорт за задгранично пътуване на
детето А.Т.Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител - ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, без да е необходимо за
това съгласието на бащата Т.Н. А., ЕГН **********, като отхвърля
предявения от бащата Т.Н. А., ЕГН ********** иск на същото основание,
като неоснователен и недоказан.
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а СК, на детето А.Т.Н., ЕГН
**********, да пътува извън пределите на Република България до Федерална
Република Германия, за да се ползва от родителските грижи на майка си
ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, придружавано и представлявано от
своята майка и законен представител - ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, без
да е необходимо за това съгласието на бащата Т.Н. А., ЕГН **********, до
изменение на обстоятелствата във връзка с упражняването на
родителските права и/или законните права и интереси на малолетното
дете, като отхвърля предявения от бащата Т.Н. А., ЕГН ********** иск на
същото основание, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, да заплати по сметка на
РС – Кубрат окончателна държавна такса по бракоразводния иск в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева и държавна такса по разрешения спор по чл.
127а СК в размер на 30.00 (тридесет) лева.
ОСЪЖДА Т.Н. А., ЕГН **********, да заплатила по сметка на РС –
Кубрат държавна такса върху постановената в негова тежест издръжка в
размер на 302.40 (триста и два лева, четиридесет ст.) лева.
Недоволен от това решение, с изключение на частта му по чл. 49 и чл.
53 СК, /която част не се обжалва/, е останал жалбоподателят Т.Н. А., който
го обжалва чрез пълномощника си адвокат М.Х. Х. от АК - Разград. Моли
2
решението да бъде отменено като незаконосъобразно и се постанови решение,
с което исковите му претенции да бъдат уважени и се отхвърлят исканията на
насрещната страна по чл. 127а, ал.2 СК. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – ИЛКН.
В. АНГ., чрез пълномощника си адвокат Емилия Илъкова С. от АК - Разград,
депозира отговор на жалбата. Намират жалбата за неоснователна и моли
решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Излагат подробни
съображения. Претендира разноски.
Контролиращата страна ДСП-Кубрат депозира социален доклад по
реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При служебната проверка на решението въззивната инстанция не
установи порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт (чл.
269 от ГПК).
В частта относно прекратяване на брака и в частта относно фамилното
име на съпругата, решението е влязло в сила като необжалвано.
По наведените доводи за неправилност на решението съдът намира
следното:
Относно обжалваното първоинстанционното решение, в частта за
родителските права, режима на лични отношения и издръжката.
Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК съдът решава въпроса относно
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца
при развод като обсъди: възпитателските качества на двамата родители,
техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието
на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети
лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното
обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права,
жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от
родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има
отношение към възпитанието на децата. В този смисъл и трайната практика на
ВКС обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. застъпена и в по новата такава
като Решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2010 г., III г. о.,
ГК.
От събраните в хода на производството доказателства чрез изслушване
на родител, свидетелски показания, както и на докладите на компетентните
3
ДСП и МСС, се установява следното:
Страните не оспорват приетото от първоинстанционния съд, че:
Родителите с детето са живеели от 2017г. в ФР Германия в жилище под наем,
заедно с родителите на мъжа. През 2020г. страните с детето се върнали в Р
България, в дома на родителите на бащата в с. Сеслав, общ. Кубрат, обл.
Разград. Няма спор между страните и че на 09.08.2020г. майката напуснала
това жилище, като заживяла в селото на родителите си - с. Малко Враново,
общ. Сливо поле, обл. Русе. Детето останало в дома на родителите на бащата,
където за него грижи полага и до момента бабата по бащина линия. Спорът
по делото е защо майката ги е напуснала – според нея защото е била
тормозена от съпруга си и родителите му, а според ищеца-жалбоподател – за
да заживее тя с друг мъж.
В хода на първоинстанционното производство, е било безспорно, че и
двамата родители живеят в Германия, което се установява и от докладите на
ДСП - Кубрат и ДСП-Русе. Всеки един от родителите е искал да отглежда
детето при себе си в Германия, поради и което всеки от тях е направил искане
по чл. 127а, ал.2 СК.
Ето защо, въззивната инстанция, с Определение № 214 от 31.05.2021г.
/л. 88-92 ОС/ изиска социален доклад, с който да бъдат установени
жилищните и битови условия в жилищата, в които родителите живеят и се
съберат доказателства за осигуряване на здравните и образователни нужди на
детето. Съдът назначи изготвяне на социален доклад от Международна
социална служба – България, за установяване обстоятелства от значение за
преценката за интереса на детето – родителския капацитет на родителите,
битовите и социалните условия, в които детето ще бъде отглеждано в при
всеки един от родителите, поддържащата грижа за детето. С горецитираното
определение РОС указа на родителите да установят по какъв начин ще се
осигурят здравните и, евентуално, образователни нужди на детето. Така и
Решение № 34 от 21.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2017 г., IV г. о., ГК.
Видно от писмо от МСС-България, е че нито един от двамата родители
не е бил открит на посочените адреси в Германия /л.124, 126 ОС/.
От приобщения в хода на въззивното производство нов социален
доклад от ДСП-Русе /л.144-145 ОС/, се установява, че майката живее с
фактически съжителник в с. Сливо поле. Родила е още едно дете – Н.Т.Н.,
ЕГН **********. Същата не е трудово ангажирана, финансовата издръжка се
осигурява от съжителника й, както и от родителите й, които работят в
чужбина. Жилищните условия са добри. След като социалните работници
разяснили на майката, че РОС я е задължил да се яви за да бъде изслушана,
същата заявила, че предвид грижите за новороденото дете няма да може да се
яви в съда.
От приобщения в хода на въззивното производство нов социален
доклад от ДСП-Кубрат /л.70 ОС/ и допълващо го писмо /л.141 ОС/, се
установява, че след като майката е напуснала семейния дом в с. Сеслав през
4
м. август 2020г., за детето в същия дом полагат грижи и към момента
родителите на бащата. Детето е записано и посещава детска градина в същото
населено место. Бащата работи в Германия в сферата на строителството. За
детето се полагат адекватни грижи и е осигурена сигурна и стабилна среда в
която расте и се развива.
В хода на въззивното производство е прието и Пълномощно с
нотариално удостоверяване на подпис от 04.01.2021 г. / т.е. след
постановяването на обжалваното решение/, с което майката е
упълномощила бабата на детето по бащина линия да пътува заедно с детето
във всички държави, да я представлява пред МВР относно подаване и
получаване на документи за самоличност на детето, дава съгласие детето да
живее във ФРГ, като за целта се регистрира на избран от пълномощника
адрес и т.н. /л.74 ОС/.
Пред въззивната инстанция бе разпитана в качеството на свидетел
бабата на детето по бащина линия – АНТ. АВР. Г. /л.78-80/. Същата сочи, че
след като майката напуснала домът им, свидетелката поела грижите за детето.
Сочи, че синът й не може да се яви за да бъде изслушан от съда, тъй като е на
работа в Германия. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази им
част по реда на чл. 172 ГПК, като същите се подкрепят и от представените
социални доклади.
Въпреки, че РОС задължи и двамата родители да представят
доказателства за доходите и имуществото си, никой от тях не представи
такива.
Във въззивната инстанция, въпреки че на двамата родители бе указано
да се явят за да бъдат изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК, същите не се
явиха.
Настоящата въззивна инстанция анализира всички доказателства, като
съобрази и с критериите изчерпателно изброени в ППВС№ 1/74 г., относно
това на кого от родителите следва да се предостави упражняването на
родителските права, което е актуално и приложимо и към настоящия момент
и включва: възпитателските качества на родителите, моралният им облик,
грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта на
децата, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно - битовите
и други материални условия на живот.
Съобрази и с това, че в постановлението изрично се посочва, че съдът
определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в
бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под "интереси на децата"
се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина, както и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин.
Критериите, поставени от ВС още през далечната 1974 г., касаещи
преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права, се
5
припокрива и с критериите възприемани и от другите съдилища: качеството
на заобикалящата среда, връзките с общността, възпитателските качества на
родителите, финансовото състояние на всеки родител, индивидуалните нужди
на детето, психологическото здраве на всеки родител, стабилността на
домашната обстановка, която всеки родител може да осигури, желанието и
чувствата на детето, физическите, емоционалните и/или образователните
нужди сега и в бъдеще, до какъв ефект ще доведе промяната и др.
Задължителните указания дадени с постановлението от 1974 г., са
приложими и днес и те изцяло съвпадат и с разбирането на Конвенцията за
правата на детето на ООН от 1989 г., която в преамбюла приема, че "детето
трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в обществото и
да бъде възпитано в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода,
равенство и солидарност.
В Закона за закрила на детето в § 1, т. 5 дефинира - "Най-добър интерес
на детето" е даден като преценка на: желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционални потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства,
имащи отношение към детето.
При направена преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и след
като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата. С
предоставяне родителските права на бащата, според настоящия съдебен
състав ще бъдат защитени в пълен обем интересите на детето, да расте в дома
на бащата, където живее още от м. август 2020г.
С оглед всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че
следва да бъде запазено установеното до момента фактическо положение
относно упражняването на родителските права.
Следва да се подчертае, че въззиваемата не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че въззивникът я е принудил да
напусне семейното жилище, както и че възпрепятства контактите й с детето.
Съдът съобрази обстоятелството, че още от м. август 2020г. детето
живее в дома на родителите на бащата в с. Сеслав, където според доклада на
ДСП – Кубрат се полагат адекватни грижи, записано е в детско заведение, а
майката е упълномощила бабата по бащина линия да я представлява относно
детето, включително и при пътуване в чужбина. Поради горното съдът
намира, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат
предоставени на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на
детето. На майката следва да бъде определен РЛО.
По тези аргументи, и при съблюдаване на изискването на закона за
приоритетно зачитане на интереса на детето, следва изводът, че
6
първоинстанционното Решение в частта относно родителските права по
отношение на детето и местоживееното му е неправилно и следва да бъде
отменено. Вместо него обосновано е постановяването на друго Решение, с
което упражняването на родителските права върху детето да бъде
предоставено на бащата, при когото следва да бъде определено и
местоживеенето на детето.
При това решаване на въпроса за родителските права на другия
родител следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения с
детето. В случая следва да бъде съобразено, че и майката е родител с добър
родителски капацитет и възможности да полага пълноценни грижи за детето,
има желание да участва възможно най-пълноценно в грижите за него.
Съобразявайки горното и търсейки баланс между възрастта на детето и
интересите му в чисто емоционален план, съдът намира, че режимът на лични
контакти на майката с детето, следва да се осъществява по следния начин:
Майката да вижда и взима детето всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 ч в неделя и един месец от лятната
ваканция, несъвпадащ с годишния платен отпуск на бащата, като във всички
тези случаи взима и връща детето от дома на бащата.
По изложените аргументи първоинстанционното Решение следва да
бъде отменено в частта относно режима на лични контакти на бащата с
детето, и да бъде постановен режим на лични отношения на майката с това
дете, в обоснования обем, в най-добър интерес на детето.
При това решаване на въпроса за родителските права следва да бъде
отменено първоинстанционното Решение и относно издръжката, която дължи
бащата на детето и следва да бъде постановено такава да дължи майката,
съобразно чл. 143, ал. 2 СК. При решаване на размера на издръжката следва
да бъдат съобразени и съотнесени актуалните материални възможности на
двамата родители и потребностите на детето.
При съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства, имащи
значение при определяне размера на издръжката (доходи на родителите,
здравословно състояние, професия, възраст и здравословно състояние на
детето), въззивният съд приема, че за детето се налага цялостна месечна
издръжка в размер на 355 лева, от която майката следва да поеме 175.50 лева,
а останалата част от издръжката да се допълва от бащата, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. Постановената издръжка от майката
се дължи считано от считано от датата на предявяването на исковата молба –
26.08.2020г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В исковата молба ищецът Т.А. е поискал ответницата И.А. да бъде
осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева, считано
от датата на предявяването на исковата молба – 26.08.2020г.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно
7
упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне
местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна
самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки
от правилото за защита интересите на детето. Това позволява на съда дори и
без изрично искане да предостави мерките на този родител, при когото
интересите на детето ще бъдат най-добре защитени и като последица от това
да присъди месечна издръжка от каквато то се нуждае, какъвто е
настоящият случай. Така и Решение № 27 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4294/2007 г., III г. о., ГК. Съдът не е обвързан от предварително посочения от
ищеца размер. Така и Решение № 261943 от 23.03.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 4577/2020 г.
Да се приеме, че съда е обвързан от искането на ищеца за присъждане
на издръжка от 150 лв. би значело съдът да присъди издръжка под
установения минимален размер съобразно императивната норма на чл. 142,
ал. 2 СК – ¼ от минималната работна заплата за страната /при 650 лв. МРЗ, то
¼ от същата е 162.50 лв./.
По исканията по чл. 127а, ал.2 СК.
По искането по чл. 127а, ал.2 СК направено от майката.
В отговора на исковата молба, майката е направила изрично искане по
чл. 127а, ал.2 СК - за заместващо съгласие от бащата за издаване на паспорт
на детето и разрешение да пътува до ФР Германия, където смята да го
отглежда на посочен адрес.
Както вече по-горе се посочи, в хода на въззивното производство се е
установи, че майката се е завърнала от ФРГермания и към момента трайно
живее в Р България. С оглед настъпилите нови факти, на осн. чл. 235, ал.3
ГПК, съдът намира, че искането на майката по чл. 127а, ал.2 СК се явява
неоснователно. В тази му част решението следва да бъде отмено, и искането й
оставено без уважение, като неоснователно.
По искането по чл. 127а, ал.2 СК направено от бащата.
Както вече се посочи, по делото безспорно се установи, че бащата
често пътува до ФР Германия, където и работи.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време
и определени държави – виж решение № 403/29.02.2016 г. по гр. д. №
6903/2014 г. на IV г. о. на ВКС. Доколкото производството не е исково и
съдът изхожда основно от интереса на децата, той не е изцяло обвързан от
направеното искане, като е възможно в рамките на поисканото и при даване
на съответното разрешение, да постави определени ограничения, ако те са
8
продиктувани от интереса на децата.
Принципно няма данни, които да сочат наличие на основание за пълно
ограничаване на конституционно закрепеното в чл. 35, ал. 1, изр. 1 от
Конституцията на Република България право на всеки свободно да избира
своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да
напуска нейните предели. Допълнително следва да се посочи, че правото на
свободно движение в рамките на държавите-членки на ЕС е гарантирано и от
чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз. Ето защо и следва да бъде
заместено съгласието на детето да може да пътува, до държавите-членки на
ЕС. Касае се за определяем кръг от държави, които са страни по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и
наличие на функциониращи механизми за взаимоизпълняемост на съдебни
решения по въпросите на родителската отговорност. Така определеният кръг
от държави – членки на ЕС позволява съдът да извърши и преценка относно
мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. Същите не би
следвало да поставят в риск детето, предвид съществуващата обща за
държавите - членки на ЕС система от правни норми – т. нар. jus
communautaire, както и сравнително близките между съседните държави –
членки на ЕС обществено – икономически и социално – културни условия на
живот.
Оттук и съдът намира, че на бащата следва да се даде разрешение, като
се замести съгласието на майката за пътуване на детето, извън територията на
Република България – до държавите-членки на ЕС.
За да се реализират исканите пътувания, детето трябва да притежава
паспорт, поради което следва да бъде заместено съгласието на майката за
издаването на паспорт по реда на 76, т. 9 ЗБЛД на детето, за горепосочения
срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение.
Относно срока на заместващото съгласие по чл. 127а, ал.2 СК.
Искания от ищеца срок – до навършване на пълнолетие на детето, не е
в интерес на детето, поради което разрешение по чл. 127а от СК следва да
бъде дадено за срок от 5 години от влизане в сила на настоящото решение.
Ето защо, макар и по съображения, различни от тези на
пъроинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди в
частта, с която съдът е отхвърлил исканията на бащата по чл. 127а, ал.2 СК в
частта им относно срока – над 5 години от влизане в сила на настоящото
решение, до навършване на пълнолетие на детето.
По разноските.
При този изход на спора първоинстанционното Решение следва да
бъде отменено за държавната такса, която дължи Т.А., в определения размер
от 302.40 лева, която сума съставлява държавната такса по издръжката.
Въззиваемата И.А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен
съд – Разград такава държавна такса по издръжката на детето в размер на
255.60 лева.
9
Жалбоподателят не е предявил претенции за разноски в настоящата
инстанция.
Въззиваемата е предявила претенции за заплащане на разноски пред
настоящата инстанция, но не е и представила доказателства за сторени
разноски във въззивното производство.
С оглед изхода от на делото, въззиваемата следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжн съд – Разград, разноски в
размер на 960 лв., представляващи изплатени от бюджета на съда разноски за
изготвяне на социални доклади от Международната социална служба.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал. 6 ГПК: "За присъдени суми в полза на държавата
съдът издава служебно изпълнителен лист".
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: "По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв. "
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, въззиваемата следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115 от 02.12.2020 г. по гр.д № 380/2020 г. по
описа на РС - Кубрат, в обжалваните части относно упражняването на
родителските права на детето, личните отношения на съответния родител с
това дете и издръжката му, както и относно държавната такса по издръжката,
дължими от Т.Н. А., ЕГН **********, както и в частта с която е дадено
заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт и пътуване на детето
извън пределите на РБ до ФРГ, на осн. чл. 127а, ал.2 СК, както и в частта с
която са отхвърлени исканията на Т.Н. А. по чл. 127а, ал.2 СК за даване
заместващо съгласие на майката за издаване на паспорт и пътуване извън
пределите на РБ на детето, за срок до 5 години от влизане в сила на
настоящото решение,
и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето А.Т.Н., ЕГН **********, род. на 16.03.2016г., на неговия баща - Т.Н.
А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ.Кубрат,
с. Сеслав, ул. Ал. Стамболийски № 12.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето А.Т.Н., ЕГН **********,
10
род. на 16.03.2016г., при неговия баща - Т.Н. А., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката ИЛКН. В.
АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ.
Сливо поле, с. Малко Враново, ул. Възраждане № 12 и детето А.Т.Н., ЕГН
**********, както следва: майката може да вижда и взима детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 ч в неделя и
един месец от лятната ваканция, несъвпадащ с годишния платен отпуск на
бащата, като във всички тези случаи взима и връща детето от дома на бащата
Т.Н. А., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от
Семейния кодекс.
ОСЪЖДА ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес обл. Разград, общ. Сливо поле, с. Малко Враново, ул. Възраждане № 12,
да заплаща на малолетното си дете А.Т.Н., ЕГН **********, род. на
16.03.2016г., действащо чрез неговия баща и законен представител Т.Н. А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ.Кубрат, с.
Сеслав, ул. Ал. Стамболийски № 12, месечна издръжка в размер на 175.50
(сто седемдесет и пет лева и петдесет стотинки) лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 26.08.2020 г. , и до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл.
143, ал. 2 от Семейния кодекс, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1,
изр. 2 от Семейния кодекс.
ОСЪЖДА ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес обл. Разград, общ. Сливо поле, с. Малко Враново, ул. Възраждане № 12,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Разград, сумата:
- 255.60 лева (двеста и петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) -
държавна такса върху издръжката на детето, на основание чл. 78, ал. 6, във
връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК,
- 960.00 лева /деветстотин и шестдесет лева/ - разноски изплатени от
бюджета на Окръжен съд – Разград за изготвяне на социални доклади от
МСС,
- 5.00 лева /пет лева/ - представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ. Сливо поле, с. Малко Враново,
ул. Възраждане № 12, срещу Т.Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес обл. Разград, общ.Кубрат, с. Сеслав, ул. Ал. Стамболийски № 12, иск с
правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК – за заместване съгласието на
бащата Т.Н. А., ЕГН ********** за пътувания на детето му А.Т.Н., ЕГН
11
**********, род. на 16.03.2016г., от България до Федерална република
Германия и за издаване на паспорт по реда на ЗБЛД на детето А.Т.Н., ЕГН
**********, род. на 16.03.2016г., като неоснователен.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО, на основание чл. 127а, ал.2 СК, на
майката ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес обл.
Разград, общ. Сливо поле, с. Малко Враново, ул. Възраждане № 12, за
пътуване на детето А.Т.Н., ЕГН **********, род. на 16.03.2016г., в държавите
страни-членки на Европейския съюз за неограничен брой пъти, за срок от 5
години от влизане в сила на настоящото решение.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО, на основание чл. 127а, ал.2 СК, във вр. с
чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД, на майката ИЛКН. В. АНГ., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес обл. Разград, общ. Сливо поле, с. Малко Враново,
ул. Възраждане № 12, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето –
А.Т.Н., ЕГН **********, род. на 16.03.2016г., за срок от пет години, считано
от влизане в сила на настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115 от 02.12.2020 г. по гр.д № 380/2020
г. по описа на РС - Кубрат в частта, с която съдът е отхвърлил искането на
бащата Т.Н. А., ЕГН ********** за заместващото съгласие на майката
ИЛКН. В. АНГ., ЕГН ********** по чл. 127а, ал.2 СК за пътувания на детето
А.Т.Н., ЕГН **********, род. на 16.03.2016г. извън територията на Република
България за срока над пет години, считано от влизане в сила на решението до
навършване на пълнолетие на детето, както и в частта с която съдът е
отхвърлил искането на бащата за заместващото съгласие на майката по чл.
127а, ал.2 СК за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето за срока
над пет години, считано от влизане в сила на решението до навършване на
пълнолетие на детето, както и в частта му относно присъдените държавни
такси по иска чл. 127а, ал.2 СК.
В частта с която бракът е прекратен по чл. 49 СК и присъдените
окончателни държавни такси по бракоразводния иск, и в частта относно
възстановяването на фамилното име на съпругата, на осн. чл. 53 СК,
Решение № 115 от 02.12.2020 г. по гр.д № 380/2020 г. по описа на РС –
Кубрат, е влязло в сила като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ИЛКН. В. АНГ., ЕГН
**********, за присъждане на разноски във въззивното производство, като
неоснователна.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл 7, ал.2 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд само в
частта относно въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс /при кого от
родителите да живее детето, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определените мерки относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между детето и родителите и издръжката на детето/, в едномесечен срок
от връчването на преписа. В останалата му част решението е окончателно и не
12
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13