Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр. Пазарджик, 16.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т.ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 64/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Л.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 33-0000203 от 18.12.2019 г., издадено от Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което за нарушение
на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС на основание чл.93 ал.1
т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАПр) е наложена глоба в размер на 2 000
лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това,
че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и излага обосновано становище за незаконосъобразност на
НП и неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. С АНП е депозирано становище, в което са изложени аргументи за
законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите изложени в същата и становището на процесуалния представител
на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на
25.11.2019 г., около 14,00 часа в гр. Пазарджик- Автогара Пазарджик, е
управлявал автобус „Сетра“ от категория М3 с рег. № ***,
като извършвал обществен превоз на пътници със заверено копие №
*********/01.01.2017 г. по редовна автобусна линия Пазарджик-Пловдив с час на
тръгване 14,00 часа от Автогара- Пазарджик с пътен лист № 5-43/25.11.2019 г.
издаден от „Ю.И.“ ЕООД клон Пазарджик, без копие на маршрутно разписание
заверено със свеж печат и подпис на Общината възложител по образец (Приложение
№1).
Горното било установено от служители на ОО „АА“-
Пазарджик, между които и актосъставителя св. Н.Р.. Констатираното съставлявало
нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба №2/103.2002 г. на МТС, поради което
срещу жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 269965/25.11.2019 г. в него
присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят
написал собственоръчно, че нямал възражения.
Въз основа на АУАН на 18.12.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 03.01.2020 г.,
видно от разписката към същото. Жалбата против НП била депозирана от
санкционираното лице пред съда чрез АНО, като била входирана в деловодството на
ОО „АА“- Пазарджик на 09.01.2020 г., поради което е и процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя св. Н.Р. и св. Г. Л., които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От показанията на св. Р. става ясно, че той и колегата
му Т.Г.на 25.11.2019 г. извършили проверка на Автогара-
Пазарджик. Тогава бил проверен управлявания от жалбоподателя автобус, който
обаче не бил собственост на дружеството, което имало удостоверение от Община
Пазарджик и издадено маршрутно разписание за превоз на пътници по линия
Пазарджик-Пловдив, а имено „Ю.И.“. МПС било регистрирано към лиценза на
дружество „С.Т.“. Установено било, че и водачът на автобуса- жалбоподателят Г.
също бил служител на „С.Т.“. Св. Р. констатирал също, че управляваният от
жалбоподателя автобус извършвал нерегламентиран превоз на пътници от гр.
Пазарджик до гр. Пловдив и обратно, тъй като дружеството, чиято собственост
било ПС нямало разрешение от Община Пазарджик за извършване на превоз по тази
линия. При проверката водачът не представил заверено копие със свеж печат и
подпис на Община Пазарджик на маршрутно разписание издадено за „С.Т.“. Поради
тази причина св. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН.
Пак от показанията на св. Р. се установи, че по време на проверката, св. Г.
Л.- управител на дружество „С.Т.“ представил заверено със свеж печат маршрутно
разписание за посочената линия, издадено от Община Пазарджик и отнасящо се за
дружество „Ю.И.“. Впоследствие, след съставяне на АУАН, бил предоставен и
договор, по силата на който процесният автобус и неговият водач били
прехвърлени към дружество „Ю.И.“. Този договор не бил взет под внимание от АНО,
тъй като след сключването му не бил представен в ОО „АА“ и по-конкретно
процесният автобус не бил отписан от регистъра към лиценза на „С.Т.“ и не бил
вписан в регистъра на „Ю.И.“, за да може да извършва обществен превоз на
пътници по посочената линия.
Св. Р. заяви също в показанията си, че не само процесния автобус, но и още
няколко автобуса, собственост на „С.Т.“ след извършване на проверката и
съставяне на АУАН, са били прехвърлени от това дружество на дружество „Ю.И.“ и
регистрирани съответно чрез ОО „АА“.
Показанията на св. Р. съдът намери за последователни,
логични и непротиворечиви с останалите събрани по делото писмени доказателства,
поради което и ги кредитира. Независимо, че този свидетел е в служебна
обвързаност с АНО, то няма причина неговите показания да не бъдат кредитирани,
още повече че не се установи този свидетел да има някаква причина поради която,
да вменява във вина на жалбоподателя деяние, което той да не е извършил. Още
повече, че самият жалбоподател при предявяване на АУАН сам е вписал в акта, че
няма възражения. Наистина той не е длъжен да се защитава веднага, но когато е
имал тази възможност и изрично е заявил, че не възразява срещу направените
констатации, то това е първата индиция, за това че той е реализирал вмененото
му нарушение. Това обстоятелство служи и за преценка достоверността на
изложените впоследствие обяснения от негова страна, както и ангажирани
доказателства, които в случая се явяват представения договор и маршрутно
разписание, както и показанията на св. Л. (л.8-11, л.29-30 от делото).
Видно от маршрутно разписание № 13108 на автобусна
линия Пловдив-Пазарджик, издадено от ИА „АА“, е че същото е възложено от Община
Пазарджик на дружество „Ю.И.“ ООД гр. София с Договор № 1634/22.12.2014 г. и със
срок на действие до 22.12.2019 г.
От Договор от 01.10.2019 г. за наем на пътнически
автобус, се установява че „С.Т.“ ЕООД гр. Пазарджик е предоставило на „Ю.И.“
ООД гр. София, под наем няколко автобуса, между които и процесният- „Сетра“ с рег. № ***. В този смисъл са и показанията
на св. Л.. Той обаче твърди, че тези документи е представил на контролните
органи още при проверката, които му показания в частта, че е предоставил и
въпросния договор, противоречат на показанията на св. Р..
Съдът намира, че дори и тези два документа да са били
представени по време на проверката, макар че договорът според съда е представен
едва с жалбата, което съответства и на показанията на св. Р., то това не
променя обстоятелството, че към момента на проверката жалбоподателят е
управлявал процесния автобус по процесната линия без да има съответното
маршрутно разписание за това, т.е. извършил е вмененото му нарушение. Това е
така, тъй като обществен превоз на пътници по посочената линия може да се
извършва единствено от превозвач, който притежава лиценз за извършване на такъв
превоз на територията на страната. По делото се установи, че такъв лиценз е
имало дружество „Ю.И.“, но не и дружество „С.Т.“.
Установено е безспорно, че управляваният от
жалбоподателя автобус е собственост на дружество „С.Т.“, чиито служител е и
въззивникът. Стана ясно също, че процесният автобус е бил вписан в регистъра
към лиценз на Общността, издаден на дружество „С.Т.“ виж справка на л.18 от
делото). Така сключеният договор за отдаване под наем на автобуса между двете
дружества, не може автоматично да регистрира този автобус към регистъра на МПС
към лиценза на дружество „Ю.И.“, нито може да се преотстъпи лиценза от едното
на другото дружество, по аргумент на чл.17 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
издадена от Министерство на транспорта, чл.9 ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари издадена от министъра
на транспорта и съобщенията и чл.8 ал.1 от ЗАПр. Първата правна норма урежда
редът, по който се издава лиценз и удостоверение за обществен превоз на
пътници, като разписва че ИА „АА“ води регистър за всички МПС към всеки лиценз
и се издава удостоверение за превоз на пътници за всяко ПС, включено в
регистъра. Алинея втора на чл.17 от Наредба № 33/1999 г. пък повелява, че едно
и също МПС може да се впише в регистъра само към един лиценз. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба № 11/2002 г.
Правната норма на чл.17 ал.3 и следващите от Наредба №
33/1999 г. пък разписват редът, по който се отписва от регистъра едно МПС, за
което е нужно заявление от превозвача и решение на изпълнителния директор на ИА
„АА“, при спазване на определена процедура. Това означава, че не е възможно
само по силата на сключен между „Ю.И.“ и „С.Т.“ договор за преотстъпване на
процесния автобус, последният да изпълнява въпросния превоз на пътници по притежаваното
от първото дружество разписание. Още повече, че издаденият на един превозвач
лиценз е личен и не подлежи на преотстъпване (чл.8 ал.1 от ЗАПр). В случая нито
е имало подадено своевременно заявление (преди проверката) от превозвача „С.Т.“
за отписване на автобуса от регистъра към лиценза на „С.Т.“, нито е имало
подадено заявление от „Ю.И.“ за вписване в регистъра към лиценза на това
дружество на този автобус, още по-малко решение на изпълнителния директор на ИА
„АА“ в тази насока.
При това положение автобус „Сетра“ с рег. № *** не е
бил вписан в регистъра към лиценза на „Ю.И.“ (превозвачът, който е имал
подписан договор с Община Пазарджик, съгласно който му е възложено изпълнението
на маршрутно разписание на автобусна линия Пловдив-Пазарджик) към момента на
извършената проверка на жалбоподателя. В този смисъл той не е имал правото да
извършва такъв превоз и в частност не е разполагал с маршрутно разписание от
възложителя да извършва превоз на пътници по тази линия към момента на
проверката. Поради това и водачът е реализирал вмененото му нарушение.
От писмените доказателства по делото, както и от
показанията на св. Р., се установи категорично, че едва след извършване на
проверката и съставяне на АУАН на жалбоподателя, превозвачът „С.Т.“ е подал
заявление за отписване на процесния автобус от регистъра към лиценза на
посоченото дружество (виж заявление на л.16-17 от делото).
Като въззивна инстанция по същество, съдът служебно
следи не само за материалната, но и за процесуалната законосъобразност на
обжалваното НП. При извършената такава, съдът намира, че в АНП при съставянето
на АУАН и издаването на НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила на ЗАНН, което да опорочава санкционния акт до степен, че да води до
отмяната му. В АУАН и НП нарушението е описано пълно и ясно. Посочени са всички
елементи от състава му. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
С оглед на всичко изложено до тук съдът приема, че в
случая по несъмнен начин е доказано, че жалбоподателят е осъществил вмененото
му нарушение и правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.93 ал.1
т.1 от ЗАПр, според която с глоба в размер на 2 000 лева, ако нарушението
е за първи път, подлежи на санкциониране водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Определеното
наказание е в абсолютния му размер, посочен от законодателя и няма правна
възможност той да бъде намален.
Съдът не споделя направеното от жалбоподателя
възражение, в смисъл че АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл.91
ал.1 т.1 от ЗАПр, а е следвало да го санкционира по ал.2 на същия член, тъй
като той не бил представил маршрутно разписание. В случая обаче,
повдигнатото административно обвинение е за това, че водачът е без издадено
маршрутно разписание и с оглед на направения по-горе доказателствен анализ,
правилно е бил санкциониран на основание чл.91 ал.1 т.1 от ЗАПр, защото е
извършвал процесния превоз без да има издадено маршрутно разписание, а не
защото не е представил такова, въпреки наличието на надлежно издадено за
процесния автобус. В този ред на мисли неоснователно се явява и възражението за
допуснато процесуално нарушение, за това че в описанието на нарушението не било
посочено, че не е представено при проверката маршрутно разписание, което било
представено по-късно.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр. Пазарджик
в настоящия си състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 33-0000203 от 18.12.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на А.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба
№2/15.03.2002 г. на МТС на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в
размер на 2 000 лева, като
законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: