МОТИВИ към
НОХД №526/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Ц.П. *** за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява затова,
че в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с
решение №417/03.06.2015 г. по гр. дело №3522/2015 г. по описа на PC
Пазарджик, изменено с решение №510 по гр. д. №782/ 2016 г. на ОС Пазарджик,
влязло в сила на 07.12.2016 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си Ц.Ц.П.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител П.С.Ш., съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
27 месечни вноски по 120 лв. за периода м. декември 2016 г.-м. февруари 2019 г.
Малолетната Ц.Ц.П., чрез
нейната майка и законен
представител П.С.Ш. е конституирана, като частен обвинител.
Подсъдимият не се явява.
Сл. защитникът поддържа
становище, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
Районният съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301
от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Ц.П. и свидетелката П.Ш. заживели на съпружески начала през
2013 г. в дома на свидетелката в гр.Пазарджик. От съжителството им през 2014 г.
се родило детето Ц.Ц.П., ЕГН **********. Четири месеца след раждането на детето
подсъдимият се изнесъл и заживял с друга жена. Впоследствие по силата на
решение №417/03.06.2015 г. по гр. дело №3522/ 2015 г. по описа на PC Пазарджик
(л. 13), изменено с решение №510 по гр. д. № 82/ 2016 г. на ОС Пазарджик,
влязло в сила на 07.12.2016 г. (л. 8-12) родителските права по отношение
на детето Ц.П. били възложени за упражняване на свидетелката Ш., а подсъдимият П.
бил осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка чрез неговата майка
и законна представителка свидетелката Ш. в размер на 120 лв.
Подсъдимият Ц.П. не плащал определената му издръжка, поради което
свидетелката П.Ш. завела изпълнително дело и така по нейна молба било
образувано изпълнително дело №20178890400163 по описа на ЧСИ Деница Станчева, per. №889, с район на действие ОС Пазарджик. От приложената информация от
въпросния ЧСИ е видно, че по посоченото дело била постъпила общо сумата от 663
лв. за месеците март, април и май 2018 г. по 221 лв., от които 519 лв. били за
взискателя, а 144 лв. за такси по делото към ЧСИ като не става ясно дали
платените суми касаят периода от м. декември 2016 г. или са за стария период от
2015 г., визиран в двете съдебни решения. Извън тези суми подсъдимият Ц.П. не
бил платил нищо по дължимата от него издръжка, поради което свидетелката Ш. ***
и била образувана настоящата преписка. По случая била
извършена предварителна проверка, а след това било образувано досъдебно производство
с постановление на РП Пазарджик от 10.04.2018 г.
.
От от м. декември
2016 г.-м. февруари 2019 г. подсъдимият дължи 27 месечни вноски по 120
лева или общо в размер на 3 240 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката П.Ш., както и писмените
доказателства приложени по делото.
При така установената
фактическа обстановка, при анализа на ясните и категорични доказателства, съдът
приема, че подсъдимият Ц.П.П. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, като в гр. Пазарджик, след като е бил осъден с решение
№417/03.06.2015 г. по гр. дело №3522/2015 г. по описа на PC Пазарджик, изменено с решение №510 по гр. д.
№782/ 2016 г. на ОС Пазарджик, влязло в сила на 07.12.2016 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Ц.Ц.П., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител П.С.Ш., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 27 месечни вноски по 120 лв. за периода
м. декември 2016 г.-м. февруари 2019 г. или общо дължима сума в размер
на 3 240 лева.
Съдът счита, че не
съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на
дължимата издръжка от страна подсъдимия, тъй като се установи, че подсъдимия е
в работоспособна възраст. През посочения
период от време е работил и е получавал трудови доходи. Задължението за
плащане на издръжка на родените от брака деца обаче е безусловно, особено след
като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подсъдимия не е
предприел действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, същата
се дължи дори детето да е живяло с майката в дома на подсъдимия. Освен това
подсъдимият се намира се в работоспособна възраст и не страда от психическо или
трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд, съдът прие, че
не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата издръжка.
Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец и за
съответния месец, за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи
за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена.
Частичните плащания на месечната издръжка, в
инкриминирания период, като обща сума за няколко месеца, а не ежемесечно, не
може да бъде приспаднато от сумата, представляваща неизпълненото задължение за
издръжка и по този начин да бъде намален периода на задължението.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Ц.П. за
извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и застрашават тяхното физическо развитие.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид положителните характеристични данни за същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът чистото
съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни, а като отегчаващи
– престъпната упоритост и трайното неглижиране по отношение на родителските
задължения.
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на подсъдимия Ц.П.П. следва да се наложи наказание по първата алтернатива на предвиденото за
съответното престъпление, а именно ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия и чистото съдебно минало,
съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Причините за извършването на престъплението,
следва да се търси в ниската степен на обществено съзнание и липсата на
родителска загриженост у подсъдимия по отношение на роденото му дете.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: