Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 22.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря Т.Г., като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 1395 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази :
С
наказателно постановление № 1595/13 от 15.11.2013 год. на Николай Васков
Недялков –Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед №
Із-1745/28.08.2012 год. на Министъра на МВР, на А.П.С. с ЕГН ********** ***, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени следните наказания - глоба в
размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му отнети и 12 контролни точки.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят А.П.С., който го обжалва
в срок и моли същото да бъде отменено. Счита, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които са опорочили производството и са довели до издаването на
незаконосъобразен акт. Необяснимо за него е изявлението на административно
наказващия орган за приспаднат толеранс от 3%. Моли да бъде призован на съд и
да докаже
основателността на твърденията си.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Е.Ц., който счита, че
обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Изтъква, че е опорочена процедурата
по ангажиране на административно наказателната отговорност на доверителя му.
Сочи, че в ЗДвП законодателят е предвидил две отделни производства, ангажиращи
административно наказващия орган, а именно по чл.189 ал.1 и по чл.189 ал.4 от
същия закон и с оглед на безспорно установеното обстоятелство, че претендираното нарушение е установено посредством
техническо средство - мобилна система, то доверителят му е следвало да бъде
санкциониран по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП с електронен фиш, тъй като изрично
законодателят в разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП е предвидил и ред за
иницииране на административно наказателно производство при установяване на
нарушение, заснето с техническо средство. Счита, че този ред е императивен,
доколкото законодателят не е предвидил алтернативна възможност чрез употребата
на думата „може”. Според него, не без значение е разпоредбата на чл.189 ал.9 от ЗДвП, която предоставя възможност при заплащане на глоба, наложена с електронен
фиш в 14 дневен срок от датата на получаване на фиша, същата да бъде редуцирана
в размер от 70% от стойността й. Твърди, че съставяйки АУАН и НП,
административно наказващият орган е лишил доверителя му от възможността, същият
да заплати редуцираната глоба, като по този начин е ограничил правото му на
защита и го е поставил в по-неблагоприятно положение от лицата, санкционирани с
електронен фиш, което също е нарушение на процесуалните правила. Не споделя
тълкуването на административно наказващия орган, че когато за съответно
нарушение, законодателят, освен глоба е предвидил и лишаване от право да
управлява МПС, то нарушителят следва се санкционира по реда на чл.189 ал.1, тъй
като законодателят е предвидил двете различни хипотези, с оглед обстоятелството
не въз основа на това, какво наказание се следва на нарушителя, а въз основа на
факта как е било установено нарушението. Сочи като алтернативна теза, дори да
се приеме, че в конкретния случай е следвало да се процедира по чл.189 ал.1 от ЗДвП, съответно да се състави акт и издаде НП, отново е налице нарушение на
административно производствените правила, изразяващо се в нарушение на
императивните разпоредби на чл.40 ал.1 от ЗАНН, според която разпоредба, АУАН
следва да се състави в присъствие на нарушителя и на свидетелите, присъствали
при извършване или установяване на нарушението, а свидетелите по настоящия акт
са такива само при съставяне на същия и от друга страна, административно
наказващият орган не е ангажирал, каквито и да било доказателства за това, че е
налице обстоятелството по чл.40 ал.3 от ЗАНН, а именно – невъзможност актът да
се състави в присъствие на свидетели, присъствали при констатиране и
установяване на нарушението.
Ответникът
– ПП към ОДМВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.В.,
С.Ф. и М.Ц., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 08.11.2013
год. свидетелят В.С.В., в присъствието на свидетелите С.Ц.Ф. и М.М.Ц., съставил
акт за установяване на административно нарушение с рег.№1595 и бл.№306114 срещу
А.П.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 28.09.2013 година в 12:38 часа в
гр.Ловеч, бул. „Освобождение” №7, посока гр.Левски е управлявал лек автомобил „Рено
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че действително жалбоподателят се е движел със скоростта, отчетена
от системата, в подкрепа на което са и приложените към административно
наказателната преписка разпечатка на снимки от изготвения от системата клип и
декларация по чл.188 от ЗДвП.
При извършената
проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и актът и НП съдържат
изискуемите по закон реквизити.
Видно
от представените писмени доказателства, съдът приема, че системата е одобрена и
вписана в регистъра, като е преминала първоначална проверка за техническа
изправност и засичането е в срока на валидност. Към преписката са приложени
доказателства в тази насока.
Поради
изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1
от ЗДвП и правилно наказващият орган го е санкционирал за това.
Настоящата
инстанция намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.189 ал.1 вместо
тази по чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като видно от приложените доказателства,
нарушението е констатирано с мобилна система за контрол на скоростта, а
съгласно Тълкувателно решение тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния
административен съд разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата се прилага само при установяване и заснемане на нарушението със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган Следователно правилно административнонаказващият орган е пристъпил към
предвидената в чл.189 ал.1 от ЗДвП процедура.
Съдът не споделя и възражението
за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Съгласно специалната норма на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения на 08.11.2013
г. АУАН не са оборени в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в АУАН констатации, а
непредставянето от страна на административнонаказващият
орган на доказателства за наличието на обстоятелствата по чл.40 ал.3 от ЗАНН не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Още повече, че АУАН е съставен на
базата на снимков материал и декларация от самия нарушител.
При
определяне на наказанието, наказващият орган е съобразил правилно основанието
за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона по вид и размер наказание
за това нарушение.
С оглед
изложеното, съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1595/13 от 15.11.2013 год. на Николай Васков
Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № Із-1745/28.08.2012
год. на Министъра на МВР,
с което на А.П.С. с ЕГН ********** *** на
основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :