№ 4312
гр. София, 16.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Костадинка К.а
СъдебниЕлена Г. К.
заседатели:Михаил Пл. Кишков
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
и прокурора К. Св. П. И. К. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Костадинка К.а Наказателно дело от
общ характер № 20221100203112 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява съдебен заседател Е.Г.К.. Същата е заявила, че закъснява с
няколко минути.
ПОДСЪДИМАТА С. С. Б. – явява се лично, редовно уведомена.
ПОДСЪДИМИЯТ Т. А. А. – явява се лично, редовно уведомен.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. М. – явява се лично, редовно уведомен.
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. А. – явява се лично, уведомен.
За подсъдимите С. С. Б., Т. А. А. и А. А. А. се явява адв. Д. П. от САК,
с пълномощно по делото.
За ПОДСЪДИМИЯ А. А. М. се явява адв. М. – с пълномощно по
делото.
За СГП се явяват прокурори К. С. П.
/съгласно заповед приложена по нохд/ и И. К..
За Министерство на финансите, като представител на Държавата се
явява юрк.Ц. О., с пълномощно по делото.
С оглед уведомяването, че съдебният заседател закъснява, съдът обяви
10 мин. почивка.
След обявената почивка, съдебното заседание продължава. Установи се
и присъствието на съдебен заседател К. и другия съдебен заседател. Съдът е в
пълен състав. Налице са и проверените преди това призовани за днес лица.
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като отчете становището на страните
и не намери пречки по хода на разпоредителното заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Снема самоличност на подсъдимите лица от ЛК:
С. С. Б., ЕГН ****, родена на **** г., в гр. София, с адрес по л.к.,
постоянен такъв: гр. София, ж. к. ****, живуща в гр. София, кв. Панчарево,
ул. ****, висше образование, неомъжена, управител на СБ Ф.К. ЕООД,
неосъждана.
Върна се личната карта.
А. А. А., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, с адрес по л.к.:
гр. София, бул. **** и настоящ адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул. ****, със
средно специално образование, управител на „Т.А.Т.“ ЕООД, неженен,
неосъждан.
Върна се личната карта.
Т. А. А., с ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. София, с адрес по
л.к.: гр. София, ул. **** и настоящ адрес: гр. София, кв. Панчарево, ул.
„****, висше образование, управител на „ТМ Ф.“, разведен, неосъждан.
Върна се личната карта.
А. А. М., ЕГН: **********, роден на **** г., в гр. Белоградчик, адрес по
л.к.: с. Крива бара, общ. Брусарци, обл. Монтана, основно образование,
грамотен, безработен, женен, по негови данни, осъждан преди 12-13 години.
Върна се личната карта.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимите в процеса и им даде право на
отводи.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата си, няма да правим
отводи.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Не правим отводи.
ЮРК. О.: Не правя отводи.
ПРОКУРОРИ П. и К. /поотделно/: Не правим отводи.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на лицата за становище по въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР П.: Считам, че с оглед така повдигнатото обвинение,
делото е подсъдно на СГС, също така считам, че към настоящия момент не е
налице основание за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
2
Считам, че на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които да доведат до ограничаване правото на защита на
подсъдимите.
Едновременно с това считам, че в обвинителния акт е допусната
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 248а от НПК, същата се
изразява в следното: В постановлението за привличане в качеството на
обвиняем на подсъдимата С. Б., предявен от разследващ орган е изписан
диспозитива, в който същата е привлечена за организирана престъпна група
по чл. 321 и за вторични престъпления по смисъла на чл. 255 в съучастие
заедно с другия подсъдим А. А.. Това постановление се намира в том. 344. В
обвинителния акт обаче е допусната, считам такава очевидна фактическа
грешка, като е изписано на стр. 55, че С. е извършила вторичното Д.ие по чл.
255 заедно със себе си, която грешка е повторена и на страница 75. Същата е
аналогична, като имам предвид, че С. е извършила Д.ието в съучастие със
себе си, което е невъзможна конструкция. В този смисъл Ви моля да дадете 7-
дневен срок по смисъла на чл. 248а за отстраняване на очевидната фактическа
грешка.
Считам че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане по реда на особените правила, моля да потвърдите взетите
мерки за процесуална принуда.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства и с оглед Вашия
съдебен акт във връзка с очевидната фактическа грешка, ще направя
изявление за насрочване на делото за друга дата.
Запознати сме с гражданския иск, моля същият да бъде допуснат,
считаме че няма да попречи на развитието на процеса.
ПРОКУРОР К.: Същото е становището ми като на колегата, благодаря
Ви.
ЮРК. О.: Уважаема госпожо председател, по визираните в
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК въпроси изразявам следното становище:
Считам, че делото е подсъдно на СГС, не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване процесуалните права
на обвиняемия или пострадалия – държавата в лицето на Министъра на
финансите. Считам, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по особените правила.
Считам, че не са налице предпоставки за разглеждане на делото при
закрити врата, не е налице необходимост от привличане на резервни съдии
или съдебни заседатели, не е налице необходимост за назначаване на нов
защитник, нямам искани яза назначаване на вещо лице, преводач или
тълковник, както и нямам претенции за извършване на съдебно-следствени
действия по делегация.
3
Считам, че тъй като е наложена мярка за процесуална принуда на
подсъдимите „парична гаранция“, в размер на 10 хил. лева, към настоящия
момент не са налице предпоставките за изменение на взетата мярка за
неотклонение на подсъдимите от „парична гаранция“ в размер на 10 хил. лева
в друга такава.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като за датата на
заседанието да бъдат призовани СГП, подсъдимите и техните защитници,
държавата в лицето на Министъра на финансите чрез юрк. Ц. О., както и
свидетелите от приложения към обвинителния акт списък по преценка на
съда.
Считам, че така предявеният граждански иск е своевременно предявен,
считам че няма да бъде пречка, която да доведе до отлагане на делото,
поради което Ви моля да го приемете за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
АДВ. П. /за подс. С. Б., Т. А. и А. А. /: Моето становище по въпросите,
които се коментират в разпоредително заседание, съвпада със становището на
представителите на държавното обвинение, с изключение на следните два
въпроса.
На първо място аз считам, че на ДП са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
моите подзащитни. Става въпрос за следното: аз ще изложа пред Вас
съображенията си в хронологията така както са в обвинителния акт за
удобство на всички страни.
На първо място на стр.2 от ОА 5абз. се сочи че облекченията в
данъчното законодателство свързани с вътрешнообщностното придобИ.е на
стоки от ЕС и реализацията им на територията на Република България, се е
отразило благоприятно върху търговията със стоки от всякакъв вид
включително и с хранителни продукти. Същото е посочено и на стр.3, 2 абз.
На стр. 5 от ОА 2 абз. отново се твърди че в случая в ОА е налице
данъчна измама по вътрешнообщностно придобИ.е на хранителни продукти.
На стр 7 и по- нататък в ОА пък се твърди търговия с петролни продукти и
горива на данъчен склад. Считам че това прави неясно обвинението и следва
ли моите подзащитни да се защитават за търговия с хранителни продукти,
вменява ли се такава, доколкото три пъти в ОА в неговата обстоятелствена
част се твърди такова, а едновременно се твърди престъпна дейност с
петролни продукти и горива. Този въпрос е съществен, защото е свързан и
друг въпрос, който аз многократно съм поставяла на ДП и въпросът е в това,
че има съществена разлика в продажбата и търговията на хранително стоки и
продукти и на акцизна стока, защото последната се регламентира и от
специално законодателство, освен това подлежи и на регламенти от други
закони и аз няма да излагам други подробни съображения за да не счетете, че
това е въпрос по същество, но аз моля да приемете, че в ОА е налице
4
противоречие по отношение на това какво вменява прокуратурата на моите
подзащитни, търговия с хранителни продукти или търговия с петролни
продукти, за каквото са обвинени в други части на ОА.
Моля да обърнете внимание и на обстоятелството, вкл. и на стр. 3 в ОА
е посочено, че данъчната измама разследвана в настоящия процес е
неправомерно формиране на данъчен кредит посредством хранителни стоки.
На стр. 2, 6 абз. се твърди, че предмет на изложеното е планирана и
осъществявана от обвиняемите в периода май 2014 до май 2015 г.
злоупотреба с режима на ВОП като престъплението било извършено от ОПГ в
периода от април 2014 г. до 13.05.2015 г., тоест уважаеми съдебен състав, в
едно изречение е налице противоречие и посочване на два различни начални
периода на престъпната дейност, които прокуратурата вменява.
На трето място, по отношение на подзащитният ми Т. А. в
обстоятелствената част на ОА е наличен само един абзац и това е абзаца на
стр. 10, втори, който съдържа противоречие както в себе си, така и с другите
твърдения в ОА.
На първо място се твърди, че моят подзащитен Т. А. отговарял за
Т.порта с горивата, като осигурявал Т.портни средства, наемал шофьори,
указвал местата за товарене и разтоварване, което предпоставя извършване на
една реална дейност по Т.порт, а едновременно с това в същия този абзац се
твърди и той е единствения абзац за подзащитния ми А., се твърди, че е
извършван фиктивен стоков поток и нереалност на доставките. При тези
твърдения в прокуратурата от една страна се твърди организация по Т.портна
дейност а от друга страна се твърди нереалност на сделките аз не мога да
организирам защитата на моя подзащитен и не мога да преценя за кое от тези
твърдения да го защитавам за това, че е извършвал реален превоз, понеже
обаче е син на подсъдимия А. А. или трябва да го защитавам за това, че са
извършвани нереални доставки. Само тук отварям една скоба, че в огромното
ДП въз основа на което е внесен този ОА има изключително много Т.портни
документи, което за мен, тази липса на яснота за какво да го защитавам, ми е
пречка да преценя дали да дадем съгласие за приемане на някои документи, за
неразпитване на някои свидетели, тъй като аз на практика трябва да
защитавам моя подзащитен и срещу двете твърдения.
И така формулирано обвинението за Т. А. не може да даде обема на
фактите, срещу които той следва да се защитава, тъй като те са различни.
В единия случай той трябва да се защитава за това, че макар да е син на
А. А. няма касателство към твърденията за баща му по обвинението по чл. 255
НК, а в другия случай трябва да се защитава срещу твърдението за
нереалност на доставките и съдът трябва да съобрази товарителниците,
кантарните бележки, меренето извършено на митниците и много други неща,
защото за Т.А. Т. ЕООД по делото са събрани както казах множество писмени
доказателства.
На следващо място уважаеми съдебен състав, макар и да не е мой
5
ангажимент защитата на А. М., в ОА на стр. 10 последен абзац, продължаващ
на стр.11 от ОА за него се твърди, че е собственик и пълномощник на други
дружества от типа „липсващ търговец“. Не се сочи кои са тези дружества от
типа липсващ търговец и дали те са свързани с липсващите търговци по
настоящото дело които са такива според ОА. Обаче, след като е неясно това
твърдение на прокуратурата за мен е неясно как да защитя моите трима
подзащитни срещу обвинението че са участници в ОПГ в която участва и М.
и за когото се твърдят участия в някакви други схеми с липсващ търговец.
На четвърто място, на стр. 12, 3 абз. в ОА се съдържа твърдение
„дружеството минимализирало данъчния си резултат с фиктивни доставки от
„Ф.Ч.К.“ ЕООД и „Т.Б.С.“ ЕООД“. Тук е неясно за кое дружество твърди
прокуратурата това за Г.С.А. ЕООД или за РДЦ О. ЕООД и не може да се
прецени срещу кои твърдения аз следва да защитавам тримата ми подзащитни
по обвинението за организирана престъпна група. Трябва ли да ги защитавам
по твърденията за Ф.Ч.К. ЕООД и Т.Б.С., впрочем твръденията за
минимализиране на данъчния резултат с фиктивни доставки ги има на стр. 11,
на стр. 13, на стр. 14 в ОА и от конструкцията на ОА на всички тези места не
става ясно прокуратурата за РДЦ О. ли възвежда това твърдение за
минимализиране или за П.Д. ООД, което може да видите на стр.11, за Г.С.А.
ЕООД на стр. 12, за Б.А. ЕООД на стр. 13 за Б.Х. ЕООД на стр. 14 в ОА,
защото уважаеми съдебен състав посоченото твърдение, освен че е неясно за
кое дружество се отнася, включва в себе си и твърденията за Ф.Ч.К. ЕООД на
стр.11 и 12 в ОА, Т.Б.С. ЕООД на стр. 13 два пъти, на две места. С.С. ЕООД и
П.И.Т. ЕООД на стр. 14 в ОА.
Тези ми доводи не са самоцелни защото ако не може да бъде определен
предмета на доказване и аз не мога да посъветвам клиентите си от някои от
диференцираните процедури по чл. 371 НПК и в коя от двете хипотези
евентуално биха могли да се ползват. Делото е изключително обемно и много
писмени доказателства са събрани по делото и при липса на яснота за
фактическите твърдения за които се основава обвинението аз не мога да
организирам защитата на тримата ми подзащитни в тая редакция в която е
внесен ОА в съда с общото твърдение за това че всички заедно, те, заедно с
четвъртия подсъдим са участници в организирана престъпна група.
Моля да съобразите в контекста на изложеното от мен, че и на стр. 14, 5
абз. в ОА е записано „освен така индивидуализираните юридически лица под
контрола на ОПГ били и всички други цитирани до тук фирми, които имали
участие в престъпната схема“ и възниква въпроса кои са „така
индивидуализираните юридически лица“, които са под контрол на ОПГ и тук
включени ли са Ф.Ч.К. ЕООД, и Т.Б.С. ЕООД и С.С. ЕООД и П.И.Т. ЕООД.
Пак на стр. 14 на ОА се твърди, че подаването на справки-декларации
по ЗДДС в повечето случаи било от един и същи ай пи адрес и това водело до
извод за организираност и планиране на дейността на организираната
престъпна група. От това твърдение на прокуратурата не става ясно за кои
6
справки-декларации се твърди това в ОА, кои са повечето дружества и кои са
онези дружества, които не са повечето, а са по-малкото. РДЦ О. ли визира
обвинението или обвинението визира другите дружества, за които са събрани
множество писмени доказателства: Р. О., Р. О., Г.П. О., преди малко
посочените от мен дружества и които са посочени в ОА: П.Д. ООД, Г.С.А.
ЕООД, Б.А. ЕООД, Ф. Д. ЕООД и Б.Х. ЕООД.
На следващо място твърденията за престъплението по чл. 255 от НК на
стр. 15 и сл. обвинението е дало дефиниция на понятия „данъчно задължено
лице“, „доставка на стоки“, „доставка на услуги“, „облагаема доставка“,
„данъчно събитие“ „данъчен кредит“ и други. В ОА на стр. 23 се твърди, че в
дневниците за покупки А. А.и С. Б. са отразили фактури с невярно
съдържание, което е послужило за съставяне за справка-декларация по ЗДДС,
в който е потвърдена неистина. В обвинението не се сочи кое е невярното
съдържание във фактурите, тоест пак не може да бъде направена преценка за
обема на фактите и твърденията, срещу които трябва да се защитават моите
подзащитни и това е за всяко едно от твърденията по чл. 255 от НК. На стр.
24 от ОА се сочи данъчен период март-юни 2014 г., то може да е техническа
грешка, но пак това води до неяснота кой е вменения период и респективно
фактическите твърдения за него.
От стр. 46 нататък, при описание на престъпленията по чл. 255 се
твърди „отразяване в дневник за покупки на данъчни фактури с право на
пълен данъчен кредит без да е налице доставка, прехвърляне право на
собственост или друго вещно право върху стоката“. Тук този въпрос има
връзка с както посочих в началото три пъти посочено в ОА за хранителните
продукти, които хранителни продукти спокойно могат да се прехвърлят,
разнасят и държат защото не са опасни и защото не са акцизна стока, която е
под различен режим, но аз считам, че това посоченото от мен на стр. 46
нататък в ОА, е едно допълнително затрудняване на защитата на моите
подзащитни и правото им да разберат за какво са обвинени.
На стр. 55 както посочи представителя на държавното обвинение за С.
Б. по обвинението по 255 НК се твърди, че тя като извършител заедно със
себе си е извършила престъпленията, същите престъпления за които е
обвинен и А. А. и тази грешка е допусната и втори път в ОА и аз считам, че тя
не може да се преценява като техническа грешка.
С оглед на тези съображения, които изложих пред Вас аз считам, че на
досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК да научат в какво
престъпление са привлечени като обвиняеми. ОА е неясен и не дава
възможност на всяко едно от лицата да разбере ясно и точно в какво
конкретно Д.ие, действие или бездействие се обвинява за да може да
организира адекватно защитата си.
В този смисъл считам, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246 от
7
НПК вр. ТР 2/2002 г и моля да съобразите цитираното от мен ТР т.4.2 от него.
Само ще маркирам, че съгласно това Тълкувателно Решение, прокурорът
следва да посочи в ОА фактите, които обуславят съставомерност на Д.ието,
участието на обвиняемия в осъществяването му, като липсата на посочване на
всички факти от тази категория, съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване
правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло
да доведе до предпоставки за допускане и на абсолютно процесуално
нарушение по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК, това според тълкувателното решение.
Последното, по което ще взема становище е и въпроса с гражданския
иск. На първо място аз считам, че гражданският иск ще затрудни процеса,
защото не само с оглед на презумпцията за невиновност, но и съществува
възможността някои от подсъдимите, които са с вторичните престъпления по
чл. 255 НК обвинени да бъде оправдани, но не това е най-големия ми
аргумент за неприемането на гражданския иск.
Моля Ви да съобразите във връзка с твърдението ми за гражданския
иск това, че в делото са събрани доказателства за това, че за инкриминирания
период са издадени ревизионни актове както следва: Ревизионен акт № Р-
222218150011434-091-001/20.06.2016 г. издаден от Р.Г.Я. и Е.Б.М.. Ревизията
е за данъчен период напълно съвпадащ с инкриминирания 01.03.2014 до
31.03.2015 г. Същият този ревизионен акт е отменен с Решение № 32 от
10.01.2017 г на Директор „Дирекция обжалване и данъчно осигурителна
практика“ - София при ЦУ на НАП. Второ ви моля да съобразите и
Ревизионен акт № Р-22002217000594-091-001/28.05.2018 г. издаден от Р.Я.
- началник сектор и възложител на ревизията и П.Н.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите. И в този ревизионен акт периода пак е 01.03.2014 до
31.03.2015 г. този Ревизионен акт е потвърден с Решение № 1856/30.11.2018
г., с което е потвърден и ревизионен акт за поправка с № П-16002418105354 и
той издаден от Р.Я. и П.Г. и в това Решение № 1856 в него е посочено, че
подлежи на обжалване. На мен ми е служебно известно че в АССГ има
образувано дело, което е още висящо по тези ревизионни актове, които са със
същия периодтоест доколкото има издаден ревизионен акт, един отменен,
после издаден един нов, който е бил поправен, който е бил обжалван и в
момента АССГ гледа едно висящо производство по този акт, аз считам, че не
следва да се дава възможност за поредно изпълнително основание на НАП,
тъй като така или иначе вече е налице едно висящо производство. И само за
удобство на съда всички тези актове, които цитирах пред Вас и които са
налични по делото, но не е ясно в кой от томовете се намират, представям
тези ревизионни актове и решения, на които се позовах, отделно на хартиен
носител, именно във връзка с Вашата преценка, че не може въпросът с
гражданския иск и с претенцията на НАП да се разглежда в няколко отделни
производства.
И последно моля по отношение на тримата ми подзащитни да отмените
мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
8
страната“, като в подадена молба по делото по времето когато се разглеждаха
делата от СНС, в съдебно заседание съдът отмени тази забрана като аз към
молбата съм представила писмени доказателства касаещи моите подзащитни,
техните деца и пътувания свързани с децата им в чужбина, аз Ви моля да се
произнесете като отмените забраната за процесуална принуда, като
съобразите, че с определение на СНС, 11 състав, тази мярка за процесуална
принуда беше отменена до 30.09.2022 г., като съобразите, че е изминал
изключително дълъг период от вменената им престъпна дейност, моите
подзащитни винаги са имали изрядно процесуално поведение както имат и
пред Вас, с оглед на което, моля да измените тази наложена забрана за
напускане пределите на Република България.
Както казах, във връзка с допуснатите на досъдебното производство
процесуални нарушения, аз не мога да взема становище, не мога и да ги
посъветвам моите подзащитни да се ползват от някоя диференцирана
процедура, защото съществува неяснота дали следва да включим в обема на
делото и в доказателствата на нашите твърдения акцизното законодателство
или това, което се отнася за хранителни продукти, не мога да организирам по
никакъв начин защитата на подсъдимия ми Т. А. вече казах поради кои
твърдения, та с оглед на това, считам че производството по начина, по който е
внесен ОА може да се развие единствено по общия ред.
ПОДС. С. Б., Т. А. И А. А. /поотделно/: Поддържаме становището на
адв. П..
АДВ. М.: Изцяло поддържам изложеното от колегата и за ще бъде
кратка, тъй като тя беше доста обстоятелствена. По отношение на въпросите,
които се разглеждат в настоящото съдебно заседание, подсъдно ли е делото
на съда, считам че с оглед измененията на НК, то очевидно делото е подсъдно
на СГС.
Не считам, че налице основания за прекратяване и спиране на
настоящото производство към настоящия момент.
По отношение на допуснато на ДП процесуално нарушение също
считам, че настоящият ОА не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК като
също ще се позова на ТР 2/2002г.
Считам, че е налице съществено противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на ОА, най-вече по отношение на
периода на престъпна дейност. Както и колежката вече каза, на стр. 2 от ОА е
посочено, че престъпната дейност започва от май 2014 г. до месец май 2015 г.
а обвинението на моя подзащитен е от април 2014 г. до май 2015 г. В ОА в
обстоятелствената част, по отношение на всеки един от данъчните периоди
липсва посочване за периода от април 2014 г., същият започва от май 2015 г.
Освен това считам, че обвинението спрямо моя подзащитен единствено
за участие в организирана престъпна група, не съдържа изискуеми по смисъла
на закона и на ТР реквизити, доколкото не е посочено както в обвинението,
така и в обстоятелствената част,тъй като прокурорът, макар че е повдигнал
9
толкова тежко обвинение за престъпление спрямо моя подзащитен е бил
доста постен в обвиненията си спрямо него, тъй като не става ясно с кои свои
действия или бездействия, обвиняемият М. е извършил престъпното Д.ие, за
което му е повдигнато обвинение. Както и колегата каза, действително не са
посочени фирмите, на които той е собственик или управител, с които се
твърди, че са извършени действията по приспадане на ДДС.
От друга страна, считам че правилно и колегата изрично ви посочи, че в
ОА на множество страници са посочени търговия с хранителни продукти, а
пък от друга страна се говори за търговия с петролни такива, това е
съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено, поради
което моля да върнете делото на прокуратурата. По отношение на взетата
мярка за процесуална принуда нямам искания за изменение. Искания за
събиране на доказателства нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Поддържам казаното от защитата ми.
ПРОКУРОР П./реплика/: Действително на посочените страници от
страна на защитата са изписани хранителни продукти, но моля да имате
предвид, че в тази част на ОА е посочено единствено начина на облагане на
сделки с ВОП, а той е идентичен и за хранителни продукти, за горива и за
всички други видове стоки. В тази част на ОА са изписани как се формират
данъчни кредити, как се осчетоводяват тези търговски сделки. Прокуратурата
е повдигнала обвинение за конкретни сделки, за конкретни доставки за които
твърдим, че не са реални и в резултат на неправилното осчетоводяване се е
формирал този неследващ данъчен кредит за РДЦ О..
Относно периодите в които защитата твърди, че има несъответствие,
моля да имате предвид, че справките-декларации по ЗДДС, които са
инкриминирания документ се подават до 14-то число на месеца следващ
съответния данъчен период.
В този смисъл прокуратурата твърди, че организираната престъпна
група е действала преди подаването на документите с невярно съдържание,
имам предвид справките-декларации в предходния месец и именно в този
предходен месец тя е подготвила счетоводните документи - фактурите и
счетоводните регистри, имам предвид дневниците за покупки и продажби,
които са обективирани в следващия месец, когато са подадени пред органите
на данъчната администрация.
По отношение обвинението на А. М., същият няма повдигнати
обвинения за данъчни престъпления, а за участие в ОПГ, като подробно
считам че са изписани в ОА неговите действия, като участник в тази група. В
този смисъл моля да приемете че ОА съдържа всички изисквания съобразно
процесуалния закон и отговаря на ТР № 2.
Прокуратурата не се противопоставя да бъдат отменени мерките за
процесуална принуда „напускане пределите на страната“. Действително,
подсъдимите са имали добро процесуално поведение и считам, че това няма
да попречи на развитието на процеса.
10
ПРОКУРОР К./реплика/: Считам, че уводната част на ОА изяснява
същността на ВОП в рамките на ЕС, като цяло касае търговията с всякакъв
вид стоки, не само с хранителни продукти. Мисля, че на всички до този
момент би трябвало да бъде ясно, че разследваме и процесно дружество по
настоящото дело е РДЦ О. ЕООД. Изброените от защитата дружества са
такива контролирани от тях и използвани в механизма на данъчната измама а
именно във връзка с ВОП и прикрИ.е на действителния получател на
данъчното предимство, а именно ползване на данъчен кредит по ЗДДС. По
отношение на твърденията за фактури с невярно съдържание искам изрично
да посоча, че обвинението е категорично и ясно в частта си, в която са
възведени данъчните периоди и Д.ия.
Касае се за документи с невярно съдържание, а именно дневниците за
покупки, в които РДЦ О. отразява фактури за съответните периоди. Самите
фактури обективират нереални доставки, които са изрично посочени в
абсолютно всеки един пункт от обвиненията, за всеки един от подсъдимите.
Така, че документи с невярно съдържание са дневниците за покупки а не
фактурите. По отношение на твърденията за неяснота на обвиненията на Т. А.
и обвинението на А. А. М., както каза и колегата обема е достатъчно ясен и
формулиран в своите граници - участие в ОПГ съвместно със С. Б., А. А. и А.
М., за Т. А. за извършване на данъчно престъпление по чл. 255. Не считам, че
има неяснота по отношение на това, че същите са участвали в ОПГ създадено
за извършване на престъпление по чл. 255, без да е необходимо същите да се
защитават за конкретно престъпление по чл. 255, такова не е възведено нито с
повдигнатите им обвинения, нито в диспозитива на ОА. Това важи и по
отношение на А. М., който също е привлечен за престъпление по л. 321
съгласувано да вършат в страната и в чужбина с А. А., С. Б. и Т. А.
престъпления по чл. 255 НК, без да се налага да бъде доказано
престъплението по чл. 255 НК по отношение на подсъдимия А. М..
С оглед на което Ви моля, освен констатираната очевидна фактическа
грешка, за която помолихме в нашата встъпителна реч по въпросите на
разпоредителното заседание, да насрочите делото или да ни предоставите
възможност тя да бъде отстранена, без да бъдат обсъждани другите
обстоятелства, които бяха коментар от защитата.
АДВ. П./реплика/: Казаното от представителите на държавното
обвинение щеше да е вярно ако в ОА не беше изрично посочено и Ви моля да
го съобразите, на стр. 3 около средата, изрично е посочено, че данъчната
измама в настоящия процес е тази от вида неправомерно формиране на
данъчен кредит посредством деклариране на привидни доставки по ВОП с
предмет търговия с хранителни продукти. Същото нещо е написано изрично
на стр. 5 и там прокуратурата твърди, че в случая за който по-долу иде реч, по
обрисуваната класическа схема липсващи търговци и брокера налице данъчна
измама при ВОП на хранителни продукти. Изрично на две места в ОА, е
посочено в обстоятелствената част, че моите подзащитни, тоест всички лица,
са обвинени за хранителни продукти. И пак казвам, режимът е различен
11
когато говорим за горива.
Днес не си спомням дали прокурор К. или прокурор П. заявиха че в ОА
никъде не се е твърдяло , че са с невярно съдържание фактурите. Ми аз
произволно отворих ОА на стр. 39 и там най-долу пише „фактури с невярно
съдържание, фиктивен поток“ същото е и на други места в ОА. Аз оставам с
впечатление, че и прокуратурата не е наясно кой е документът с невярно
съдържание – справките-декларации, дневниците или фактурите. И още една
реплика имам по отношение на казаното то прокурорите, че тези описани
фирми били под контрола на моите подзащитни, ами това е едно твърдение,
което даже го няма в обвинителния акт и за когато щом прокуратурата го
твърди по този начин, аз зададох въпроса не случайно, кои са тези фирми, за
които това се твърди, дали са фирмите по обвинението, за които ни обвиняват
с някакви фактури или са посочените без никаква връзка с обвинението на
стр. 11 - ФЪРС ЧАЙС КОМЕРСИАЛ, на стр. 13 - Т.Б.С., С.С. на стр. 14, тоест
днес едва прокуратурата твърди някаква свързаност, някакъв контрол на
моите подзащитни на някакви фирми и аз не знам срещу кои тези фирми да ги
защитавам, тези по обвиненията по чл. 255 или всички онези описани в ОА.
ПРОКУРОР К.: Няма пречка да бъде отменена забраната за напускане
пределите на страната. Няма какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като изслуша становището на
страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК, намира следното:
Общо е становището на страните, че делото е подсъдно на настоящия
съд. Липсват възражения по това независимо от промяната на нормативната
уредба във връзка със закрИ.ето на СНС, както и други обстоятелства с оглед
преходните разпоредби в закона, тоест относно спор за това дали пред СНС е
било проведено разпоредително заседание по това дело, което по някакъв
начин да препятства прекратяването му там и изпращането му на СГС за
разглеждането му.
Доколкото от материалите в делото е видно, че ход на разпоредително
заседание пред СНС не е бил даден, тъй като са били налице процесуални
пречки за това. СНС се е произнесъл единствено по изрично искане от
подсъдимите С. Б., А. А. и Т. А. за разрешаване временно напускане
територията на страната, тоест вдигане на ограничението изпълнявано по
отношение на тях - „забрана за напускане пределите на страната“ за съответен
период, за което се съдържат протокол и определение в тази връзка, като
същите следва да се завърнат в страната до 30.09.2022 г., с оглед на което и
становището на съдебния състав е, че делото му подсъдно, не само с оглед
посочените процесуални въпроси, но и с оглед повдигнатото обвинение.
На следващо място липсват основания да се счита че следва да се
прекрати или спре наказателното производство, съдът не констатира такива
основания.
12
По отношение на т. 3, доколкото точките следват порядък в
разпоредбата на чл. 248, ал.1 НПК, различно е становището на явилите се в
днешното съдебно заседание лица, досежно това дали на ДП е било допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и да налага
връщане на делото в предходната му фаза за отстраняване. СГП чрез явилите
се прокурори в днешното съдебно заседание застъпват становище, че е налице
очевидна фактическа грешка в ОА досежно коментирания пункт от
обвинението на С. Б., за което е уредена изрична процедура в НПК за
отстраняването на тази очевидна фактическа грешка и в тази връзка съдът да
процедира по този начин, чрез даване на срок за отстраняването й, като
претендират, че не са допуснати на ДП съществени отстраними на тази фаза
на процеса нарушения, които да са ограничили правата на подсъдимите.
Представителя на министерство на финансите, тоест на държавата, юрк.
О. счита, че не са налице данни сочещи на допуснати на тази фаза на процеса
нарушения и се присъединява към становището на прокуратурата по този
въпрос.
Адв. П. и адв. М. заемат обратното становище, както и техните
подзащитни като излагат подробни твърдения, по-подробни адв. П., с оглед
възведените пунктове по отношение на нейните доверители и по-краткото
становище на адв. М., с оглед единствения пункт по отношение на А. А. М. в
ОА, за това че на ДП е допуснато съществено отстранимо на тази фаза на
процеса нарушение и е ограничило съществено правата на подсъдимите да
организират защитата си, да се бранят срещу фактите, липсват данни за
механизма който е приела прокуратурата относно извършване на Д.ието, като
изложените в ОА твърдения се сочи, че са противоречиви, нелогични и
некореспондиращи с конкретните пунктове от обвинението досежно А. и Б.,
повдигнато по отношение на тях по чл. 255 НК. Цитират се изречения в ОА и
се посочват страници, абзаци, в които защитата, счита че прокуратурата е
изложила неясно своята теза дотолкова, че пречи за организиране на
защитата, заемане на позиция по останалите въпроси, които следва да бъдат
обсъдени днес, включително и делото по какъв ред делото да се разгледа,
оглед възможността да бъде заета позиция за някоя от диференцираните
процедури, включително и тази по чл. 371, т. 1 НПК. На следващо място
защитата претендира, че с оглед тази неяснота е невъзможно този ОА да
сложи началото на процеса, така че в него да се очертае ясно предмета на
делото и подлежащите на установяване обстоятелства.
Адв. М. заема същото становище, досежно своя доверител и
възведеното по отношение на него обвинение, както и липсата на яснота
относно фактите, които се твърдят по отношение на М. в ОА дотолкова, че
същият е в невъзможност да се брани.
В правото на реплика и двете страни оспорват заетите позиции по
отношение на този въпрос като излагат собствени версии и трактовка на
13
изложеното в ОА.
Съдът, след като изслуша тези становища и съобрази том 344 от ДП
съдържащ постановления за привличане на обвиняемите лица, актуални
такива, както и цитираното ТР № 2/2002г., включително и разпоредбата на чл.
249 от НПК, която също визира кои нарушения са съществени намира, че ТР
№ 2/2002 г. не влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 249 НПК и
продължава да е приложимо и следва да бъдат взети предвид постановките в
същото именно във връзка с разпоредбата на чл. 249 от НПК.
При това положение съдът също счита, че на ДП са допуснати такива
съществени нарушения, които освен че са отстраними само на тази фаза на
процеса, то и съществено ограничават правото на защита на подсъдимите
лица, което им е гарантирано, тъй като в ОА липсва яснота на първо място, и
една последователност относно времето, мястото и участвалите лица в
твърдените Д.ия от прокуратурата, за какъв период се твърди че същите са
били извършени, кои лица са участвали, а досежно лицата липсва
последователност, яснота и непротиворечивост какво се твърди да са били
извършили, дали в рамките на организирана престъпна група или като
самостоятелни Д.ия и кога, и в каква конфигурация.
Що се касае до твърдението на прокуратурата че е налице очевидна
фактическа грешка по отношение на пункта за С. Б., съдът не се съгласява с
това становище, това би било налице в друга някоя хипотеза, в която
очевидна фактическа грешка би се разкР. на пръв прочит докато в конкретния
случай съдът и страните биха били поставени в положение да тълкуват волята
на държавното обвинение, което е недопустимо по отношение на това С. Б. с
кое лице се твърди да е участвала, в каква конфигурация в конкретното Д.ие,
което й е повдигнато. Това наред с останалите нарушения прави невъзможно
уважаване искането на СГП за даване срок по смисъла на НПК за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в ОА защото това не е така.
На следващо място защитата е права, че досежно А. А., както и А. А.
М., почти не са изложени никакви обстоятелства, факти, а е възведено
твърдение за участието им в организирана престъпна група, а по отношение
на фактите, които въобще са описани за тях двамата, те си противоречат
дотолкова, че очевидно е че лицата няма как да организират защитата.
Вярно е, че обемът на делото е голям, както и че в този случай
прокурорът се е стремил да опише това, което счита за нужно в ОА, но той
има необходимо по закон съдържание и в случая по-скоро следва да се
стреми към точност, последователност, логичност и яснота, отколкото към
обем на съдържанието му, за сметка на посочените по-горе от съда признаци,
които в конкретния случай са довели до неяснота не само за страните
очевидно с оглед на изложените твърдения в днешното съдебно заседание, а и
за съда като цяло да разбере какво се твърди в ОА и какво е извършило всяко
едно от лицата изправено пред съда, да очертае ясно предмета на доказване
по делото, каквато функция е главна за ОА.
14
Освен това защитата е права по отношение на това, че са изложени
данни и са цитирани обстоятелства относно ВОП за други продукти, които не
става ясно дали прокурорът твърди, че имат отношение към престъпната
деятелност, която е описана в ОА или нямат или са такива от теоретична
гледна точка, с оглед възприетия от него начин да изложи обстоятелствата,
които е счел за нужно.
В тази връзка този въпрос също следва да се изясни както и въпроса кой
документ се счита по отношение пунктовете по чл. 255 ал 3 за А. и Б. дали се
счита че е с невярно, неистинско или друго съдържание, регистрите,
дневниците, фактурите, респективно кой от документите какво отношение
има към претендираната престъпна деятелност на тези двама подсъдими,
което да корелира не само в диспозитивната част на ОА, но и в
обстоятелствената му при описване на тези конкретни Д.ия, като прокурора
продължава да твърди, че са извършени такива от страна на тези двама
подсъдими, трябва да опише по какъв начин е станало това и в кой период.
Ако прокурорът счита, че престъпната деятелност е започнала в степен
на организирана такава в комбинация от някои от лицата по делото в
предходен период, той следва да опише и въз основа на какви факти се
твърди това, както и участието на лицата по какъв начин е ставало в тази
организирана престъпна група, да опише включително и това кои фирми имат
отношение към престъпната деятелност и по какъв начин, като се избягват
общи фрази като „контролирани“, „фиктивни“ и други, без конкретно да се
цитират търговците, за които се отнасят тези окачествявания в ОА от
прокурора.
В тази връзка следва да има една логичност и непротиворечивост в
подредбата при изреждане на тези фирми, така че да се избягват неточности,
които да доведат до невъзможност или неяснота за разбиране волята на
прокурора. Същото се отнася и по отношение на твърденията и за останалите
подсъдими - А. А. М. и Т. А. А. досежно пункта възведен по чл. 321 НК, по
отношение на тях и тяхната деятелност, което е съвсем семпло изложено, до
степен, че да липсва съдържание по отношение на обстоятелства, които да са
възведени по отношение на тях и факти срещу които те да се защитават.
Всичко това според съда препятства възможността за разглеждане на
делото в съдебна фаза преди да бъдат отстранени тези недостатъци в ОА ,
респективно в постановленията за привличане на обвиняемите лица.
С оглед горното делото следва да се прекрати и да се върне на СГП за
отстраняването им, а при това положение е безпредметно съдът да се
произнася по приемането на гражданския иск в процеса, доколкото се
прекратява производството.
Предвид направеното изрично искане по въпроса за отмяната на
процесуалните ограничения по отношение на Т. А. А., С. С. Б. и А. А. А., по
отношение „забраната за напускане пределите на РБ“ при липсата на
възражение от прокуратурата, Съдът като отчете процесуалното поведение
15
на обвиняемите лица, вече веднъж им е разрешено с цитирано от съда по-
горе с определение на Специализирания съд да напуснат за определен период
територията на страната и същите са се завърнали в нея, съдът счита че
следва да отмени тази мярка за процесуална принуда.
В случай, че определението бъде отменено от горната инстанция на
настоящия съдебен състав, ще се наложи в допълнително разпоредително
заседание да се обсъдят останалите въпроси, доколкото защитата не взема
ясно становище по въпроса дали делото да се разгледа по общия ред с оглед
претендирани такива съществени нарушения, препятстващи въобще
възможността да се вземе становище по този въпрос, както и по останалите
такива.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3112/22 г., по
описа на СГС, НО, 27 състав.
ВРЪЩА делото на прокурора (СГП), за отстраняване на допуснатите на
досъдебната фаза на процеса, съществени процесуални нарушения,
отстраними само на тази фаза на процеса, които са довели до ограничаване
процесуалните права на обвиняемите, визирани от съда по-горе.
ОТМЕНЯ наложената „Забрана за напускане пределите на Република
България освен без изрично разрешение“ на подсъдимите А. А. А. с ЕГН:
**********, С. С. Б. с ЕГН: **** и Т. А. А. с ЕГН: ********** по настоящото
НОХД № 3112/2022 г. (предишен № НОХД № 340/22 г. на СНС, ДП №
7/2015г. по описа на СО-СП).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд София, по реда на гл. 22 от НПК, в 7-дневен срок от днес.
Препис от протокола, след изготвянето му, да се издаде на страните
при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:35
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16