Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260573
18.12.2020г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2539/2020г. по описа на ПОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на „УМБАЛ „Свети
Георги““ ЕАД, със
седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********,
чрез пълномощника му адв. Р. В.,
против Решение №250076 от
20.08.2020г., постановено по гр.д. №11980/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ гр.с., в
частта му, с
която дружеството е
осъдено да заплати
на „Магнафарм
България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от
общо 750,75 лв., представляващи сбор
от обезщетения за забава
в размер на законната
лихва върху неплатената
цена за извършени доставки по фактура № **********/ 12.07.2017
г. на стойност 2129,45 лева; фактура № **********/ 15.08.2017 г. на стойност
87,19 лева; фактура № **********/ 12.06.2017 г. на стойност 1913,28 лева,
фактура № **********/ 17.07.2017 г. на стойност 760,26 лева, фактура №
**********/ 16.08.2017 г. на стойност 2208,06 лева, фактура № **********/
11.09.2017 г. на стойност 1287,84 лева и фактура № **********/ 13.09.2017 г. на
стойност 11,70 лева, считано от падежа на
задължението по всяка фактура
до 25.07.2018г. В жалбата
са изложени доводи
за неправилност на
решението в обжалваната
му част, като
се иска отмяната
му в посочената част и
отхвърляне на претенциите
за заплащане на обезщетение за
забава.
Ответната
страна по жалбата-
„Магнафарм
България“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление
гр. София, ул. „Рожен“
№24, ЕИК *********,
чрез пълномощника си по делото
адв. И. С., иска
обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението
по изложените във въззивната
жалба доводи, както
и служебно за допуснати
нарушения на императивни
материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с искове с правно
основание чл.327, ал.1 от
ТЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД, предявени
от „Магнафарм
България“ ЕАД против „УМБАЛ
„Свети Георги““ ЕАД,
за заплащане на
сумата от общо
8397,78 лв.- неплатена цена
за извършени доставки по фактура
№ **********/ 12.07.2017 г. на стойност 2129,45 лева; фактура № **********/
15.08.2017 г. на стойност 87,19 лева; фактура № **********/ 12.06.2017 г. на
стойност 1913,28 лева, фактура № **********/ 17.07.2017 г. на стойност 760,26
лева, фактура № **********/ 16.08.2017 г. на стойност 2208,06 лева, фактура №
**********/ 11.09.2017 г. на стойност 1287,84 лева и фактура № **********/
13.09.2017 г. на стойност 11,70 лева,
както и сумата
от 750, 75 лв.- сбор
от обезщетения за забава
в размер на
законната лихва по фактурите,
считано от падежа
на задължението по всяка
фактура до 25.07.2018г.
След завеждане на
делото ответното дружество
е заплатило на ищеца
претендираната
главница по фактурите, поради
което с решението
в необжалваната му
част първоинстанционният съд
е отхвърлил претенцията
за главница. По
отношение на претендираното обезщетение
за забава в размер
на законната лихва съдът
е приел, че
същото е дължимо съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1
от ЗЗД, тъй като
ответникът е допуснал
забава при заплащане на
задълженията си. Счел
е за неоснователно възражението на ответника,
че доколкото в
сключения между страните договор е
била предвидена неустойка за
забава, то не се дължи
обезщетение по чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Във въззивната жалба не
се оспорва обстоятелството, че ответното дружество не
е изпълнило в
уговорените срокове задълженията
си за заплащане
на дължимата цена на доставките
по описаните фактури,
като се навеждат
доводи, че съгласно
клаузата на чл.12.2 от
сключения между страните договор
в тази ситуация
следва да се дължи
неустойка в предвидената
в нея размер, а
не обезщетение в
размер на законната
лихва. Тези доводи са
неоснователни. Действително в
чл.12.2 от сключения
между страните договор, в
изпълнение на който
са извършени доставките по процесните
фактури, е постигнато
съгласие, че при
неизпълнение на задължението
си за заплащане на цената
на доставките купувачът дължи
неустойка в размер на
0,02 % за всеки ден
забава, но не
повече от 2% от стойността
на неиздължената сума, която компенсира изцяло забавата, а
ако продавачът счита,
че е претърпял вреди над
предвидената неустойка, то техният
размер подлежи на доказване. Тази клауза
не може да лиши ищцовото дружество-
кредитор от правото
да претендира обезщетение за забава
в размер на законната
лихва, тъй като това право произтича
от закона- както
от общата разпоредба
на чл.86, ал.1 от ЗЗД, така
и от специалната такава на
чл.309а, ал.1 от ТЗ, съгласно
които при забава за плащане на парично задължение
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва,
като разпоредбата на
чл.309а, ал.3, изр.2 от ТЗ предвижда,
че когато длъжникът
е публичен възложител, ограничаване на отговорността му
е недействително. В случая
длъжникът „УМБАЛ „Свети
Георги““ ЕАД е
публичен възложител по
смисъла на Закона
за обществените поръчки, а задълженията
му- предмет на делото,
произтичат от договор за възлагане
на обществена поръчка,
поради което и
по силата на
цитираните разпоредби на
чл.309а, ал.1 и ал.3
от ТЗ същият
във всички случаи дължи обезщетение за забава
в размер поне
на законната лихва.
В този смисъл е
и формираната съдебна практика /Решение №68
от 09.07.2012г. на
ВКС по т.д.№450/2011г., І т.о./, съгласно
която уговорената в договора
неустойка за забава
не изключва възможността
на кредитора да претендира обезщетение
по чл.86, ал.1 от
ЗЗД в размер
на законната лихва вместо договорната неустойка
или над нейния размер,
като недопустимо е
да се претендира както
договорната неустойка, така и законната
лихва за едно и
също неизпълнение. Предвид
горното ищцовото дружество- кредитор има
право на избор дали да претендира предвиденото
в закона обезщетение за
забава или предвидената
в договора неустойка, поради
което претенцията му
за законната лихва за забава се
явява основателна и
следва да се
уважи в претендирания размер
от 750,75 лв.,
който се установява от
заключението на приетата съдебно-
счетоводна експертиза.
До същите
фактически и правни
изводи е стигнал
и първоинстанционният
съд, поради което
в обжалваната му част
решението му следва
да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъдена
да заплати на въззиваемата страна
направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Същите са в
размер на 787,20
лв., но жалбоподателят е
направил възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерността им, което
е основателно, поради което следва
да бъдат редуцирани на 360 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№250076 от 20.08.2020г., постановено по гр.д. №11980/2018г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІ гр.с., в
частта му, с
която „УМБАЛ „Свети
Георги““ ЕАД, ЕИК
*********, е осъдено
да заплати на „Магнафарм България“
ЕАД, ЕИК *********,
сумата от общо 750,75
лв., представляващи сбор
от обезщетения за забава
в размер на законната
лихва върху неплатената
цена за извършени доставки по фактура № **********/ 12.07.2017
г. на стойност 2129,45 лева; фактура № **********/ 15.08.2017 г. на стойност
87,19 лева; фактура № **********/ 12.06.2017 г. на стойност 1913,28 лева,
фактура № **********/ 17.07.2017 г. на стойност 760,26 лева, фактура №
**********/ 16.08.2017 г. на стойност 2208,06 лева, фактура № **********/
11.09.2017 г. на стойност 1287,84 лева и фактура № **********/ 13.09.2017 г. на
стойност 11,70 лева, считано от
падежа на задължението
по всяка фактура до
25.07.2018г.
ОСЪЖДА „УМБАЛ „Свети
Георги““ ЕАД, със
седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“
№66, ЕИК *********,,
да заплати на „Магнафарм
България“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление
гр. София, ул. „Рожен“
№24, ЕИК *********,
сумата от 360
лв.- разноски по делото.
Решението е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.