Р
Е Ш Е
Н И Е №
……
Гр.
София, 23.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV Д
състав, в публично съдебно заседание на
дванадесет и
трети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Г., като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9401 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение №21909/27.12.2016 г., СРС, 73 с - в по гр. д. № 53216/2015 г. е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г.П. с ЕГН **********
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***, следните суми: 2 860 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия в апартамент в гр.София, ул. „***за периода м.
05.2012 – м. 04 2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2015 г.
(подаване на заявлението) до плащането на сумата и сумата от 530, 51 лв., представляваща обезщетение за забава на плащане на главницата за периода
30.06.2012 г. - 18.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
37092/2015 г. на СРС, 73 с - в. С решението ответницата е
осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.
Недоволна от
решението е останала ответницата Е.Г.П., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Поддържат
се доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон. Неоснователно съдът е приел, че
не се оспорва качеството на ответницата на потребител на ТЕ, както и че ищецът
е провел доказване на факта, че страните са в облигационно правоотношение
относно доставката на топлоенергия в имота през процесния период. Съдът не се е
произнесъл по липсата на валидна облигационна връзка поради липсата на
качествени параметри на услугата, които потребителят да може да следи. Липсват
достатъчно убедителни писмени доказателства за дължимост на претендираните суми.
Не се доказва узаконяване и пускане в експлоатация на абонатната станция,
договорни отношения на ОС на ЕС с ФДР, количествата доставена ТЕ в имота,
реално отчитане на индивидуалните разпределители в имота. Неоснователно СРС е
възприел заключението на ССчЕ, като последното се основава на неподписани
фактури, издадени от ищеца. Неправилно съдът е кредитирал и заключението СТЕ.
Ищецът не е доказал количеството доставено да абонатната станция ТЕ и дали
технологичните разходи за отчислени за сметка на ищеца. Не са представени
доказателства за узаконяване на общия топломер в АС. Оспорва се измервателната
годност на уредите за дялово разпределение. Излагат се доводи за нарушения на
ЗЗП, неравноправност на клаузите на договора и ОУ. По тези и допълнителни
съображения моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете.
Претендира разноски за производството.
Въззиваемата
страна ищецът „Т.С.“ ЕАД не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК.
В отделна молба от 22.04.2019 г., депозирана преди първото заседание пред СГС,
ищецът оспорва жалбата и моли да се потвърди решението, като се претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави
евентуално възражение по размера на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Третото лице
помагач „Н.“ ЕАД, не взема становище по въззивната жалба.
Настоящият състав намира за установено следното
:
СРС се е произнесъл по обективно
кумулативно съединяване на искове, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр.с
чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, след
подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно.
По
същество въззивният съд намира, че основателно и в съответствие със събраните
пред него доказателства СРС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Съгласно чл. 153 ЗЕ
„клиенти“ на ТЕ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ, в действащата в периода редакция. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар.
1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Като се съобрази
посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
Качеството на
ответницата на собственик на имота не е оспорено и се установява от приетия
пред СРС договор от 30.03.1994 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ, посредством който ответницата е придобила собствеността върху имота.
Настоящият
състав споделя извода на СРС, че облигационното отношение между страните е
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество и от качеството собственик на топлоснабдения имот, което
ответницата не оспорва по принцип и беше изяснено по – горе в решението. Законодателят не е предвидил като условие за
влизането на ОУ в сила изричното им приемане от потребителите, въпреки че е
предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в
топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни ответницата да е
възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия.
Понеже
сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Законодателят е предвидил
заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение, което включва
задължение за заплащане на ТЕ за отопление на имота, за сградната инсталация и
за БГВ, по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗЕ,
като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно
действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г.
Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на ФДР - „Н.” ЕАД.
В отговор на
възражението на ответника за липсата на качествени параметри на услугата, съдът
намира за необходимо да отбележи, че според Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г., операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса
на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването
им. Така са определени качествените параметри на доставената услуга. Следва да
се има предвид, че ищецът, като продавач на топлинна енергия, има задължение да
достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в
съответната етажна собственост. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната
инсталация.
Следва да се посочи, че възраженията
за нарушение на ЗЗП по договора с ищеца се
правят за първи път във въззивната жалба, затова СРС не е се произнасял по тях.
Освен това не може да се приеме, че в исковото производство потребителят е с
нарушени права на защита, тъй като има правна възможност да оспорва документите,
представени от ищеца, да иска и ангажира доказателства в подкрепа на
оспорванията и доводите си.
При определяне на реално използваното
количество ТЕ в имота на ответницата като многокомпонентно задължение следва да се съобрази разпределението
на енергията, включително разликата между прогнозното и действително
потребеното количество енергия след прилагане системата за дялово разпределение
през процесния период и факта, че цените на топлоенергията за периода за
нормативно регулирани. Въззивният съд намира, че при това следва да се вземат
предвид както заключението
на СТЕ, така и представените по делото
от ФДР документи за главен отчет на уредите в имота.
Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че изравнителните
сметки за периода са изготвени съгласно главните отчети на ФДР, които носят
подпис на потребител и са издадени на база реалното отчитане на индивидуалните
разпределители и водомери в имота. В процесният период в имота е имало 3 броя
радиатори с ИРРО , а ТЕ за БГВ е начислявана по показанията на 2 водомера за
топла вода. Съгласно констатациите на вещото лице, абоната е осигурявал достъп
до имота и до водомерите в процесния период, като начислените суми са в
съответствие с действащата нормативна уредба за периода и по специално на Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г.
Неоснователно
е възражението на ответницата относно отчисляване на технологичните разходи и
липсата на доказателства за доставката и отчитането на ТЕ от АС. Вещото лице е
съобразило ежемесечните отчети на ТЕ по общия топломер в АС, като е установило,
че общия топломер е годно техническо средство и се е отчитал по електронен път, а от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика.
Съобразявайки заключението
на СТЕ, настоящият състав намира, че дължимите суми за топла вода, отопление и
сградна инсталация в имота, без предишни просрочени неплатени сметки, без
изравнявания за периоди извън процесния е в размер на общо 2 491, 30 лв.,
а не както е определил СРС – в размер на 2 860 лв. Неоснователно СРС е
възприел размера на задълженията, както са определени от ССчЕ.
Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД. Съгласно
ОУ на ищеца, купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към
продавача в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.
Настоящият състав споделя изводите на СРС по отношение вземанията на ищеца за
лихви за забава и препраща към тях на
основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
Тъй като лихвата за забава,
определена от въззивният съд на основание чл. 162 ГПК, е в по - голям размер от
заявения, решението в частта, в която изцяло е уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се потвърди, както е постановено.
Доколкото мотивите на СГС частично
не съвпадат с тези на районния съд - само относно установения размер на
главното задължение, решението
е необосновано и следва да се отмени в частта, в която искът е уважен над
сумата от 2 491, 58 лв. до 2 860 лв. и вместо това – искът за
главницата да се отхвърли. В останалата част решението следва да се потвърди.
По разноските пред СРС :
С оглед частичното
отхвърляне на иска за главницата, решението следва да се отмени и в частта, в
която са присъдени разноски в полза на ищеца за СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - над сумата от 790, 25 лв. до присъдения размер от 886, 59 лв. - за
исковото производство, както и над размер от 371, 23 лв. до присъдените 416, 48
лв. за заповедното производство по ч. гр. д. № 37092/2015
г. на СРС, 73 с - в.
В
полза на ответницата биха се дължали разноски пред СРС съобразно отхвърлената
част от исковете, но доколкото, до приключване на устните състезания пред тази
инстанция, не са ангажирани доказателства за направени от нея разноски пред СРС,
такива не се присъждат в нейна полза.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора –
жалбата, ще бъде частично уважена, в полза на ответницата се дължат разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, в размер на 9, 50 лв. от платената държавна
такса.
В останалата част, право на
разноски има въззиваемата страна - ищец. Съдът не присъжда разноски в полза на
ищеца доколкото от него не са предприети конкретни процесуални действия пред
СГС. Въззиваемият - ищец е депозирал единствено бланкетна молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие, в която моли да се потвърди обжалваното решение,
без излагането на каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Молбата на „Т.С.” ЕАД не може да бъде окачествена като отговор
по въззивната жалба, а на още по - голямо основание - като действие на
процесуално представителство. С оглед на изложеното и доколкото въззиваемият не
се е явил в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание,
липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК
вр. с НМРАВ, респективно, съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в
полза на ищеца – въззиваем.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21909/27.12.2016
г., СРС, 73 с - в по гр. д. № 53216/2015 г., в частта, в която е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, че Е.Г.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С." ЕАД, ***, сумата над 2 491, 58 лв. до размер от
2 860 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. „***, ап. 66 за периода м. 05.2012 - м. 04 2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.06.2015 г.
(подаване на заявлението) до плащането на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 37092/2015 г. на СРС, 73 с - в, както и в частта,
в която Е.Г.П. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, разноски както следва : за исковото производство пред СРС - над
сумата от 790, 25 лв. до присъдения размер от 886, 59 лв., както и за
заповедното производство по ч. гр. д. № 37092/2015 г. на СРС,
73 с-в - над
размер от 371, 23 лв. до присъдените 416, 48 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, за
признаване за установено, че Е.Г.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, сумата над 2 491, 58 лв. до размер от
2 860 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. „***, ап. 66 за периода м. 05.2012 - м. 04 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2015 г.
(подаване на заявлението) до плащането на сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 37092/2015 г. на СРС, 73 с - в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21909/27.12.2016 г., СРС, 73 с - в
по гр. д. № 53216/2015 г., в частта, в която е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Г.П. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ***, сумата от 2 491, 58 лв. - представляваща цена за доставена
топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. „***за периода м. 05.2012 - м. 04 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2015 г. (подаване
на заявлението) до плащането на сумата, както и сумата от 530, 51 лв., представляваща
обезщетение за забава на плащане на главницата за периода 30.06.2012 г.
- 18.06.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 37092/2015 г. на СРС, 73 с - в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес *** Б да заплати на Е.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание ч. 78,
ал. 3 ГПК, 9, 50 лв. от платената държавна такса за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.