№ 184
гр. Кюстендил, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500233 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба
подадена от адв. Р. Б. в качеството й на пълномощник на Г. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.К., ул. „К.” *, насочена срещу Решение № 1030/09.11.2023 г., постановено от
РС – Кюстендил по гр.д. № 1142/2023 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт е допусната делба между Р. П. М., ЕГН ********** и
Г. Г. С., ЕГН ********** по отношение на поземлен имот с идентификатор
62181.502.193 по КККР на с.Р., ***, с площ от 695 /шестстотин и деветдесет и пет/
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване
- за ниско застрояване/до 10 м./, номер по предходен план- квартал 23, парцел XIV,
предишен идентификатор- няма, ведно с построената в имота сграда с идентификатор
62181.502.193.1 с площ от 46 кв.м., брой етажи-1,предназначение: постройка на
допълващото застрояване, при права по ½- една втора ид.част за всяка от страните.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Заявява се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото
доказателства, неправилно не е уважил исканото спиране на производството до
разрешаването на спора по предявения установителен иск и образуваното гражданско
дело №20231520100932 по описа за 2023 год. на КнРС. Иска се за отмяна на
обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба,
с който се иска тя да бъде оставена без уважение, тъй като е бланкетна и не съдържа
конкретни пороци на решението, чиято отмяна се иска. Счита, че решението на
1
първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и постановено изцяло в
съответствие с материалния и процесуалния закон, постановено при пълно и цялостно
съобразяване с представените доказателства по делото. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на
чл.259 и сл. от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображения:
Пред районен съд е бил предявен иск за делба на делба на ПИ с идентификатор
62181.502.193 по КККР на с.Р., ***, с площ от 695 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване/до 10 м./,
номер по предходен план- квартал 23, парцел XIV, предишен идентификатор- няма,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 62181.502.193.1 с площ от 46
кв.м., брой етажи- 1, предназначение: постройка на допълващото застрояване, при
права по ½ ид.част за всяка от страните.
Установена е следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 56,том III, нот. дело №
1311/1975 год. се удостоверява, че К. М. С. е признат за собственик по давностно
владение върху недвижим имот: п.XIV, отреден за имот пл. № 235, в кв. 23 по плана на
с. Р., ***, състоящ се целия от 710 кв.м. урегулирано празно и застроено със стопанска
постройка място.
От Удостоверение за наследници с изх. №60/30.11.2022 г .се установява, че К.
М. С. е починал на 15.09.1990 г. и негови наследници по закон са С. К. М.- дъщеря,
както и децата на починалия му на 27.10.2022 г. син Г. К. С. Г. Г. С. и В. Г. К..
С договор за дарение на недвижим имот,обективиран в Нотариален акт № 142,
том I, рег. № 2955, нот. дело № 12282023 год. на нотариус *** с рег.№ *** на НК, С.
М. е прехвърлила ½ ид.ч. от процесния имот на дъщеря си Р. П. М..
С Удостоверение изх.№ 3239/13.12.2022 год., постановено по ч.г.д.№ 2250/2022
г. по описа на РС- Кюстендил се установява, че в особената книга при съда е вписан
отказа на В. Г. С. от наследството, останало след смъртта на Г. К. С..
Предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът
счита, че по делото е безспорно установено, че е налице съсобственост между
страните, произтичаща от наследяване от общия наследодател К. М. С., починал на
16.09.1990 г. и сделка, обективирана в Нотариален акт № 142, том I, рег. № 2955,
нот.дело № 12282023 год. на нотариус *** с рег.№ *** на НК, поради което районен
съд правилно е допуснал до делба процесния недвижим имот при права по ½ ид.ч.
Предвид нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по
въведените във въззивната жалба възражения.
По отношение на заявеното от въззивницата възражение, че районен съд
неправилно не е уважил искането за спиране на производството до разрешаването на
спора по предявения установителен иск и образуваното гражданско дело
№20231520100932 по описа за 2023 год. на КнРС следва да се посочи следното:
В писмения отговор ответницата Г. Г. С. е направила искане за включване в
наследствената маса на ПИ с идентификатор 62181.502.192 по КККР на с. Р., ***,
намиращ се в с. Р., с площ 1092 кв.м., трайно предназначение на територията:
2
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, ведно с намиращата се в
имота сграда с идентификатор 62181.502.192.1, застроена площ 91 кв.м., брой етажи:
два, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна. С Определение № 1085 от
21.09.2023 г. първостепенният съд е дал указания за касаещи уточняването на
съсобствения характер на имота. Тези указания не са изпълнени, но липсва и изричен
съдебен акт относно това дали се включва имота в наследствената маса или не.
По делото няма спор, а и от представените доказателства се установява, че по
отношение на ПИ с идентификатор 62181.502.192 по КККР на с. Р., *** е образувано
гр.д. 932/2023 г. по описа на РС- Кюстендил, със същите страни и с предмет
установителен иск за собственост.
В съдебно заседание на 08.11.2023 г. проведено пред районен съд,
процесуалният представител на ответницата Г. С. е направила искане за спиране на
производството по делото за делба до приключване с влязъл в сила съдебен акт по
гр.д. №932/2023 г. по описа на РС- Кюстендил, доколкото предмет на това
производство е спор между същите страни за собственост върху друг имот-
62181.502.192 по КККР на с. Р., ***, за който е направено искане за включването му в
делбената маса. Районен съд е отказал да спре производството, приемайки, че няма
пречка делбата на имота да бъде извършена в друго производство.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 т.4 от ГПК, съдът спира производството,
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение
за правилното решаване на спора. Соченото основание за спиране на производството
по делото представлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното
дело, като има за последица липса на право и задължение за съда да извършва
процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество. В
настоящия случай, отказът на съда да спре производството по делото на това
основание от закона поради наличието на висящо производство, образувано по
предявен от ответницата Г. С. установителен иск, че е собственик върху част от имот,
който не е предмет на делбата е правилен. Въззивният състав намира, че спорът
касаещ преценката на съсобствеността на друг недвижим имот, извън този, който е
предмет на делбата не е обуславящ по отношение на настоящия спор, тъй като няма
отношение към делбата. Вярно е, че по реда на чл. 341, ал.2 от ГПК ответницата е
направила искане имот с идентификатор 62181.502.192 по КККР на с. Р., *** да бъде
включен в наследствената маса, но липсва изрично произнасяне на съда за
включването му, поради което не може да се приеме, че и този имот е станал част от
предмета на делото. Поради това разрешаването на спора по обусловения иск не е
предпоставено от установителното действие на силата на присъдено нещо на
решението по установителен иск за собственост върху процесния имот. Ето защо, това
оплакване във въззивната жалба също се явява неоснователно.
Предвид горното съдът намира, че решението е правилно, поради което следва
да се потвърди.
Разноски във въззивното производство не се претендират.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1030 от 09.11.2023 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 1142/2023 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4