№ 196
гр. *, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200415 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез
управителя *** срещу Наказателно постановление № 23-2200330/18.07.2022
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на
търговското дружество е наложено наказание имуществена санкция в размер
на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение чл. 61, ал. 1 КТ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за процесуална и
материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Иска се отмяна на
санкционния акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива допълнителни аргументи в нейна подкрепа.
Алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното
наказание.
Процесуалният представител на въззиваемата страна АНО /директора
на ДИТСO/ пледира за неоснователност на въззивната жалба и за пълна
доказаност на неизпълненото правно задължение. Моли за цялостно
потвърждаване на оспореното наказателно постановление, в каквато насока
изтъква аргументи.
По допустимостта:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
1
На 09.06.2022 г. свидетелите А. К., М. М.В. и лицата К. К. и ***, в
качеството им на служители в дирекция „Инспекция по труда – Софийска
област“, осъществили проверка по спазване на трудовото законодателство в
ресторант „***“, стопанисван от въззивника „***“ ЕООД, ЕИК ***, находящ
се в с. *, общ. *.
В хода на проверката контролните органи установили свид. *** в
обекта. Тя се намирала зад бара и имала кочан със сметки в задния джоб на
дънките. На въпрос на проверяващите дали работи в заведението, свид. *
отговорила положително, заявявайки „да, тук помагам“. Проверяващият екип
от трудовата инспекция, констатирал, че няма сключен трудов договор между
работодателя „***“ ЕООД, и работничката * *, макар последната да е
започнала работа. Предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ по
образец на свид. *. В своята декларация свидетелката попълнила личните си
данни, фирмата, че работи в дружеството от 2 седмици, заеманата длъжност -
„помагам като сервитьор“, работното време от 10:00 часа до 14:00 часа,
трудово възнаграждение 40 лв. на ден, както и че не е получила копие от
сключен трудов договор или от уведомление регистрирано в ТД на НАП.
Графите почивни дни, почивки в работния ден били оставени празни. Свид. *
подписала така попълнената декларация. Декларацията била попълнена на
09.06.2022 г. в 13:40 часа.
По време на проверката в кухнята на заведението имало две лица – мъж
и жена, които избягали през задната врата, когато разбрали за проверка от
служители на ДИТСО.
На 14.06.2022 г. отношенията между „***“ ЕООД, и * * били уредени
посредством Трудов договор № 004/14.06.2022 г., съгласно който работникът
* * бива назначена на длъжността сервитьор.
В периода 14-16 юни 2022 г. проверката продължила в сградата на
трудовата инспекция, в присъствието на упълномощено лице от дружеството
– ** – като на основание представените документи и проверката на място бил
съставен и протокол за извършена проверка от 16.06.2022 г. При извършената
проверка представителят на жалбоподателя представил Трудов договор №
004/14.06.2022 г., протокол за направен встъпителен инструктаж по правилата
за безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана,
декларации, длъжностна характеристика на длъжността „сервитьор“ ,
заявление от * *, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
На 16.06.2022 г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, свид. А. К. на
длъжност „главен инспектор“ при ДИТСО, съставила в присъствието на свид.
М. М., К. К. – свидетели по съставянето и на проверката, както и на ** –
упълномощено лице, Акт № 23-2200330 за установяване на административно
нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, за това че „***“ ЕООД, в качеството си на
работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила като
трудови правоотношение, като не е сключило трудов договор с лицето * * *,
ЕГН **********, преди постъпването му на работа.
При съставянето му пълномощникът на дружеството възразил срещу
констатациите, като възражението мълчаливо е оставено без уважение. Въз
основа на горепосочения акт от АНО - директорът на дирекция „Инспекция
2
по труда – Софийска област“, е издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление № 23-2100138/17.12.2021 г., с което
за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свидетелите А. К., М. М.
(включително дадените по време на проведената с * * очна ставка), **
(частично), * * (частично), писмените доказателства - протокол за извършена
проверка, Заповед 3-0058 от 11.02.2014 г., декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3
КТ, Трудов договор № 004/14.06.2022 г., протокол за направен встъпителен
инструктаж по правилата за безопасността, хигиената на труда и
противопожарната охрана, декларации, длъжностна характеристика на
длъжността „сервитьор“, заявление от * *, уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ и
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ.
От показанията на свидетелите К. и М. се установяват непротиворечиво
обстоятелствата около процесната проверка – време, място, начин на
извършване, включително, обстоятелствата въз основа на които се прави
извод, че * * на 09.06.2022 г. е престирала труд в обекта, стопанисван от
въззивника преди да има сключен трудов договор. Такива се
местоположението й зад бара, кочанът със сметки в задния джоб на дънките,
както и утвърдителният отговор, че помага като сервитьор.
Показанията на проверяващите инспектори намират подкрепа в
протокола за извършена проверка, декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ и
АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която
не е оборена, тъй като съдържанието му хармонира с останалите
доказателствени източници.
От показанията на посочените разпитаните свидетели следва несъмнен
извод, че свид. * собственоръчно е попълнила декларацията по чл. 402, ал. 1,
т. 3 КТ, като никой измежду проверяващите не й е указвал, какво съдържание
да бъде попълвано.
Съдът намира, че показанията на свидетелите К. и М. следва да се
кредитират в цялост, защото са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните им възприятия, като събитията са
пресъздадени устойчиво с присъщата на утвърден спомен логична
последователност. Подкрепят се по еднопосочен начин от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства и писмени доказателствени средства,
изготвени при извършената проверка от органите на ДИТСО.
На различна плоскост следва да бъдат разгледани показанията на
свидетелите * * и **, които се намират в непримиримо противоречие с
останалата доказателствена съвкупност. Твърденията им, че * не е престирала
труд в обекта към момента на проверката, се опровергават от споделената
информация в попълнената от нея декларация пред инспекторите от ДИТСО,
в която е отразила всички елементи на съществуващо трудово
правоотношение. В тази връзка, твърде показателно е и поведението на
самата *, която е била зад бара и с кочан сметки в джоба.
3
Смехотворни са твърденията на свидетелката *, че не е работила, т.е. не
е обслужвала клиенти, а единствено управителката на заведението й
показвала как се работи с компютър, както и че проверяващата свид. М. я
накарала да си измисли данните, които да попълни в декларацията по чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ. Очевидно чрез лъжесвидетелстване свидетелката се стреми да
издейства благоприятен процесуален резултат за дружеството въззивник.
Показанията на свидетелката * са изключително хаотични в частта относно
причините, поради които собственоръчно е попълнила подобно съдържание в
декларацията. Първоначално твърди, че свид. М. й е диктувала данните. При
очната ставка сменя версията, като твърди, че същата свидетелка я е накарала
да си измисли данните, което * направила безкритично и си съчинила данни.
Твърденията й в тази насока са излорилани, като не намират подкрепа дори в
показанията на свид. *, приятел на управителя на дружеството жалбоподател,
който потвърджава косвено, казаното от свид. М., а именно, че е бил близо до
нея и свид. *, но не е чул М. да казва на * да си измисли данни, които да
попълни.
Несъстоятелни са твърденията, че ** единствено показвала на свид. *
как да работи с компютър. Няма никаква причина, ако твърдението, че не е
полагала труд в заведението, е вярно, управителката да й показва как се
работи със софтуера на ресторанта. Нужда от боравене със софтуера имат
единствено работниците в заведението, а не клиентите и приятелите на
управителя. Индиция за недостоверност на показанията й е и казаното при
разпита й, че денят на проверката й е бил първи ден, затова управителката
показвала само работата с компютър. Дори да не се анализира детайлно
обстоятелството, че работата с подобен базов софтуерен продукт обективно
не изисква толкова продължително обучение, каквато нужда свид. * се опитва
да придаде на компютърната програма чрез показанията си, то несъмнен е
фактът, че ако тя не е предоставяла работна сила в заведението няма никаква
причина да се обучава как да работи с въпросния софтуер. Последното
единствено потвърждава истинността на показанията н свидетелите К., М. и
декларираното собственоръчно от самата свид. *.
Предвид показанията на логичността и последователността на
показанията на свидетелите К. и М., пълната им подкрепа в писмените
доказателства и множеството противоречия в показанията на свид. *,
последните следва да бъдат кредитирани единствено в частите, в които
излага, че проверка в заведението е имало.
Показанията на свид. * не установяват множество факти, относими към
предмета на доказване. Същият разяснява единствено причината, поради
която е бил в заведението, респективно е отказал да попълни декларация,
както и че не е чул проверяващите да й указва, т.е. да й диктува, как да
попълни декларацията, които обстоятелства като цяло не са спорни.
Показанията му сочат косвено недостоверност на показанията на свид. *, тъй
като самият свидетел излага, че е отказал да попълва декларация. Изводът
който може да се направи е, че декларации не са били раздадени произволно
на клиентите в заведението и последните не са били задължени да ги
попълват, както твърди свид. *, а това е направено само по отношение на
лицата, които са имали видими признаци на работници, в който смисъл са и
показанията на свид. К. и М.. Дадените от свидетеля показания, че
4
предишните дни не е засичал свид. * в заведението, както и че не я е виждал
да сервира, от една страна не разколебават доказателствените изводи, тъй
като свид. * не излага обстоятелства, които да изключват възможността * да
сервирала в заведението, без той да го възприеме. От друга страна, предвид
близките отношения на свидетеля с управителя на заведението **, е обясним
стремежът му да премълчи обстоятелства, които биха уличили дружеството в
извършване на административно нарушение.
По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства, съдът, намира същите за
единни, непротиворечиви и взаимодопълващи, а това обезпредметява тяхното
отделно обсъждане. Достатъчно е да се отбележи, че от тях следва извод, че
няколко дни след проверката съществуващите правоотношения между „***“
ЕООД и свид. * са уредени като трудови.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение
между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при
които същото е намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност
на дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
5
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „***“ ЕООД е ангажирана
на основание чл. 414, ал. 3 КТ за неизпълнено правно задължение по чл. 61,
ал. 1 KT.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията по предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа, а по силата на чл. 62, ал. 1 от КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма.
От събраните пред въззивната инстанция доказателства се установи, че
на 09.06.2022 г. в обект – ресторант „***“, находящ се в с. *, стопанисван от
търговско дружество „***“ ЕООД, дружеството, в качеството си работодател
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, е допуснало работничката * * * да постъпи
на работа, преди да има сключен трудов договор.
За обстоятелството, че свид. * е полагала труд по трудово отношение
може да се направи извод от обективно установеното – намирала се е зад
бара, имала е кочан със сметки в джоба на дънките, получавала е
възнаграждение от 40 лв. на ден и е имала работно време от 10 до 14 часа.
Това сочи, че са налице типичните елементи на трудово правоотношение
предоставяне на работна сила от работника срещу задължение за заплащане
на трудово възнаграждение (насрещна престация) от работодателя.
С това противоправно бездействие въззивникът не е изпълнил правното
си задължение по чл. 61, ал. 1 КТ, като същевременно е дерогирал и
предписанието на нормативния регламент чл. 1, ал. 2 НК, който предвижда,
че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, което е правилно установено от АНО.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна.
Не е налице маловежен случай. Съществува законодателно ограничение
деяние, осъществяващо признаците на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, да бъде
преценявано, като маловажен случай. Без значение е дали настоящият състав
възприема подобен законодателен подход като удачен, тъй като според
разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, поради което не се извършва такава
преценка. Специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим
в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.
414, ал. 3 от същия кодекс (виж още и съдебната практика: Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., Решение №
1471 от 6.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1308/2019 г.,
Решение № 1493 от 9.12.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
6
1196/2019 г., Решение № 1172 от 11.11.2020 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 691/2020 г.).
При това положение административнонаказващият орган
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ,
която изрично препраща към визираното в чл. 61, ал. 1 КТ правно
задължение.
Относно наказанието:
Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 КТ – имуществена санкция.
АНО е наказал въззивника с имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
без да изложи мотиви, поради които не налага минималният размер. Въпреки
липсата на мотиви, размерът е правилно определен. Смекчаващи
отговорността на въззивника обстоятелства не са установени. Налице са
отегчаващи отговорността му. Конкретното деяние е с по-висока степен на
обществена опасност от най-леките от този тип. От собственоръчно
попълнената декларация може да се направи извод, че работничката * е
полагала труд 2 седмици преди проверката без да има сключен трудов
договор, като единствено осъществяването на последната е мотивирало
работодателя да сключи трудов договор, предвид потенциалната възможност
за избягване на административнонаказателна отговорност. По време на
проверката са установени и други деяния, представляващи нарушения на
трудовото законодателство, подробно описани в изготвения протокол, а две
лица от кухнята са избягали от задния вход и не са могли да бъдат
установени. Всички това сочи, че деянието е с по-висока степен на
обществена опасност от най-леките за този вид нарушения и за постигане на
целите най-вече на индивидуалната, но и на генералната превенция, спрямо
нарушителя следва да се интервенира с по-голям интензитет. Дружеството
въззивник демонтрира склонност към незачитане на установения в страната
правов ред. Ето защо наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се
явява справедливо, доколкото е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение.
Нужно е в теоретичен план да се отбележи, че с изменението на ЗАНН
ДВ, бр. 109 от 2020, с оглед въведените в § 1. т. 4 и т. 5 ЗАНН дефиниции, по
законодателен път е изоставено непротиворечивото разбиране, изразено в
правната доктрина и в преобладаващата съдебната практика, че обществената
опасност е присъща единствено на престъпленията, като наличието й прави
деянието престъпление, а не административно нарушение, тъй като
обществената опасност представлява обективно неюридическо качество
характерно само за престъплението, който извод следва при сравнение на
дефинициите, дадени в чл. 9, ал. 1 НК и чл. 6 ЗАНН. С цитираните изменения
това разбиране е загърбено, като очевидно законодателят приема, че и
административните нарушения притежават обществена опасност, макар тя да
не е предвидена като признак от обективна страна на административното
нарушение (чл. 6 ЗАНН). Ето защо това мотивира настоящия състав при
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства да
държи сметка за степента на обществена опасност на деянието.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде
7
потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. чл. 58д, ал. 1,
т. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2200330/18.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София област.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - София област в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8