РЕШЕНИЕ
№
гр.С.,
………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
–во ГО, 7 състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Е.В. и в
присъствието на прокурора …………., като разгледа докладваното от съдия Томова
гр.дело N: 6021 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „У.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., Район „В.”, пл.”С.Н.”, №7, чрез адв.В.П. срещу М.Л.Г.
с ЕГН **********,***, в която се твърди, че между страните бил сключен договор
за банков ипотечен кредит от 29.06.2009г., по силата на който ответницата
получила кредит в размер на 152 800 евро. Твърди се, че при сключване на
договора страните уговорили, че върху вземането ще се начислява базов лихвен
процент на „У.Б.” АД, при уговорен начин на формирането му. Страните били
уговорили също така, че при наличие на просрочена главница върху същата ще се
начислява лихва в размер на 15%. Постигнато било съгласие, че кредита ще се
погасява ежемесечно на 05-то число от месеца, като за първата вноска била
определена дата 05.08.2009г., а последната следвало да бъде до 05.07.2034г.
Сочи се, че на 01.06.2011г. бил подписан Анекс към процесния договор, като по
силата на същия страните приемали, че редовния дълг към банката бил в размер на
157 435,74 евро, като се променял и годишния лихвен процент на 14.058%
върху редовната главница, както и се договарял гратисен период от 03.07.2011г.
до 03.06.2012г, включително, с фиксирана лихва от 4.500%. Уговорен бил размер
от 16.058% на лихвата при просрочване на главницата, както и бил променен
падежът на вземането на 03.07.2034г., като погасяването следвало да се извърши
чрез внасяне на уговорени вноски с променен падеж на същите на 3-то число на
всеки месец. Сочи се, че страните уговорили в чл.17 от Договора за кредит, че
непогасяването в срок на всяко изискуемо задлжение било основание за обявяване
вземанията на банката за предсрочно изискуеми без да е необходимо за това
уведомяване на длъжника. Твърди се, че кредитополучателя спрял да погасява
дължимите към банката месечни погасителни вноски, считано от 03.07.2011г.,
което довело до обявяването му за предсрочно изискуем на 04.01.2012г. Към
11.05.2012г. ответницата дължала следните суми: главница в размер на
157 647,45 евро, договорни лихви за периода от 03.07.2011г. до
10.05.2012г. в размер на 20 128,20 евро,
както и дължими такси по тарифата на банката в размер на 520,23 евро. Тези
вземания банката претендирала в производство по реда на чл.417 от ГПК и в нейна
полза била издадена съответна заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д.
№23412/2012г. по описа на СРС, срещу която постъпило писмено възражение от
длъжника в съответния законоустановен срок. Претендира се да се признаят за
установени горните вземания на ищеца, които има срещу ответницата.
Ответницата е депозирала писмен
отговор, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че не била получила
главницата по процесния договор за кредит. Дори да се приеме, че е налице
изпълнение на това задължение на банката, то с подписването на Анекса от
01.06.2011г. срокът за погасяване се променял, като се въвеждал 12 месеца
гратисен период от 03.07.2011г. до
03.06.2012г., през който не се дължали плащания по договора. Поради това не
била налице забава от страна на кредитополучателя и не е било налице основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва и размера на
претендираните главница и лихви. Навежда възражение, че клаузите на процесния
договор и анекс, в които били уговорени лихви, били нищожни, като противоречащи
на добрите нрави, т.к. уговорените лихви били прекомерни, както и лихвата за
забава била уговорена по начин, който давал възможност на кредитора едностранно
да влияе върху размера й, като сам определи момента, в който да я претендира. С
молба от 01.04.2014г. /на л.66/ уточнява това свое възражение, като твърди, че
нищожни на сочените основания са следните клаузи: т.4; т.9.12; т.11; т.12.3.2;
т.12.4; т.12.6; т.127 от договора и т.4 от анекса към него. Твърди, че не е
получила изпратена от банката покана за доброволно изпълнение
№47/0862/02.02.2012г.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д.
№23412/2012г. по описа на СРС, че ищеца е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата М.Л.Г., за заплащане на
следните суми: сумата от 157 647,45
евро, представляваща главница по договор за банков ипотечен кредит за физическо
лице №231/29.06.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2012г.
до окончателното изплащане; сумата от 20 128 евро, представляваща лихва за
периода 03.07.2011г. до 10.05.2012г. и сумата от 520,23 евро, представляваща
разноски по обслужване и администриране на кредита, уговорена между страните в
т.5 от договора.
Установява се също така, че за
претендираните вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
от 30.05.2012г., за която е постановено незабавно изпълнение.
На 21.07.2012г. е постъпило писмено
възражение от длъжника М.Л.Г.. Същото е подадено в законоустановения
двуседмичен срок по чл.414 от ГПК.
С разпореждане, връчено на заявителя
на 28.03.2013г., на същия е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията, за които е издадена заповедта, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция е
предявена на 29.04.2013г. (28.04.2013г. е почивен ден – неделя), т.е. в
законоустановения едномесечен срок., поради което съдът я намира за допустима.
От
приложения препис на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№231/29.06.2009г. се установява, че е бил подписан между ищеца „У.Б.” АД *** от
една страна, в качеството на кредитор и ответницата М.Л.Г. от друга страна, в
качеството на кредитополучател. Със същия договор банката е предоставила на
длъжника кредит в размер на 152 800 евро с цел „погасяване на задължение
по корпоративен кредит към същата банка и публични задължения на фирма „И.А.Г.”
ЕООД. В т.4. и т.5 от договора страните са уговорили дължими лихви, такси и
комисионни. Според обективираното в т.6.2 крайния срок за усвояване на кредита
е бил от 29.06.2009г. до 29.07.2009г., по сочена банкова сметка. ***, видно от
отразеното т.7, е бил до 05.07.2034г. Страните са уговорили и всички условия,
касаещи погасяването на дължимите по договора суми.
Видно от обективираното в т.17 от
процесния договор, страните са приели, че при неплащане на което и да е
задължение по кредита, банката има право да обяви едностранно, без
предизвестие, за предсрочно изискуем ползвания кредит, ведно с лихвите за
просрочие.
От приложения препис на Анекс №1 от
01.06.2011г. подписан към процесния договор, се установява, че същия е подписан
с посочена в т.3 цел – преструктуриране на дълга по ипотечния кредит. При това страните са приели, че кредитополучателя е
усвоил 152 800 евро от отпуснатия кредит, което е целия размер, както и че
до момента на подписване на това съглашение са били погасени задължения в общ
размер на 1 500,61 евро. Приели са също така, че считано от датата на
подписване на анекса, редовния дълг е в размер на 157 435,74 евро,
формиран от следните суми: 151 140,58 евро редовна главница; 158,81 евро –
неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата; 1 582,78 евро –
начислена, неизискуема лихва и 4 553,57 евро – начислена, просрочена и
изискуема лихва.
Страните са променили с подписания
анекс размера и условията на годишния лихвен процент за съответния период на
олихвяване, според обективираното в т.4 съгласие, както и размера на
комисионната за управление за всяка следваща година или част от нея.
Уговорена е била също така в т.7 промяна
в срока на погасяване – до 03.07.2034г., като е бил предвиден и 12 месечен
гратисен период за главница, считано от 03.07.2011г. до 03.06.2012г. при
фиксиран лихвен процент от 4,50%, а от 03.07.2012г. до 03.07.2014г. са били
платими 265 анюитетни вноски. Падежната дата за всяка вноска е следвало да бъде
на трето число от месеца.
От приложените преписи на покана за
доброволно плащане, изходяща от ищцовата банка с №47/0862 от 02.02.2012г. и
товарителница /на л.17-л.18 от приложеното заповедно производство/ се
установява, че кредитора е предприел действия по уведомяване на длъжника, че на
04.01.2012г. е обявил целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем, като към
17.01.2012г. общия дълг възлизал на 167 721,74 евро, включващ главница в
размер на 157 547,45 евро; лихви в размер на 9 554,06 евро и такси в
размер на 520,23 евро. Поканата не е била връчена на адресата, видно от
отразеното в товарителницата, че съответния връчител не е имал достъп до
адреса, а при позвъняване на сочения телефон не е бил получен отговор.
От изслушаното в о.с.з. на
25.11.2014г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Я.П. се установява следното: Главницата по предоставения банков
кредит е била преведена на 03.07.2009г. по сочената в договора сметка на
кредитополучателя. Ответницата е заплатила в полза на банката по процесния
договор за кредит суми в общ размер на 37 308,13 евро. С тях са били
погасени следните задължения: 1 500,61 евро главница; 33 409,79 евро
лихва; 1 евро лихва за просрочена главница; 803,16 евро наказателна лихва;
1 042,65 евро застрахователна премия и 520,92 евро такси. Последното
плащане е било извършено на 07.03.2011г. – на сума в размер на 1 800 евро,
видно от Приложение №2 към експертното
заключение. Експертът е дал заключение, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК пред съда – 11.05.2012г., с оглед приетото от
банката настъпване предсрочната изискуемост на кредита, задълженията на
ответницата са били следните : 157 647,45 евро главница; 4 256,47
евро лихва за гратисен период; 62,17 евро договорна лихва за периода от
03.01.2012г. до 04.01.2012г.; 6 312,22 евро лихва върху просрочена
главница за периода от 04.01.2012г. до 02.04.2012г.; 2 665,95 евро лихва
върху просрочена главница за периода от 02.04.2012г. до 11.05.2012г.;
6 831,39 евро наказателна лихва за периода от 02.04.2012г. до 11.05.2012г.
и 520,23 евро такса за управление. От експертното заключение и изготвената към
него справка за дължимите суми по договора е видно, че лихвата, уговорена в
чл.7 от анекса, като дължима през едногодишния гратисен период, се изчислява в
размер на 4 256,47лв. за периода от 03.07.2011г. до 03.01.2012г., когато е
била обявена предсрочната изискуемост. За останалата част от гратисния период –
от 03.01.2012г. до 03.06.2012г. не се установява каква по размер е била тази
лихва, т.к. ищеца не е приложил погасителния план. От представеното от ищеца
извлечение от счетоводните му книги (приложено и към заявлението) е видно, че
такса за управление на кредита, дължима по чл.5 от процесния договор е била
начислявана в размер на по 173,41лв., на следните дати: 29.06.2011г.,
29.09.2011г. и 29.12.2011г. или общо тези такси възлизат на 520,23лв. Това се
установява и от експертното заключение. За останалите претендирани от заявителя
суми – за главница и лихви, е видно от същото извлечение, както и от
заключението на вещото лице, че са били начислени при отнасяне на кредита в просрочие, като изцяло предсрочно
изискуем на 04.01.2012г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното :
Предявената искова претенция намира правното си основание в
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. Вземанията, по отношение на които ищеца претендира
установяването им със сила на пресъдено нещо, произтичат от сключен между
страните Договор за банков ипотечен кредит №231/29.06.2009г., изменен с Анекси №1
от 01.06.2011г.
По силата на това правоотношение ищцовата банка има качеството кредитодател,
а ответницата М.Л.Г. - кредитополучател.
Кредитодателят е изпълнил задължението, произтичащо от договорната
връзка - да предостави на кредитополучателя уговорената сума от 152 800 евро. Установи
се от изслушаното експертно заключение, че на 03.07.2009г. тази сума е била
преведена по сочената в т.6 от договора сметка на ответницата.
В тежест на кредитополучателя е възникнало задължението за заплащане на
уговорените месечни вноски на определените дати на падеж. Релевантен за спора
между страните, при преценка изпълнението на това задължение, е периода след
подписване на анекса от 01.06.2011г., с който са били внесени изменения в
елементите на договорната връзка, прието е какви са задълженията на ответницата
и как ще бъдат погасявани занапред.
Установи се от изслушаното в о.с.з. на 25.11.2014г. заключение по ССЕ, че
последното плащане по договора е било извършено от ответницата на 07.03.2011г.,
когато е била внесена сума в размер на 1 800лв. С оглед на така
установеното, съдът приема, че след подписване на анекса няма заплатени суми от
длъжника, а първата дата на падеж, според уговореното в него, е била
03.07.2011г.
Предвид на това, съдът намира, към
момента, в който кредитора е предприел упражняване на субективното му
потестативно право да обяви вземанията по кредита за изцяло предсрочно
изискуеми – 04.01.2012г., условията по чл.17 от процесния договор са били
налице – длъжникът не е бил погасил всички
задължения, на които уговорените дати на падеж са настъпили през периода
от 03.07.2011г. до 03.01.2012г.
С оглед приетото в т.18 на тълкувателно
решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящото производство стана
ясно, че кредитора не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, т.к.
изпратената покана с №47/0862 от 02.02.2012г. не е достигнала до ответницата.
С оглед на това съдът приема, че волеизявлението
на кредитора за упражняване на правото му да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискеум е достигнало до кредитополучателя едва с връчване на препис от
исковата молба, в която се съдържат твърденията за настъпване на условията за
предсрочната изискуемост и за упражняване правото на кредитора.
От този момент следва да се приеме
за настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния договор
кредит.
Към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, обаче, предсрочната изискуемост на кредита не е
била настъпила и не всички вземания, за които е била издадена заповедта са били
изискуеми.
Поради това, в настоящото
производство, имащо за предмет установяване на вземането, което банката е имала
към момента на подаване на заявлението, за изискуеми следва да се приемат само
вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които
са с настъпил падеж към датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 11.05.2012г. В смисъл на изложеното е задължителната
практика на ВКС, изразена в Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012
г., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и извлечението от счетоводните сметки на ищеца
се установиха следните вземания, за които падежа е настъпил преди подаване на
заявлението - вземането, което е било дължимо по чл.7 от анекса от 01.06.2011г.
и то за част от гратисния период – от 03.07.2011г. до 03.01.2012г. (датата,
предхождаща обявяването на предсрочната изискуемост) – изчислявано за този
период в размер на 4 256,47 евро. Установи се и вземането за такса за
управление и администриране на кредита, което е било претендирано в заповедното
производство – в размер на 520,23 евро, начислена в размер на по 173,41лв. на
29.06.2011г., 29.09.2011г. и 29.12.2011г. С оглед събраните доказателства, в
настоящото производство следва да се признае съществуването на тези вземания.
Предвид на това, че възникването и изискуемостта им не са свързани с клаузите
от процесния договор, за които ответницата е релевирала възражения за
нищожност, съдът счита, че тези възражения не следва да се обсъждат.
При приетото, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК не е била настъпила твърдяната
предсрочната изискуемост на всички вземания по процесния договор за кредит, съдът
счита, че не могат да бъдат приети за установени вземанията за целия размер на
главницата. Не се установи от събраните доказателства какви други по размер
вземания с настъпил вече падеж са съществували в полза на банката, към датата
на депозиране на заявлението в съда (с изключване на тези, които банката е
приела за изискуеми, поради отчетената от нея предсрочна изискуемост). Поради
това претенцията на ищеца за установяване на вземанията за главница и
останалата част от търсената лихва – над сумата от 4 256,47 евро до пълния
претендиран размер от 20 128,20 евро,
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. За събиране на непризнатите
в настоящото производство вземания на банката по процесния договор, с оглед
настъпилата вече предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата
молба, кредиторът разполага с правото да
предяви осъдителен иск или да инициира ново заповедно производство - в този
смисъл е соченото по-горе Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., І
т. о. на ВКС.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 6 974,33 лв. С оглед изхода на
производството ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от
тези разноски в размер на 1 883,07лв. В исковото производство са сторени
разноски за държавна такса в размер на 7 113,82лв., за адвокатско
възнаграждение в размер на 8 909,20лв. (с оглед представената с молба от
20.03.2014г. фактура за извършено плащане – на л.62) и възнаграждение на вещо
лице в размер на 280лв. или общо 16 303,02лв. Ответницата също е
претендирала с писмения отговор присъждане на разноски. Тя е направила такива
за възнаграждение на вещо лице в размер на 100лв., като не са налице
доказателства за платено адвокатско възнаграждение. С оглед на това
ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 4 401,82лв., съразмерно
уважената част от иска, а ищеца й дължи разноски в размер на 73лв., съразмерно
отхвърлената част от иска. По компенсация ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски направени в исковото производство в размер на
4 328,82лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Л.Г. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на „У.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., Район
„В.”, пл.”С.Н.”, №* сумата от 4 256,47 евро, представляваща лихва по чл.7 от
Анекс от 01.06.2011г. към договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№231/29.06.2009г., начислена за периода от 03.07.2011г. до 03.01.2012г. и
сумата от 520,23 евро, представляваща разноски по обслужване и администриране
на кредита, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 30.05.2012г. по ч.гр.д.№23412/2012г.
по описа на Районен съд-гр.С., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, за
признаване за установено вземането на ищеца за главница в размер на
157 647,45 евро и вземането за останалата част от търсената лихва – над
сумата от 4 256,47 евро до пълния претендиран в заповедното производство
размер от 20 128,20 евро, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Л.Г. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „У.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
Район „В.”, пл.”С.Н.”, №* сумата от 1 883,07лв.,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 4 328,82лв.,
представляваща направени в исковото производство разноски, съразмерно уважената
част от иска, както и по компенсация за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред САС.
СЪДИЯ: