№ 733
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20212120103648 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на М. Й. ИВ. против ИВ. ГР.
ИВ., с която е предявен частичен иск по чл.30 от СК за сумата от 5000 лева, част от вземане
в общ размер от 23 500 лева, представляваща половината от стойността на дяловото участие
в „*** И.И.“ ЕООД, ЕИК – *******, в общ размер на 47 000 лева, придобито с принос на
ищцата по време на брака между страните.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска като неоснователен.
В съдебно заседание процесуалните представители на ищцата поддържат иска и
молят съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
М. Й. ИВ. и ИВ. ГР. ИВ. сключват граждански брак на *** г., като с решение №
****/28.05.2020 г. по гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, бракът
им е прекратен. По време на брака те живеят на адрес гр. ***.
През 2001 г. ответникът е вписан в търговския регистър на ОС – Бургас като ЕТ „***
– И.И.“. До 2007 г. ответникът работи в „***“ като началник диспечер по транспорта. Той и
ищцата, съпрузи към същия момент, през 2003 г. започват да се занимават с продажба на
дърва за огрев, като първоначално базата за дърва се намира в съседство на семейното
жилище, находящо се в гр. ***. Тъй като има оплаквания от съседи заради шум, И.и решават
да изместят базата за дърва. Поръчки за дърва приема и самата ищца.
На 08.04.2010 г. в търговския регистър е вписано дружеството „*** И.И.“ ЕООД, като
едноличен собственик на капитала в него е ответникът ИВ. ГР. ИВ.. На 14.04.2010 г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г., нот. дело № *** г. по
описа на нотариус Бинка Кирова, дружеството „*** И.И.“ ЕООД придобива от С. Й. Б. и И.
1
И. Р. срещу цена от 16 000 лева следния недвижим имот: дворно място – незастроено, с
площ от 1193 кв.м., заснето по кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Бургас, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин
на трайно ползване – за ниско застрояване, при граници и съседи: север – улица с
идентификатор ***.544; юг – ПИ ***.528 и ПИ ***.530; изток – ПИ ***.529, ПИ ***.524;
запад – ПИ ***.527 и ПИ ***.526. Същата 2010 г. ответникът декларира пред ТД – гр.
Бургас на НАП чист доход от дейността си като ЕТ в размер на 304,51 лева и чист доход
като земеделски производител в размер на 518,40 лева или общо 822,91 лева. Тъй като И.и
не разполагат с цялата сума за покупката от „*** И.И.“ ЕООД на дворното място, което да
служи като база за дърва, ищцата сключва договор за потребителски кредит, като
предоставя средствата на дружеството за закупуване на имота. Тя е наясно, че имотът ще
бъде закупен от дружеството.
На 13.05.2010 г. Община Бургас издава разрешение за строеж на „*** И.И.“ ЕООД за
ограда с височина 2.20 м – бетонови колове и мрежа на поземлен имот 112, извън регулация,
кв. Долно Езерово, идентификатор ***. На място реално е изпълнена ограда от
стоманобетонни колони и зид от бетонни блокчета. Същата е изградена с труда на бащата на
ищцата, на свидетеля Б. и съпрузите и е на стойност 10 350,24 лева. Изградени са и метален
(плъзгащ) портал и метална входна врата на стойност 1894,86 лева. Впоследствие се
изравнява теренът на имота отново от И.и, като се залива с бетон, като стойността на
бетоновата настилка е 6 922,74 лева. Първоначално в имота има каравана, в която се
приемат поръчките. Ищцата стои в тази каравана в свободното си време, когато не е на
работа в магазин „***“, и приема поръчките за дърва. Обикновено отива в базата за дърва
сутрин и около обяд или следобяд се прибира, за да се грижи за домакинската работа и за
децата на страните, които към същия момент са ученици. Ищцата е тази, която ходи на
родителски срещи и контактува с учителите на децата. Тя е тази, която пазарува хранителни
продукти за семейството, и поддържа семейното жилище чисто.
И. се грижи и за документацията на дружеството, като често ходи в Регионална
дирекция по горите – гр. Бургас („горското“ по думи на свидетеля Д. Й. К.). На 01.06.2012 г.
е сключен договор за безвъзмездно ползване на МПС между ищцата, в качеството на
наемодател, и „*** И.И.“ ЕООД, в качеството на наемател, по силата на който наемодателят
предоставя на наемателя моторно превозно средство за временно ползване, а именно:
товарен автомобил марка „***“, модел „***“ (бял) с рег. № ***. Уговорено е в договора
наетото превозно средство да се ползва за служебен автомобил, като не може да се
преотдава. С този автомобил ищцата пренася дърва до адреси, посочени от клиенти.
След няколко години в имота са построени едноетажна масивна постройка с размери
6,30 м на 9,70 м и хале от метална конструкция. Едната външна стена на постройката
съвпада със зида на оградата. Постройката е в добро състояние и поддържана. Измазана е с
фасадна мазилка, каменна облицовка и дървена ламперия. Покривната конструкция е
покрита с керамични керемиди. Постройката представлява предверие, от което се влиза в
малък коридор, водещ до две стаи и баня с тоалетна. Документи за постройката няма, а
стойността й е 39 100,10 лева.
През 2016 г. ответникът придобива чрез договор за доброволна делба два поземлени
имота с идентификатор *** и с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, първият с площ
от 8640 кв.м., а вторият с площ 7 333 кв.м., като двата имота са овощни градини. Ищцата
помага при обработването на овощните градини, като намира персонал, който да се грижи за
дръвчетата или да събира плодовете.
В счетоводството на дружеството „*** И.И.“ ЕООД към 31.10.2021 г. са отразени
следните дълготрайни материални активи (ДМА): поземлен имот с идентификатор *** с
балансова стойност от 16 000 лева; хале до офиса, изградено от тухли с ламаринен покрив и
голям портал с балансова стойност от 6381,13 лева; разходи за придобиване на дълготраен
актив (хале) с балансова стойност от 6569,57 лева; моторен трион с балансова стойност
757,93 лева. В счетоводството на дружеството не са отразени следните активи: основи с
масивна ограда с входна врата и метален (плъзгащ) портал; бетонова настилка върху терена
2
на имота; масивна сграда (офис), състояща се от две стаи, баня и тоалетна.
Стойността на активите на дружеството към 31.10.2021 г. (без основи с масивна
ограда с входна врата и метален (плъзгащ) портал, бетонова настилка върху терена на имота
и масивна сграда (офис), състояща се от две стаи, баня и тоалетна) е 86 533,56 лева, а
пасивите на дружеството към същата дата са в размер на 84 744,37 лева.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени и гласни доказателства (показанията на свидетелите Х. А.
К., Д. Й. К., Р. В. А.-С., С. Й. Б. и Н. Г. Д.), както и на заключенията на вещите лица по
съдебно-икономическа и съдебно-оценъчна експертизи.
Показанията на свидетелите са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Макар
свидетелят Д. да твърди, че не е виждал ищцата да се занимава с „този бизнес“ (продажба на
дърва) и да разнася дърва с „камионче“, тези обстоятелства се потвърждават от показанията
на свидетелите К., К. и А.. От друга страна, свидетелите на ответника (Б. и Д.) са виждали
ищцата в базата на дружеството, при това нееднократно.
Договор за безвъзмездно ползване на МПС е действителен и следва да бъде ценен от
съда. Той не е нищожен поради липса на реквизит (подпис на наемодателя), тъй като
нищожността при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право
може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ – аргумент от Решение №
115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и Определение № 182 от 6.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 1015/2020 г., II т. о. Безспорно сделката е търговска по смисъла на
чл.286, ал.1 от ТЗ, защото е сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие – превозното средство е товарен автомобил (необходим за разнос на дърва) и ще се
ползва като „служебен автомобил“. Установи си, че както ищцата, така и ответникът са
използвали товарния автомобил, т.е. от поведението на ответника следва, че не оспорва
действителността на изявлението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според разпоредбата на чл.30, ал.1 от СК при развод всеки от съпрузите има право да
получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от
вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и
той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или
с работата си в домакинството.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001
г., ОСГК допустим е иск по чл. 30 СК само за част от стойността на дяловото участие
(какъвто е предявен от ищцата), като делът на съпруга-нечлен (ищцата) се определя от
приноса й към вноската, а стойността на дяловото участие – към момента на определянето й.
Този иск се предявява в срок до една година от прекратяване на брака, като този срок
е преклузивен. Бракът между страните е прекратен на 28.05.2020 г., а искът е подаден в съда
на 27.05.2021 г., т.е. срокът е спазен и производството е допустимо.
Дяловото участие като съдружник с ограничена отговорност е изключено от
съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да
бъдат прехвърляни без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг
да има принос в придобиването им, но този принос не се предполага и следва да бъде
доказан, като той може да се изразява с труд, със средства, с грижите за децата или с работа
в домакинството.
Установи се по делото, че бракът между страните е прекратен през 2020 г. Установи
се също така, че ответникът, макар и все още ангажиран с трудов договор, започва през 2003
г. в качеството на ЕТ бизнес с дърва, като ищцата го подпомага активно както с труд, така и
с грижи за децата и работа в домакинството.
Установи се също така, че през 2010 г. е учредено дружеството „*** И.И.“ ЕООД, в
3
което едноличен собственик на капитала е ответникът и което „продължава“ дейността на
ЕТ „*** – И.И.“. Установи се, че ищцата е изтеглила потребителски кредит и е предоставила
финансови средства на дружеството на съпруга си, за да закупи то недвижим имот, който да
се използва за база. Впоследствие с труда и на ищцата в имота на дружеството са изградени
ограда от стоманобетонни колони и зид от бетонни блокчета, метален (плъзгащ) портал и
метална входна врата, изравнен е теренът чрез заливане на бетон, изградена е масивна
сграда (офис), състояща се от две стаи, баня и тоалетна. Оградата, порталът и изравняването
на терена са подобрения в имота, който е собственост на дружеството. Собственост на
последното е и масивната сграда на основание чл.92 от ЗС, тъй като не е установено друго.
Както вече се посочи, стойността на дяловото участие се установява към момента на
определянето й. Съотношението между активите и пасивите на предприятието е от
съществено значение при присъждане на част от стойността на дялово участие в дружество.
За да се определи стойността на дела на съдружник в дружество с ограничена отговорност,
следва от актива по счетоводния баланс, включващ стойността на дълготрайните
материални активи на дружеството /земя, сгради и др./, нематериални активи и
краткотрайни активи, да се извади тази част от пасива, която формира задълженията на
дружеството /без собствения капитал/. Това е сторено в хода на процеса със заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Тук се налага следното уточнение:
Вещото лице Х. посочи в проведеното на 19.01.2022 г. съдебно заседание, че
съгласно ЗСч всяка една стопанска операция, която води до промяна в имотното и
финансово състояние на дружеството, трябва да бъде отразена. Изравняването на двора,
собственост на дружеството, с бетон не е отразено като стопанска операция. Изграждането
на масивна ограда също не е отразено като стопанска операция. За офисна сграда, трайно
закрепена към терена на дружеството, няма отразяване.
Счетоводната практика при установяване на незаприходени активи, съгласно
счетоводните стандарти и ЗСч, защото става въпрос за ДМА в конкретния случай, е, че
заприхождаването на ДМА се урежда в Счетоводен стандарт № 16. Всеки актив, който
отговаря на условията да бъде ДМА, трябва да се заприходи в счетоводството, като
първоначалното му остойностяване е стойността на придобиването му. Ако няма такава
стойност или няма съответните документи за първоначалното му остойностяване, трябва да
се заприходи по справедлива стойност. Тъй като липсват по делото доказателства за
първоначалното остойностяване на изградената масивна ограда, ведно с метален портал и
метална входна врата, на положената бетонова настилка върху целия имот, който служи за
база, и на масивна сграда в имота, то тяхната справедлива цена е определена от съда чрез
заключението на вещото лице М. по назначената съдебно-оценъчна експертиза. В този
смисъл, стойността на активите на дружеството следва да се увеличи с 58 267,94 лева. Ето
защо стойността на дяловото участие на ИВ. ГР. ИВ. в „*** И.И.“ ЕООД по счетоводен
баланс към 31.10.2021 г., изразяваща се в разликата между активите на дружеството,
включващи стойността на дълготрайните материални активи на дружеството /земя, сгради и
др./, нематериални активи и краткотрайни активи, и тази част от пасива, която формира
задълженията на дружеството /без собствения капитал/, е 60 057,13 лева.
Според настоящия съдебен състав ищцата има еднакъв принос с ответника за
дейността на дружеството (търговия с дърва), както и за придобиване от дружеството на
недвижимия имот, служещ за база, както и за извършените подобрения в него и изграждане
на постройки, т.е. има право на половината от дяловото му участие в „*** И.И.“ ЕООД или
на сума в размер на 30 028,57 лева, но се твърди, че вземането е в размер на 23 500 лева.
Според т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В случая обаче срокът по чл.
31 СК е преклузивен, а не давностен. С изтичането му се преклудира правото на иск. Този
4
срок тече по отношение на цялото вземане. Предявяването на част от вземането с частичен
иск, не спира течението на преклузивния срок по отношение непредявената част от
претенцията. Съдът е служебно задължен да следи за това дали искът е предявен в
прекратителния срок – в този смисъл Решение № 297 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
509/2008 г., I г. о.
По настоящото дело е предявен частичен иск, поради което допустимостта на иск по
чл.30 от СК за разликата до пълния размер на вземането следва да се преценява към момента
на неговото предявяване.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцовата страна, които са в
размер на 1680 лева, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът няма право на разноски.
Изплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева с оглед
материалния интерес по делото и броя на проведените съдебни заседания не е прекомерно –
аргумент от чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. ГР. ИВ., ЕГН – **********, да заплати на М. Й. ИВ., ЕГН –
**********, следните суми: 5000 (пет хиляди) лева, представляваща част от вземане в
размер от 23 500 (двадесет и три хиляди и петстотин) лева, което е половината от
стойността на дяловото участие на ИВ. ГР. ИВ., ЕГН – **********, в общ размер на 47 000
(четиридесет и седем хиляди) лева в „*** И.И.“ ЕООД, ЕИК – *******, което дялово
участие е придобито с принос на М. Й. ИВ. по време на брака между страните, прекратен с
решение № ****/28.05.2020 г. по гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, в сила от същата
дата; 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5