Решение по дело №1200/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 951
Дата: 26 юли 2019 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20193100501200
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Варна, ……………………2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева

                                 мл.с. Никола Дойчев

          

при секретар Атанаска Иванова

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  1200 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от  „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение № 2011/10.05.2019г. по гр.д. 19252/2018г. на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И.А.П. не дължи на  „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 1252.48 /хиляда двеста петдесет и два 0,48 /лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 04.08.2018г. до 01.11.2018 г.  за обект на потребление,  находящ се в гр.Варна, ВИЛНА ЗОНА ВАРНА, М-СТ „******“ № 1*,  с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, за която е издадена фактура № **********/02.11.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода доказателствен материал. Процесуалният представител на въззивната страна навежда твърдения, че корекционната процедура има своето законово основание в чл. 48 от ПИКЕЕ, като е спазена цялата нормативно установена корекционна процедура. Обосновава се подробно наличието на всеки един юридически факт, елемент от фактическия състав, пораждащ отговорността на въззиваемите. Посочва се, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, като въззивникът е потребител на доставяната от въззиваемото дружество ел.енергия. Посочва се, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от потребителя ел. енергия. Посочва се още, че служителите на въззивното дружество са извършили проверка в присъствието на двама свидетели, . Служителите са подали сигнал до органите на полицията, но бил получен отказ да бъде изпратена оперативна група на адреса. Моли се решението на ВРС да бъде отменено и да бъде поставено ново решение, с което предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и мотивирано, като излагат подробни съображения. Оспорват се изцяло изложените от въззивника твърдения във въззивната жалба.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемата страна се представлява от своя процесуален представител. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

По така предявените искове:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца И.А.П. срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че И.А.П. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата в размер на 1252.48 лв. по фактура № **********/02.11.2018г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 04.08.2018г. до 01.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ВИЛНА ЗОНА ВАРНА, М-СТ „ЗЕЛЕНИКА" №139,  с клиентски № ********** и абонатен № **********. Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди , че е потребител на "Енерго - Про Продажби" АД, като е открита партида за недвижим имот,  находящ се в гр.Варна, ВИЛНА ЗОНА ВАРНА, М-СТ „******“ № 1*, в който се е доставяла електрическа енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Излага се, че не е налице правно основание за съставяне на процесния протокол; че констативният протокол не отговаря на изискванията на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ; оспорва се начина и методиката и основанието на процесната фактура ; счита предприетата от доставчика процедура за коригиране на сметката за незаконосъобразна. Оспорва се изцяло дължимостта на процесната сума, като се счита, че същото не следва да бъде заплатено, доколкото не са налице основания за извършване на корекционна процедура на сметката на абоната от страна на ответното дружество.

Предвид изложеното , се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна  „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но неоснователен. Излага се , че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на установителния иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 1252.48 лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/02.11.2018г.

Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че И.А.П. е титуляр на партида с клиентски № ********** и абонатен № **********  на обект с административен адрес: гр. Варна, Вилна зона, м. „******“ № *.и че процесният обект е захранван с електрическа енергия от въззивното дружество.

По делото е представен констативен протокол 01.11.2018 г. от който се установява, че на адреса на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********  е осъществена проверка, на която се е установило наличието на неправомерно въздействие върху функцията на СТИ – неправомерно присъединяване, промяна на схемата на свързване. Служителите на „Елетроразпределение Север“ АД са възстановили правилната схема на свързване. Съгласно приетата по делото СТЕ, констатираното нарушение, документирано в констативния протокол, се е изразявало в неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ, като неизмерената енергия се дължи на неправомерно монтиран мост в токовите схеми на СИ. Същото се потвърждава и от разпита на св. Колева, която е съставила констативния протокол.

Съгласно справка от 02.11.2018 г. е била извършена корекция на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ. Въз основа на нея е издадена фактура от 02.11.2018г. на стойност 1252.48 лева за периода 04.08.2018г. до 01.11.2018 г.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото няма спор, че абонатът И.А.П. и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който И.А.П. е потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел.енергия с обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № ********** с административен адрес: гр. Варна, Вилна зона, м. „******“ № *.

Спорните въпроси по делото са дали „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД има законово основание да извършва едностранна корекция, респ. налице ли е действаща нормативна уредба и приложима ли е чл. 48, ал. 1, т . 1Б от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., която е действала към момента на извършване на техническата проверка на СТИ на 01.11.2018 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Впоследствие последните разпоредби, считано от 23.11.2018 г.  също са отменени по силата на Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Понастоящем, считано от 30.04.2019г., действат изцяло нови правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. В параграф 2 от ПЗР от новите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г), който урежда заварените между клиентите и енергийния доставчик възникнали отношения по корекция, е посочено, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Тоест Новите ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. се прилагат само за процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени след влизане в сила на тези правила на 30.04.2019 г. Следователно всички процедури по преизчисляване на количество електрическа енергия, които са започнали въз основа на констативни протоколи, издадени преди 30.04.2019г., се уреждат от ПИКЕЕ, обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. Доколкото обаче към момента на съставяне на процесния констативния протокол на 01.11.2018 г., са действали единствено чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г., то съдът намира, че липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ  (отм. на 14.02.2017г.) са неприложими към настоящия случай, тъй като техническата проверка в обекта на потребление, извършена на 01.11.2018 г., е след отмяната на тези разпоредби. Поради това, към момента на проверката, липсва приложима нормативна уредба, по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), регламентираща специалните изисквания към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.) липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.) не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), към момента на проверката, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират хипотезите, при които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционните процедури при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 01.11.2018 г. не са изрично регламентирани от закона.  Доколкото чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), са също отменени към момента на извършване на проверката (03.10.2018 г.), то доставчикът няма правомощия да извършва процедура по корекция на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването й няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

Ето защо, съдът приема, че към 01.11.2018 г., правото на „Енерго-про продажби“ АД да начисли исковата сума в размер на 1252.48 лева на основание чл. 48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ (обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г.), въз основа на констатациите от проверката, извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума.

В заключение, съдът намира, че ответникът не успя да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, поради което, исковата претенция се явява основателна.

Предвид съвпадението на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, решението на последния, с което е прието, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1252.48 лева, следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените от нея разноски в размер на 320.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от предоставения договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1509/11.03.2019г. по гр.д. 19005/2018г. на Районен съд-Варна, XI състав.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да заплати на И.А.П. с ЕГН: **********, сумата от 320.00 (триста и двадесет) лева – разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: