ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1344 27.05.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: двадесет и седми май две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 692 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи–Бургас, адрес гр.Бургас, ул.“Христо
Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, подадена чрез
гл.ю.к.Гергана Владимирова, против
решение № 389/29.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9678/2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на Д.Х.П.,
ЕГН **********, сумата от 1710.24 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 244.86 часа за периода от 14.11.2016 г. до 31.10.2019 г., които
часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с
коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска на 13.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 420 лв. за направените по делото разноски, като
иска е отхвърлен за периода 01.11.2019 г. – 13.11.2019 г. С решението ОД на МВР
- Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер
на 68.41 лв. и сумата от 190 лв. възнаграждение за вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение в осъдителната му част, като счита същото за
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Счита
се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен
на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и
несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази
разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно
часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът
неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба,
касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно
приложение на НСОРЗ. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ
статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1, в закона няма препращата
норма, която да дава основание за субсидиарно прилагане на КТ и издадените по
неговото прилагане подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ, като в ЗМВР е
обоснован различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. на служителите. Поради това се счита, че размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените наредби и заповеди на Министъра
на МВР. Счита се, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима, тъй като
не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки, предвидени в
ал.1 от същата – продължителността на нощното време да е по-малка от
продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е заработено
по трудови норми, като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР те са с
еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в МВР
не е налице работа по трудови норми. Счита се също, че районният съд не е
съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението
на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да
получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил
налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън
установеното работно време.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната му част и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Не се
правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Д.Х.П., подаден чрез
пълномощника адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на
специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на
изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен
труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради
което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата, като нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143. Сочи, че за процесния период
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 към дневен
такъв, води до извънреден труд от 244.96 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника със сумата от 1710.24 лв. Моли въззивния съд
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят
нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски
пред въззивната инстанция.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 692/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника ОД
на МВР – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец Д.Х.П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.