Р Е Ш Е Н И Е
№ 496/13.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Шотева к.а.н. дело № 237 по описа за 2022 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.С.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. против решение № 80/2021 г. постановено по АНД
№ 450/2021 г. по описа на Районен съд - Велинград. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 36-0000811 от 29.10.2021 г. на и.д. директор на РД
„Автомобилна администрация“, Пловдив, с което на касатора на основание чл. 53
от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. Д., редовно
упълномощен. Поддържа се жалбата. Счита се, че постановеното от Районен съд -
Велинград решение е неправилно, като се излагат подробни съображения в тази
насока в представена писмена защита.
За ответника – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, редовно уведомени, не се явява представител. Не се
изпраща отговор.
Контролираща страна – Окръжна прокуратура
Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Петърнейчева. Счита се, че
решението на Районен съд – Велинград е правилно и обосновано, постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде потвърдено. Счита се,
че не са налице касационните основания, изтъкнати в касационната жалба. Не се
намират основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока се
споделят мотивите на районния съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе
предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021 г., около 16,00 часа,
във връзка с провеждана съвместно от служители на РУ Велинград и на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ специализирана операция за
установяване и предотвратяване на незаконен добив и превоз на дървесина от
горския фонд на територията на общините Велинград, Ракитово и Сърница била
извършена проверка на товарен автомобил Шкода МТС-24, с рег. №
РА 7099 ВР, собственост на С.А.Д. и управляван от С.А.Д., превозващ
дървесина от вида бял бор. Автомобилът се движил в посока за гр. Велинград и
бил спрян от служители на РУ Велинград на разклона за с. Грашево, на път III-843. При извършената проверка, водачът не
е представил на контролните органи лиценз за извършване на превоз на товари на
територията на Република България или лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз от Общността. При справка в
информационната система на ИА АА за издадени лицензи, се установило, че за
управляваното превозно средство, няма издаден лиценз за извършване на превоз на
товари на територията на Република България или лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз от Общността.
На водача бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № 293231/13.10.2021 г. за това, че същият на 13.10.2021 г.,
около 16,00 часа, на път III-843 на разклона за с. Грашево, по посока гр. Велинград, управлява
товарен автомобил „Шкода“ МТС-24 с рег. № № РА 7099 ВР, от
категорията N3G, собственост
на С.А.Д., като извършва обществен превоз на товари – дърва (бял бор) от
землище Бозьова, ДЛС Чепино до гр. Велинград, видно от превозни билети №
5261/00369/2HD8B20/13.102021 г. и превозен билет № 5261/00370/С303B30/13.102021 г., с МПС с рег. № РА 7099 ВР,
за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, с което е
нарушил по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Въз основа на АУАН № 293231/13.10.2021 г.
е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
на А.С.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00
(две хиляди) лева.
При така установеното от фактическа страна
районният съд е установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
рамките на делегираните им правомощия - видно от приложената по делото Заповед
РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщения и заповед № 1320/10.08.2020 г. на изпълнителния
директор на ИААА, при спазване на
установената от закона императивна процедура, както и че притежават изискуемите
от ЗАНН реквизити. Съд е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, приемайки че извършеният превоз е обществен
превоз по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвП.
Настоящият касационен състав не споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения.
По
делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на товари или удостоверение за регистрация за извършване на
обществен превоз на товари.
Легална
дефиниция на понятието „обществен
превоз“ се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр и
представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Превозът
на товари е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава
от „превоз на
товари за собствена сметка“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗАвтПр, който представлява превоз на товари
без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено
за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със
собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи,
назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът,
когато този превоз не е основна дейност за него.
Именно това е и спорния момент между
страните - дали между водача на товарния автомобил и лицето собственик на
товара е
договорено заплащане на цената на превоза.
Трайно в съдебната практика е прието при
анализ на разпоредбата на § 1, т. 2, във вр. с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтПр , че основната предпоставка, по която
се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на
дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел,
превозът на пътници е
такъв за собствена сметка.
За да
бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен
превоз на товари, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл.
170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка
за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е
установено
безспорно по делото.
Според
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от
АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от
определен от него служител. Съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред
съда. В настоящия случай снетите писмени обяснения не са преподписани от
длъжностно лице със съответните правомощия, а от полицейски служител - свидетел в първоинстанционното
производство Ал. Т. Също така по делото липсват данни административният
орган или определен от него служител, да
е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на
административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели (решение № 7314 от
23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14395/2011 г., VII о.). Следователно
административният орган е изградил извода си за извършване на обществен превоз
на товари срещу заплащане, при липса на
годни доказателства, събрани по предвидения в закона ред. В съдебно заседание, проведено на
20.12.2021 г. разпитаният собственик на товара заявява, след като е
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, че не е заплащал
пари за превоза, тъй като двамата с
превозвача са били в приятелски отношения и взаимно са си услугвали. Имали са
уговорка с водача на автомобила за заплащане стойността на горивото, но и тази
стойност не била платена.
Предвид
легалната дефиниция на понятието превоз
на товари, доказването на заплащането (възнаграждението), следва да е категорично и безспорно. От показанията
на свидетеля се установява по категоричен начин, че касационният жалбоподател А.Д. е бил помолен от
негов приятел да му превози законно добити дърва и превозът е бил извършен. По въпроса дали е
имало уговорена парична сума за плащане и дали тази сума е била само за
разходите за гориво или и за самата услуга на превоза, както и дали е платена
изобщо – показанията на свидетеля и писмените обяснения са противоречиви. Съдът
намира, че общата фактическа обстановка навежда
на извод за „приятелски ваимоотношения“ и молба за услуга, като твърдяното, но
недоказано плащане дори и да се изразява в плащане на разходите за гориво, се
вмества в рамките на житейските хипотези
на необходимост от помощ и не би могло да се характеризира като
икономическа облага при извършване на обществен превоз на товари.
Разпоредбата
на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.
Административният орган е пристъпил към съставяне на АУАН и НП, без да изясни действителните
взаимоотношения между жалбоподателя и посоченото лице. Органът не е събрал чрез
регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза.
При
така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за сакциониране
на водача на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр не е
доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на
превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има
инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице
основания за прилагане на
санкцията, посочена в чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр.
С оглед
на изложеното съдът приема, че касационната
жалба е основателна и
оспореното наказателно постановление
като постановено при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото следва да бъде
уважено своевременно направеното пред първа инстанция от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото
разноски в размер на 300,00 (триста) лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 80/30.12.2021 г., постановено по АНД № 450/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.Д. ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адвокат В.Д. със
съдебен адрес:*** - наказателно
постановление № 36-0000811 от 29.10.2021 г. на и.д. директор на РД
„Автомобилна администрация“, Пловдив, с което на А.С.Д. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София
да заплати на А.С.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат В.Д. със съдебен адрес:*** сумата от
300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първа
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/