РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Кърджали, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20235100100192 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от М.Х.М от с.Ш., общ.К.,
обл.К., чрез представител по пълномощие, с която срещу Прокуратурата на Република
България, гр.София, е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3,
предл.1-во от ЗОДОВ за сумата 30 000 лв., ведно със законна лихва от 18.11.2022г. –
дата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е оправдан по обвинение в
извършване на престъпление.
Ищецът М.Х.М твърди, че на 09.03.2015г. подал тъжба в РС-Момчилград, с
която повдигнал обвинение против А.М.Х. от с.Ш., общ.К., за престъпление по чл.130,
ал.2, вр. ал.1 от НК, като последният бил оправдан с присъда на РС-Момчилград,
потвърдена с окончателно решение на ОС-Кърджали, след което ищецът бил
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК
с постановление от 15.12.2016г., от която дата до 07.01.2019г. бил обвиняем, а в
периода от 07.01.2019г. до 08.07.2022г. бил подсъдим с взета спрямо него мярка за
неотклонение „подписка“ и по образуваното НОХД бил признат за виновен с наложено
при условията на чл.66, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“, с частично
уважаване на предявения от пострадалия граждански иск. След възобновяване на
производството по искане на ищеца, с окончателно решение на Апелативен съд-
Пловдив от 18.11.2022г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан в извършване на
престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК, с отхвърляне на предявения срещу него
граждански иск. Ищецът излага твърдения, че продължилото спрямо него повече от
1
седем години наказателно преследване, станало обществено достояние чрез
публикации в социални мрежи и в медии, се отразило негативно на психиката му, като
изпаднал в състояние на силен стрес, засегнато било доброто му име и чест, както и
професионалното му достойнство, чест и авторитет сред колегите му. За така
претърпените неимуществени вреди ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законна лихва от 18.11.2022г.
- дата на влизане в сила на съдебния акт, с който е оправдан в извършване на
престъпление, както и направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България чрез представляващ го по
право прокурор от ОП-Кърджали, в срока по чл.131 от ГПК с отговор на исковата
молба оспорва основателността на иска и конкретно, че в резултат на обвинението, по
което ищецът е оправдан, същият не е претърпял посочените в исковата молба вреди, в
частност между същите и незаконното обвинение да е налице причинна връзка, с
довод, че ответникът не може да носи отговорност за медийното разгласяване на
случая.Алтернативно, ищецът оспорва иска като завишен по размер, с оглед на
приложението на чл.52 от ЗЗД и постановките на т.II на ППВС N 4/1968г.
В съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа иска и
моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът чрез представляващ го по право прокурор от
ОП-Кърджали поддържа възраженията си срещу иска, моли за отхвърляне на иска,
респ. при уважаване на иска претендира за преценка на размера му съгласно чл.52 от
ЗЗД.
На основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, прокурор от ОП-Кърджали не взема
становище по иска и не изпраща прокурор в съдебно заседание.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Основанието на претендираното материално право по осъдителните искове е
вземане за осъществяване на отговорноста на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1-во от ЗОДОВ, като по делото от съда е признато за безспорно, че с
окончателно решение N 165 от 18.11.2022г. по н. д. за възобновяване N 383 по описа
за 2022г. на Апелативен съд – Пловдив е възобновено наказателното производство по
ВНОХД N 47/2022г. по описа на Хасковския окръжен съд, отменено е въззивно
решение N 85 от 08.07.2022г., както и изцяло първоинстанционна присъда N 260055,
постановена на 08.09.2021г. по НОХД N 326/2021г. по описа на РС-Кърджали, като
вместо нея подсъдимият М. Х. М. е признат за невиновен в това, че на 09.03.2015г. в
гр.Момчилград пред надлежен орган на властта – Районен съд-Момчилград, е набедил
А.М.Х. в престъпление по чл.130, ал.2, вр. ал.1 от НК, като е знаел, че е невинен и
набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НЧХД N 53/2015г. на РС-
2
Момчилград, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението
по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и е отхвърлен като неоснователен и предявеният
от А.М.Х. срещу М. Х. М. граждански иск в размер на 20 000 лв.
Наказателното производство, в т.ч. и досъдебното производство, спрямо ищеца
не приключва своевременно в кратки срокове –образувано е на 15.12.2016 г. и
продължава до влизане в сила на осъдителната присъда на 08.07.2022г., която
впоследствие по реда на възобновяването е отменена окончателно на 18.11.2022г., или
то продължава близо 6 години, като през голяма част от периода ищецът е с мярка за
неотклонение „подписка“, без да са налице данни поведението на ищеца да е причина
за тази продължителност и то да е попречило за изследване на всички въпроси от
предмета на разследването.
В изпълнение на указанията на съда, че в резултат на обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан с окончателно решение N 165 от 18.11.2022г. по н.
д. за възобновяване N 383 по описа за 2022г. на Апелативен съд – Пловдив, ищецът е
претърпял неимуществени вреди и обстоятелствата, релевантни за определяне на
размера на обезщетението за претърпените вреди - претърпените болки и страдания,
тяхната интензивност и продължителност, по делото от ангажираните гласни
доказателства - показанията на св.А. М. М. –син на ищеца и показанията на св.Е. Х. М.
се установяват следните обстоятелства: по време на продължилите дела в съдилищата/
РС-Кърджали, РС-Момчилград, РС-Кърджали, ОС-Хасково/ ищецът преживял лоши
години заради дела и обвинения, имал главоболие, изпитвал страх, стрес, имал кръвно,
бил неспокоен, хората в селото не искали да говорят с него и не го поздравявали,
защото бил обвинител, като бил притеснен също, че ще го уволнят от работа и заради
плащанията по наказателните дела, нямал пари, в продължение на осем години
изпитвал страх, че ще го убият, защото другата страна по делото - А. го бил заплашил
за това, а по новините в “БГ Кърджали“ дали, че е бил виновен и осъден на лишаване
от свобода. В изпълнение на указанията на съда, ищецът не установи, че
засвидетелстваното медийно разгласяване на случая е по причина поведението на
ответника, но към исковата молба е приложена медийна публикация от **.**.****г., с
която е разгласено осъждането на ответника за процесното набеждаване на друго лице
в извършване на престъпление пред орган на власт, както и наказанието, което му е
било наложено от пъвостепенния районен съд.
От неоспореното от страните заключението на съдебно-психиатрична
експертиза и изслушването му в съдебно заседание се установява, че преживяната от
ищеца стресова ситуация във връзка с воденото срещу него наказателно производство
не е достигнала до степен на изявена болестна симптоматика и поставянето на
клинична диагноза, като не са налични, а и не се откриват към изследването за целите
на експертизата, обективни данни за клинична психопатологична симптоматика, която
да нарушава личностовото и социално функциониране. Експертизата допуска, че в
3
периода на воденото наказателно производство, в т.ч. и в резултат на публикацията в
пресата, е възможно подекспертният да е преживявал субективен стрес, но без да е
развито клинично значимо разстройство.
Според чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. В ТР 5/2013 от 15.06.2015г. по т.д. N 5/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че тази
разпоредба е в глава „Основни начала” на Конституцията на РБ, от което следва, че
това е един от основополагащите принципи за функционирането на държавата, а
именно, че отговорността е на държавата, а не на отделните нейни органи и
длъжностни лица, като и разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ също изрично определя
държавата като длъжник по материалното правоотношение – тя отговаря за
причинените вреди. Прието е също, че по чл.2 от ЗОДОВ държавата в съответствие с
посочения по-горе конституционен принцип носи обективна отговорност за незаконно
причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Според чл.4 от ЗОДОВ
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице и отговорността на държавата се определя
съобразно всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Отговорността по
ЗОДОВ се основава на задължението на държавата да спазва правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и специалната отговорност на държавата
по чл.2 ЗОДОВ е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която
може и да е процесуално законосъобразна, с оглед това, че при обективната
отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината.
С оглед на горното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ е
доказан по основание и частично основателен по размер.Осъществен е фактическият
състав на чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ – спрямо ищеца е постановена влязла в
сила осъдителна присъда, с която е бил признат за виновен и осъден на наказание по
НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признат за невиновен и
оправдан. Установи се, че по времетраене на наказателното производство, продължило
близо шест години, ищецът бил притеснен, стресиран, изпитвал страх, подронен бил
авторитета му пред съселяни и познати, като обстоятелството, че срещу него се води
наказателно производство, както и резултатът от същото по осъдителната присъда е
станал достояние на широк кръг лица. В тази връзка следва да се има предвид, че
независимо от това, че в настоящото производство не се установи със свои нарочни
действия ответникът да е разгласил резултата от накзателното производство пред
първоинстанционния съд, именно в резултат на неговите действия, обуславящи
незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во от ЗОДОВ е станало
известно на определен кръг лица, главно на близките и съселяните на ищеца, че срещу
4
него се води наказателно производство, във връзка, с което неминуемо ищецът е
изпитвал неудобство и е пострадало доброто му име. Причинените на ищеца
негативни емоционални преживявания в резултат на незаконното обвинение,
представляващи неимуществени вреди, при отчитане на установената обичайна степен
на интензивност, както и продължителността им във времето, обусловена от
продължителността на наказателното производство, подлежат на парично
обезщетяване.
Съдът намира за справедливо, с оглед общоприетите критерии по чл.52 от ЗЗД и
при липса на доказани по делото предпоставки за намаляване на обезщетението или
изключване отговорността на държавата съгласно чл.5, ал.1, вр. ал.2 от ЗОДОВ, че
искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на 6 000 лв., която сума
според настоящата инстанция е достатъчна да обезщети претърпените душевни болки,
страдания, срам и унижения от ищеца в резултат на незаконното обвинение в
извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2022г. –
датата, на която ищецът е оправдан с окончателен съдебен акт, от която сам той
претендира тази лихва. За разликата над сумата 6 000лв. и до пълния му предявен
размер от 30 000лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати
на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. При това,с оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца платената по делото
държавна такса от 10 лв., както и заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, възлизащо на 200 лв., а по сметка на ОС-
Кърджали и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице
от 210.60 лв.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище гр. София, бул. В.
N *, да заплати на М. Х. М. с ЕГН **********, с.Ш., общ.К., обл.К., сумата 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
обвинение в извършване на престъпление по чл.286, ал.2, вр. ал.1 от НК, по което е
оправдан с окончателно решение N 165 от 18.11.2022г. по н. д. за възобновяване N 383
по описа за 2022г. на Апелативен съд – Пловдив, ведно със законната лихва за забава,
считано от 18.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 215 лв.,
представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
5
сумата 6 000 лв. до пълния му предявен размер от 30 000 лв..
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, със седалище гр. София, бул. В.
N *, да заплати по сметка на Окръжен съд-Кърджали сумата 210.60 лв.,
представляваща разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
6