Р Е Ш
Е Н И Е
София, 03.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и
двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 4658/2020 г., за да се произнесе взе
пред вид:
Предявен е иск от Г.Д.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.С., съд.адрес: ***,
кантора № 7, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*****, с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ, за сумите: 20 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи
се в повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан с
влязла в сила присъда, след и
10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателно производство, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумите и сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2010 г.
ищецът бил привлечен, като обвиняем по ДП № ЗМ 587/2009 г. на СДВР, пр.пр.№ 50108/09 г. РП - София за престъпление по чл. 143, ал.
1, вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 19.05.2008 г. в
София и му била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер
1 000 лв. На 13.09.2010 г. ищецът бил разпитан и на същата дата му било
предявено и разследването.
На 11.01.2011 г. прокурор от СРП на основание чл. 247,
ал. 1 т. 1 НПК внесъл в СРС материалите по досъдебното производство, заедно с
обвинителен акт и било образувано н.о.х.д. № 272/2011 г. на СРС, 16 с-в.
С Разпореждане от 28.03.2011 г. СРС прекратил съдебното
производство и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати
нарушения.
На 05.12.2011 г. бил внесен нов обвинителен акт в СРС и
било образувано НОХД № 23274/2011 г. СРС, НК, 16 с-в, по което на 06.12.2012 г.
съдът признал подсъдимите С. Шишков и Г. Г. за невиновни в извършване на
престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и отхвърлил предявения граждански иск за сумата 60 000 лв.
Първоинстанционната оправдателна присъда
била протестирана с Протест на СРП от 11.12.2012 г. и
обжалвана от гражданския ищец и частен обвинител.
Било образувано ВНОХД № 1059/2015 г. на СГС, НО, 16 с-в,
по което с Решение от 07.01.2016 г. била отменена изцяло оправдателната присъда
и делото било върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В първоинстанционния съд било
образувано НОХД № 456/2016 г. на 17 с-в, като с Присъда от 03.05.2017 г. ищецът
бил признат за невиновен и оправдан.
Още на другия ден /04.05.2017 г./ оправдателната присъда
била протестирана от СРП и обжалвана и от частния
обвинител и граждански ищец. В СГС, НО, 12 с-в било образувано ВНОХД № 816/2018
г., по което с Решение от 10.12.2018 г. била потвърдена оправдателната присъда,
постановена по НОХД № 456/2016 г. на СРС. Решението на СГС, като необжалваемо, е влязло в сила.
Ищецът твърди, че, докато започнало и продължавало
наказателното производство срещу него, имал три малки деца и бил силно
притеснен, че ще бъде пратен в затвора и няма да може да се грижи за тях и,
вместо да им помогне материално, ще трябва да плаща 60 000 лв. на гражданския
ищец и то, без да е виновен. Отделно от това Г. заявява, че са му причинени
вреди, тъй като разглеждането и решаването на делото не били проведени в
разумен срок, а продължило повече от 9 години.
В тази връзка ищецът предявява настоящата претенция срещу
Прокуратурата на Р.Б. за заплащане на обезщетение за суми в размер както
следва: на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ - сумата 20 000 лв. и на
основание чл. 2б от ЗОДОВ - сумата от 10 000 лв., ведно със законната
лихва върху двете претенции, считано от 10.12.2018 г. - влизане в сила на
Решението на СГС по ВНОХД № 816/2018 г., до окончателното изплащане на сумите и
сторените разноски.
От негова
страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни
такива и прилагане на ДП № 587/2009 г. и материалите по пр.пр.
№ 50108/09 г. на СРП, заедно с всички дела към ВНОХД № 816/18 г. на СГС.
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски по списък.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
Счита иска с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за недопустим,
доколкото не са направени изявления и не са ангажирани доказателства за
изчерпана административна процедура за обезщетение на вреди по реда на глава
ІІІ „а“ от ЗСВ, по която да няма постигнато споразумение /арг.
чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Според изразеното в отговора, не са ангажирани безспорни
доказателства за влязъл в сила оправдателен съдебен акт, който да се явява
предпоставка за дирене на отговорност по ЗОДОВ от Прокуратурата на Р.Б..
Твърди, че ищецът не е представил доказателства в
подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за реално
претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Заявява, че липсват доказателства органи на Прокуратурата
на Р.Б. да са извършвали други действия, извън правнорегламентираните
в хода на наказателния процес. Заявява, че през процесния
период от време, ако ищецът е търпял някакви негативни неимуществени вреди в
личен план, то същите са били единствено и само последица от неговото противоправно и обществено неприемливо поведение, а не са
се намирали в причинна връзка с наказателното производство, предмет на спора.
Възразява срещу претенцията за дължимо обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от действията на трети за спора лица, каквито са
конституираните в съдебната фаза на наказателния процес граждански ищци, защото
Прокуратурата не е материалноправно легитимирана да
отговаря за тях.
Оспорва претенциите за неимуществени вреди и по размер.
Същите е изключително завишени, не са съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
с трайната съдебна практика по аналогични дела, както и с обществено-
икономическите условия в страната, отличаващи се с нисък жизнен стандарт.
Според него, в случая е осъществен съставът на чл. 5 ЗОДОВ и ответникът следва да се освободи от отговорност, защото увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, алтернативно - същият
виновно е допринесъл за увреждането и обезщетението следва да се намали.
Възразява също и срещу направеното искане за присъждане
на разноски за производството по делото, като твърди, че към исковата молба не
са приложени доказателства, от които да може да се направи извод дали е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода по същество
заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.
Ответникът също е
поискал прилагане на наказателните дела, в т.ч. и досъдебното производство.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По искане на двете страни в хода на настоящото
производство бе изискано, приложено и прието н.о.х.д. № 456/2016 г. на 17 с-в, заедно с всички
приложения към него.
По делото не се спори, че
на 20.07.2010 г. ищецът бил привлечен, като обвиняем по образуваното ДП № ЗМ
587/2009 г. на СДВР, пр.пр.№ 50108/09 г. РП - София и
му е повдигнато за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на 1 000 лева.
Не се спори, че на 11.01.2011 г. материалите по досъдебното
производство, заедно с обвинителен акт са били внесени в СРС и било образувано н.о.х.д.
№ 272/2011 г. на СРС, 16 с-в, което. С Разпореждане от 28.03.2011 г. е било
прекратено и делото било върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения.
По изготвения след връщането обвинителен акт срещу ищеца
за престъпления по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК е образувано н.о.х.д. № 23274/2011 г. СРС, НК, 16 с-в, по което на 06.12.2012
г. по отношение на двамата подсъдими С.С.Ш.и Г.Д.Г. е
постановена оправдателна присъда и бил отхвърлен предявеният граждански иск.
Присъдата на районния съд е отменена с решение от 07.01.2016
г. по в.н.о.х.д. № 1059/2015 г. на СГС, НО, 16 с-в. и делото било върнато на
СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
По образуваното в СРС след връщане от СГС н.о.х.д. №
456/2016 г. на СРС, 17 с-в, с Присъда от 03.05.2017 г. ищецът отново бил
признат за невиновен и оправдан.
По протеста на СГП и жалбата на гражданския обвинители
частен ищец в СГС, НО, 12 с-в било образувано в.н.о.х.д. № 816/2018 г., по
което с влязло в сила Решение от 10.12.2018 г. оправдателната присъда,
постановена по н.о.х.д. № 456/2016 г. на СРС, 17 с-в била потвърдена. Датата на
влизане на присъдата в сила е 10.12.2018 г.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита свидетелката Катя Христова Ракова, която
живее на семейни начала с ищеца.
В
показанията тя заяви, че живее в едно домакинство с ищеца от 1995 г. През 2010
г. един ден той се прибрал вкъщи видимо притеснен и й заявил, че са му
повдигнали обвинение, като го обвинявали, че две години преди това той бил
принуждавал някого да разписва договори за заем и запис на заповед, но,
впоследствие, се оказало, че този господин господин
го е измамил. Не е бил задържан. Наказателното производство продължило осем
години, Г. получил диабет, сънна апнея, дерматит на нервна почва. Затворил се в себе си, защото е
бил посещаван от полицаи, които са му връчвали призовки. Семейството живеело в
Долна баня и в малкия град всички го обсъждали, приятелите му, дори и близките,
дори и семейните приятели се отдръпнали от него, а някои го приемали като
престъпник и това се отразило много зле на всички – на него, на свидетелката,
рефлектирало и върху децата.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени два иска - иск с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на ответника, изразяващи
се в повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, по което той е оправдан с
влязла в сила присъда, и иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата 10 000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното
срещу него наказателно производство, ведно със законните последици - лихва и разноски.
По предявения иск по чл. 2, т. ЗОДОВ:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се
доказаха в хода на настоящото дело фактът на привличането на ищеца като
обвиняем първоначално през 2010 г за престъпления по чл. 143, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Безспорно се доказа
фактът на образувани срещу него три наказателни дела от общ характер в СРС,
актовете по които многократно са били протестирани и
обжалвани в СГС, както че с присъда от 03.05.2017г., постановена по 456/2016 г. на СРС, 17 с-в., влязла в законна
сила на 10.12.2018 г., ищецът е оправдан изцяло по всички повдигнати срещу него
обвинения.
Доказа се, следователно, че за период от осем години – от
момента на образуване на наказателното производство до окончателното му
приключване по отношение на него с влязла в сила присъда, той е била обвиняем
за сериозно престъпление, за което се предвижда сериозно наказание.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската
държава.
Следователно, за
един период от осем години – от момента на образуване на наказателното производство
до окончателното му приключване по отношение на него, той е бил обвиняем и
подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Г.Г. е понесъл
болки и страдания, стрес и
притеснения от повдигнатото му обвинение, които бяха установени от показанията
на разпитаната по делото свидетелка, и всичко това – в резултат на действията
на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Съдът, след
преценка на показанията на разпитаната по искане на ищеца, намира, че в тях се
съдържат само впечатления за посочените по – горе обстоятелства - че ищецът се
е затворил в себе си и не е искал да контактува с никого, че е преживял стрес,
че се е притеснявал да не бъде осъден, задържан, осъден да заплаща сумата по
предявения в наказателното производство граждански иск,
В последното
съдебно заседание от ищцовата страна бяха представени
медицински документи, като индиция за влошаване на здравословното му състояние – наличие
на диабет, апнея, дерматит.
По тези причини и
пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна
на Г.Д.Г. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на повдигане
и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се явява
доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал.
1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Г. и воденето
срещу него на наказателно производство, което след осем години и половина е
завършило с оправдателна присъда.
По размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно
засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни
преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с
личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и
отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го
среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от
представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка
между причинените неимуществени вреди на ищеца, така, както са описани по –
горе, и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне
размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Г. се е водело наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки показанията на
разпитаната свидетелка, посочена от ищцовата страна, както
и възраженията на ответника относно размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени вреди
следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 15 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в силна на
оправдателната присъда по отношение на него – 10.12.2018 г., до окончателно
изплащане на сумите, като до пълния предявен размер 20 000 лв. искът се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ:
Предявени са искове с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000
лв. в резултат от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в
разумен срок на наказателно производство, приключило след осем години с
неговото оправдаване с влязла в сила присъда.
Посочената разпоредба предвижда отговорност за действията на органите на съдебната
власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
Според чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
При разглеждане на исковете съдът взема пред вид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението
на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предпоставя право на всяко лице, при решаването на правен
спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него, на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Безспорно се доказа, че за период от осем години ищецът е
бил обвиняем и подсъдим за престъпления по чл. 143, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
Предявената
претенция е за доказване на обстоятелството, че така установените действия на
органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на
Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава
и, по – точно, съобразно предвидената специална норма на чл. 2б ЗОДОВ – на
принципа за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съобразно
прокламираното в чл. 6, ал. 1 на Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Европейският съд по правата на човека в практиката си
приема, че нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок предполага анормалното функциониране на съдебната система и,
следователно, подлежи на компенсиране. При преценка дали е налице нарушаване на
това право следва да се вземат пред вид особеностите на всеки отделен случай в
светлината на конкретната материя, сложността на процеса, процесуалното
поведение както на заинтересованото лице, така и на съответните власти,
оторизирани със случая. Ако бъдат установени продължителни периоди на
бездействие, или липса на резултат от извършени процесуални действия от страна
на компетентните органи между отделните фази на процеса, като доказателство за
бездействието им, въпреки наличието на трудности от обективен характер, съдът
констатира липсата на решаване на делото в разумен срок. И това е така, защото,
както посочва в практиката си ЕСПЧ, компетентните в съответната държава съдебни
власти са длъжни да вземат всички необходими мерки за приключване на делото с
постановяване на влязъл в сила съдебен акт в разумен срок
Механизмът, по който се осъществява проверката за
предпоставките по чл. 2б ЗОДОВ е посочен в гр.д.№ 5813/2014г. на ІІІ г.о. –
първо се установява продължителността на релевантния период /началният момент е
отправянето на наказателното обвинение и крайния – постановяването на
окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното положение на
лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най – бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство.
По делото следва да бъде
преценено и поведението на ищеца, който последователно и трайно е участвал в наказателното
производството без да затруднява предприемането на процесуални действия,
отнасящи се до него, като не е ставал причина за отлагане на делото. Приемайки
добросъвестност на ищеца и при съществуващата презумпция, че държавата е длъжна
да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите, настоящият
съдебен състав счита, че воденето на наказателно производство в продължение на осем
години срещу едно лице е прекомерно. Всеки държавен орган има задължение за
извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на
трудности от различен характер не може да оправдае проблем по отношение на
прекомерната продължителност на производствата. Имайки пред вид всички описани
по – горе конкретни обстоятелства – сложност на воденото производство,
поведение на ищеца и наличие на осъществени процесуални действия извън разумния
срок, настоящият съдебен състав намира, че за допуснатото нарушение на правото
на гледане на делото му в разумен срок следва да определи обезщетение в размер 8 000
лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда – 10.12.2018 г. до окончателното изплащане.
В останалата част, за
разликата до 10 000, искът е неоснователен и, като такъв следва да се
отхвърли.
На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да
заплати на ищцовата страна разноски, съразмерно с уважената
част от иска, съответно адвокатско възнаграждение 1 150 лв. и 8 лв. д.т..
Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р.Б.,
София, бул. *****, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, чрез адв. С.С., съд.адрес: ***,
кантора № 7, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на образуваното срещу него наказателно производство през 2010 г., след
неговото оправдаване, и на основание чл. 2б ЗОДОВ сумата 8 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на
правото на гледане на образуваното срещу него наказателно производство в
разумен срок, ведно със законната лихва върху главницата по двете
претенции, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по
отношение на него – 10.12.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски,
съобразно уважената част от иска, както следва: адвокатско възнаграждение 1 150 лв. и 8
лв. д.т.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. по двете претенции,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: