РЕШЕНИЕ
№ 134
гр.
Враца 8.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 17.03.2022г./ седемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието
на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията исково адм. дело № 59 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Образувано е по искова
молба на Н.Р.Л.,*** срещу ГДИН - София за претърпени имуществени вреди
вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия от служители на Затвора
Враца, с цена на иска 300 лева, ведно със законната лихва, считано от
26.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се посочва,
че 25.01.2022г. на ищеца е била преведена сума от 300 лева, която е била
удържана от служители на Затвора-Враца от личната му партида предназначена за
лични нужди и е била преведена на същата дата на ЧСИ поради наложен запор по образувано
изп.дело. Твърди се, че с така
извършените действия му е нанесена вреда в размер 300 лева. Претендира се и
законната лихва от 26.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. проведено онлайн ищецът Л.
поддържа исковата молба и излага подробни съображения за основателност
на исковата претенция. Счита, че с извършените действия от служители на Затвора
Враца са му нанесени имуществени вреди в размер на 300 лева и желае сумата да му бъде възстановена.
Ответникът, чрез процесуалния
представител ю.к. Г.Х. в представен по делото писмен отговор оспорва исковата
молба, като недопустима и неоснователна., за което се излагат съображения.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП-Враца, прокурор
Вътов дава мотивирано заключение за неоснователност на исковата претенция. Намира,
че не се установява и не се сочи конкретна разпоредба от ЗИНЗС и ППЗИНС, която
служител на ответника да е нарушил, вследствие на което да са настъпили
имуществените вреди, които претендира ищецът. Сочените действия касаят
законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, а защитата срещу тях,
вкл. и преценката на задължението се преценява по реда на глава 39 ГПК.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства и
доводите на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че средствата по личната
партида на лишения от свобода Н.Л. са запорирани със Запорно съобщение изх.
№352/07.01.2022г. на ЧСИ В.М. по образуваното срещу Н.Л. изпълнително дело
№20188330400806 с взискатели ТД на НАП-Варна, офис Русе и Окръжен съд Русе до
погасяване на задължението към взискателите в размер на 10 398,84лв. Във
вр. с полученото запорно съобщение от Началника на Затвора Враца с писмо
изх.№129/10.01.2022г. до ЧСИ е поискан отговор относно размера който може да се
удържа от получените парични средства от пощенски записи от близки и роднини и
получени суми от пенсии. На писмото са изпратени указания от ЧСИ изх. №862/17.01.2022г.
към запорното съобщение, в които е посочено, че получените парични средства по
личната партида на длъжника, както и получените суми от пенсии са изцяло
секвестируеми. В изпълнение на запорното
съобщение и дадените към него указания на 25.01.2022г. е била удържана и
преведена на ЧСИ по образуваното изпълнително дело цялата постъпила по личната
партида на ищеца на 25.01.2022г. сума от
300 лв., която с оглед твърденията на
същия е преведена за задоволяване на лични нужди. Т.е. в случая администрацията на Затвора Враца във вр. с
полученото запорно съобщение на ЧСИ е
извършила плащане към длъжника по внесените
му по личната партида от близки
сума в размер на 300 лева.
С оглед така установените факти и
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Исковата молба е допустима, тъй като се претендират
вреди от действия и бездействия на
администрацията на Затвора Враца, като това действие/бездействие правилно
или не е обстоятелство, което се установява и преценява по съществото
на спора, а не по допустимостта на иска. В тази насока възражението на
ответника за недопустимост на исковата молба е неоснователно.
В случая ищецът основава
исковата си претенция срещу ГДИН на основание чл.284 от ЗИНЗС, въз основа на изпълнение на запорно съобщение.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС - осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно ал.2 на същия член за нарушение на ал.1 се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да
бъде приет искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на
нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца,
както и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото
не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като не са налице и твърдения за
това от страна на ищеца. Ангажирането на отговорността на административния
орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по
повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия
състав на разпоредбата, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
В конкретния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата
администрация. В случая, твърдяните
действия на затворническата администрация не могат да се квалифицират и като
фактически действия и/или бездействия. Видно от данните по делото и твърденията
на ищеца оспорените действия/бездействия на служители на Затвора Враца са в
изпълнение на запорно съобщение на ЧСИ изх.№352/07.01.2022г. по образувано
изп.дело срещу Н.Л.. Те се основават на подлежащ на изпълнение акт на съдебния
изпълнител – наложен запор, който е годно изпълнително основание и няма данни
същият да е отменен. Също така, при изпълнение на разпореденото от съдебния
изпълнител правно действие, затворническата администрация не действа като орган
по изпълнение на наказанията, съответно като административен орган, а като
трето задължено лице в изпълнителното производство.
С
оглед горното съдът намира, че действията по изпълнение на конкретното запорно
съобщение чрез извършения превод на сумата от 300 лв. на 25.01.2022г.,
постъпила по личната партида на лишения от свобода, като действие на органа по
изпълнение на наказанието, не води до нарушаване на забраната на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като същите в случая са
съобразени със задълженията на затворническата администрация, посочени в чл.507 ГПК и с предоставените й правомощия да извършва удръжки от сумите на лишените
от свобода, съгласно действащите закони. За получателя на запорното съобщение –
Затвора Враца не съществува законова
възможност да преценява дали действията на съдебния изпълнител, в т. ч. и
наложения запор, са законосъобразни, тъй като законът предвижда процесуален
ред, по който длъжникът може да се защити срещу принудителното изпълнение –
пред съответния окръжен съд по реда на чл.435 от ГПК, в т. ч. и да претендира
обезвреда за претърпени вреди в случай на незаконосъобразно принудително
изпълнение /арг. чл.441 от ГПК/. Видно от исковата молба със същата се
претендира проверка за законосъобразност на правни действия по изпълнителни
производства, за които е приложим редът по ГПК, не са налице предвидените в
нормата на чл.284 от ЗИНЗС основанията
за ангажиране отговорността на ответника по този ред. Налице е строго
регламентиран процесуален ред за оспорване на действията на съдебния
изпълнител, като обстоятелството дали се касае за имущество, което е
секвестируемо или несеквестируемо се разглежда в производство пред окръжния съд
по реда на глава 39 от ГПК. Поради това установяването в исково
производство по чл.285 от ЗИНЗС на това
дали дохода, които постъпва в личната партида на лишеният от свобода има
характер на несеквестируем или секвестируем доход по смисъла на ГПК е
недопустимо.
Правото на лишените от свобода да
притежават парични суми за задоволяване на лични нужди е уредено в чл.86, т.4
от ЗИЗНС. Налагането на запор върху средствата по чл.86, т.4 от ЗИНЗС вр. с чл. 81, ал.2 от
ППЗИНЗС не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол в настоящото
производство, какъвто е недопустим, поради предвидения нарочен процесуален ред
за оспорване законосъобразността на действията на органа по принудителното
изпълнение.
С оглед на изложеното съдът приема, че исковата
молба е неоснователна и следва да се отхвърли. В случая не се установи, че
претендираните на основание чл.284 от ЗИНЗС имуществени вреди произтичат от
незаконосъобразни действия или бездействия на орган и длъжностни лица от
Затвора Враца при или по повод изпълнение на административна дейност. Не се
установи и наличие на други фактически действия на органите по изпълнение на
наказанията и длъжностни лица в Затвора Враца, които да са в нарушение на
забраната по чл. 3. Не са налице предпоставките на чл.284 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на ответника.
Ответникът
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,като предвид изхода на
спора е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност и юрисконсулта
на ответника е представил единствено писмен отговор, поради което следва на
ГДИН да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер
съгласно чл.24 от НЗПП вр. чл.37 от ЗПП, а именно 100 лева, която сума следва
да се заплати от ищеца.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковата
молба на Н.Р.Л.,***
срещу ГДИН-София за претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни действия и бездействия от служители на Затвора Враца, с цена
на иска 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Н.Р.Л.,*** да заплати на ГДИН-София разноски по делото
в размер 100.00/сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на оспорване, чрез АдмС-Враца
пред тричленен състав на АдмС-Враца в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
На страните да се изпрати препис от решението.
АДМ. СЪДИЯ: