Решение по дело №924/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2410
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20197050700924
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

           /12.12.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 924 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на П.Б. срещу Ревизионен акт (РА) № Р–03001817008650-091-001/12.10.2018 година на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи (ОДОП при ЦУ на НАП). Жалбоподателката твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че РА е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Твърди, че РА е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В писмена молба от 22.05.2019 година твърди, че за периода 2011 – 2013 година е пребивавала на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като придружител на болно дете, където се е осигурявала. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на РА, в условията на евентуалност – да го отмени. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмена молба от 19.06.2019 година навежда твърдения, че е не дължи вноски за здравно осигуряване, тъй като са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване.Твърди, че е пребивавала на територията на страна – членка на Европейския съюз за повече от 183 дни. Не изразява становище по същество.

Ответникът, редовно призован, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателката не е представила доказателства, че е здравно осигурена на територията на държава – членка на Европейския съюз. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В протоколи от 24.10.2018 година и 05.11.2019 година са обективирани две посещения на посочения от жалбоподателката адрес за връчване на РА. Длъжностните лица са отбелязали, че лицето не е открито на адреса от 11 до 12 часа на 24.10.2018 година и от 12 до 13 часа на 05.11.2018 година. На 06.11.2018 година на таблото е поставено обявление за издадения РА по чл. 32 от ДОПК.

Съдът намира, че процедурата по чл. 32 от ДОПК не е изпълнена, тъй като посещенията са извършени в работни дни (сряда и понеделник) в часови диапазон, съвпадащ с работно време, както и, че съобщението не е публикувано в Интернет, каквото е изискването на чл. 32, ал. 4 от ДОПК.

Жалбата срещу РА е депозирана на 06.12.2018 година (л. 161 от административната преписка), входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 14.12.2018 година. С Уведомление от 19.12.2018 година жалбата срещу РА е оставена без движение, като на жалбопододателката е дадена възможност в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да подпише жалбата. Уведомлението е връчено лично на жалбоподателката на 04.01.2019 година, като на 09.01.2019 година същата е подписала жалбата.

С Решение № 405/11.03.2019 година директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е изменил РА, с който са определени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от от Закона за здравното осигуряване за периода м. 12.2011 – 2015 година в общ размер на 1 415,98 лева и лихви в обща размер на 688,85 лева, като е определил задължения в размер на 810 лева и лихви в размер на 395,17 лева.

Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 21.03.2019 година (л. 12 от административната преписка по жалбата), поради което с подаване на жалбата на 04.04.2019 година, е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.

Ревизията на П.Б.И. *** обхваща задължения по чл. 17 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2011 – 31.12.2016 година и по чл. 40 от Закона за здравното осигуряване за периода м.12.2011 – 2015 година. Започнала е със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001817008650-020-001 от 11.12.2017 година (л. 3 от административната преписка), издадена от А.Ц.Б., началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД гр. Варна, определена да издава такива заповеди със Заповед Д-1249/30.06.2017 година (л. 2-1 от административната преписка) на директора на ТД гр. Варна на НАП. ЗВР не е връчена на жалбоподателката.

На 16.07.2018 година е издаден РД № Р-03001817008650-092-001. На 12.10.2018 година е издаден оспореният РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, приключила е в сроковете, определени в ДОПК и от лицата, на които е възложена.

Приобщени са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. ДВ бр. 85/2017 година), които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от същия закон. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ.

Предвид горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма и при липсата на допуснати съществени процусуални нарушения.

В ревизионните доклад и акт е прието, че жалбоподателката дължи вноски за здравни осигуровки по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, вр. чл. 7, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване за периода м.12.2011 година – 2015 година в общ размер на 1 415,98 лева. За да постановят този резултат органите са приели, че доходите на жалбоподателката с неустановен произход са от трудова дейност, за която са дължими вноски за здравно осигуряване. След извършване на прости аритметични действия органите по приходите са установили размера на здравните осигуровки - 1 415,98 лева. Органите са приели, че жалбоподателката дължи законната лихва върху главниците в общ размер на 688,85 лева.

С Решение № 405 от 11.03.2019 година директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП е изменил основанието и размера на установените задължения за здравни вноски. Приел е, че жалбоподателката е била безработна за периода м.12.2011 – 2015 година, поради което дължи вноски за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване. След извършване на прости аритметични действия решаващият орган е приел, че жалбоподателката дължи вноски за здравно осигуряване в общ размер на 810 лева и лихви в общ размер на 395,17 лева.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, арг. чл. 40, ал. 5 от Закона за зравното осигуряване ( ДВ бр. 100/2010 година, в сила от 01.01.2011 година). Относима за периода 2013 – 2015 година е редакцията на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (Изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), като изменението касае срока за внасяна на вноските – до 25-то число.

Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът приема, че жалбоподателката е била базработна за периода 2011 – 2015 година. До даване ход на устните състезания жалбоподателката не е представила доказателства, че е работила по трудово правоотношение, както и че попада в някоя от хипотезите на чл. 40, ал. 1 – 3 от Закона за здравното осигуряване или Кодекса за социално осигуряване. Отглеждането на дете (внуче) не дава основание да се приеме, че жалбоподателката е полагала труд и подлежи на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

В чл. 40, ал. 3, т. 5 от Закона за здравното осигуряване, в редакциите относими за периода 2011 – 2015 година, е предвидено, че гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.

До даване ход на устните състезания жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че е получавала месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане. Видно от представеното писмо изх. № 1802-11-00-0498 от 03.07.2019 година жалбоподателката е получавала помощи на основание чл. 9 от ЗСП и Наредба № РД 07-5/16.05.2008 година за периоди през 2016 и 2017 година, които са извън предметния обхват на обжалвания РА.

Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че за периода 2011 – 2013 година е била здравноосигурявана в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.

С определение от 22.05.2019 година съдът е издал съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с друго такова Международния отдел на НАП, от което да е видно какъв е здравният статус на жалбоподателката за периода м.12.2011 – 2015 година. Видно от писмо изх. № 94-П-196 от 27.06.2019 година началникът на Отдел „Осигурителна методология“ при ЦУ на НАП е изискал данни за здравния статус на жалбоподателката.

С определения от 02.10.2019 година и 30.10.2019 година съдът е указал на жалбоподателката, че доказателствената тежест за установяване на твърдението, че е здравноосигурено лице в страна – членка на Европейския съюз е нейна, както и че твърдяното обстоятелство може да бъде установено чрез изискване на информация от Националната здравноосигурителна каса. Жалбоподателката не е обективирала искания по доказателствата след даване на изричните указания.

С определение от 30.10.2019 година съдът е задължил НЗОК в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за здравния статус на жалбоподателката. Съобщението е връчено редовно на НЗОК на 04.11.2019 година, като с изтичане на срока – 11.11.2019 година задълженият орган не е предоставил изисканата му информация. Изисканата информация е предоставена след даване ход на устните състезания – 10.12.2019 година. От писмото, което не е част от доказателствения материал е видно, че П.Б.И. е с прекъснати здравноосигурителни права за периода м.05.2011 – 31.12.2013 година, както и че в системата на НЗОК няма регистриран осигурителен номер.

Жалбоподателката е навела твърдение, че е пребивавала на територията на страна – членка на Европейския съюз за срок по-дълъг от 183 дни едва с молба 01.10.2019 година, като не е посочила за коя година е относимо твърдението.

Съобразно разпоредбата на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (Изм. ДВ бр. 105 от 2005 година, бр. 99 от 2011 година, в сила от 01.01.2012 година, бр. 23 от 2013 година, в сила от 08.03.2013 година българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите. Подаването на заявление по реда на чл.40а от Закона за здравното осигуряване е предварително, т.е. преди заминаването за чужбина.

В тежест на жалбоподателката е било да установи, че е подала заявление преди заминаването си в чужбина, както и че е отсъствала за период по-дълъг от 183 дни в една календарна година. До даване ход на устните състезания жалбоподателката не е установила тези обстоятелства.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателката дължи здравноосигурителни вноски за периода м.12.2011 – 2015 година.

Размерът на дължимите здравни осигуровки се определя на база минималния месечен осигурителен доход, съобразно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година. Решаващият орган правилно е определил размера на дължимите вноски за здравно осигуряване и дължимите лихви за забава.

С оглед на горното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПКна ответника следва да се присъди юрисконсулстско възнаграждение в размер на 314,36 лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.И., ЕГН ********** *** срещу Ревизионен акт № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 година, издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. Варна, изменен с Решение № 405/11.03.2019 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи, с който са определени задължения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване за периода 12.2011 – 2015 година в общ размер на 810 лева и лихви в общ размер на 395, 17 лева.

ОСЪЖДА П.Б.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Националната агенция за приходите гр. София – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна сумата от 314,36 (триста и четиринадесет и 0,36) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

СЪДИЯ: