МОТИВИ ПО НЧХД №358/2017г. НА БРС – III н.с.
Частният тъжител М.И.А. *** е обвинила лицата Ж.С.Ч., М.Д.Д. и С.Д.Д.,***,
за това, че на 12.04.2017г. в гр.Б., обл.Р., в
съучастие като извършители, й причинили лека телесна повреда-Отскубване на
коса. Охлузване на лицето, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2 вр.
чл.20 ал.2 от НК
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител М.А. солидарно срещу
подсъдимите за сумата от 6000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял вследствие
на инкриминираното деяние по чл.130 ал.2 вр. чл.20
ал.2 от НК.
В съдебно заседание тъжителят и
неговия повереник поддържат обвинението, както и
предявеният граждански иск изцяло. Претендират разноските по делото.
Подсъдимите Ж.С.Ч., М.Д.Д. и С.Д.Д./С.Д.
Ч/ не се явяват в с.з. Производството по делото е проведено в тяхно отсъствие при условията на
чл.269 ал.3 т.1 и т.4 б.“а“ от НПК, в
присъствието на назначени служебни защитници на подс.Д.
и подс.Д. и упълномощен от подс.Ч.
защитник.
Защитникът на подсъдимата Ч. моли
съда да признае подсъдимата за виновна, като й наложи най-лекото от
алтернативно предвидените наказания в разпоредбата на чл.130 ал.2 от НК-наказание глоба, а по отношение на гражданският иск пледира да бъде уважен в
размер на 150лв.
Защитниците на подс.Д.
и подс.Д. пледират подзащитните
им да бъдат признати за невинни поради
недоказаност на обвинението по отношение на тяхното участие в инкриминираното
деяние.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Ж.С.Ч. е родена на ***г***, българско гражданство,
с постоянен и настоящ адрес ***, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата М.Д.Д. е
родена на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес ***, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият С.Д.Д./С.Д.Ч./ е роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес ***, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата
Ж.С.Ч. била дъщеря на подсъдимите М.Д.Д.
и С.Д.Д.. Последният съгласно удостоверение за
раждане дубликат от община Б., издадено въз основа на акт за раждане №… от
23.11.1971г. се водел с имената С.Д.Ч. Подсъдимите се познавали с частния
тъжител М.И.А. от квартала, в
който живеели в гр.Б., обл.Р., но всички те през
по-голямата част от годината пребивавали в Кралство Холандия. Отношенията между
тъжителката и подс.Ч. били влошени поради това, че и
двете по-рано във времето имали интимна връзка с един и същи мъж, като отначало
връзка с този мъж имала тъжителката, а след раздялата им, подс.Ч.
заживяла с него. По този повод двете имали дразги,
коментирали свои снимки във „Фейсбук“, което станало
достояние и на техните роднини. На 12.04.2017г. тъжителката била с племенника
си –св.Н. И. ***, където се разхождали. По това време там се намирала и св.Ф.А.
с внучката си, която била дъщеря на подс.Ч. и сина й С.Р.Т.,
които били разведени. Св.А. помолила родителите на детето да й направят
пълномощно, за да може да го извежда с нея в чужбина, като чакала ред, за да
влезе при нотариуса. Синът й през това време отишъл да купи минерална вода.
Докато чакала за нотариуса, на павилиона за закуски дошла подс.Ч.
заедно с племенника си-св.Д.С. и двете се заприказвали. Към тях се приближила майката на
тъжителката-св.А.Д., която идвала от зъболекар. Св.Ч. помолила последната да
предупреди дъщеря си да спре да се закача с нея, да не коментира снимките й и
да не я псува. При това св.Д. започнала да псува подс.Ч.
и двете започнали да се разправят. В това време към тях се приближила
тъжителката и също започнала да вика и да псува, като хванала подс.Ч. за косата. Последната също хванала тъжителката за
косата в лявата слепоочна област и започнала да я дърпа и скуби, като при това
действие я одраскала с нокти по дясната буза. Намесил се да ги раздалечи една
от друга св.С.. Участие в потушаването на конфликта взели и дошлите на място родители
на подс.Ч.-подс.Д. и подс.Д., които дърпали подс.Ч.,
за да я отделят от тъжителката. Тогава се намесила и св.Д., за да защити дъщеря
си, като ударила с чантата си по главата подс.Ч.. Подс.Д. хванал св.Д., за да я отдалечи, при което й скъсал
блузата. Св.А. и св.И. не взели участие при инцидента, а само наблюдавали
случващото се. На инцидента не присъствал С.Т. Отдалеч
струпването на лица наблюдавал св.Н., който разпознал там само тъжителката,
която ползвала на няколко пъти транспортните му услуги като шофьор на бус до Холандия. Междувремено
конфликтът между двете жени, който продължил няколко минути, бил потушен, но те
продължили взаимно да се псуват. Пристигнали полицейски служители от РУ Бяла,
които се осведомили за случилото се. Подсъдимите си тръгнали, а тъжителката
останала на място. С нея разговарял приближилия се св.Н., който я попитал какво
става, а тя плачела и била с разрошена коса, казала, че отива в полицията и ще
пусне жалба. На 13.04.2017г. А. посетила Отделение по съдебна медицина при
МБАЛ-Русе АД, като й бил извършен преглед и издадено съдебномедицинско удостоверение
№… от с.дата. Било установено отскубване на коса и охлузване на лицето. Същата
дала сведения, че е скубана за косата, била й е откъсната коса, одраскана с
нокти по лицето и дърпана за лявата ръка, не е падала на земята.
На
09.05.2017г. тъжителката подала жалба в РП Бяла срещу подсъдимите, с оглед
извършено престъпление по чл.216 от НК-противозаконно повреждане на чужда
движима вещ-надгробен паметник на баща й и по чл.325 от НК за нанесения й побой
на 12.04.2017г., по която работил МлПИ от РУ Бяла-св.А..Образувано
било ДП№617/2017г. по описа на БРП срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.216 от НК, което с Постановление от 03.01.2018г. на БРП било спряно
поради неразкриване на извършителя.
Назначената
по делото съдебномедицинска експертиза установила, че А. е получил следните
увреждания- отскубване
на коса.Охлузване на лицето. Експертът е посочил, че уврежданията са резултат на действието на твърди тъпоръбести предмети и на сили, действащи по посока на
свободните краища на космите на главата и могат да бъдат получени при инцидент
на 12.04.2017г. по начин описан в тъжбата, СМУ и свидетелските показания, а
именно при дърпане на косата и одраскване с нокти по лицето. Съобразно СМЕ следва да се приеме, че на А. й е
причинено болка и страдание. Вещото лице е посочило, че обичайния
възстановителен период за тези увреждания е около една седмица, а обикновено главичното окосмяване израства с около 1см. на месец.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства- от показанията на
свидетелите Д., И., Н.,А., А., С., от показанията на
вещото лице, СМУ, СМЕ, удостоверения за раждане, справки за съдимост,
ДП№617/17г. на БРП.
По делото се събраха две групи
противоречиви доказателства. От една страна това са показанията на свидетелите Д.,
И., Н..,А., а от друга страна показанията на свидетелите А. и С.. Изброените до
тук свидетели установяват времето и мястото на инцидента, но твърденията им се
различават помежду си досежно развилия се инцидент.
При установяване на фактическата
обстановка съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. и С., които удостоверяват по идентичен начин развилата се
ситуация. Показанията им са логични, последователни, непротиворечиви помежду
си, взаимно допълващи се, поради което съдът им дава вяра. Подробни и вътрешно
непротиворечиви са показанията на св.А., която в детайли установява действията на всеки един от тримата
подсъдими и тяхната последователност, а така също и поведението, и действията
на тъжителката А.. Показанията й изцяло кореспондират с тези на св.С., който
също като пряк свидетел очевидец описва поредицата от действия на подсъдимите и
тъжителката, и то по сходен със св.А. начин. Така несъмнено се установява от
показанията им, че единствено подс.Ч. посегнала на
телесната неприкосновеност на тъжителката А., като я хванала за косата. Други
действия на посегателство като удряне, ритане, дърпане по ръцете и тялото от страна на подс.Ч.
спрямо А. не били извършвани. На следващо място тези свидетели безпротиворечиво установяват, че намесата на подсъдимите Д.
и Д. в конфликта била с цел неговото потушаване, като раздалечат тъжителката и подс.Ч. една от
друга, издърпвайки настрани дъщеря си. Категорично двамата свидетели твърдят,
че действията на подс.Д. и подс.Д.
не са били насочени към тъжителката, двамата не са я удряли и ритали, нито
същата е падала на земята. Посочват по идентичен начин, че и двете жени са
имали неприлично държане, като взаимно са се псували през цялото време на
инцидента, продължил кратко време. Съдът няма основание да се съмнява в
показанията им и поради това, че двамата свидетели нямат взаимни контакти преди
инцидента, не поддържат отношения помежду си, нямат близка родствена връзка.
Наличното им познанство е само визуално по повод на факта, че подс.Ч. е бивша снаха на св.А., а св.С. е племенник на
последната и е виждал св.А. в гр.Д.М. в дома на подс.Ч..
Предвид на това съдът счита, че показанията им напълно достоверно установяват
развилата се ситуация и не са налице съмнения за тяхната пристрастност.
Показанията на първата група
свидетели-Д., И., Н. не са идентични по отношение на фактите от значение за
предмета на доказване. Действително всички те потвърждават наличието на
инцидент на инкриминираната дата с пострадал тъжителката А., но показанията им
се разминават по конкретните възприети обстоятелства. В показанията си св.Н. първоначално
твърди, че е видял как набита жена и мъж дърпат за косата тъжителката. След
това посочва, че мъжът я е бил хванал за раменете, а за косите я дърпали жените,
а по-надолу в показанията си сочи, че общо шестима души били сграбчили
тъжителката и са я дърпали. Показанията на този свидетел са неточни и вътрешно
противоречиви досежно лицата, посегнали на
тъжителката- колко на брой са били, какви конкретни действия са извършвали
спрямо нея, нито кои конкретно са били тези лица, тъй като свидетелят не
познавал никой друг освен А.. Съдът има основание да се съмнява в обективността
на показанията му, имайки предвид вътрешното им противоречие относно важни
моменти, а както става ясно същият е наблюдавал от далечно разстояние случката
и се е приближил едва в момента, когато конфликтът бил потушен, възприемайки,
че А. е с разрошена коса. Никой от другите свидетели не е споменал за
присъствието му по време на инцидента, единствено св.И., който го познавал
отпреди е заявил, че св.Н. е дошъл в последния момент, когато полицаите са били
там. Поради това съдът намира, че възприятията на този свидетел за инцидента, за
участващите в него лица и за конкретните посегателства спрямо тъжителката са твърде
общи, неточни и не могат да допринесат за изясняване на обективната истина. Няма
основание да не се дава вяра на показанията му, че месец и половина по-късно
при едно от пътуванията до Холандия станало въпрос за случая и тъжителката му
показала белега си от липсваща коса на главата, изтръгната от скубане, които са
косвени по отношение на причиненото на инкриминираната дата увреждане и периода
на възстановяването.
Показанията на св.Д. са непоследователни,
нелогични, вътрешно противоречиви, изцяло пристрастни, поради което не следва
да бъдат кредитирани. Същата твърди, че тримата подсъдими я нападнали първо нея
пред закуските, като подс.Ч. искала да се дразни с
нея и псувала мъжа й. Непосредствено след това пък посочва, че е вървяла и е
видяла А. със сина си и св.И., като тримата подсъдими се нахвърлили върху
дъщеря й, която не се е дразнела с тях. След това твърди, че подс.Д. я хванал за блузата и дъщеря й дошла да я спаси. След
това последвало нахвърляне върху А., която стояла настрани, но вече от тримата
подсъдими, св.А. и С.Т., които я ритали за краката и седалищните части и я
оскубали. Описаната от св.Д. последователност на събитията не следва правилата
на нормалната житейска логика.Нелогично звучат показанията й, че тримата
подсъдими заедно са нападали ту нея, ту тъжителката, която пък хем се намесила
за спаси майка си, но пък била настрани до борчетата и не искала да се меси и
там била нападната от подс.Д..Освен това противоречат изцяло на показанията на първата
група свидетели, които съдът е кредитирал.
Съдът съобрази близката роднинска връзка на св.Д. с тъжителката, която й е
дъщеря, което отчетено в съвкупност с обърканите й и нелогични показания,
навежда на извод за нейната заинтересованост от изхода на делото изцяло в
подкрепа на обвинителната теза на тъжителката спрямо тримата подсъдими.
Показанията на св.И. за разлика
от тези на св.Д. се отличават с подреденост и последователност, която обаче
също противоречи на установеното от показанията на първата група свидетели.
Посоченото от св.И., че подс.Ч. е отишла при св.Д. и
започнала да я псува и обижда не е в съответствие с показанията на св.А. и св.С.,
от които се установява, че се е случило точно обратното -св.Д. се е подразнила
с подс.Ч., като същевременно започнала да я псува.
Действително е последвала намеса на тъжителката, но с агресивно поведение
спрямо подс.Ч., с хващане на косата, на което
последната отвърнала по същия начин. Св.И. твърди, че се намесили и другите
двама подсъдими, които ритали и скубели за косата тъжителката, което принципно
съответства на показанията на св.Д. в тази част. Въпреки това съдът не дава
вяра на показанията на св.Д. и св.И. в тази част, тъй като на първо място са в
противоречие с показанията, които съдът е кредитирал, противоречат на
първоначалните сведения в СМУ, дадени от тъжителката пред съдебния лекар, които
макар и косвено доказват, че същата е нямала оплаквания от ритане по краката и
седалищните части, поради което и в СМУ и СМЕ няма данни за получени увреждания
по тези части на тялото. Все в тази насока, поради противоречие с горецитираните доказателства, несъстоятелни са твърденията
на св.Д., св.И., св.Неделчев, че тъжителката е била съборена от подсъдимите на
земята, паднала е на земята, а още по-малко по очи с изпънати крака в цял ръст,
като в последната насока липсват и обективни находки при СМУ. Недостоверни са
показанията на св.И. и в частта им, че нападение е осъществено спрямо А. и от
св.А., св.С. и мъжа на подс.Ч., както и че едва след
намесата на полицаите конфликтът приключил, тъй като е в противоречие както с
показанията на първата група свидетели, така, а и с показанията на св.Д., която
посочва, че полицаите са дошли след случая. В този смисъл съдът намира, че и
показанията на св.И. освен, че противоречат на гласните доказателства,
кредитирани от съда, са и пристратстни, тъй като е в
близка родствена връзка с А., с която поддържа постоянен контакт.
Съдът няма основание да се
съмнява в показанията на св.Р.А., тъй като същите са дадени в качеството му на
полицейски служител, работил по жалбата на тъжителката, по която е било
образувано ДП №617/2017г. на БРП. Същият обаче, не е пряк свидетел очевидец на
нанесения й побой на 12.04.2017г., а възпроизвежда факти и обстоятелства, които
са му станали известни от снетите по случая обяснения, по които е изготвил и
докладна записка. Твърди, че е разговарял два пъти с тъжителката няколко дни
по-късно, но лично не е виждал нараняванията й по главата. Същата му е съобщила
имената на лицата, които са я скубали, както и причината за конфликта. Посочва,
че лицата не били установени на посочените адреси, тъй като били заминали за
Холандия. Поради това, че св.А. няма преки възприятия, то показанията му следва
да се преценяват като косвени по отношение на събитията на 12.04.2017г. От тях
може да се изведе по несъмнен начин, че на въпросната дата тъжителката е била
скубана за косата, но не могат да се правят категорични изводи за задружно участие на тримата подсъдими в
причиняването на уврежданията на тъжителката.
Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ относно вида на получените
телесни увреждания и механизма на получаването им, който е съответен и изводим
от описаното в тъжбата, СМУ, показанията на свидетелите, а именно при дърпане
на косата и одраскване с нокти по лицето. Поради това намира, че частния
тъжител М.А. е получила действително установените увреждания, на посочената дата-12.04.2017г.
От показанията на вещото лице в с.з. се установява, че тези наранявания могат
да бъдат причинени от едно лице с две действия. При това положение съдът
намира, че посочения от вещото лице механизъм на причиняване на телесни
увреждания и то от едно лице категорично се обосновава от събраните по делото и
кредитирани от съда доказателства, а именно от действията на подс.Ч.. Наличните преки
доказателства, а именно показанията на св.С. и св.А. по несъмнен начин
обосновават горния извод. От останалите гласни доказателства-показанията на св.Д.,
св.И., включително и от изложеното в тъжбата и СМУ, също с категоричност се
извежда участието на подс.Ч. в инкриминираното деяние
и то именно по описания от вещото лице механизъм на причиняване на
уврежданията. Предвид на това съдът приема, че е доказано авторството на
деянието, а именно, че с действията си подс.Ч. е причинила
констатираните увреждани на тъжителката А., изразяващи се в причиняване на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Несъмнено
е установено от показанията на св.А. и св.С., че при този инцидент подсъдимата Ч.
също е била дърпана за косата от тъжителката А., което принципно поставя
възможността за приложението на института на реторсията
по чл.130 ал.3 от НК. Но при липса на обективни данни по делото за вида на
полученото от подс.Ч. увреждане-дали е по чл.130 ал.1
или по чл.130 ал.2 от НК, съда е поставен в невъзможност да прецени дали
последната е получила същата по вид телесна повреда, каквато е получила и
тъжителката, в който случай единствено би могла да се приложи реторсията. По
посочените съображения съдът не намира законови основания за прилагането й.
Съгласно изискванията на чл.303 от НПК
обвинението следва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на
предположения. В случая единственият извод, който може да бъде направен е, че
обвинението спрямо подсъдимите Д. и Д. не е доказано по категоричен и безспорен
начин, поради което на осн. чл.304 от НПК същите
следва да бъдат оправдани по него. За участието им са налице показания на двама
пристрастни свидетели-св.Д. и св.И., които не се споделят от съда в тази част.
Останалите гласни доказателства от тази група–показанията на св.А. и тези на
св.Н. не установяват по несъмнен начин участието на подс.Д.
и подс.Д. в инкриминираното деяние. От друга страна
са налице убедителни гласните доказателства от първата група-показанията на св.А.
и св.С. за това, че подс.Д. и подс.Д.
не са осъществили спрямо А. нито едно от действията, описано в тъжбата-дърпане
на раменете и косата, скубане на косата, а още по-малко са извършвали действия
като ритане по краката и по седалищните части, твърдени от св.Д. и св.И.,
неописани дори в тъжбата. Поради това
обвинителната теза по отношение на тези подсъдими, че в съучастие с подс.Ч. са причинили лека телесна повреда по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК се явява необоснована и недоказана, с
оглед на което същите следва за бъдат признати за невиновни. Липсата на
доказано по безспорен начин противоправно деяние от посочените
подсъдими спрямо частния тъжител А. обективира и
липсата на причинени неимуществени вреди от тези подсъдими спрямо частния
тъжител, които да подлежат на обезщетяване. В този смисъл следва да бъде
отхвърлен предявения граждански иск спрямо подс.Д. и подс.Д. в размер на 6000лв., солидарно, ведно със законната
лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка и анализът на доказателствата се налагат следните правни изводи:
Подсъдимата Ж.С.Ч. от обективна
страна е осъществили състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 12.04.2017г. в гр.Б., обл.Р. причинила на М.И.А. от с.гр., лека телесна
повреда-Отскубване на коса. Охлузване на лицето, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето. От обективна страна Ч. е осъществила всички
признаци на състава на престъплението, като със свои действия е допринесла за
причиняване на съставомерния резултат-а именно
дърпала А. за косата и я одраскала с нокти по лицето, с което й причинила отскубване
на коса и охлузване по лицето, преценени по медико-биологичния признак болка и
страдание. Досежно дърпането за раменете и ръката, за
които сведения е дала А. при СМУ в с.з. вещото лице е уточнило, че при такова
въздействие могат и да не останат следи и трайни увреждания, и в конкретния
случай не са налице обективни данни за такива увреждания, които да могат да се
преценяват по медико-биологичен признак. От доказателствата по делото също не
се установя тримата подсъдими подсъдимите да са извършвали подобни действия
спрямо тъжителката, за да може да се приеме, че А. е търпяла неприятни усещания
във физическо отношение от тези действия, които следва да се квалифицират като
лека телесна повреда.
От субективна страна подсъдимата Ч.
е извършила деянието умишлено, като умисълът й е бил пряк. Действията й са целяли и са били насочени именно към причиняване на телесно
увреждане, като реакция на действията на А., която първа посегнала и хванала за
косата Ч..Поради това съдът я е признал за виновна в извършване на
горепосоченото деяние. Тъй като не се установява да е налице задружно участие в
инкриминираното деяние и на другите подсъдими, то не е налице съучастие по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, поради което в тази част от обвинението подс.Ч. следва да бъде призната за невиновна и оправдана.
При индивидуализацията на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс.Ч.
за деянието по чл.130 ал.2 от НК съдът съобрази, че са налице
материално-правните предпоставки, визирани в чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимата и налагане на административно наказание.
За извършеното от нея престъпление законът предвижда алтернативно три
наказания-лишаване от свобода до шест месеца, пробация,
глоба от сто до триста лева. Освен това същата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава осма от НК, от
деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на възстановяване, поради което следва да й бъде наложено
административно наказание глоба. При определянето й съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства-сравнително младата възраст и чистото
съдебно минало, Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са налице. При наличие единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, отчитайки тежестта на деянието, липсата на доказателства за
получаваните доходи и имотно състояние, което не следва да се тълкува във вреда
на подсъдимата, съдът е определил административно наказание глоба в минимален
размер, а именно 1000лв.
Гражданският иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан
по своето основание. Основателността му съдът извежда от установените по делото
фактически обстоятелства-извършеното противоправно
деяние, обуславящо лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК от страна на подс.Ч.. Очевидно е, че при нанесените телесни увреждания
пострадалата е понесла вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат
обезщетени.
Съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид вида на причинените увреждания по лицето и главата на
тъжителя, броя и вида на действията, с които са причинени, тежестта на самите
увреждания, търпяната болка при получаването им, възстановителния период-около
една седмица, съобразно заключението на СМЕ, периода на израстване на косата,
търпеният емоционален дискомфорт при общуване предвид
видимите наранявания, като съдът оцени
причинените болки и страдания на 400лв., дължими ведно със законната лихва от
деня на увреждането 12.04.2017г., до окончателното изплащане на задължението,
като в останалата част до пълния предявен размер от 6000лв., искът следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
На осн. чл.189 от НПК, тъй като е призната за виновна, подс.Ч. следва да понесе направените от тъжителката
разноски по делото в размер на 1882лв,
както и следва да бъде осъдена да заплати д.т. в размер на 50лв. върху уважения размер
на гражданския иск, платима в полза на
съдебната власт, по сметката на РС Бяла.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: