РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 491 / 22.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТАНКА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 543 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Т.Х.А.,
ЕГН **********,*** , с посочен съдебен адрес ***, партер адв. Л. М., срещу
Решение № 256 от 13.04.2020г., постановено по а.н.дело №2130 описа на Районен
съд Пазарджик за 2019 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 001757 от 19.06.2017г., издадено от Началник Районно управление Пазарджик при Областна
дирекция на МВР Пазарджик, съответно с което на Т.Х.А., за нарушение на чл.6 от
Закона за българските лични документи, на основание чл. 80, ал. 5 от Закона за
българските лични документи е наложено административно наказание глоба в размер
на 100,00лв., като размера на наложеното наказание е намален на 50,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че първоинстанционния съд неправилно е
приел, че процесното деяние не съставлява маловажен случай, доколкото е със
завишена степен на обществена опасност. Сочи, че самоличността на жалбоподателката
е била установена и от евентуално извършеното нарушение не са налице последици
и вреди. Все в този контекст се твърди, че съобразно приложеното по делото
Експертно решение на ТЕЛК № 1989 от 10.12.2008г., А. е с диагноза „лека
умствена изостаналост с намален контрол на влеченията и подтиците“.
В пледоариите по същество е заявено искане, да се дадат задължителни указания
относно направеното пред искане по чл. 248 от ГПК.
Иска се обжалваното първоинстанционно решение да
бъде отменено, като съответно се отмени измененото с него наказателно
постановление.
Възразява се по отношение на исканото от
администрацията юрисконсултско възнаграждение.
3. Областна дирекция на МВР, Пазарджик, Районно
управление Пазарджик, чрез процесуалния представител юрк. П. е на становище, че
жалбата е неоснователна. Поддържа се, че извършването на административното
нарушение от А. е несъмнено установено по делото.
Иска се обжалваното решение да бъде оставено в
сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че в случая
осъществяването на административното нарушение е несъмнено установен факт.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според Акт за установяване на административно
нарушение серия Г № 1757 от 02.06.2017г., съставен от Стефан Петров Урилов, на
длъжност старши полицай, водач на патрулен автомобил към ОДВМР, Пазарджик, при
извършена проверка на 02.06.2017г., около 13:30часа, в гр. Пазарджик, пл.
„Съединение“, № 2, А. не е представила, документ за самоличност – лична карта
или заместващ го, с който да удостовери самоличността си.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 6
от Закона за българските лични документи.
Акта е връчен на адресата без заявени възражения
от негова страна.
Констатациите и правната квалификация на деянието посочени в АУАН са били изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган, като с процесното наказателно постановление, на основание чл. 80, ал.5 от Закона за българските лични документи, на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство са били представени :
- Заповед № 8121з-493 от 01.09.2014г. на Министъра
на вътрешните работи с която полицейските органи към ОДМВР са упълномощени да
съставят актове за установяване на нарушения по ЗБЛД, а началниците на районни
управление към ОДМВР да издават наказателни постановления за нарушения по същия
закон ;
- Експертно решение на ТЕЛК за психични
заболявания София - област № 1989 от 10.12.2008г., с което спрямо А. е
определена 50% намалена трудоспособност - пожизнено и диагноза „лека умствена
изостаналост с намален контрол на влеченията и подтиците“.
9. В съдебно заседание е бил разпитан служителя,
който е съставил акта за установяване на административно нарушение, като в
показанията си той е посочил обстоятелствата при които е било констатирано
нарушението .
10. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че с оглед събраните по делото
доказателства, извършването на процесното противоправно деяние от А. е
несъмнено установено.
Относно приложение на правилото на чл. 28 от ЗАНН, съдът е посочил, че при определяне на обществената опасност на
конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние. Съответно, относно степента на обществената опасност на
конкретното нарушение трябва да се съобрази значимостта на засяганите
обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В тази насока е
прието, че А. с поведението си е проявила пълно неглижиране на задълженията си
по спазване на закона. Счетено е, че удостовереното здравословно състояние на
жалбоподателката, не променя извода за немаловажната обществена опасност от
осъщественото деяние.
Решаващия съд обаче е намерил, че при определяне
размера на санкцията, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания с оглед
тежестта на нарушението, както и с оглед факта, че то е извършено за първи път.
При тези данни съдът е приел, че размерът на санкцията не съответства на
тежестта на нарушението и следва да бъде намален до определения в закона
минимум от 50 лева.
ІV. За правото :
11. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
12. Във връзка с поддържаните касационни доводи,
трябва да се отбележи следното :
Според чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност.
Материалното правило за поведение явно е
императивно и безусловно. Това ще рече, че неговото спазване не се предопределя
нито от здравословното състояние на лицето, нито пък от някакви други
обстоятелства. В случая не се твърди и не се установява да са били налице
някакви обективни причини, които да са попречили на А. при поискване, де се
легитимира със съответния надлежен документ за самоличност. Впрочем, не се твърди дори А., поради някакви
други обстоятелства, просто да е забравила документа си за самоличност в дома
си или на друго място.
Казано с други думи, от данните по делото не е
възможно да се извлече, каквато и да е причина, която да послужи като някакво
основание за прилагане на правилото на чл. 28 от ЗАНН.
13. Като е
достигнал до прежде описаните констатации и изводи, районният съд е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
14.
Относно искането, да се дадат задължителни указания относно направеното пред районния
съд искане по чл. 248 от ГПК, настоящата инстанция не е компетентна да се
произнесе в настоящото производство. Това искане ще следва да бъде разгледано и
разрешено от съда до който е адресирано.
V. За
разноските :
15. С оглед констатираната неоснователност на
касационната жалба, на ответната администрация ще следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита в размер на 100,00лв..
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 256 от 13.04.2020г., постановено по а.н.дело №2130 описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г., в частта с което е изменено
Наказателно постановление № 001757 от 19.06.2017г., издадено от Началник Районно управление Пазарджик при Областна
дирекция на МВР Пазарджик, съответно с което на Т.Х.А., ЕГН **********,***, за
нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи, на основание чл.
80, ал. 5 от Закона за българските лични документи е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00лв., като размера на наложеното наказание е
намален на 50,00лв.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН **********,***
да заплати на Областна дирекция на МВР, Пазарджик, сумата от 100,00лв.(сто
лева), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/