Определение по гр. дело №45738/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45224
Дата: 30 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20251110145738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45224
гр. С., 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110145738 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 295047/09.09.2025 г.,
с която от името на К. Д. А., ЕГН **********, против Агенция *******, са
предявени следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове: иск с
правно основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл вр. чл. 121 КТ вр. чл. 215, ал. 1 КТ за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 923,13 лева,
представляваща общия размер на командировъчни средства за дневни и пътни
пари за периода м.05.2025 г. – м.07.2025 г., от които: сумата в размер на 140 лв.,
представляваща дневни пари за периода 15.05.2025 г. – 31.05.2025 г., 320 лв. –
дневни пари за периода 01.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 120 лв. – дневни пари за
периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г.; сумата в размер на 195,04 лв., представляваща
пътни пари за периода 16.06.2025 г. – 30.06.2025 г., 148,09 лв. – пътни пари за
периода 01.07.2025 г. – 13.07.2025 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 09.09.2025 г., до окончателното плащане; иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата от 23,25 лева, представляваща общия размер на обезщетение за
забава върху главницата за периода от 01.06.2025 г. до 09.09.2025 г., формирана по
следния начин: 5,35 лв. – обезщетения за забава върху главницата от 140 лв. за
периода 01.06.2025 г. до 09.09.2025 г.; 8,60 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 320 лв. за периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 1,82 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 120 лв. за периода 01.08.2025 г. до
09.09.2025 г.; 5,24 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 195,04 лв. за
периода 01.07.2025 г. до 09.09.2025 г.; 2,24 лв. – обезщетение за забава върху
главницата от 148,09 лв. за периода 01.08.2025 г. до 09.09.2025 г.;
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
1
със задачи посочени в исковата молба, по което съдът ще се произнесе в първото
по делото открито съдебно заседание, като вземе предвид процесуалното
поведение на ответника.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.12.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът К. Д. А. твърди, че е дългогодишен служител на ответника, като
съгласно заповед № 1703/04.01.2019г. на Директора на Агенция „*******“,
считано от 07.01.2019г. заемал длъжността „началник на митническо бюро,
длъжностно ниво 6; ръководно ниво 6Б“ в ТД *******, с ранг V старши.
Излага, че със заповед № КС-5800-574/32-147487 от 15.05.2025г. бил
командирован за периода 15.05.2025 г. до 31.05.2025 г. от гр. С., с място на работа
ТД „*******“, МБ С. до гр. И. и обратно, със задача - извършване на мониторинг -
ДС „ *******„ ЕООД. Сочи, че в заповедта било вписано, че му се дължат дневни
пари в размер на 40 лева на ден и квартирни пари – до 85 лева на ден, като не било
посочено как ще се извърши пътуването до гр. И. и обратно до гр. С.. Твърди, че е
пътувал с личен автомобил с peг. № *******, като не е ползвал квартирни пари.
Твърди също, че като командирован е отработил 7 дни дневна и нощна смяна
съгласно актуализиран планов график към 15.05.2025г. за разпределянето на
служителите от ТД „*******“, в изпълнение на заповед № ЗТД-5800-
381/02.05.2025г. за изпълняващи служебните си задължения на територията на
данъчен склад ИНДСВGNСА00258001 на ЛС „*******„ ЕООД, гр. И. - месен май
2025г., поради което счита, че му се дължат 140 лв. дневни пари, по 20 лв. за 7 дни.
Излага, че за периода от 15.05.2025г. до 31.05.2025 г. е извършил разходи за пътни в
размер на 179.05 лева.
Твърди, че със заповед № КС-5800-694/32-169252 от 04.06.2025г. отново
бил командирован за периода от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г. до гр. И. и обратно,
като този път в заповедта не било посочено какви дневни и квартирни пари се
полагат на командирования и как да се извърши пътуването до гр. И. и обратно до
гр. С.. Твърди също, че като командирован е отработил 16 дни дневна и нощна
смяна съгласно актуализиран планов график към 12.06.2025г. за разпределянето на
служителите от ТД „*******“, изпълняващи служебните си задължения на
територията на данъчен склад ИНДСВGNСА00258001 на ЛС „*******„ ЕООД, гр.
И. - месен юни 2025г., поради което счита, че му се дължат общо 320 лв. дневни
2
пари, по 20 лв. за 16 дни. Излага, че за периода от 01.06.2025г. до 15.06.2025 г. е
извършил и разходи за пътни в размер на 205,50 лева, както и за периода от
16.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в размер на 195,04 лв.
Сочи, че съгласно актуализиран планов график към 16.07.2025г. за
разпределянето на служителите от ТД „*******“, изпълняващи служебните си
задължения на територията на данъчен склад ИНДСВGNСА00258001 на ЛС
„*******„ ЕООД, гр. И. - месец юли 2025г., е отработил 6 дни дневна и нощна
смяна за периода от 01.07.2025г. до 13.07.2025г., поради което му се дължат дневни
пари в размер на общо 120 лв. /20 лв. х 6 дни/. Излага, че за периода от 01.07.2025г.
до 13.07.2025 г. е извършил разходи и за пътни в размер на 148,09 лева, както и за
периода от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г. в размер на 195,04 лв.
Твърди, че посочените суми не са били заплатени от работодателя, поради
което предявява настоящите искове. Претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват предявените искове.
Ответникът поддържа, че считано от 07.01.2019 г., съгласно заповед №
1703/04.01.2019 г. на директора на Агенция „*******“, К. Д. А. заемал
длъжността „началник на митническо бюро“ в Териториална дирекция
*******.
След извършени структурни реформи в Агенция „*******“, със
Заповед № 2858/30.07.2021 г. на директора на Агенция „*******“, считано от
30.07.2021г К. А. бил преназначен на длъжност „началник на митническо
бюро“ в Териториална дирекция ******* (ТД *******), с място на работа
Митническо бюро С..
По силата на заповед № 3AM-642/32-111529/09.04.2025 г. на директора
на Агенция „*******“, с цел оптимизиране на контрола върху акцизните
стоки, подобряване събираемостта на приходите от акциз и намаляване на
дела на сивата икономика, митнически служители от дирекция МРР, ЦМУ и
от териториалните дирекции, за периода от 11.04.2025 г. до 30.06.2025 г., са
извършвани оперативни проверки /мониторинг/ в данъчни складове на
територията на страната за спазване на Закона за акцизите и данъчните
складове и нормативните актове по неговото прилагане.
На основание чл. 34, т. 1 и т. 4 от Устройствения правилник на Агенция
„*******“, в изпълнение на заповед № 3AM-642/32-111529/09.04.2025 г., както
и във връзка с т. I от заповед № 3AM-664/32-114796/11.04.2025 г. на директора
на Агенция „*******“, е издадена заповед № ЗТД-5800-450/32-
163517/30.05.2025 г., изменена със заповед № ЗТД-5800-482/32-
176221/10.06.2025 г„ и двете на директор на ТД *******, с които са
оправомогцени митнически служители да извършват контролните действия на
територията на данъчни складове, съобразно, утвърдени от директора на
Агенция „*******“ оперативни планове, с per. № 32-112130 от 10.04.2025 г.,
per. № 32-112131 от 10.04.2025 г. и per. № 32-112139 от 10.04.2025 г.
Сочи се, че съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за държавния служител, при
3
служебна необходимост органът по назначаването може да командирова
държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено
място, в рамките на същата администрация. Идентична уредба имало и в
Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция „*******“, утвърден със
заповед № ЗАМ-1876/32-1129916/31.12.2024 г. на директора на Агенция
„*******“, където в т. 4.4.1.9 е регламентирано, че при служебна
необходимост органът по назначаването може да командирова държавния
служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в
рамките на същата администрация. Командироването се извършва за не
повече от 30 календарни дни непрекъснато.
Редът и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от Агенция „*******“, били разписани във вътрешни правила,
утвърдени със заповед № ЗАМ- 854/32-191953/23.05.2023 г. на директора на
Агенция „*******“.
В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 20 ал. 1, т. 1 и т. 2, б. „б“
предложение второ от същите, командировъчни пари се изплащат срещу
предоставяне на надлежно попълнена, подписана и подпечатана заповед за
командировка; надлежно попълнена и подписана сметка на полагащите се
пътни, дневни и квартирни пари, придружена с фискална касова
бележка/фактура, удостоверяваща единична цена на горивото, както и извадка
от техническата документация за автомобила, издадена от производителя,
удостоверяваща разходната норма. От друга страна съгласно чл. 10, ал. 2 от
Вътрепши правила за реда и организацията на служебните командировки в
страната на служителите от Агенция ,*******“, не се смятали за
командировани служителите на Агенцията, в случаите, когато изпълняват
служебните си функции на териториите на определените със заповед на
директора на Агенция „*******“ райони за изпълнение на служебни
задължения за категория служители. Цитираната разпоредба се твърди, че е в
съответствие с нормата на чл. 6 от Наредбата за командировките в страната,
според която не се считат за командировани лицата, които изпълняват
служебни задачи в границите на населените места, където е работата им,
определено при възникване на трудовото правоотношение.
Поддържа се, чеСъс Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на
Агенция „*******“, 01.01.2025 г., е определено мястото на изпълнение на
държавната служба на служителите в структурата на Териториална дирекция
*******, както и мястото на работа и териториалния обхват (райони на
изпълнение на служебните задължения), а именно: т. 2 а) територията на
областите С., С. област, П., Б. и К. за директора на териториална дирекция в
Агенция „*******“ в ТД ******* и заместник- директорите на териториална
дирекция в Агенция „*******“ в ТД Митница С.; т. 2 б) територията на
областите С., С. област и П. за всички служители с определено работно място
в тези области и т. 2 в) територията на областите Б. и К. за всички служители с
определено работно място в тези области, в този смисъл е издадена и Заповед
№ ЗТД-5800-901/32-1130171 от 31.12.2024 г. на директора на ТД *******.
4
В т. 3 на Заповед № 1992/31.12.2024 г. на директора на Агенция
„*******“ било посочено: на служителите, които изпълняват задача или
служебни задължения извън населеното място, където се намира работното им
място, и в границите на териториалния обхват на района за изпълнение на
служебните задължения съгласно т. 2 от заповедта, се осигуряват автомобили.
Само при невъзможност да се осигури служебен транспорт, се заплащат
пътните разходи за обществен транспорт за отиване до мястото на изпълнение
на задачата и обратно въз основа на документи, удостоверяващи
извършването им (билети, фактури).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната на
командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се
заплащат дневни пари в рармер 40лв. за всеки ден командирова. 
Цитираната разпоредба урежда задължително условие командирования
да е „останал да нощува“, за да му бъде изплатени дневни пари в размер на 40
лева, което не е налице за периода на извършвания мониторинг описан по-
горе. В тази връзка се сочи още, че в случая ищецът е извършвал съответните
контролни действия в данъчни складове в границите на населените места,
където е и определеното му работно място, което, в съответствие с чл. 6, ал. 1,
т. 2 от Наредбата за командировките в страната, лицето не се счита за
командировано.
На К. А. са издадени 2 заповеди за командироване, както следва:
1. Заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025 г. /командироване за
срок от 15.05.2025 г. до 31.05.2025 г., до гр. И. и обратно гр. С./;
2. Заповед № КС-5800-694/32-169252/04.06.2025 г. /командироване за
срок от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г., до гр. И. и обратно гр. С./.
И двете заповеди били издадени от директора на ТД *******.
Със Заповед № ЗАМ-272/19.02.2019 г., изменена със Заповед № 3AM-
1366/26.08.2019 г., изменена със Заповед № ЗАМ-1889/14.12.2025 г. всички на
директора на Агенция „*******“, на директорите на териториални дирекции
са делегирани правомощия да командироват в страната служителите от
съответната териториална дирекция при служебна необходимост и при
спазване разпоредбите на чл. 86 от ЗДСл, чл. 310 от КТ, Наредбата за
командировките в страната и Правилника за вътрешния трудов ред в Агенция
„*******“.
Действително по първата заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025
г. са посочени дневни - 40 лв. на ден и квартирни пари до 85 лв. на нощ, но
при оформянето на приложената към заповедта „Сметка на полагащите се
пътни, дневни и квартирни пари“, саморъчно ищецът е зачеркнал поле 2 -
„Дневни пари“ и поле 3 - „Квартирни пари“, а в поле 4 - „Пътни, дневни и
квартирни пари - Всичко“ К. А. е изписал (цифром и словом) сума в размер на
179,05 лева, равняваща се на декларираните от същия транспортни разходи в
поле 1 - „Пътни пари“, графа - „при пътуване с ЛМПС“.
5
В заповед № КС-5800-694/32-169252/04.06.2025 г. не са посочени
разходи за дневни и квартирни пари, като приложената към заповедта „Сметка
на полагащите се пътни, дневни и квартирни пари“ е оформена по същия
начин, с единствена разлика в размера на сумата за декларираните
транспортни разходи, а именно 205,50 лева, същата сума ищецът е изписал
(цифром и словом) в поле 4 - Пътни, дневни и квартирни пари.
От изложеното по – горе, следвало да се направи извод, че изписването
на сумите в заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025 г. за дневни пари -
40 лв. на ден и квартирни пари до 85 лв. на нощ е техническа грешка, тъй като
при отчитането на командировъчните разходи, същите не са отбелязани,
респективно не са дължими на командированото лице.
Описаните по - горе заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025 г. и
заповед № КС- 5800-694/32- 169252/04.06.2025 г. били издадени, за да
послужат като основание за изплащане на направените от ищеца транспортни
разходи за периода от 15.05.2025 г. до 31.05.2025 г. и периода от 01.06.2025 г.
до 15.06.2025 г. с личен автомобил.
Не се спори, че посочените суми по заповед № КС-5800-574/32-
147487/15.05.2025 г. в размер на 179,05 лева и по заповед № КС-5800-694/32-
169252/04.06.2025 г. в размер на 205,50 лева, са изплатени, както е описал и
ищеца в исковата си молба.
В допълнение и в двете заповеди ищецът е изписал вида на ползвания
транспорт - „ЛМПС *******, бензинов, *******, както и мин. Разход на 100
км 9,8 л.“ и сам е изписал и пресметнал извършените разходи за посочените в
предходното изречение суми, в поле 1 - „Пътни пари“, графа - „при пътуване с
ЛМПС“, към „Сметка на полагащите се пътни, дневни и квартирни пари“,
неразделна част от заповед № КС-5800-574/32-147487/15.05.2025 г. и № КС-
5800-694/32-169252/04.06.2025 г.
По отношение на претендираните пътни и дневни пари за периода от
01.07.2025 до 13.07.2025 г. се поддържа становище, че не са налице издадени
командировъчни заповеди на ищеца К. А..
При направена справка в деловодната система се установило, че не са
били регистрирани искания от К. А. до ТД ******* за изплащане на направени
разходи през периода от 01.07.2025 г. до 13.07.2025 г., както и не са
представени разходооправдателни документи от ищеца за същия период, които
са основание за изплащане на пътни разходи при ползване на личен автомобил
или обществен транспорт.
В извод от горното и в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
командировките в страната и чл. 10, ал. 2 от Вътрешни правила за реда и
организацията на служебните командировки в страната на служителите от
Агенция „*******“, утвърдени със заповед № 3AM-854/32-191953/23.05.2023
г. на директора на Агенция „*******“, в случая не била налице възможност за
изплащане на дневни и квартирни пари на служителя, тъй като е изпълнявал
служебните си функции на територия, определена за място на работата му със
6
заповед на директора на Агенция „*******“.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 86, ал. 3 ЗДСл. и
чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма такива.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: че между него и ответника е налице
служебно правоотношение, че в изпълнение на служебните си задължения е бил
командирован от работодателя в периода от 15.05.2025 г. до 13.07.2025 г., както и че
ответникът за командированите дни му дължи дневни и пътни разходи в общ
размер на 923,13 лева, а при доказване на горепосочените факти в тежест на
ответника е да докаже положителният факт на заплащането на сумите.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на
обезщетението за забава.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Ф. В., специалност: Икономика - Бизнес
администрация, тел. *******.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
7
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
8
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна
експертиза да се призове за насроченото по делото открито съдебно заседание с
указания да работи по изготвяне на заключението по допуснатата екзпертиза.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9