Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., ІII състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 349/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-0274-000799/03.07.2020г. на началника на РУ- И., с което на Й.Г.Т., ЕГН **********, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗдвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗдвП е наложено наказание глоба в размер на 300лв..
В жалбата и в с.з. се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, като се прави искане за отмяната му.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2020г. в 13.40ч. часа в гр. И., по ул. О. П., жалбоподателят Й.Г.Т. управлявал л.а. Х.с рег. №********, собственост на Д. Б. Н., като бил спрян за проверка от полицейските служители- В. и О.. След извършена проверка бил съставен АУАН за това, че водачът управлява МПС със СУМПС, обявено за невалидно, като нарушението било квалифицирано по чл. 150А от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл.177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300лв.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимиран субект и срещу подлежащ на обжалване акт- НП. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Следователно в чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП са разграничени няколко хипотези, като при осъществяване на всяка от тях водачът извършва отделно административно нарушение. В единия случай водачът управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МСП. В друг случай водачът управлява МПС със свидетелство за управление, което не е в срок на валидност. Трета, отделна хипотеза е водачът да управлява МПС със свидетелството за управление, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В процесния случай с лаконичното посочване в АУАН, че лицето „управлява със СУМПС, което е обявено за невалидно“ не става ясно коя от гореизброените хипотези е констатирал актосъставителят, респ. е налице непълнота в съдържанието на АУАН, който съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН задължително следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Непосочването на обстоятелството, от което произтича невалидността на СУМПС на водача, представлява непълнота в съдържанието на акта, която нарушава правото на защита, тъй като лицето не може да разбере какво деяние му е вменено да е извършил. Тази неяснота и непълнота в описанието на нарушението освен това препятства и съдебната проверка на наказателното постановление, доколкото съдът е ограничен във възможността да направи преценка за какво нарушение е наложено наказанието и дали то е осъществено от обективна страна.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори да не беше налице горепосочената непълнота в описанието на нарушението, то в случая от представената справка за нарушител водач се установява, че последното издадено СУМПС на лицето е със срок на валидност до 25.08.2019г., а нарушението е извършено на 22.06.2020г., т.е. след изтичане на срока на валидност на СУМПС. Наред с това в графата „СУМПС статус в БДС“ е посочено „Унищожен“. Следователно по делото не се доказа СУМПС да е „изгубено, откраднато или повредено“, както е посочено в НП. Недопустимо е нарушението да не е формулирано точно и ясно от фактическа или юридическа страна, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на наказаното лице, спазването на което е процесуална предпоставка и гаранция за законосъобразно протичане и приключване на административнонаказателното производство.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0274-000799/03.07.2020г. на началника на РУ- И., с което на Й.Г.Т., ЕГН **********, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗдвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗдвП е наложено наказание глоба в размер на 300лв..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: