№ 46
гр. Кула, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100141 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правна квалификация
чл.124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС от М. Г. М., ЕГН ********** от гр.В., общ. В.,
обл. В., ж.к „..., вх.Б, ... и А. Г. М., ЕГН********** от гр. В., ул. „А..... против
„АДАН -Н „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Н.Д., седалище и
адрес на управление: гр.В., общ.В., обл.В., ул..... с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество, че ищците са
собственици/всеки на по ½ идеална част/ на основание давностно владение,
признато с акт за собственост - Нотариален акт № 89, том II, н.дело 747/981 от
21 август 1987г. и при условията на евентуалност, че са собственици/всеки на
по ½ идеална част/ на основание давностно владение, което е продължило от
1956г. до настоящия момент, като първоначално имотът е владян от
наследодателя на ищците, а след неговата смърт от ищците до настоящия
момент, на дворно място с площ от 780 кв.м, ведно с постройката в него,
жилищна сграда, обективиран в Нотариален акт № 89, м II, дело 747 от 21
август 1987г., находящ се в с.Н., ул.П., общ. В., от общия ПИ с идентификатор
52283.332.10/ пет, две, две, осем, три, точка, три,три, две, точка, едно, нула/ по
кастрална карта и кадастрални регистри на с.Н., общ. В., обл.В., одобрен със
Заповед РД-18- 3/18.01.2008г. на изп.директор на АГКК, адрес на имота: с.Н.,
местност „ДО СТОПАНСКИЯ ДВОР“, площ: 5871 кв.м /пет хиляди и
осемстотин седемдесет и един кв.м./, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4/четвърта/,
номер по предходен план: 169.10, при съседи: поземлени имоти 52283.420.45;
52283.332.46, 52283.420.11, 52283.332.11, 52283.510.570 и на основание чл.
537, ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 182, том I, рег. № 1989, н.д. № 148/2019г.,
на нотариус Л.Ц. с район на действие РС В..
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици по наследство
/всеки по ½ ид.част/ от баща им Г. М. И., починал на 12.10.2008г. на реална
1
част от дворното място с площ от 780 кв.м, ведно с постройката в него,
жилищната сграда, посочен по – горе от съда, който е владян явно,
непрекъснато, спокойно и непрекъснато от 1956г. до настоящия момент
2024г., за което има издаден Нотариален акт за собственост върху недвижимия
имот по обстоятелствена проверка №89, том I, дело №747 от 21 август 1987 г.,
като след смъртта на наследодателя, ищците са продължили владението и до
днес, като никой не е оспорил правата им и до настоящият момент 2024г.
Твърди се в молбата, че през 2019г. ищците са установили, че ответникът се е
сдобил с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот
придобит на основание давностно владение № 182, том I, per. № 1989, н.д.
№148 от 28.03.2019г., като в имота, обективиран в посочения нотариален акт
има още четирима други собственици, които и до днес също владеят и живеят
в имотите си. Ищците оспорват ответникът да е владял имота, тъй като
твърдят, че от момента, когато имотът е придобит от техния баща Г. М. И. от
1956г. и до днес 2024г., имотът се владее непрекъснато и необезпокоявано и се
живее в построените сгради и до днес 2024г., като ищците са продължили
владеенето на имота и след смъртта на баща си и никога не са го напускали,
заплащали са дължимите данъци и такси за него.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Възразява, че не е
налице активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от
предявяването на исковете. Също така посочва, че по идентична искова молба
е образувано Гр.д. № 2201/2019 г. по описа на ВРС, което е прекратено поради
недопустимост на производството с влязло в сила определение, както и Гр.д.
№ 1337/2022 г. по описа на ВРС, което към настоящия момент е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, поради което прави искане към съда да прекрати
производството по настоящото дело на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
С отговора ответникът оспорва всички изложени от ищците твърдения, в
това число и твърденията на ищците, че са владяли и/или ползвали процесния
имот.Посочва се също в отговора, че Поземлен имот с идентификатор
52283.332.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Н. с пощ
от 5871 кв.м., трайно предназначение: земеделска и начин на трайно ползване:
нива и адрес: с.Н., местност ДО СТОПАНСКИЯ ДВОР е бил собственост на
наследдниците на А.С.Ф на основание влязло в сила Решение № 338А от
23.12.1998г. на ПК - В. по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 18 ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, с което правото на собственост е взстановено в стари реални
граници. Имотът е с номер на предходен план 169.10 /без построените в
поземления имот сгради/, до съседи на поземления имот по скица: ..., който
имот към датата на възстановяване на собствеността на наследниците на
Фацов е имал статут на земеделска земя и правото на собственост е
възстановено съгласно правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и същият е
индивидуазиран с площ, местност, граници, землище през 1998 г., когато е
издадено решението, а придобивка давност върху земеделски земи,
подлежащи на възстановяване, не може да тече преди собствеността да бъде
възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а с приемане на разпоредбата на чл.5 ал.2 от
ЗВСОНИ се заличават правните последици на изтеклата до влизане в сила на
този закон придобивна давност върху имоти, собствеността, върху които се
възстановявала по реда на ЗСПЗЗ. Придобивката давност, която може да тече
след влизане в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ може да бъде след 22.11.1997 г. в
зависимост от това дали административната процедура по възстановяване на
собствеността е завършена или висяща. Също така се посочва, че по силата на
2
чл.86 от ЗС /отм./за периода от 1951-1990 г. не може да се придобие по
давност вещ - социалистическа собственост, както и за периода от 1990 г. до
1996 г. - вещ държавна или общинска собственост, а от 01.06.1996 г. - вещ
публична държавна или публична общинска собственост. От друга страна се
твърди,че съществуващите сгради са незаконно строителство и поради това,
че са извън регулационния план на населеното място за тях е неприложим
режима на „търпимост на сградите" съгласно § 16 от ЗУТ, поради което не
може да се приеме, че земята се явявала обслужваща сградите, за което и да се
признае за собствена. Ответникът посочва също, че не може ищците да
владеят идеална част от имота без да владеят като свой целия имот и да
претендират, че са го придобили по давност, а владелецът на ид.част от имота
е негов държател и за него не тече придобивка давност. Също така възразява
като посочва, че със заплащането на ел.енергия, вода и др. не се доказва
упражнявано владение на имота. Твърди се в отговора, че през цялото време
от възстановяването на собствеността върху процесната земеделска земя от
ПК- В., същата се владее от ответника и това обстоятелство е известно на
ищците.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците се
представляват от процесуалния си представител адв. М. К., която поддържа
исковите претенции на двамата ищци и моли съда същите да бъдат уважени
на посочените в исковата молба основания. Претендира разноски за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което представя списък по
чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. В предоставения от съда срок за
писмени бележки, излага подробно доводите си, които в преобладаващата си
част повтарят изложените в исковата молба.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ответното дружество
се представлява от процесуалния си представител – адв. П. Е. А., който
поддържа възраженията си, посочени в депозираните по делото отговори и
становища и моли исковите претенции да бъдат отхвърлена изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищците адвокатски възнаграждения. В
предоставения от съда срок депозира по делото писмени бележки, в които
развива доводите си по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетия по делото Нотариален акт № 89, том II, н.дело 747/981 от 21
август 1987г. на районен съдия при Районен съд В. се установява, че с
посочения нотариален акт е установено правото на собственост на основание
давностно владение на Г. М. И. на дворно място от 780,00кв.м, намиращо се в
с. Н., обл. В. извън регулационната линия, а ведно с построената в него
жилищна сграда до съседи : В. М. И., Б.Г.В., блок на ТКЗС и улица, който
имот се намира в планоснимачен № 15000, изготвен въз основа на карти от
1964-1965г. Видно от приетото по делото удостоверение за наследници
ищците са наследници на Г. М. И., който е починал на 12.10.2008г. съответно с
по ½ ид.ч. От приетия по делото НА за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 182, том I, рег. № 1989, н.д. № 148/2019г.,
на нотариус Л.Ц. с район на действие РС В. се установява, че с посочения
нотариален акт е признато правото на собственост на ПИ с идентификатор №
3
52283.332.10 на ответното дружество на основание давностно владение.
Видно и от представената по делото Скица на поземлен имот №15-825059-
24.07.2022г. посоченият имот е с площ от 5871,00 кв.м, находящ се в с. Н.,
местност до „Стопански двор“ с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване : Нива, четвърта категория на земята
По делото е приложен скица-проект на Поземлен имот №199, находящ се в с.
Н., ЕКАТТЕ:52238 по КК, одобрена със Заповед №РД-18-3 от 18.01.2008г. на
ИД на АГКК и адрес „До стопански двор“ с площ по кадастрална карта
802,00кв.м с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Нива, четвърта категория на земята, както и от извадка от
помощен план на с. Н., общ. В. с имоти на бивши собственици и ползватели,
приет от комисия с Протокол №20 от 30.11.2000г. се установява , че ПИ 199 по
посочения помощен план и скица – проект се намира в границите на поземлен
имот с идентификатор №52283.332.10 с площ от 5871,00 кв.м находящ се в с.
Н., местност до „Стопански двор“ с трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване : Нива, четвърта категория на земята,
което се установява и от изготвеното, прието по делото и неоспорено от
страните експертно заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза.
Видно от опис на имотите на Г. М. И. от гр. В., издаден от Народен съвет гр. В.
№55/19.08.1987г. се установява че в същия е вписано дворно място от
780,00кв.м , намиращо се в с. Н. извън регулационната линия, ведно с
построената в него жилищна сграда при съседи В. М. И., Б.Г.В., блок на ТКЗС
и улица , както и че същия не е записан в книгите на съвета и се намира извън
плана, неурегулиран. Видно от представена по делото служебна бележка,
издадена от ПК В. се установява, че по изработения кадастрален план на
ползвателите в квартал в с. Н., извън регулация по разписната книга под
№5110199 е записано името Г. М. И. с размер 797 кв.м. площ.
Процесният имот, по отношение на който ищците правят искане да бъдат
признати за собственици е индивидуализиран от ищците като Имот с № 199 от
Помощен план на. Н., приет от комисия с Протокол № 20 от 30.11.2000г. и
скица-проект на посочения ПИ 199, която е изготвена по ГД 1337/2022г. по
описа на РС В. и е приета по настоящото дело. По делото обаче не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства за идентичност между
поземления имот, за който е съставен Нотариален акт № 89, том II, н.дело
747/981 от 21 август 1987г. на районен съдия при Районен съд В. и ПИ № 199.
Също така изрично е посочено в представеното от ищеца и прието по делото
Писмо от Община В. № ТР05АУ-47-5 от 20.05, че 2000г. планът е изработен за
издаване на удостоверения и скици по чл. 13, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ., които
разпоредби касаят възстановяване на правото на собственост върху имоти в
границите на урбанизираните територии. Също така в разписния лист към
посочения помощен план е посочено, че ПИ 199 е имот на ползвател, а не на
собственик, а видно от цитираната от съда служебна бележка, издадена от ПК
В. по изработения кадастрален план на ползвателите в квартал в с. Н., извън
регулация по разписната книга под №5110199 е записано името Г. М. И. с
размер 797 кв.м. площ.
Също така от заключените на изготвената, приета от съда и неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза се установява, че със Заповед РД-
25-588/30.10.1992г. е одобрен“ Кадастрален и Регулационен план" на Н., а
процесния ПИ №199 попада в част от заснетия под №748 имот, за който е
отреден УПИ XIX-748. Останалата част от ПИ №748 е посочена под №200 в
представената скица-проект, като в ПИ №748 са заснети съществуващи сгради
4
обозначени „ПМЖ" "МС“ и „2МЖ, а в разписния лист към плана е записан
ПИ №748- двор – ОбНС - кв. 397 – XIX. В последствие предвидената
дворищна и улична регулация и отредените УПИ-та имотите е отпаднала.
Кадастърът е останал. В КККР на с. Н. одобрена със Заповед РД-18-
3/18.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК са нанесени границите на
имот 52283.332.10 и всички попадащи в него постройки. Имот №199, находящ
се в с. Н., ЕКАТТЕ 52283 не е нанесен в кадастралната карта на с. Н., одобрена
със Заповед №РД-18-3 от 18.01.2008г на изпълнителния директор на АГКК. В
КККР е нанесен имотът с идентификатор 52283.332.10. В проведеното
открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че ПИ № 199 се намира в
източната част на ПИ №55283.332.10 и до края на големия имот има още един
– ПИ с проектен №200, който стига почти до края на големия имот, като двата
имота с проектни номера са част от големия имот, който е земеделска земя и
такъв е неговият статут и към момента, като имотите с проектни номера са
заснети реално 1992 г., като преди този момент не са отразени никъде. В
разписния лист към плана е бил записан имот 748, в който са попадали и
имотите с проектни №199 и №200.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗС ищецът по
него следва да докаже, че е собственик на твърдяното от него правно
основание. Доколкото ищецът твърди, че е станал собственик на процесния
недвижим имот на основание придобивна давност, той трябва да докаже, че е
владял имота непрекъснато, явно, постоянно, спокойно и несъмнено в период
надхвърлящ 10 години, за което сочи доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За
да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху недвижим
имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило това
право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен
фактически състав, следва да се установи наличието на всички елементи от
този фактически състав.
Според нормата на чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна
собственост по отношение на един изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата
на чл. 79 ал. 1 от ЗС установява, че претендиращият собствеността на имота
следва да е упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт
по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение
на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е.,
че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Доказването на условията на закона - елементите от фактическия състав на чл.
79 ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност, следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за
която и да е от законовите материално правни предпоставки, изключва
придобиването на собствеността и вещната претенция основана на този
придобивен способ следва да бъде отхвърлена.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва, както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
5
елемент вещта да се държи като своя. Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение.
Владението е установено фактическо господство върху определена вещ с
намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява
фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След
като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може
да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява
фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я
държи за другиго.
Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за
себе си и не може да се ползва от презумпцията на чл. 69 ЗС . Такива са
хипотезите ,при които е налице правно основание за упражняването на
фактическата власт към момента на установяването- допускане от
собственика, предоставяне на ползване на имота от собственика, сключен
договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД и т.н.
За доказване на осъществено необезпокоявано владение за период по – дълъг
от 10 години от страна на ищците по отношение на процесния имот, посочен с
проектен номер 199 ищците ангажираха гласни доказателствени средства –
разпит на двама свидетели – свидетелката В.М.Г и Ц.П.Ц.. От свидетелските
показания на свидетеля Ц. не се установява къде точно се намира имотът, за
който свидетелства, че в него живее ищецът и неговата сестра, а преди това и
техните родители. Свидетелката Г. посочва, че живее срещу имота, в който
живеят ищците, а видно от служебно направен справка на интернет страница:
https://www.google.com/maps/search/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%86%D0%B8+%D1%83%D0%BB.+%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0+%E2%84%96+18/
hl=bg&entry=ttu&g_ep=EgoyMDI1MDYxNi4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D
се установява, че адресът, на който живее свидетелката е в съседство с ПИ
проектен номер 200, който граничи с ПИ с проектен № 200, и двата част от ПИ
№ 52283.332.10, в рамките на който се намират. Свидетелката заявява – „
Имотът на М. е срещу моя имот, през главната улица“ , поради което съдът не
може да установи конкретно за кой имот свидетелства посочената свидетелка.
От друга страна, съдът дори да приеме, че със свидетелските показания на
свидетелката Г. се установява, че ищците живеят в имот с проектен номер 199
от 1975г. насам, това обстоятелство не може да се приеме като абсолютно с
оглед установяване на намерението на ищците. Както вече съдът посочи,
видно от разписния лист към помощния план на с. Н., посоченият имот е на
ползвател към момента на изготвянето на плана – 2000г.
От 1975г. до 1990г. в чл. 86 от ЗС е съществувало ограничение за
придобиване по давност на социалистическа собственост, а по делото не са
6
ангажирани каквито и да било доказателства процесният ПИ с проектен номер
199 да не е бил такъв. Видно от цитираното експертно заключение със
Заповед РД-25-588/30.10.1992г. е одобрен“ Кадастрален и регулационен план"
на Н.. Имот №199 по скицата-проект попада в част от заснетия под №748
имот, за който е отреден УПИ XIX-748. Останалата част от имот №748 е
посочена под №200 в представената скица-проект. В разписния лист към
плана е записан имот №748- двор – ОбНС - кв. 397 – XIX, а с оглед
разпоредбата на чл. 86 ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.) до /Изм. - ДВ, бр. 31 от
1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. В последствие с § 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от
1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.,
бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011
г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г. е спряна да тече придобивната
давност по отношение на имоти държавна или общинска собственост до
обявяването на посочената разпоредба за противоконституционна с Решение
№ 3 на КС на РБ - бр. 18 от 2022 г., но същото има действие занапред.
Междувременно с Решение №338A/23.12.1998г. на ПК гр. В. на
наследниците на А.С.Ф под №3 е реституирана в съществуващи/възстановими
/ стари реални граници нива от 5.869дка, четвърта категория в местност „До
стопанския двор“ под №169010 по картата на землището, който съгласно
заключените на изготвената съдебно – техническа експертиза е идентичен на
имот с Идентификатор 52283.332.10 по КККР на с. Н., одобрена със Заповед
№РД-18-3 от 18.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, в рамките на
който се намира ПИ с проектен номер 199. От този момент имотът е станал
частна собственост.
Възстановяването на земеделски земи в границите на населените места не е
изключено от приложеното поле на Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ).
В последствие посоченият имот е признат за собственост на ответното
дружество на основание давностно владение с НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение № 182, том I, рег. № 1989,
н.д. № 148/2019г., на нотариус Л.Ц. с район на действие РС В..
Въпреки, че имотът е земеделска земя, същият не е изключен от
приложното поле на чл. 200, ал.1 от ЗУТ, действащ от 2000г., съгласно която
разпоредба „ реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по чл. 19“, а съгласно т.4 на посочената разпоредба при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно
или свързано в два имота, се спазват следните размери: в селата или частите
от тях с преобладаващ равнинен терен, какъвто е настоящия случай - най-
малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв. м
повърхност. Изключение е предвидено в ал. 3 на посочения чл. 19, съгласно
която разпоредба определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните
имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани
най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или
теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни
сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз
7
основа на заключение на общинския експертен съвет, каквото по делото не е
представено. Другото изключение е предвидено в ал. 2 на чл. 200 ЗТУ –
„Правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен
имот“, какъвто не е настоящият случай. В § 5, т.2 от ДР на ЗУТ е дадена
легална дефиниция на поземлен имот, а именно: част от територията,
включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници
съобразно правото на собственост.
С оглед на посоченото, предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива същите следва да се отхвърлят в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковите претенции в
цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество има право на
разноски, което е направило искане в тази връзка. По делото са ангажирани
доказателства от ответното дружество, че са заплатени по делото разноски в
размер на сумата 550 лв. – депозит за вещо лице, сумата 5лв. за издаване на
съдебно удостоверение, сумата 1500 за заплатено адвокатско възнаграждение
по Договор за защита от 05.12.2023г. пред Районен съд – В. преди делото да
бъде изпратено в РС – Кула поради отвод на съдиите в РС В. и сумата 3000 лв.
с ДДС – адвокатско възнаграждение по Договор за защита от 28.01.2025г. в
производството пред РС Кула.
Ищците чрез процесуалния си представител са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК,
което съдът намира за основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
предоставя възможност да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна, поради прекомерност, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата, който установява основният принцип на възмездност
и правото на адвоката да получи възнаграждение за своята работа. В случая
при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е
обвързан от минимално определения размера на адвокатското възнаграждение
в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокаска работа, към която препраща
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед решение на СЕС, постановено на
25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е
приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
8
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики“. Съдът
преценява, че делото не е с много висока фактическа и правна сложност, по
същото са проведени пет открити съдебни заседания, на три от които се е явил
процесуалният представител на ответното дружество, поради което следва да
му се заплати допълнително с оглед разпоредбата на ал.9 на чл. 7 от
посочената наредба, както е и представил няколко писмени становища след
многократни уточнения от страна на ищците, поради което намира, че
размерът на претендираното адвокатско възнаграждения следва да се
редуцира до 1500 лв., като за разликата от 3000 лв. следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед на посоченото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно
сторените от ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500лв., за депозит на вещо лице – 550 лв. и 5 лв. са съдебно
удостоверение/общо 2055 лв./всеки по 1027,50 лв./.
Ищците също са направили искане за разноски, но с оглед изхода на спора,
същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени искове с правна квалификация чл.124 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗС от М. Г. М., ЕГН ********** от гр.В., общ. В., обл. В., ж.к „..., вх.Б,
... и А. Г. М., ЕГН********** от гр. В., ул. „А..... против „АДАН -Н „ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.Н.Д., седалище и адрес на управление:
гр.В., общ.В., обл.В., ул..... с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците са собственици/всеки на по ½
идеална част/ на основание давностно владение, признато с акт за собственост
- Нотариален акт № 89, том II, н.дело 747/981 от 21 август 1987г. и при
условията на евентуалност, че са собственици/всеки на по ½ идеална част/ на
основание давностно владение, което е продължило от 1956г. до настоящия
момент, като първоначално имотът е владян от наследодателя на ищците, а
след неговата смърт от ищците до настоящия момент, на дворно място с площ
от 780 кв.м, ведно с постройката в него, жилищна сграда, обективиран в
Нотариален акт № 89, м II, дело 747 от 21 август 1987г., находящ се в с.Н.,
ул.П., общ. В. от общия ПИ с идентификатор 52283.332.10/ пет, две, две, осем,
три, точка, три,три, две, точка, едно, нула/ по кастрална карта и кадастрални
регистри на с.Н., общ. В., обл.В., одобрен със Заповед РД-18- 3/18.01.2008г. на
изп.директор на АГКК, адрес на имота: с.Н., местност „ДО СТОПАНСКИЯ
ДВОР“, площ: 5871 кв.м /пет хиляди и осемстотин седемдесет и един кв.м./,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 4/четвърта/, номер по предходен план: 169.10, при
съседи: поземлени имоти 52283.420.45; 52283.332.46, 52283.420.11,
52283.332.11, 52283.510.570 и искането на основание чл. 537, ал.2 ГПК да се
отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 182, том I, рег. № 1989, н.д. № 148/2019г., на нотариус
Л.Ц. с район на действие РС В., както и искането за осъждане на ответното
дружество да заплати направените по делото разноски по представения
9
списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** от гр.В., общ. В., обл. В., ж.к „..., вх.Б,
... ДА ЗАПЛАТИ на „АДАН -Н „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Д.Н.Д., седалище и адрес на управление: гр.В., общ.В., обл.В., ул..... сумата
1027,50 лв. /хиляда двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски в
производството, представляващи половината от направените от ответното
дружество разноски за депозит на вещо лице, такса за съдебно удостоверение
и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Г. М., ЕГН********** от гр. В., ул. „А..... ДА ЗАПЛАТИ на
„АДАН -Н „ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Н.Д., седалище и
адрес на управление: гр.В., общ.В., обл.В., ул..... сумата 1027,50 лв. /хиляда
двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ - разноски в производството,
представляващи половината от направените от ответното дружество разноски
за депозит на вещо лице, такса за съдебно удостоверение и адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АДАН -Н „ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.Н.Д., седалище и адрес на управление: гр.В., общ.В.,
обл.В., ул..... за осъждане на М. Г. М., ЕГН ********** от гр.В., общ. В., обл.
В., ж.к „..., вх.Б, ... и А. Г. М., ЕГН********** от гр. В., ул. „А..... за разноски
за адвокатско възнаграждение за разликата от 3000/три хиляди/лева като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10