№ 276
гр. Айтос, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100406 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от С. Т. Р. EГH ********** ,с постоянен адрес: ***, чрез
адвокат С. К. Против А. Х. И., EГH **********, с постоянен адрес ***.
В ИМ Ищецът твърди, че е собственик на куче, порода „Бордър коли", което
придобил с покупка преди 3 години и което отглеждал за нуждите на притежаваната от него
ферма за овце в района на с. С., община А.. Кучето било закупено за 500 лева пo обява от
развъдник в северна България, на възраст два месеца, след което когато навършило шест
месеца ищецът го завел в гр. Б.С. във фирма, която cе занимава с обучение на кучета за
пазачи на стада. Обучението продължило 6 месеца, след което кучето било прибрано от
ищеца във фермата му и изпълнявало дадените му команди. Ищецът твърди, че кучетата от
тази порода живеят около 15 —18 години и в случая имало възможност за съвместна работа
и полза още понe десетина години.
Ha 05.10.2021г. около 08.30 ч. овцете от фермата са били изведени на паша в района
на с. С. от пастира Д. К.. Кучето, както обикновено тичало около стадото и направлявало
движението нa овцете.
B този момент, пo пътя преминава лек автомобил „***" с peг. № ***, управлявана от
А. И. и кучето, започва да тича и да лае срещу възприетият от нeгo като заплаха за стадото
автомобил. К. повикал кучето, което се върнало назад, нo отново продължило да лае и да
гoни автомобила, при което настъпил удар между него и управлявания от ответника
автомобил, като кучето било блъснато и прегазено от автомобила.
Ищецът нe твърди, че това е било направено нарочно от страна на ответника И., нo
същият е следвало при забелязване на кучето да намали скоростта или да спре. След като
1
автомобилът блъснал кучето, едва тогава водачът И. спира автомобила и когато вижда, че
кучето лежи безжизнено, се оплаква от прилошаване и болки в областта на гърдите, поради
което ищецът му позволява да си тръгне, a не да изчака идването на полиция, за да бъде
съставен протокол за събитието.
Това развитие на нещата дава възможност впоследствие на ответника да отрича
настъпването на увреждането на кучето и собственото си участие в това събитие. Пo случая
е заведена преписка , която е прекратена от прокурор при PП- Б. , т.к. извършеното не
съставлява престъпление.
Предвид изложеното ищецът моли съдът дa постанови решение, а което да осъди
ответника пo делото да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в
размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането — 05.10.2021 г. до пълното изплащане на същата, както и направените съдебно
- деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А. Х. И. чрез адв.Х.. в отговора на ИМ ответникът твърди, че не отрича, че на
посочената дата (05.10.2021г.) около 08,30ч. се придвижвал пo общински полски път,
находящ се в землището на с. С., общ. А. покрай старо газопроводно трасе, като целта му
била да измери дължината на демонтираните стари газопроводни тръби. Докато се
придвижвал пo черния път, на около километър от главен път Е-871, А. Б., забелязал стадо
овце. Докато преминавал покрай стадото към автомобила се затичали три броя кучета, едно
бяло и две черни. Виждайки кучетата ищецът твърди, че спрял и изчакал да се отдалечат от
автомобила . След като кучетата се отдалечили ответникът потеглил и спрял след около 500-
600 метра , където започнал да работи. След oкoлo 15 мин., при него пристигна млад мъж,
който му заявил , че е убил кучето му. От разговора станало ясно, че според мъжа
ответникът е ударил едно от пастирските кучета. Ответникът отрекъл, като обяснил, че е
спря и е изчакал кучетата.
След това мъжът, представящ се за собственик на кучето заминал и след около 10-15
мин. ce върнал, като нa ръцете носел черно куче, което било мъртво и го поставил до
автомобила. Малко след това пристигнал и пастира нa стадото, който заявил, че удара пo
автомобила, е бил в задната дясна гума, докато автомобила е бил в движение.
B процеса на разговор, човека представящ се за собственик на стадото и на кучето
поискал телефонния номер на ответника, който му го дал.
Kъм 11:00ч. ответникът твърди, че получил телефонно обаждане от въпросния мъж,
представящ се за собственик нa кучето, който започнал да го заплаша пo телефона и дa му
иска 3 000 (три хиляди) лева, като искането било придружено със заплахи. В отговора на
ИМ се твърди, че процесното куче не е било регистрирано по реда на чл. 174. от 3акон зa
ветеринарно медицинската дейност и ищецът не е доказал собствеността на кучето, нито
неговата цена, поради което мили иска да бъде отхвърлен .
Изискано е копие от пр.пр.№ 15703/2021г на РП-Б., ТО-Айтос, по която е приложено
2
копие от имунизационен паспорт на куче на име „Джони“ от порода „бордар коли“. Като
собственик на кучето са вписани данните на ищеца С. Р.. На
От Ищеца по делото са представени снимки (л.7), които съдът прецени да не
кредитира като доказателство по делото.
Разпитани бяха двама свидетели- Е. Б. и Т. Ч.. По време на разпита свид.Б. (служител
на РУ-Айтос), разказва, че му е била възложена проверката по преписката. Жалбата била
подадена няколко дни след инцидента и той самия не е виждал трупа на кучето. Отрича
пастира да му е обяснил механизма на инцидента. Свид. Б. разказва, че ответника отричал да
има съпричастност към смъртта на кучето.
По време на разпита свид. Ч. твърди, че не е очевидец на инцидента, а е разговаряла
със свид.Д.К. и преразказва неговите думи. Според свид. Ч. ,К. й е разказал, че автомобила
управляван от ответника е правил умишлени движения в ляво и дясно, така че кучето да
попадне под гумите на автомобила. Съда прецени да не кредитира с доверие показанията на
свид. Ч., т.к.к същата не е свидетел-очевидец на инцидента. В ГПК не е познат подобен
правен способ –адвокат да разпитва свидетел и в последствие той самия да свидетелства за
фактите, които да му били разказани.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства , счита че липсват такива,
които да подкрепят основателността на предявения иск. На първо място липсват
доказателства, че ищеца изобщо е закупил куче, т.к. по делото писмени доказателства в тази
насока не са представени, макар в ИМ да се твърди с подробности от къде е закупено кучето
и цената му. Липсват доказателства и че процесното куче е било обучено, което също се
твърди като основание за повишаване полезната стойност на животното. В представеният
имунизационен паспорт са вписани данни за животно от порода „бордар коли“, със
собственик С. Р., но липсва снимка. Последния не е доказателство , че този документ е
издаден именно на убитото животно. Трупа на животното също не е запазен от ищеца,
макар негов да е интереса да докаже основателността на иска си. Нещо повече сигналът до
полицията също е подаден няколко дни след инцидента. Искът е предявен по чл.45 ЗЗД за
причинени имуществени вреди, но по делото липсват доказателства за сторени от ищеца
разходи или пропуснати ползи. Липсват писмени и гласни доказателства, които да
установяват произхода и размера на имуществените вреди. Едва в пледоарията по същество
от ищеца беше въведен нов предмет на спора като се твърди, че иска е за неимуществени
вреди. При тези обстоятелства съдът счита, че иска се явява изцяло недоказан по основание
и по размер.
Относно разноските:
Съдът като съобрази крайният резултат от спора прецени, че на осн.чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответник разноски в размер на
400лева за адвокатско възнаграждение (л.50-51).
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. Р. EГH ********** , с постоянен адрес: *** иск за
осъждане на А. Х. И., EГH **********, с постоянен адрес *** на основание чл.45 ЗЗД да
му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането — 05.10.2021 г. до
пълното изплащане на същата.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК С. Т. Р. EГH ********** ,с постоянен адрес: *** да
ЗАПЛАТИ на на А. Х. И., EГH **********, с постоянен адрес *** разноски в размер на
400лв./четиристотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4