Решение по дело №646/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 214
Дата: 11 октомври 2021 г.
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20212230200646
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Сливен, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200646 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 2359475 на ОДМВР гр. Сливен, с който жалбоподателят Т.
Н. Т. за нарушение на 21, ал.1 от ЗДвП е санкционирана с административно
наказание „глоба“ в размер на 600.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1, т.5 от ЗДвП
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който моли
съда на отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган, редовно призован не се
представлява в с.з., не е взел и становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 28.10.2018 г в 11.17 ч в обл. Сливен, на път II, в с. Злати войвода при
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място,
лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц220 с регистрационен номер СН
1
**** АС, собственост на Р.Д.Г., с ползвател жалбоподателяката, се движил с
94 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км/ч, доколкото техническото
средство дава отклонение в посочения размер). Нарушението било установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743сс, за което бил
издаден електронен фиш серия К № 2359475. За констатираното превишаване
на скоростта от 44 км/ч, на жалбоподателя в настоящото
административнонаказателно производство, на основание чл.189, ал.4, вр
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 600 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Процесният електронен фиш е изпратен на
Т. с отметка, че е непотърсен и дата на връщане 18.05.2020 год. Връчен е на Т.
на 11.05.2021 год.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок, но по същество е неоснователна. Съображенията на
съда за това са следните:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да
съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени
норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни
превозни средства. В конкретния случай процесният автомобил се е движил в
населено място, като скоростта, която не е следвало да превишава,
управлявайки лекия автомобил е била 50 км/ч. Жалбоподателят е нарушил
правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в
населеното място със скорост от 94 км/ч. при допустима такава в населените
места от 50 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и
осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на
нарушение по ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно, след
като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал
електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му фиксиран
размер - глоба в размер на 600 лева. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
2
Съдът намира, че при издаване на електронния фиш са спазени всички
законови изисквания. Съдебният състав не споделя възраженията за липсвата
на посочване на конкретен издател на електронния фиш и дата на издаване,
както и дата на получаването му, тъй като законът не поставя изискване за
това. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа
определени реквизити, а именно - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на
глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички
тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което,
съдът прие, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.
Съдът намира за неоснователни и направените възражения, че
електронният фиш е издаден при противоречие с чл. 34, ал.3 и ал.4 от ЗАНН.
Съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като сроковете, визирани в
чл.34 от ЗАНН са давностни и касаят съставянето на АУАН и издаването на
НП и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на
облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните
фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи
да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. Електронните
фишове са приравнени към наказателните постановления единствено по
последиците след влизането им в сила - чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда
и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването
им. Доколкото електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се
установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага
наказанието) сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Не са
приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като
електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно
постановление. Приложима е обаче абсолютната давност регламентирана
в чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
3
част на НК , доколкото в този закон не се предвижда друго. В глава ІХ
от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното
наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва
когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата
на чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други
наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата
алинея. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е предвидила обаче абсолютна
давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство,
отговорността се погасява. В цитираната разпоредба е посочено, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. В конкретния случай давността е три
години, а абсолютната давност, съобразно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е
четири години и половина от момента на извършване или довършване на
нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК . Нарушението е извършено на
28.10.2018 год., поради което нито относителната, нито абсолютната давност
за наказателно преследване са изтекли към настоящия момент.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че
административнонаказващият орган е следвало да състави фиш на
собственика, а не на ползвателя на автомобила. Разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителният извършител на нарушението.
Разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП предвиждат презумпция за отговорност на
лицето, на което реално е предоставено МПС - в случая ползвателя на МПС.
Тази презумпция може да бъде оборена от него ако друг е управлявал
автомобила. Видно от доказателствата по делото в СРМПС на процесния
автомобил в графа С 3.1 и С 3.2 като ползвател на МПС е вписана именно
жалбоподателката. Следователно тя е лицето, на което е предоставен
автомобила и тя носи отговорност съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП за извършено
нарушение с това МПС. Ако Т. не е управлявала процесното МПС в
посочените в ел.фиш дата и час, то за нея е съществувала възможността
предвидена в разпоредбатана чл. 189, ал.5 от ЗДвП да предостави в писмена
4
декларация по образец пред ОДМВР Сливен в 14 дневен срок данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС. По делото не бяха събрани доказателства за депозирането на такава
декларация. Ето защо, съдът намира, че в конкретия случай правилно именно
Т., като ползвател на автомобила, е била санкционирана с издадения
електронен фиш. /В този смисъл Решение от 16.07.2021 г. по к. адм. н. д. №
105 / 2021 г. на Административен съд - Сливен /.
С оглед всичкогореизложено, съдът намира, че при издаването на
процесния електронен фиш не са допуснати нарушения, нито на материалния,
нито на процесуалния закон. Електронният фиш е издаден при напълно
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и
доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба К № 2359475 на
ОДМВР гр. Сливен, с който Т. Н. Т. ЕГН ********** за нарушение на 21, ал.1
от ЗДвП е санкционирана с административно наказание „глоба“ в размер на
600.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП , като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5